Решение № 59 от 19.02.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Варна, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марин Цв. А.

Членове:

Деян Ив. Денев

Петър Митев при участието на секретаря Нели Ст. Й.а в присъствието на прокурора И. П. С. като разгледа докладваното от Деян Ив. Денев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243100601032 по описа за 2024 година Производството пред настоящата инстанция е образувано по жалба от подс. Я. Й. А., срещу незаконосъобразността на присъда по НОХД № 3552/2022 г. на ВнРС .

С този съдебен акт подсъдимият А. е бил признат за виновен в това, че на 29 10 2021 г. в гр.Дългопол, обл. Варна, , нарушил мерки, издадени против разпространението на заразна болест по хората със Заповед №РД-01448 от 31.07.2020 г. на Министър на здравеопазването на Република България, в сила от 01.08.2020 г., след като бил поставен под 14-дневна изолация в домашни условия с начална дата 27 10 2021 г. по Предписание изх.№03178679 на директора на РЗИ Варна, не изпълнил задължението да не напуска адреса, на който е поставен под изолация, като деянието е извършено по време на пандемия от Ковид-19, свързана със смъртни случаи, поради което и на основание чл. 355 ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 54 от НК го наказал с лишаване от свобода за срок от шест месеца и глоба в размер на 10 000 лв.

На основание чл. 66 ал. 1 от НК отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от три години.

Осъдил подсъдимия за заплати направените по делото разноски.

В жалбата се твърди, че фактическите констатации са необосновани, а правните изводи на съда- незаконосъобразни. Излагат се пространствени съображения в подкрепа на тезата и се желае алтернативно : Признаване на подсъдимия за невинен поради недоказаност на обвинението или 1 малозначителност на извършеното или определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК, заради наличие на многобройни или изключителни по характера си смекчаващи обстоятелства.

Жалбата се поддържа в съдебно заседание пред въззивната инстанция, по съображенията, изложени в допълнението към нея.

Според прокурора, присъдата е обоснована и законосъобразна, освен в частта относно индивидуализацията на дължимата репресивна санкция, тъй като е надценена тежестта на отегчаващите отговорността обстоятелства.

Справедливостта изисквала наказанието да бъде определено при условията на чл. 55 от НК.

Въззивният съдебен състав, изслушвайки становищата на страните, запознавайки се с материалите по делото и извършвайки дължимата цялостна проверка на атакувания съдебен акт, установи следното :

Първоинстанционният съдебен състав е подложил на внимателен анализ наличните по делото доказателства и е направил верни правни изводи относно фактите и обстоятелствата, относими към процеса на доказване.

Контролната инстанция споделя изцяло първоинстанционните съображения относно фактите, което прави преповтарянето на изяснената обстановка безпредметно.

Безспорно е изяснено, че на подсъдимия, бил направен антигенен тест, в следствие на което се установило, че е заразоносител чрез вируса Ковид 19.

Заради положителния резултат от лабораторното изследване, от директора на РЗИ Варна му било издадено предписание за поставянето му под карантина на домашен адрес, за срок от 14 дни, с начална дата 27. 10 2021 г.

Това предписание било основано на

Заповед от Министъра на здравеопазването, въз основа на чл. 61 ал. 10 от Закона за здравето.

За това предписание подсъдимият бил уведомен на следващия ден.

На 29. 10 2021 г. около 20 часа бил забелязан в питейно заведение в съседното село Цонево. Бил докладван на полицейските органи от лице, знаещо че подсъдимият е под карантина. Била извършена проверка в дома му, която установила, че е нарушил забраната за напускане на дома.

Първоинстанционнният съд е изпълнил задължението си да изясни всички факти по реда и със средствата, предвидени в процесуалния наказателен закон и да мотивира становището си относно приетите доказателствени материали, както и съображенията си за отхвърляне на защитната теза на подсъдимия.

Неоснователно е оплакването срещу противоречието на наличните и включени в предмета на доказване обстоятелства с направените от съда изводи в тази насока.

Убеждението за съставомерността на извършеното, като условие за неговата наказуемост, е изведено от установените факти, а правният им анализ е даден чрез съдържанието на проверяваната присъда.

Въз основа на това, първоинстанционният съд стигнал до правния извод, че подсъдимият е осъществил състав на престъплението по чл. 355 ал. 2 от НК.

2

Съдът с основание е кредитирал показанията на полицейските служители и тези на продавача в заведението в с. Цонево, като безпротиворечиви, обективни и взаимно допълващи се. Въз основа на тях е опровергал тезата на подсъдимия, че не е напускал дома си, но баща му е съобщил обратното на полицаите.

Безспорно е, че цитираната в мотивите към първоинстанционния акт Заповед № РД-01-448 / 31 07 2020 г. на Министъра на здравеопазването е мярка, издадена против разпространението на заразна болест по хората.

Ноторно е, че в този период е била обявена пандемия, свързана с множество смъртни случаи, поставящи страната на второ място в света по смъртност на глава от населението. По делото, както бе посочено, е доказано, че подсъдимият самоволно е напуснал адреса си в гр. Дългопол и не е изпълнил предписанието за 14 дневна карантина.

Ето защо се налага извод, че с това си действие, съзнавайки общественоопасния характер на деянието си и последиците от него, подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 355 ал.2 във вр. с ал. 1 от НК.

Престъплението е на формално извършване, приключило с нарушаване на карантината. А деянието на подсъдимия не е толкова явно незначително, колкото защитата настоява да се приеме. Обстоятелствата, че подс. А. е бил заразоносител, че не само е нарушил изолацията , а е посетил и обществено заведение, в което се събират множество хора, че конкретните мерки са били наложени за предотвратяване на пандемична болест с висока смъртност и че подобно пренебрежително поведение към приетите задължителни правила за поведение крие висок риск от пренасянето на болестта, не могат да бъдат пренебрегнати.

Степента, в които в конкретния случай са засегнати обществените отношения, не е в състояние да аргументира непрестъпност на деянието или оневиняване на дееца.

Няма място и за приемането му за нарушение, подлежащо на санкциониране чрез административно наказателните разпоредби на Закона за здравето, тъй като това би означавало да се неглижира обществената опасност на престъплението по чл. 355 ал. 2 от НК, конкретиката на деянието и отношението на дееца към общественоопасните последици, при наличието на които деянието не може да се приеме за административно нарушение.

Ето защо, според преценката на въззивния състав, при отмерване на санкцията първоинстанционният съд е приложил законовите разпоредби на чл. 54 от НК стриктно.

За престъплението по чл. 355 ал. 2 от НК е предвидено наказание до пет години лишаване от свобода, кумулирано с глоба от десет до петдесет хиляди лева.

Отсъдените „шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 10 000лв“ са определени при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, отговорят на обществената опасност на деянието и дееца и са в състояние да изпълнят превенционните си цели. Липсвали са основания, според ревизиращия състав, за по-голяма либерализация на санкциите.

Прав е прокурорът, че е съдът е надценил отегчаващата роля на 3 криминалистическата регистрация като индивидуализиращо отговорността обстоятелство.

Следва да се спомене и че е изпаднал в противоречие със себе си, приемайки дееца за такъв с невисока степен на обществена опасност но и с лоши характеристични данни и полицейска регистрация.

Но както бе споменато, баланса е изместен към смекчаващите факти, довели до санкция, определена около минималния размер на наказанието „лишаване от свобода“.

Те обаче не са били нито многобройни, нито изключително смекчаващи, че да аргументират замяна на наказанието , основана на чл. 55 ал.1 т.2 „ б“ от НК.

Към настоящия момент обаче и въззивния състав, подобно на прокурора намира, че такива условия са налице.

Периода, в който деянието е извършено, се е характеризирал с трудно контролируемо пандемично бедствие, а защитата на обществените отношения, свързани с опазването на общественото здраве е изисквала и по интензивно санкциониране за нарушаването им. От 5 05 2023 г тази обявена спешност за общественото здраве по отношение на Ковид 19 е прекратена от Световната здравна организация.

Силата на наказанието би следвала да бъде, не в неговата тежест, а в неговата неизбежност и навременност. Деянието е извършено през октомври 2021 г.

Тогава и личната и генералната превенции са налагали и определянето на такива санкции, които да действат възпиращо, предупредително и превъзпитателно.

От тогава, до настоящия момент, са изминали повече от три години, производството по това дело с фактическа и правна елементарност все още не е приключило, и то не по вина на подсъдимия, а наказанието се явява закъсняло и ненапълно целесъобразно.

Компенсацията на нарушеното право на справедлив процес в разумен срок би могла да бъде реализирана с определяне на наказание при условията на чл. 55 от НК, тъй като за подсъдимия просрочието се явява изключително по характера си смекчаващо обстоятелство, при коeто и найлекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко.

В конкретния случай прилагането на разпоредбата на чл. 54 от НК спрямо подсъдимия ще бъде явно несправедливо, поради изложените по-горе доводи. Такова наказание, макар и определено в законовите граници, надминава необходимото за поправянето и превъзпитаването на дееца.

Въззивния съд прецени ,че следва да приложи разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.2 буква "б" от НК и замени предвиденото наказание „лишаване от свобода“ с наказанието „пробация“. Наказанието пробация следва да се изпълни посредством двете задължителни пробационни мерки за минималния срок от шест месеца, и трета- поправителен труд за срок от шест месеца при удръжки от възнаграждението на подсъдимия в полза на държавата в размер на 10 на сто от получаваното, с оглед данните по делото, че работи.

Съдът счете ,че не следва да наложи кумулативно предвиденото наказание глоба, като отчете имущественото и финансово състояние на 4 подсъдимия А., тъй като прие, че една подобна санкция дори и в минимален размер ще се отрази неблагоприятно върху качеството на живота му.

С оглед на съображенията по-горе, съдът счете, че така отмереното наказание отговаря на степента на обществена опасност на извършеното деяние и степента на обществена опасност на подсъдимия, като наложеното наказание ще допринесе за постигне целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.

Тъй като при цялостната служебна проверка на присъдата, въззивният съд не констатира допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон, необоснованост или непълнота на доказателствата, които да налагат отмяната на атакувания съдебен акт, счете, че същият следва да бъде изменен в посочения по-горе смисъл.

Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 3 НПК

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ присъда № 34 от 21.11.2023 г. по НОХД № 1 14 по описа за 2022г., постановена от Провадийски районен съд, като заменя наказание “лишаване от свобода“ и налага на подсъдимия Я. Й. А. на основание чл. 55 ал.1 т.2 буква "б" от НК наказание „Пробация“ със следните пробационни мерки:

1. Задължителна регистрация по настоящ адрес с продължителност шест месеца с периодичност два пъти седмично.

2. Задължителни срещи с пробационен служител с продължителност шест месеца.

3. Поправителен труд за срок от шест месеца при 10 на сто удръжки от трудовото възнаграждение в полза на държавата.