Присъда № 129 от 07.07.2023, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 129/07.07.2023 г., постановена по НОХД № 1595/2021г. по описа на БРС

Производството по делото е образувано по повод на обвинителен акт на Районна прокуратура гр. Бургас срещу К. В. Ц. - роден на ** в гр.*, с адрес в гр.*, **, български гражданин, българин, **, ЕГН ********** с обвинение за това, че от месец януари 2019г. до месец май 2020г. включително, в гр.

Бургас, след като е бил осъден с влязло в законна сила на 14.01.2019г Решение №186240/03.08.2017г на Районен съд-София, постановено по гр. дело № 15752/2016г по описа на СРС, да издържа свой низходящ малолетния си син М. К. Ц. с ЕГН:**********, чрез неговата майка и законен представител С. К. И., ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 17 /седемнадесет/ месечни вноски, всяка в размер на 250.00 лв. /двеста и петдесет лева/, равняващо се общо на парична сума от 4 250.00лв. /четири хиляди двеста и петдесет лева/ - престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.

В хода на съдебните прения, представителят на БРП поддържа повдигнатото обвинения срещу подсъдимия като намира, че в хода на съдебното следствие, обвинението е доказано по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Моли за постановяване на съдебен акт с осъдителен диспозитив. Предлага съдът да наложи наказание „ЛОС“ за срок от шест месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

Процесуалният представител на ЧО подкрепя становището на прокурора.

Защитникът на подсъдимия моли същият да бъде признат за невиновен.

Подсъдимият не изразява становище.

СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият К. В. Ц. и свидетелката С. К. И. живеели на семейни начала, като от съвместното им съжителство - на **, се родил синът им М. К.

Ц.. С влязло в сила на 14.01.2019г Решение № 186240/03.08.2017г. на Районен съд - София, постановено по гр. дело №15752/2016г по описа на СРС, родителските права по отношение на малолетното дете били предоставени за упражняване на майката, като подс. Ц. бил осъден да заплаща месечна издръжка, в размер на 250.00 лева на сина си Мартин, чрез неговата майка и законен представител свид. С.И.. Със съдебното решение не бил определен специален ред относно местоизпълнението на изплащане на издръжката, поради което важали общите законови правила, че паричните задължения се изпълняват по местожителството на кредитора, в случая детето, което е в гр.

Бургас.

От този момент - влизане в сила на съдебното решение, до месец май 1

2020г, когато е била дължима последната вноска преди повдигане на обвинение на подс. Ц., същият не заплатил нито една вноска по присъдената издръжка, като по този начин дължал за посочения период сумата от 4 250.00 /четири хиляди двеста и петдесет/ лева, представляваща седемнадесет месечни вноски.

Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от доказателствата, събрани в досъдебното производство и в съдебна фаза, които изцяло го подкрепят, а именно показанията на свидетелите, разпитани в хода на ДП и в съдебно заседание, изготвените СТЕ експертизи, както и справка за съдимост на подсъдимия.

Подсъдимият навежда доводи, че е заплатил горепосочената сума и като доказателство представя разписка със съдържание, че на дата 23.05.2021г, на св. И., в качеството на законен представител на малолетния си син М. К. Ц. е била заплатена сумата от 7250 лева, с подписи на подсъдимия и свидетелката на „предал“ и „приел“.

По делото е разпитана св. И., която потвърждава изложеното в ОА и отрича да е получавала описаната в представената от подсъдимия разписка сума.

Във връзка със заявеното от подсъдимия, по делото са назначени две СТЕ, като от заключението на двете става ясно, че твърденията на подсъдимия не отговарят на истината и същите са единствено с цел избягване на наказателна отговорност.

Установи се, че разписката е била съставена за предаване на сума, в размер на 250 лева за период, извън посочения в ОА, като според заключението на допълнителната СТЕ, текстът за сумата в размер на 7250 лева е бил дописан.

Само за пълнота, настоящият състав намира за нужно да отбележи, че за горепосоченото деяние, в РС Бургас против подс. Ц. е образувано НОХ дело № 2088/2023, за престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК Воден от гореизложеното съдът установи, че посочената в разписката сума не е била заплатена на св. И., в качеството на законен представител на малолетния М. К. Ц., тоест задължението от 17 месечни вноски не е било изплатено и подс. Ц. е осъществил състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК.

При така установената по делото фактическа обстановка съдът прие, че подс. Ц. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК.

Обект на престъплението по чл. 183 от НК са обществените отношения, свързани с брака, семейството и младежта, защитени от раздел I на гл.IV на НК. Престъплението по чл. 183 НК е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма на бездействие, трайно и непрекъснато в определен период от време. Изпълнителното деяние се изразява в 2 неизпълнение на задължение за издръжка, за което има влязло в сила съдебно решение на граждански съд на низходящ в размер на две и повече месечни вноски. Началото на престъплението по чл. 183 от НК е след изтичане на срока, от който осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски.

Същото престъпление се явява довършено в момента, в който по-нататък деецът изпълни задължението си за издръжка или пък то бъде погасено, при хипотезите, посочени в Семейния кодекс.

От събраните в хода на досъдебното и съдебно производството доказателства по категоричен начин се установява, че подсъдимият не е изпълнил семейноправните си задължения по издръжка на своя низходящ – сина си, за повече от два месеца. Нещо повече, касае се за формално неизпълнение на задължението по чл. 143, ал.2 от СК /”Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото”/ за дълъг период от време, през който подсъдимият съзнателно, при липса на обективна невъзможност е неглижирал семейноправните си задължения към своите низходящи.

От обективна страна, изпълнителното деяние е осъществено чрез бездействие – неплащане, липса на фактическо и правно действие за плащане – даване или изпращане чрез пощенски запис на пари. Дори да се приеме, че подсъдимия през инкриминирания период е бил безработен или финансово затруднен, то това обстоятелство е ирелевантно за съставомерността на деянието, предмет на обвинението, тъй като същият дължи присъдената издръжка независимо дали е трудово ангажиран и какво материално положение има. Ако същото е тежко, съдът ще го отчете единствено при индивидуализация на наказанието, но не може да промени правните изводи на съда за виновно осъществено деяние от подсъдимия, което съобразно разпоредбата на чл.183, ал.1 от НК е обявено за престъпление. Следва да се посочи също така, че целта на издръжката е да се осигурят средства за съществуването на децата. Обстоятелството, че подсъдимия евентуално е имал финансови затруднения, не го освобождава от задължението му да дава издръжка на детето си.

Субект на престъплението е подсъдимият, който е наказателноотговорно лице - пълнолетен, дееспособен, осъден да издържа свой низходящ.

От субективна страна, подсъдимият е действал при пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им.

За извършеното от подсъдимия престъпление, законът предвижда наказание до една година лишаване от свобода или пробация. При определяне вида и размера на наложеното наказание, съдът взе предвид сравнително високата степен на обществена опасност на извършеното деяние, тъй като с 3 бездействието си е затруднил отглеждането на децата си за един продължителен период от време, така и от характера на засегнатите обществени отношения, осигуряващи средства за нормалното съществуване на издържаното лице, а от друга страна съдът отчете обстоятелството, че подсъдимият е осъждан и положените усилия на подсъдимия да заблуди съда, че издръжката е била заплатена.

С оглед постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, съдът прецени, че на подсъдимия следва да се наложи наказание „пробация“, включваща следните пробационни мерки: - задължителна регистрация по настоящ адрес гр.*, **, за срок от 8 /осем/ месеца с явяване и подписване пред пробационен служител или упълномощено от него лице два пъти седмично; задължителни срещи с пробационен служител за срок от 8 /осем/ месеца.

С така определеното и наложено наказание настоящият състав счита, че в максимална степен ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и подсъдимия ще се поправи и превъзпита.

Като причини за извършване на деянието следва да се приемат ниската правна култура на подсъдимия, тежките икономически условия в страната и стремежа към избягване на наказателна отговорност.

Накрая съдът се занима с разноските по делото, които с оглед постановения съден акт, възложи в тежест на подсъдимия.

С определение на съда от 07.07.2023 г. и на основание чл. 68, ал. 1 от НК, съдът приведе в изпълнение наложеното наказание по НОХД № 5589/2017 г. по описа на РС – София, в размер на 1 /една/ година лишаване от свобода, като постанови наложеното наказание да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата.

Да се изпратят мотивите на страните.

СЪДИЯ:

4