Решение № 432 от 09.06.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 432 гр. П., 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА при участието на секретаря Кристина Ант. И. като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА

Гражданско дело № 20241720102318 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 10033/09.05.2024 г. /с п.к. 08.05.2024г./, уточнена с молба вх. № 13482/18.06.2024 г., подадена от М. В. Т., чрез адв. С. Д. И. - САК, против Й. Н. М., И. Д. М. и К. Б. М..

Ищецът твърди, че е собственик на 9/12 ид. части от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени със Заповед № РД-18.91/13.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. П., кв. „***, със застроена площ *** кв.м., ведно с избено помещение ****, с площ **** кв.м., ведно с 3.853 % ид. части от общите части на сградата и съответните ид. части от правото на строеж върху мястото.

Излага, че процесният апартамент е бил придобит по време на брака между неговата леля Т. Г. М. и съпругът й Г.С. М., поради което е представлявал съпружеска имуществена общност. След смъртта на Г. М., починал на **** г., неговият дял от 1/2 ид. част бил наследен от преживялата съпруга Т. М. и от сина им Б.Г. М., при равни права, поради което Т. М. станала собственик на общо 3/4 ид. части от имота. Б.Г. М. починал на *** г., като оставил за свой наследник сина си К. Б. М..

Ищецът твърди, че със саморъчно завещание от 28.0****022 г. Т. Г. М. му завещала притежаваните от нея права върху семейния апартамент. Т. М. починала на 28.10.2022 г., поради което от този момент ищецът придобил по силата на завещателното разпореждане притежаваните от нея 3/4 ид. части от имота, равняващи се на 9/12 ид. части.

Твърди се още, че след смъртта на завещателката ответникът К. Б. М., без да е собственик на завещаните на ищеца 9/12 ид. части от имота, се е разпоредил с тях, 1 като с договор за покупко-продажба от 20.12.2022 г., обективиран в нотариален акт ***г. на нотариус Л.Ц., рег. ****48 на НК, с район на действие Районен съд – П., продал имота на ответниците Й. Н. М. и И. Д. М.. Поддържа, че К. М. не е могъл да прехвърли повече права от тези, които е притежавал, а приобретателите Й. М. и И. М. владеят имота без основание по отношение на притежаваните от ищеца 9/12 ид. части.

С исковата молба първоначално е било заявено и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК. В проведеното открито съдебно заседание на 22.12.2025 г. ищецът, чрез процесуалния си представител, е оттеглил това искане, поради което с Определение ****9/09.01.2026 г. производството по делото в тази част е прекратено на основание чл. 232 ГПК.

Ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответниците, че е собственик на 9/12 ид. части от описания недвижим имот, както и да осъди ответниците Й. Н. М. и И. Д. М. да му предадат владението върху тези 9/12 ид. части.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците Й. Н. М. и И. Д. М., чрез адв. Б. Г., са депозирали отговор на исковата молба, с който оспорват изцяло предявените искове.

Не оспорват допустимостта им, но поддържат, че същите са неоснователни и недоказани. Излагат, че са придобили имота въз основа на договор за покупкопродажба, сключен с К. Б. М., който към момента на сделката се легитимирал като собственик на имота. Навеждат доводи, че са добросъвестни приобретатели, придобили имота възмездно и при спазване на нотариалната форма. Поддържат още, че завещанието не може да им бъде противопоставено, както и че с него се накърнява запазената част на ответника К. Б. М.. Молят исковете да бъдат отхвърлени и претендират разноски.

Ответникът К. Б. М., чрез назначения му особен представител адв. В. Б., също е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Оспорва истинността на представеното саморъчно завещание, като твърди, че същото не е написано и подписано от Т. Г. М.. При условията на евентуалност прави възражение за накърняване на запазената му част от наследството на Т. М., като неин низходящ, наследяващ по право на заместване своя баща Б.Г. М.. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

По делото е конституирано като трето лице – помагач на страната на ответниците Й. Н. М. и И. Д. М. „Обединена българска банка“ АД, като универсален правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД. Третото лице – помагач изразява становище за допустимост, но неоснователност на исковете. Поддържа, че имотът е ипотекиран в полза на банката, поради което същата има интерес от отхвърляне на исковете. Навежда доводи за непротивопоставимост на завещанието спрямо приобретателите, както и поддържа възражението за накърняване на запазената част на К. М..

С Определение ****9/09.01.2026 г. съдът е приел, че направеното от ответника К. Б. М. възражение за накърняване на запазена част е процесуално допустимо и подлежи на разглеждане в настоящото производство, тъй като е релевирано своевременно с отговора на исковата молба. Със същото определение е открито производство по чл. 193 ГПК по оспорване истинността на саморъчното завещание от 28.0****022 г., от което ищецът черпи права, като е указано, че доказателствената тежест за установяване истинността на завещанието носи ищецът.

Съдът, като прецени събрните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

2

От представения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот от *** г., както и от останалите писмени доказателства, се установява, че процесният апартамент е придобит по време на брака между Г.С. М. и Т. Г. М.. Доколкото имотът е придобит по време на брака и не са налице твърдения и доказателства за трансформация на лично имущество, съдът приема, че същият е бил съпружеска имуществена общност между двамата съпрузи.

Няма спор между страните, а и от представените по делото доказателства е видно, че Г.С. М. е починал на **** г. Негови наследници по закон са били преживялата му съпруга Т. Г. М. и синът му Б.Г. М.. След прекратяване на съпружеската имуществена общност поради смъртта на Г. М., Т. М. е запазила собствената си 1/2 ид. част от имота и е наследила 1/4 ид. част от дела на починалия си съпруг, като другата 1/4 ид. част е наследена от сина им Б.Г. М.. Така Т. М. е станала собственик на общо 3/4 ид. части от процесния имот, а Б. М. – на 1/4 ид. част.

Б.Г. М. е починал на *** г., като негов наследник е синът му К. Б. М., който е придобил наследената от баща му 1/4 ид. част от процесния имот.

Т. Г. М. е починала на 28.10.2022 г. От представеното по делото саморъчно завещание от 28.0****022 г. се установява, че същата е завещала на ищеца М. В. Т. притежаваните от нея права върху семейния апартамент в гр. П., кв. „Т****. Съдът приема, че завещателното разпореждане има за предмет конкретен недвижим имот, респективно притежаваната от завещателката част от него, поради което представлява частно завещателно разпореждане по смисъла на чл. 16, ал. 2 ЗН, а не универсално завещание.

Във връзка с оспорването истинността на завещанието по реда на чл. 193 ГПК по делото е назначена и изслушана съдебно-графическа експертиза, изготвена от вещото лице Е. К.. От заключението на вещото лице се установява, че ръкописният текст и подписът, положени в саморъчното завещание от 28.0****022 г., са изпълнени от Т. Г. М.. Заключението е обосновано, изготвено е след сравнително изследване на представения сравнителен материал, съдържа ясно изложени изводи и не се опровергава от останалите доказателства по делото. Поради това съдът го кредитира като компетентно, пълно и обективно.

По делото е изготвено и заключение по съдебно-техническа експертиза, допусната във връзка с направеното възражение за накърняване на запазена част и с оглед преценката за приложението на чл. 36 ЗН. От заключението се установява, че процесният апартамент ****, находящ се в гр. П., кв. „***, е с площ *** кв.м., а 3/4 ид. части от него съответстват на площ *** кв.м. Вещото лице е посочило, че тази част не може да бъде обособена като отделна самостоятелна част - самостоятелно жилище по ЗУТ, тъй като 3/4 ид. части с площ *** кв.м. не могат да бъдат поделени или отделени технически.

С договор за покупко-продажба от 20.12.2022 г., обективиран в нотариален акт **** на нотариус Л.Ц., рег. ****48 на НК, ответникът К. Б. М. е прехвърлил процесния имот на ответниците Й. Н. М. и И. Д. М.. Не се спори, а и от доказателствата се установява, че именно Й. М. и И. М. упражняват фактическа власт върху имота.

При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 108 ЗС.

За уважаването на ревандикационния иск ищецът следва да докаже кумулативно наличието на следните предпоставки - че е собственик на вещта, че ответникът владее или държи вещта, и че това владение или държане се осъществява 3 без правно основание, противопоставимо на собственика.

В настоящия случай съдът приема, че ищецът е доказал правото си на собственост върху 9/12 ид. части от процесния недвижим имот.

Този извод следва от установената по делото наследствена последователност и от действителното саморъчно завещание от 28.0****022 г. Т. М. е била собственик на 3/4 ид. части от процесния имот. Със саморъчно завещание тя е завещала притежаваната от нея част от семейния апартамент на ищеца М. В. Т.. След смъртта й на 28.10.2022 г. завещателното разпореждане е породило своето вещноправно действие, като ищецът е придобил завещаните му 3/4 ид. части, равняващи се на 9/12 ид. части от имота.

Оспорването на истинността на завещанието остана недоказано. В производството по чл. 193 ГПК доказателствената тежест за установяване истинността на документа бе възложена на ищеца, който се ползва от него. Тази тежест е изпълнена чрез заключението на съдебно-графическата експертиза, което съдът кредитира изцяло. Ето защо съдът приема, че завещанието е саморъчно написано и подписано от Т. Г. М., съдържа дата и подпис и отговаря на изискванията на чл. 25, ал.

1 ЗН. Не се установява сочената от ответника К. М. нищожност по чл. 42, б. „б“ ЗН.

Неоснователни са възраженията на ответниците и третото лице - помагач, че ищецът не може да противопостави правата си на ответниците Й. М. и И. М., поради сключената покупко-продажба с К. М.. Към момента на продажбата К. Б. М. е бил собственик единствено на онази част от имота, която е наследил от своя баща Б.Г. М., а именно 1/4 ид. част. Той не е придобил по наследяване от Т. М. завещаните на ищеца 3/4 ид. части, тъй като по отношение на тях е налице действително завещателно разпореждане в полза на М. Т.. Следователно К. М. не е могъл да прехвърли на купувачите повече права от тези, които сам е притежавал. Принципът, че никой не може да прехвърли повече права, отколкото има, намира приложение и в настоящия случай.

Добросъвестността на приобретателите, доколкото се поддържа такава, не е самостоятелно придобивно основание за правото на собственост върху недвижим имот извън предвидените в закона хипотези. Сделката, сключена с несобственик за частта над притежаваните от него права, не прехвърля собственост върху тази част. Поради това договорът за покупко-продажба от 20.12.2022 г. не може да противопостави на ищеца права върху завещаните му 9/12 ид. части от имота.

Неоснователно е и възражението, изведено от разпоредбите на чл. 112, б. „и“ ЗС и чл. 113 ЗС. Вписването има защитно-оповестително действие и урежда противопоставимостта при конкуренция на права, но не създава вещни права в полза на лице, което черпи права от несобственик. В случая ответниците Й. М. и И. М. черпят права от К. М., който към момента на продажбата не е бил собственик на завещаните на ищеца 9/12 ид. части. Ето защо по-ранното вписване на нотариалния акт за покупко-продажба, дори и да се приеме за доказано като хронология, не може да има за последица придобиване на права, които праводателят не е притежавал.

По спорния между страните въпрос относно направеното от ответника К. Б.