Решение № 14 от 14.11.2025, Районен съд - Ген. Тошево

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Г.Т., 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Динко М. Динков при участието на секретаря Димитричка Й. Иванова като разгледа докладваното от Динко М. Динков Административно наказателно дело № 20253220200108 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производството е образувано по жалба от В. П. Д. ЕГН ********** от гр. Г.Т. ул. „Д.а“ №* срещу Наказателно постановление № 289/12.09.2025г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите гр.

В., с което за извършено нарушение на чл.213,ал.1, т.2 от Закона за горите, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 850.00 лв. на осн. чл.266,ал.1, предл. седмо от Закона за горите.

Жалбоподателят посочва доводи за незаконосъобразност на така издаденото наказателно постановление. Алтернативно се иска приложението на чл.28 от ЗАНН.

Въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след като провери изложените в жалбата оплаквания, съобрази становището и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при съблюдаване разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, приема за установено от фактическа страна, следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, като разгледана по същество същата се явява 1 основателна.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя твърди, че съдебното производство по делото следва да бъде прекратено, тъй като жалбоподателят е подведен под административна наказателна отговорност по НАХД №107 по описа на РС Г.Т. за извършено административно нарушение по чл.213,ал.1,т.1 от Закона за горите, като е извършено едно и също деяние от едно и също лице, в едни и същи период от време, при еднакви факти и обстоятелства.

Доколкото са налице формалните изисквания на чл.18 от ЗАНН, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило отделни нарушения, наложените наказания да се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях, искането за прекратяване на съдебното производство по делото е неоснователно.

В обжалваното наказателно постановление са изложени следните констатации: За периода от януари 2025г. до 8.05.2025г. жалбоподателят съхранявал на адрес гр. Г.Т., ул. „*“ №* един пр. куб метра дърва за огрев от дървесен вид орех, нарязани на трупчета, без превозен билет, доказващ законния им произход. В непосредствена близост до двора на същия адрес съхранява седем пр. куб метра дърва за огрев от дървесен вид орех, нарязани на метър, без превозен билет, доказващ законния им произход.

За извършено нарушение на чл.213,ал.1,т.2 от ЗГ на жалбоподателя е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 850 лв. на осн. чл.266, ал.1, предл. седмо от същия закон.

Наказателното постановление е издадено на основание акт за установяване на административно нарушение, съставен на 8.05.2025г. в присъствието на жалбоподателя, който подписал акта с възражения, както и въз основа на констативен протокол от 2.05.2025г.

В съдебно заседание актосъставителят и свидетелите по акта за установяване на административно нарушение потвърждават изложените в акта обстоятелства.

Актосъставителят К. П. заявява, че проверката била извършена след подаден сигнал на ЕНН 112, че лицето Н., свидетел по настоящето дело, продавал дърва за огрев без документи. При проверката жалбоподателят съдействал на проверяващите, като периодът на съхраняване бил установен от 2 по данни на жалбоподателя.

Свид. Н. Ст. Г. заявява, че имал документ за рязане на дърва от нивата на трето лице- Ганев. Казал това на жалбоподателя, като му предложил да му занесе дърва. Същият се съгласил и срещу една овца свидетелят доставил дървата на жалбоподателя.

По делото е приложена Заповед №1230/2022г. на Кмета на Община Г.Т. за извършване на декоративно кастрене и оформяне на короните на орехови дървета, навлизащи в наети земеделски земи, стопанисвани от О. Ганев.

При предявяването на този документ на свид. Н. Г., същият не може да потвърди дали това е документът позволяващ му да реже дърва, тъй като е неграмотен.

Свид. Ст. В. присъствал само при съставянето на акта.

От така установената фактическа обстановка съдът приема от правна следното: Жалбоподателят формално е нарушил разпоредбата на чл.213,ал.1,т.2 от ЗГ.

Независимо от това обаче, съдът намира че деянието представлява маловажен случай по смисъла на чл.93,т.9 от НК, който се прилага субсидиарно в административно-наказателното производство на основание разпоредбата на чл.11 от ЗАНН.

От приложените по делото писмени и гласни доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че свид. Н. Г. предложил на жалбоподателя да му достави дърва, като твърдял че има документ за рязане на дърва. След възмездна сделка жалбоподателят се съгласил на предложението, като не е съзнавал, че съхранява дървесина без приложен превозен билет.

При надзорната проверка е установено, че произхода да дървесината е с произход от кастрене на короните на орехови дървета до нивата на трето лице по заповед на кмета на Община Г.Т., което обстоятелство мотивирало жалбоподателя да приеме, че свид. Н. Г. имал разрешение да му достави дървесината.

Предвид факта, че дървесината е с произход от декоративно кастрене на короните на орехови дървета, от деянието не са настъпили вредни последици, съответно не са увредени в значителна степен нормативните изисквания 3 съгласно Закона за горите. По делото няма данни жалбоподателят да е извършвал други нарушения на Закона за горите.

Следва да се отбележи и следното: макар и да са налице формалните изисквания на чл.18 от ЗАНН жалбоподателят е санкциониран за едно и също деяние за съхранение на една и съща дървесина, за един и същи период, немаркирана с горска марка и без превозен билет, което обстоятелство утежнява неговото положение несъразмерно с извършеното нарушение.

В този смисъл извършеното процесно деяние следва да се квалифицира като маловажен случай и с оглед разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не може да обуслови ангажирането на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя.

Съгласно Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007г. по т.н.д.№1/2007г. на ОСНК на ВКС при извършване на преценка дали са налице основанията на чл.28 от ЗАНН наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи “маловажните” случаи на административните нарушения от нарушенията, визирани в чл.6 от ЗАНН и когато деянието представлява “маловажен” случай на административно нарушение, той следва да приложи чл.28 от ЗАНН.

Преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, какъвто е процесния случай, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие на закона.

Предвид изложеното съдът намира наказателното постановление за незаконосъобразно, поради което подлежи на отмяна.

С оглед изхода на спора основателно е заявеното в жалбата искане на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 63,ал.5 от ЗАНН в размер на сумата от 500 лв.

Като съобрази всичко изложено и на осн. чл.63,ал.І ЗАНН, съдът :

РЕШИ:

4

РЕШИ:

Отменя Наказателно постановление № 289/12.09.2025г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите гр. В., с което за извършено нарушение на чл.213,ал.1, т.2 от Закона за горите, на В. П. Д. ЕГН ********** от гр. Г.Т. ул. „Д.а“ №*, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 850.00 лв. на осн. чл.266,ал.1, предл. седмо от Закона за горите.

Осъжда Регионална дирекция по горите гр. В. да заплати на В. П. Д. ЕГН ********** сумата от 500, 00 лв. сторени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Д., в 14-дневен срок от уведомяването на страните.

Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________ 5