Определение № 464 от 18.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 464 гр. Пловдив, 18.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Въззивно частно гражданско дело № 20255300500355 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, подадена чрез пълномощника юрисконсулт ***, против Разпореждане № 1426 о т 15.01.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 13/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XX гр.с., с което е отхвърлено подаденото от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против А. Х. Х., ЕГН **********.

С частната жалба се твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Поддържа се, заповедният съд е излязъл извън правомощията си, като е коментирал клаузата за обезпечение, на която обаче искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК не се основава. Изложени са съображения, според които думата „допускания“ в текста на чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК означава предвиждания за бъдещето и не следва да се тълкува в смисъл на разходи, част от ГПР. Посочва се съдебна практика в тази насока. Иска се отмяна на разпореждането и произнасяне по съществото на спора.

Съдът като се запозна с доказателствата по делото и взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя, намира частната жалба за процесуално допустима, но разгледана по същество за неоснователна.

Производството по делото е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД против длъжника А. Х. Х., ЕГН ********** от *** за заплащане на сумите: 500 лева – главница, 45,90 лева – възнаградителна 1 лихва за периода от 12.07.2023 г. до 12.11.2023 г., 33,72 лева – обезщетение за забава за периода от 13.07.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане, дължими на основание договор за кредит № ***, сключен между „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и А. Х. Х., като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на Приложение № 1 от 21.06.2024 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 21.06.2024 г.

С молба от 14.01.2025 г. заявителят е отказал да посочи извършените по договора за кредит плащания, въпреки дадените от заповедния съд указания в тази насока.

С Разпореждане № 1426 от 15.01.2025 г. съдът е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като е приел, че процесният договор за заем недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК, тъй като в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора не е посочен ГПР, не е ясно кои компоненти са включени в него, което поставя потребителя в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт, а също така в договора е предвидено заплащане на възнаграждение за предоставено от поръчител обезпечение, което не е включено в ГПК като разход в нарушение на чл. 19, ал. 1 от ЗПК.

Доколкото липсват данни за извършените плащания по кредита, заявлението е отхвърлено изцяло.

Обжалваното разпореждането е валидно и допустимо, а по същество правилно.

Предмет на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК са вземания по договор за кредит, сключен с потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК заповедният съд дължи служебна проверка за наличие на нищожни или неравноправни клаузи в договорите.

От съдържанието на процесния договор за паричен заем може да се направи обоснован извод за неговата недействителност съгласно чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в същия изобщо липсва посочване на ГПР, а това е част от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит и липсата му се санкционира с недействителност на договора. Неяснотата относно размера на ГПР лишава потребителя от възможността да извърши реална и обективна преценка за икономическите последици от сключване на договора и конкретната финансова тежест, която следва да поеме при изпълнение на задълженията по договора. Последното представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗПК.

Неоснователни са възраженията на частния жалбоподател, че заповедният съд не е имал правомощия да коментира клаузата за предоставяне на обезпечение. Тази клауза е обсъдена от заповедния съд единствено от 2 гледна точка на валидността на договора за кредит, доколкото уговореното в договора за кредит възнаграждение, дължимо на поръчителя за предоставеното обезпечение, представлява разход за потребителя, който е известен на кредитора към датата на сключване на договора за кредит, и поради това неговата стойност е следвало да намери отражение в размера на ГПР. Невярното посочване на размера на ГПР в договора за кредит е равнозначно на липса на ГПР, тъй като заблуждава потребителя за размера на задълженията му към кредитора и води до недействителност на договора за потребителски кредит.

Когото договорът за потребителски кредит бъде обявен за недействителен, съгласно чл. 23 от ЗПК потребителят връща единствено чистата сума на кредита. Когато обаче липсват данни какво е платено по договора, въпреки дадените от заповедния съд указания в тази насока, за заповедния съд остава неясен размера на дължимата главница. В такава хипотеза заявлението следва да бъде отхвърлено изцяло, а въпросът за дължимостта на вземанията следва да бъде разрешен в исковото производство по реда на чл. 422 от ГПК.

Като е отхвърлил изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение, макар и с други аргументи, заповедният съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1426 от 15.01.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 13/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XХ гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3