Присъда № 6 от 23.02.2024, Районен съд - Панагюрище

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към Присъда № 6 от 23.02.2024 г. по н.ч.х.д.№ 190 по описа за 2023 г. на РСПанагюрище.

Внесена е в съда тъжба от Д. Д. В., ЕГН ********** от гр.Панагюрище против А. Л.

Г., ЕГН ********** от с.г. за това че : на 05.10.2023 г. в гр.Панагюрище, посредством публикация в личния си профил "А. Г." в социалната мрежа Фейсбук (Меta) е разгласил позорни обстоятелства за Д. Димитро В. – че е извършил закононарушение, „извършвайки нерагламентирани сервизни услуги и разливайки моторно масло по пътното платно“, като клеветата е била отправена по друг начин – социалната мрежа "Фейсбук – престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1-во, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2-ро, вр. чл. 147, ал. 1 от НК. В съдебно заседание частният тъжител Д. В. се явява лично, както и представляван от неговия повереник адв.Х.

С. от ПАК. Както частният тъжител, така и неговият повереник поддържат подадената тъжба. Упълномощеният защитник на подсъдимия адв.К. К. от ПАК счита, че обвинението е недоказано и моли подзащитният му да бъде оправдан. Подсъдимият А. Л. Г., редовно призован, се явява лично, не се признава за виновен и се присъединява към становището на защитника си. Защитникът на подсъдимия счита, че обвинението е несъставомерно от обективна и субективна страна. В подробно изложени възражения се посочва упражняване на конституционното право на разпространение на сигнали до различни институции, гарантирано и от международната съдебна практика. Същевременно се посочва отсъствието на умисъл за наклеветяване от страна на подсъдимия, доколкото същият е действал със субективното усещане за противоправни действия от страна на тъжителя. В заключение предлага на съда да постанови оправдателна присъда. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

На 05.10.2023г. в социалната платформа „Фейсбук“, в личния си профил, подсъдимият Г. публикувал снимки с коментар: „До кога ще се разливат масла по пътното платно тротоарите няколко пъти Д. Д. В. е предупреждаван, че няма право да извършва сервизни услуги няма спиране и общината не взимат нужни мерки, защото той продължава да работи. Никой няма право да работи на платното, а и няма нужните разрешителни да упражнява дейност като сервиз. Дано хората от Екологията този път да си свършат работата.

Да не прикриват.“

След като тъжителят узнал за публикацията, същият се почувствал оклеветен. Тъй като считал, че информацията от публикацията е достигнала до много хора, която по негови твърдения не била вярна. По тези съображения същия подал и тъжба пред съда.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на св.Й.Ц, Г.М, Д. П., И.Л., В.К., П.В., И.И, П.К, Д.Г., Н.С., у-ние от ОП „Чистота“ – гр. Панагюрище, Писмо от МВР-Дирекция „Национална система 112“ – РЦ 112 - Кърджали, ведно с компакт диск, съдържащ един брой аудиозапис и един брой снимка на електронен картон на прието повикване от моб. Номер ***, Писмо от ОП „Чистота“ – гр.Панагюрище, ведно с заверено фотокопие от ПЛ №1526/05.10.2023г. и Длъжн. Х-ка за тъжителя Д. В., Писмо от Общ. Панагюрище относно броя на подадените сигнали от посд.Г. с/у тъжителя В. за периода от 01.06.2023г. до 31.12.2023г., ведно с разпечатки от сигналите и заявленията, писмо от МВР – РУ – Панагюрище относно подадени жалби от подс.Г. с/у тъжителя В., ведно с материалите към тях, писмо от НАП, ТД Пловдив, офис Пазарджик, служ. бележка от „Пи Ел Си Транс Еър Карго“ ООД гр.София.

От приобщените писмени доказателства безспорно се установи, че подсд.Г. е подал 4 бр. сигнали до Общинската администрация в гр.Панагюрище с/у тъжителя В. именно за извършване на нерегламентирана авторемонтна дейност и разливи на машинно масло на 1 ул.“*********“ №110, като в хода на делото не се изясни дали и как са отработени тези сигнали от Общинската администрация в гр.Панагюрище. От приложените документи от ОП „Чистота“ гр.Панагюрище се установи също, че тъжит.В. е назначен на длъжност водач на специален автомобил и че за инкриминираната дата има издаден ПЛ за товарния автомобил, който той е управлявал, приложена е и труд. х-ка за тъжит.В., като от показанията на св.Д.П. се изяснява, че тъжителят въпреки, че документално се води на работа, то същия се води само формално и отсъства от работното си място. От приложените документи от полицията се изяснява, че подсд.Г. е подал 3 бр. жалби с/у тъжит.В., касаещи заплахи и закани с/у подсъдимия, заради и което на тъжителя е съставен протокол за предупреждение по см. на чл.65, ал.1 и ал.2 от ЗМВР. От изпратения и приложен отговор от НАП се установи, че подсъдимият не е подавал сигнали с/у тъжителя.

От приобщения и изслушан запис на телефон „112“ безспорно се установява, че подсъд.Г. на дата 05.10.2023г., 13.40ч. подава сигнал за извършване на незаконна авторемонтна дейност и разлято машинно масло пред гараж, находящ се на адрес гр.Панагюрище, ул.“*********“ №110, като не посочва кой извършва ремонтната дейност, а само, че тъжит.В. е собственик на имота.

Установява се от показанията на св.Л. и св.К., че на 05.10.2023г. били на работа, в състав на автопатрул към РУ гр.Панагюрище, когато получили сигнал от дежурния по ОДЧ, че на ул.“*********“ №110 в гр.Панагюрище се извършват незаконни авторемонтни дейности, двамата свидетели посетили адреса по повод подадения сигнал, където установили, че действително имало спрян автомобил, който бил с вдигнат преден капак и по сведение на св.П.В. /син на тъжителя/ се извършвала подмяна на горивните свещи.

Полицейските служители не видели тъжит.Д.В., нито забелязали да има разлято машинно масло на платното. За посещението си св.К. съставил ДЗ, в която отразил горните обстоятелства. /л.32 от делото/. Съдът изцяло и категорично кредитира показанията на полицейските служители, тъй като същите са безпротиворечиви, взаимно се допълват и в съвкупност с останалите доказателства очертават по безспорен начин гореописаната фактическа обстановка. Във връзка с факта, че двамата не си спомнят дали е имало разлив на машинно масло и не си спомнят, то същото е съвсем възможно с оглед тяхната ежедневна професионална натовареност и изминалия период от време от 05.10.23г. до 22.01.2024г., а именно повече от три месеца. Като тук е момента да се отбележи, че двамата свидетели са еднакво отдалечени и от двете страни и не се откри никакъв мотив, който да подложи на съмнение техните показания.

При разпита на другите свидетели се откроиха две групи, като групата на тъжителя основно е съставена от св.П.В. /син на тъжителя/, св.И.И /съжител на сестрата на тъжителя/, св.П.К /в разпита си заявява, че е приятел на тъжителя/ и групата на подсъдимия, която основно е съставена от св.Д.П. /колега на тъжителя в ОП „Чистота“ гр.Панагюрище/, св.Й.Ц, св.Г.М и св.Д.Г. /брат на подсъдимия/.

По отношение на дадените показания от св.П.В., че на инкриминираната дата бил излязъл от дома си, видял, че някакъв човек извършвал ремонтни работи пред техния гараж и самият той нищо не правил, когато забелязал, че подсъд. Г. го заснемал с телефона си, съдът не кредитира тези негови твърдения досежно това, че извършваната ремонтна дейност е извършвана от някакъв човек пред техния гараж, тъй като същите драстично се различават от показанията на полицейските служители. Свидетелят категорично заявява, че баща му не е извършвал ремонтни дейности и тъжителя няма сервиз в дома си, като заявява, че лично е видял публикацията на подсъд.Г. във Фейсбук във връзка с инцидента. В тази им част показанията също са несъстоятелни, съпоставени с другите доказателства по делото и следва да се тълкуват през призмата на изключителното близка роднинска връзка м/у син и баща, т.е. съвсем нормално е свидетелят да свидетелства в полза на тъжителя, поради което и показанията му не следва да се тълкуват като източник на обективната истина. Във връзка с 2 дадените показания на св.И.И, също следва да бъдат приемани през факта, че последният реално се намира във фактическо съжителство със сестрата на тъжит.В., който по-общо казано свидетелства, че тъжителят нямал сервиз и не го бил виждал да извършва незаконна ремонтна дейност пред дома си, като останал учуден от публикацията на подсъд. Г.. Тези показания също останаха изолирани от другите доказателства по делото, поради което и съдът не ги кредитира, като факти, които допринасят до очертаване на обективната действителност. По отношение на дадените показания от св.П.К, който изрично заявява, че с тъжителят са семейни приятели, също по същество отрича тъжит. В. да има сервиз и да извършва нерагламентирана ремонтна дейност, които показания по своето естество с нищо не доведоха до разкрИ.е на обективната действителност, същите съпоставени с другите доказателства отново остават изолирани, поради което и съдът не ги кредитира като истина.

При разпитите на другата група свидетели св.Д.П., който изрично се легитимира като настоящ колега на тъжит.В. в ОП „Чистота“, въпреки, че неговите показания с нищо не доведоха до изясняване относно деянието, свидетелства изрично, че тъжит.В. не спазва работната дисциплина в работното си време от 08.00ч. до 17.00ч., като последният много рядко работел пряката си работа, като идвал на работа, подписвал се в тетрадка и си тръгвал, нямало го по 4-5 часа, като не знаел с какво точно се занимавал в работно му време.

Дадените показания от този свидетел, макар и косвено навеждат на мисълта, че тъжит.В. се занимава с друга дейност в работното си време, като съдът не намери никаква причина или индиция да не кредитира тези показания, това е така, тъй като не се установи никаква причина свидетелят да лъжесвидетелства. По отношение на дадените показания от св.Й.Ц, последният изрично заявява, че познава, както тъжителят, така и подсъдимия. Ц изрично свидетелства, че тъжит.В. се занимава с ремонтна дейност на автомобили именно пред дома му, в гр.Панагюрище и че е виждал много пъти да се извършват ремонти на автомобили от тъжит.В., както и разлято машинно масло на пътното платно пред гаража му. В същата насока свидетелства и св.Г.М, който изрично заявява, че тъжит.В. се занимава с монтьорлък пред дома му и по същество извършва ремонтна дейност. Показанията на последните двама свидетели са изключително подробни, допълващи се и житейски достоверни, поради което и съдът ги кредитира изцяло. По отношение на св.Д.Г., въпреки, че е брат на подсъдимия, изнесените от него обстоятелства във връзка с инкриминираното деяние изцяло и напълно кореспондират и са в пълен унисон с показанията на св.Д.П., св.Й.Ц и св.Г.М, подробно свидетелства за последователността на събитията от 05.10.2023г., като изрично заявява, че подсъдимият има фейсбук профил, но не знае дали брат му е публикувал това, което бил заснел, макар и да е в роднинска връзка с подсъдимия и определено да има интерес от изхода на делото, на съда направи впечатление увереността, спокойствието, последователността и правдивостта на излагане на обстоятелствата от инкриминираната дата, които са в пълен синхрон с всички други събрани доказателства, съдът няма никаква причина да се осъмни в тяхната автентичност, поради което и ги кредитира изцяло.

Въз основа на изложеното се налага единственият извод, че подсъдимят не е извършил престъплението клевета по чл. 148, ал.2, пр.1-во, вр. ал. 1, т.2,пр. 2-ро, вр.чл.147, ал.1 от НК, а именно че на 05.10.2023 г. в гр.Панагюрище, посредством публикация в личния си профил "А. Г." в социалната мрежа Фейсбук (Меta) е разгласил позорни обстоятелства за Д. Димитро В. – че е извършил закононарушение, „извършвайки нерагламентирани сервизни услуги и разливайки моторно масло по пътното платно“, като клеветата е била отправена по друг начин – социалната мрежа "Фейсбук.

Изпълнителното деяние, като основен елемент от състава на престъплението клевета, е умишленото разпространяване т. е. довеждане до знанието на поне още едно лице, на позорни обстоятелства за едно лице, които са неистински, или му се приписва престъпление, което не е извършил. От субективна страна, деянието може да бъде осъществено само умишлено – с пряк умисъл, когато деецът съзнава, че разпространява позорни обстоятелства за някого, които не отговарят на действителността, или че му приписва престъпление, което 3 оклеветеният не е извършил или с евентуален умисъл, когато допуска, че обстоятелствата са неистински, но се съгласява с настъпването на престъпния резултат. Престъпното деяние е довършено, когато разгласените позорни обстоятелства и приписаните престъпления стават известни на поне едно трето лице и достигат до наклеветения. В конкретният случай съдържанието на публикацията е станало известно на трети лица, както и на тъжителя. По делото се събраха безспорни доказателства относно истинността на посоченото в публикацията, но за да е осъществен от обективна страна състава на престъплението клевета разпростарнените обстоятелства следва не само да са неистински, но и да са позорни за честта на едно лице. В съдебната практика се приема, че "позорни" са тези обстоятелства, които се отнасят до личността на засегнатото лице и съдържат твърдения за факти, които са обществено укорими, противоречат на общоприетите норми на поведение, създават отрицателна репутация за личността на засегнатия и са от естество да накърнят неговото добро име в обществото. С клеветата се засягат достойнството и честта на физическото лице по начин, че се унизява името му в обществото и се влияе отрицателно на обществената оценка за него, която то получава в средата където живее или работи. Доколко определен факт е позорящ, следва да се преценява на плоскостта на трайно установените в обществото морални норми, като предмет на клевета могат да бъдат твърдения със съдържание, предизвикващо еднозначна негативна оценка на обществото. Според тъжителя позорните обстоятелства, които подсъдимият разгласил за него чрез публикацията на 05.10.2023г се изразяват в това, че си позволява да извършва нергламентирани ремонтни дейности на автомобили пред дома си, както и да разлива машинно масло на пътното платно. Съдът намира, че изложеното в публикацията не би могло да предизвика еднозначна негативна обществена оценка и посредством употребата им не би могло да бъде осъществено изпълнителното деяние на престъплението клевета - „разгласяване на неистинско позорно обстоятелство“, тъй като същите нямат позорящ характер. Не се разпространява информация от позорящ характер, а съдържа просто оценъчна информация за обстоятелства, така както ги е възприел автора им. Съдебната практика е установила, че при преценката за извършеното трябва се изхожда не само от субективното възприятие на засегнатия, а от обективен критерий - от общоприетите морални и обществени разбирания за необходимо отношение към другите членове на обществото. Наред със субективната преценка на пострадалия се изисква обективно казаното или извършеното да е унизително и позорно, т.е. да е генерално неприемливо за обществото, да е неприлично, непристойно, грубо, цинично.

Разпечатката съдържа 19 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a7d57c53-8d6a-48a7-b8e0-b6eb00ee3804