Решение № 676 от 05.11.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 676 гр. Пазарджик, 05.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елисавета Радина при участието на секретаря Христина Велчева като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно наказателно дело № 20215220201500 по описа за 2021 година при секретаря Хр. Велчева, като разгледа докладваното от районен съдия РАДИНА анд 1500/21. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „Т." ЕООД ЕИК ***, гр.Пазарджик, ул.Г. №*** представлявано от Н. ИВ. К., против НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ НП№586091- N9F585598 / 07.07.2021г.на директор Дирекция „КОНТРОЛ" В ТД на НАП Пловдив , с което на дружеството на основание чл. 180, ал. 1 във връзка с ал. 2 е наложена имуществена санкция в размер на 558.45 лева С жалбата се заявява незаконосъобразност в материално-правен аспект на постановлението и се настоява за неговата отмяна.

В съдебно заседание дружеството- жалбоподател, не се явява, като заявява (чрез проведен от съдебния секретар по повод призоваването ), че поддържа жалбата и искането в нея.

Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител , с писмено становище, настоява да се потвърди НП като правилно и законосъобразно.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона, установи:

1

Дружеството- жалбоподател „Т." ЕООД било регистрирано по ЗДДС на на 26.10.2020г.

При проверка за начисления данък инспектор по приходите св.Г. установила, че за периода от 01.08.2019г. до 31.07.2020г. задълженото лице било реализирало облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС за задължителна регистрация в размер на 50 000,00 лв. /50 532,77лв./, формиран от търговия на дребно с промишлени стоки. При това положение е било длъжно да подаде заявление за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС в 7дневен срок от изтичане на данъчния период, през който е достигнат оборот от 50 000 лв., тоест до 07.08.2020г../.

Установила също, че условията за задължителна регистрация са били налице към всяка от датите - 31.07.2020г., 31.08.2020г., 30.09.2020г., като дружеството било регистрирано на 26.10.2020г.

За периода от изтичане на срока, в който е следвало да бъде издаден акта за регистрация, ако дружеството е подало заявлението за регистрация в срок21.08.2020г./ до датата, на която е регистрирано по ЗДДС 26.10.2020г. , дружеството е следвало да начислява ДДС за извършените от него облагаеми доставки ( по аргумент от разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС).

За периода 01.09.2020г. - 30.09.2020г., дружеството извършило облагаеми доставки от търговия на дребно с промишлени стоки на стойност 3 350,70 лв. Установени били облагаеми доставки платени в брой чрез регистрирания ЕКАФП с ФУ N DY518004 и ФП N 36676477 и по банков път.

Мястото на изпълнение на посочените доставки било на територията на страната. Неначисленият ДДС за периода 01.09.2020г. - 30.09.2020г. е в размер на 558,45 лв.

Ако „Т." ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ *** било регистрирано по ЗДДС през периода 01.09.2020г. - 30.09.2020г., както е следвало да бъде, то е трябвало да начисли ДДС за извършените от него облагаеми доставки по реда и сроковете по чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, като подаде Справка-декларация (СД) за ДДС и информация от отчетните регистри „Дневник за покупките" и „Дневник за продажбите" за данъчен период месец 09/2020г., съгласно чл.125, ал.1, ал.З и ал.5 от ЗДДС в срок до 14.10.2020 г.

При тези данни свидетелката приела, че като данъчно задължено лице дружеството не е начислило ДДС в размер на 558,45 лв. по облагаеми 2 доставки на обща стойност 3 350,70 лв., извършени през данъчен период 01.09.2020г. - 30.09.2020г., тъй като не е било регистрирано по ЗДДС поради неподаване на заявление за регистрация в срок, въпреки задължението си .

Затова и на 12.01.21г и за нарушение по чл. 180, ал. 2 във връзка с чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС и чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС съставила акт против дружеството, в отсъствие на представител и след надлежна покана ( л. 31-32).

Атът е надлежно предявен и е връчен препис, а въз основа на него е издадено процесното НП.

Възраженията за процесуалната годност на НП се изчерпват само с критиките за липса на мотиви досежно отхвърляне на чл. 28 от ЗАНН , но такива все пак са съдържими сред изложените обстоятелства по извършване на нарушението, въпреки, че не са изрично отразени за формулирания извод в предпоследния абзац на НП.

В рамките на цялостния съдебен контрол досежно не се констатираха процесуални пороци, водещи директно до отмяна на НП.

Актът и НП имат съдържание, което съответства на нормативно установените правила за задължителни реквизити и е спазена строго формалната процедура за тяхното съставяне, връчване и предявяване ( последните относно АУАН) . Действително, поканата за съставяне на акта е връчена на 07.01.21г.. по ел. път с потвърждение от получателя ( виж към административно-наказателната преписка ). Вярно е, че процедурата по НПК, към която препраща чл. 84 от ЗАНН, не предвижда точно такъв - така наименован способ за призоваване. Разпоредбата на чл. 178, ал. 8 от НПК обаче предвижда възможност за призоваване по факс или телекс . Телексът е остаряла и отдавна ( преди около 50 години) излязла от употреба техника за обмен на информация по електронен път, но факсът все още се ползва и се обявява като възможност ( за различни институции, юридически лица и т.н. ) за информационен обмен. Разликата между него и обмена на информация чрез електронни адреси е в това, че при първия начин информацията пристига чрез машинно устройство на хартиен носител, а във втория се съхранява на ел. адрес и е достъпна само по ел. път , като получателят решава дали да я изведе и на хартиен носител. Приложената аналогия е напълно допустима с оглед законодателното разрешение, манифестирано с чл.46, ал.2 от ЗНА - „ Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се 3 прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта“. В случая не следва да се съблюдава забраната по ал.3 на чл. 46 от ЗНА ( според която наказателната отговорност не може да се обосновава по аналогия), доколкото коментираната норма на чл. 178 НПК касае уведомителен режим и е част от процедурата, а не основание и параметри на реализираната репресия. В този смисъл приложението на ел. съобщения на ел. адрес е напълно приложимо , а в процесния случай това е станало на предварително обявен за контакти с НАП ел. адрес от дружеството съгласно изискванията на ДОПК ( чл.29 ДОПК) . В материалите на административно-наказателната преписка е налично потвърждение от служител на дружеството ( л. 32) за получаване на поканата на 07.01.21г. Тя обаче предвижда седмодневен срок за явяване на адресата в ТД за „ съставяне и връчване а акта“ , а той е съставен преди изтичане на обявения в нея срок – на 12.01.21г., но против този факт: на първо място – нарушителят въобще не възразява( нито в писменото възражение против акта, нито в жалбата, нито по същество) и на второ- той не е засегнал правото му на защита. И това е така, тъй като актът впоследствие и на 22.01.21 е бил надлежно предявен , като досежно датата на неговото съставяне не следва да има дори подозрения, доколкото стана ясно, че проверката е била по повод начисления на дължимия ДДС за октомври 2020г. , а той е дължим и следва да се начисли през ноември , тоест проверката е била ноември , а актът е предявен на 22.01.21

- поради което при всички случаи е спазен чл. 34 от ЗАНН. При това положение и доколкото актът е бил надлежно предявен, следва да се приеме , че е гарантирано в предвидения от закона обем правото на защита на нарушителя ( виж и решение на ПзАдС по канд 722/21)

Описаното нарушение е ясно и са изложени достатъчно обстоятелства по извършването му, посочена е възприетата правна квалификация.

Вярно е, че в АУАН и в НП има разминаване в посочените цифрови квалификации на вмененото нарушение, като в акта е посочено, че дружеството жалбоподател е нарушило чл.180, ал.2 във връзка с чл.102, ал.3, т.1 и чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, докато в атакуваното НП се сочи, че е извършено нарушение на чл.180, ал.и и ал.3 във връзка с чл.102, ал.3, т.1 и чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС. Това нарушение не е от категорията на съществените, тъй като не препятствяло възможността за изграждане и реализиране на правото на защита. Тя се гради основно по фактите, а те са 4 идентични в акта и в НП и касаят именно нарушение , осъществено чрез бездействие по отношение задължението за начисляване на ДДС по извършени облагаеми доставки в рамките на процесния период - по чл. 180, ал.1 от ЗДДС . От друга страна, корекцията в НП на част от цифровия израз на правната квалификация на нарушението е изцяло в съответствие с правомощията , които има наказващия орган по чл. 53, ал.2 от ЗАНН , при безспорно установени нарушител и начин на извършване на нарушението.

В разпоредбата на чл. 180, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС е предвидена санкция за “регистрирано лице, което като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове“, включително „ и когато лицето не е начислило данък, тъй като е не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон ”. Алинея 3 на чл. 180 съставлява привилегирован състав за същото нарушение, доколкото тя предвижда по по-лека санкция за същото нарушение – несвоевременно начисляване на данъка , стига той да е внесен все пак в 6-месечния период по чл. 180, ал.3 от ЗДДС. При логическо и систематично тълкуване на всички алинеи на коментираната норма следва, че те предвиждат санкции за едно и също нарушение – несвоевременно начисляване на данъка, като ал. 1 и ал.2 имат различни субекти на това нарушение ( по ал.1 регистрирано лице, а по ал.2 – нерегистрирано , ако по отношение на него са били налице основанията за регистрация ), на едно и също наказание; а ал.3 въвежда по-леко наказание за същото нарушение, но ако данъкът все пак е бил начислен в срок до 6 месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен. Наистина ал.3 препраща само към ал. 1 но пък ал.2 препраща към първа и то досежно състава на нарушението, така, че ал.3 е приложима и за хипотезите на ал.2 , относно който въпрос няма нито практически, нито теоретичен спор. Така, че разминаванията в посочените три алинеи на чл. 180 между акта и НП, а от друга страна и между фактическата и диспозитивна част на НП, не засягат правото на защита , което се формира въз основа на изложените факти , които попадат в обсега на чл. 180, ал.2 вр. ал.1 и относно определянето на наказанието – по ал.3 поради наличие на предвиденото там условие.

(виж реш.674/14.9.2020г. на ПзАдС , к.н.а.х. дело № 696 /2020 г.) Горното установи процесуалната изправност на двата акта и предпостави 5 обсъждането на въпроса за тяхната материално-правна законосъобразност.

Фактите по делото не са спорни и следват от всички доказателствени източници. За периода от 01.08.2019г. до 31.07.2020г. задълженото лице било реализирало облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС за задължителна регистрация в размер на 50 000,00 лв. /50 532,77лв./, формиран от търговия на дребно с промишлени стоки. При това положение то е било длъжно да подаде заявление за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС в 7дневен срок от изтичане на данъчния период, през който е достигнат оборот от 50 000 лв., тоест до 07.08.2020г. Установено е също, че условията за задължителна регистрация са били налице както към 31.07.2020г., така и към 31.08.2020г. и 30.09.2020г., но регистрацията е

Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите, т.е. ако задълженото лице – дружеството – жалбоподател бе изпълнило в срок своето задължение за подаване на Заявления за регистрация по ЗДДС до 07.08.2020г., то Акт за регистрация по ЗДДС е следвало да бъде издаден 21.08.2020г. и за периода от тази дата до датата на фактическа регистрация по ЗДДС -26.10.2020г.. лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки.

Разпечатката съдържа 31 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a7d57b89-c2b6-4308-8561-6067e07c70f7