Решение № 45 от 09.01.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Бургас, 09.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско дело № 20212120108826 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от Г.Й.Т., действащо чрез пълномощника си юрисконсулт З., срещу А. И. П. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: *, с която се претендира установяване дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2946/22.10.2021 г. по ч.гр.д. № 7347/2021 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата 2 473.76 лв. – главница за неизплатени задължения за доставена, отведена и пречистена вода, за водоснабден обект, находящ се в *, с абонатен номер *, за отчетния период от 24.05.2019 г. до 05.08.2021 г., както и сумата 58. 57 лв. обезщетение за забавено плащане за периода от 25.09.2019 г. до 14.10.2021 г./като такава не начислява във времето от 13.03. до 13.05.2020 г./, както и законната лихва върху главницата, считано от 20.10.2021 г. до окончателното плащане. Моли се и за присъждане на разноските по делото, в това число и на юрисконсултско възнаграждение.

Основанията за дължимост на горните суми се основават на твърдения, че ответникът е собственик на водоснабдения имот, находящ се в *, с абонатен номер *, и титуляр на партида. Именно и това в това си качество, като собственик на имота, имал и качеството на потребител и следвало да отговоря за търсените в настоящото 1 производство суми, като се излагат и отделни нормативни разпоредби, обосноваващи тяхната дължимост.

Правното основание на предявените искове е чл. 422 от ГПК във връзка с чл.

79 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който исковете се оспорват като неоснователни, като се твърди, че липсват доказателства за това ответникът да е собственик или ползвател на имота, а от там и потребител. Заявява се също така, че сградата на горния адрес не се обитава постоянно от 2018 г., като никога не са отказвали достъп за отчитане, дори и при отсъствие, когато изпращали снимка с показанията на водомера. През месец август 2019 г. показанията на водомера били заснети от негов приятел и изпратени на съответния служител по гореуказания начин. След това служителката констатирала, че има необичайно високо потребление, тъй като знаела, че сградата е необитаема. По искане на клиента била извършена проверка, като така на 09.01.2020 г. бил демонтиран стария водомер, при което се видяло как стрелките от скалата падат на място и на всички станало ясно, че същият е развален, като бил монтиран нов водомер. Сваленият водомер бил поставен в специално чувалче, а той бил уведомен, че ще бъде изпратен за проверка, за което се съставил протокол. След това отчитането на водомера продължило в обичайните реално потребени количества вода. Едва след получаването на исковата молба по делото ищецът поискал да му представят резултат от проверката, за което получил констативен протокол, че водомерът е сбил с нарушена пломба, а отчетния механизъм с нарушени стрелкови индикации, поради което уредът не е бил тестван. Поради това и категорично се моли за отхвърлянето на исковете, като неоснователни и недоказани. Също търси присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание на 09.06.2022 г. процесуалния представител на ответника изрично е заявил, че оспорва дължимостта на сумата от 2 394. 10 лв. по фактурата от 26.08.2019 г. Заявил е също така, че не се оспорва обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния водоснабден имот.

Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба, изложените в същата факти и обстоятелства, становището на насрещната страна и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С процесната заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 е разпоредено длъжникът-ответник да заплати на ищцовото дружество търсените в настоящото производство суми. Длъжникът не е бил открит по постоянния и настоящия си адрес, като не е открит и адрес по месторабота на същия, поради което и съдът е указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията по заповедта, което и обосновава правния интерес на ищеца от водене на установителния иск по настоящето производство.

2

Видно от справката извлечение по партидата на имота, за периода от 25.05.2019 г. до 18.08.2019 г., по данни предоставени от клиента, са начислени 1 194 куб. метра вода. Дължимото вземане за тях е обективирано във фактура № */26.08.2019 г., като стойността на така посоченото количество вода възлиза на 2 687. 93 лв.

Видно от същата справка след извършеното замерване по снимката от 18.08.2019 г. с отчет 4908 куб.м., има следващо такова на 09.09.2019 г., което обхваща периода 19.08.2019 г. до 09.09.2019 г. с нулев отчет, с отбелязване „видян“, така и за периода от 10.09.2019 г. до 25.09.2019 г. при отчет „видян“ на 25.09.2019 г. отново има нулев отчет. За периода от 26.09.2019 г. до 21.05.2020 г. въз основа на отбелязване „виядн“ има отчет на 3 куб.м. по данни на клиента за периода от 22.05.2020 г. до 29.10.2021 г. са отчети 37 куб.м. Т.е. след проблемния период, в периода от 19.08.2019 г. до 29.10.2021 г. са отчетени общо 30 куб.м. вода т.е. средномесечно по 1 . 224 куб.м.

Всъщност спорът по делото се свежда до това дали е изразходено такова количество вода в периода от 25.05.2019 г. до 18.08.2019 г. и съответно дължима ли е сумата от 2 687. 93 лв. или по-точно сумата от 2 394. 10 лв., която се претендира от ищеца, предвид извършваните плащания от ответника, които са отнесени по тази фактура.

Съгласно приложен към отговора протокол от 09.01.2020 г. /л. 54/ в присъствието на Р.Т. е демонтира водомер аб. № *, като е монтиран нов такъв водомер № 3651404 с показание 0. Изпълнени са подписи на водомайстора и на клиента, съгласно пълномощно от потребителя /л. 55/. В горния десен ъгъл има печат с отбелязване „ за сторно 31.07.2022 г.“.

Ищцовото дружество представя друг протокол от същата дата – 09.01.2020 г., съгласно който водомер № * е демонтиран на показания невъзможен отчет, поради счупени две от стрелките.

По делото страните са ангажирали и гласни доказателства.

Свидетелката И. Г. – отчетник измервателни уреди към ищцовото дружество, която обслужва процесния район, разказва, че имотът първоначално е бил обитаван от една жена, след което 5-6 е бил необитаем, и вече се е водил като такъв. Показанията, които е възприела лично, били отразени в справката-извлечение като „видян“. В случая за периода 24.05.2019 г. до 18.08.2019 г. отчетът и бил изпратен със снимка на водомера по вайбър, каквато практика съществувала по принцип, от представител на собственика, с когото по принцип комуникирала /Р./. Установила, че има отчетено необичайно високо количество вода от 1 194 куб.м., като преди това видяла, че басейнът е пълен и именно, поради това му се обадила да й изпрати въпросната снимка, като той потвърдил, че басейнът е бил чистен и след това напълнен. Поради отчетено голямо количество вода същия ден уведомила и отговорника инкасо.

3

Свидетеля К. А. – изпълнявала длъжността отговорник инкасо към процесния период, е запозната с отчетено количество вода от 1 194 куб.м., което било фактурирано, независимо, че било въз основа на показания на изпратена снимка по вайбър, тъй като не бил осигурен достъп до имота. Твърди, че при по-късно извършен оглед, някъде месец след събитието, инкасаторката и водопроводчика установяват, че водомера е манипулиран, тъй като са забелязали паднала пломба.

По делото като свидетел е разпитан и Х. Б., изпълняващ длъжността поддръжка на ВиК мрежи към ищцовото дружество, който е демонтирал процесния водомер, като получил документа от работодателя си, че този водомер следва да бъде сменен.

Същият потвърждава, че подписа за водомайстор на протокола на л. 54 е изпълнен от него, като по това време се съставяли точно такива водомери. Излага, че щом посочената дата е 09.01.2020 г., тогава се е случило това. Сочи, че водомерът е бил с пломба, но една от стрелките му е била паднала, поради което и водомерът не е отчитал количеството изразходена вода, като няма представа от кога датира това неотчитане. Принципно причината за това можело да бъде някаква манипулация.

Веднага след демонтирането водомерът бил занесен в ремонтната работилница.

Свидетелят Н. Т. – ръководител на отдел „Ремонт и проверка на водомери“, сочи, че водомерът е бил с паднала стрелка на хилядните и нарушена държавна пломба, поради което била отказана проверката му от т.нар. независима лаборатория. Тази пломба се поставяла на корпуса на самия водомер, където е стъклото му и е различна от инсталационната пломба, която се монтира на тръбите.

Свидетелят Р.Т., потвърждава, че имотът не е обитаем от седем, осем години, като се посещавал най-много от двама човека за по няколко часа месечно. В имота имало басейн, като той се занимавал именно с дейности по изчистването и напълването му. Излага, че не си спомня дали през лятото на 2019 г. басейнът е бил пълнен, като сочи, че басейнът не е пълнен поне от три години, тъй като били счупени скимерите на самия басейн. Но дори и да бил пълнен той бил със затворен цикъл, като за еднократното му напълване били необходими 70 ку.б.м. вода. Често той правел снимки на водомера и ги изпращал на инкасатора. Така станало и през месец август 2019 г. Тя му се обадила че има отчетни над 1 000 куб.м., като той много се изненадал, след което й изпратил още две снимки, като всеки път показанията били различни. Няколко месеца след това дошли две момчета и инкасаторката, като сменили водомера, като при свалянето му се разпаднали стрелките на самия водомер и едно момче казало, че този водомер е заминал.

В допълнителното дадените показания в съдебно заседание на 27.10.2022 св. Г. потвърждава, че действително й е била изпратено още една снимка, но на следващия месец, където показанията били с 300 куб. метра от отчетените такива преди месец.

От изпълнената съдебно-техническа експертиза, която съдът изцяло кредитира, 4 като изготвена от лице с нужните специални познания и като неоспорена от страните, се установява, че процесният имот на *, представлява четириетажна сграда с изграден басейн в двора на имота. Експертът е посочил каква е системата и кубатурата на процесния басейн. Общата му кубатура е 75 куб.м. По принцип басейна се пълнел в средата на месец май и се изпразвал в края на месец септември, като напълването му ведно с ежеседмичните промивания, които водят до изразходването на 6 куб.м. месечно, би довело до изразходването на 102 куб. м. вода.

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

За да се установи основателността на претенциите следва да се изследва облигационната връзка между страните и дали ответникът е собственик на водоснабдения имот.

В тази връзка съгласно §1, ал. 1, т. 2, букви ”а” и „б” от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги „потребители” са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги и юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи също определя като потребители на услугите В и К следните категории лица: 1. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Аналогично е и съдържанието на отменената Наредба № 9 от 1994 г., която е определяла като абонати юридически или физически лица, които са собственици на съответния водоснабдяван имот или съответно отделните собственици на имоти в етажната собственост.