Разпореждане № 670 от 20.07.2026, Апелативен съд - Варна

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 670 гр. Варна, 20.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов като разгледа докладваното от Въззивно гражданско дело № 20263000500121 по описа за 2026 година

С молба вх. № 5376/17.07.26г. по в. гр. д. № 121/26г. на ВАпС, подадена от адв.

Д. К., е отправено искане да й се издаде изпълнителен лист за присъдения й адвокатски хонорар за двете инстанции, тъй като въззивното решение е обжалвано единствено от нейната доверителка и с оглед правилото, че не може да се влоши положението на жалбоподателя.

За да се произнесе, настоящият състав на съда съобрази следните обстоятелства, относими към отправеното от адв. К. искане:

С решението си въззивният съд е потвърдил решение №

1343/12.12.2025г., поправено с решение № 107/04.02.2026г., постановени по гр. д. № 1822/2024 г. по описа на ВОС, в частите с които:

- е развален на осн. чл. 87, ал.3 ЗЗД договор от 22.02.2010г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, оформен в нотариален акт № 21, том 1, рег. № 406, дело №18/2010г. по описа на нотариус П.М. с район на действие Варненски районен съд, с който ищцата Ц. Л. М. е прехвърлила на ответника Д. М. М. по време на брака му с Т. К. М.

5/6 идеални части от подробно описан недвижим имот;

- ответниците Д. М. М. и Т. К. М. са осъдени солидарно да заплатят на ищцата Ц. Л. М. компенсаторно обезщетение за отчуждените 5/6 идеални части от имота, предмет на разваления договор от 22.02.2010г., до размер на сумата от 42 741.10 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от депозиране на исковата молба в съда - 16.02.2024г. до окончателно изплащане на задължението;

1

- Д. М. М. и Т. К. М. са осъдени да заплатят на адвокат Д. Ж. К. на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА адвокатско възнаграждение до размер на сумата от 9 079.41 лв. за първата инстанция,

С решението си въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частите, с които:

- Д. М. М. и Т. К. М. са осъдени солидарно да заплатят на Ц. Л. М. обезщетение за причинени имуществени вреди в размера на стойността на отчуждените идеални части, предмет на разваления договор от 22.02.2010г., за горницата над 42 741.10 лв. до 104 150 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика от депозиране на исковата молба в съда - 16.02.2024г. до окончателно изплащане на задължението;

- Д. М. М. и Т. К. М. са осъдени да заплатят на адвокат Д. Ж. К. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.2 ЗА за безплатно оказана правна защита на ищцата за горницата над сумата от 9 079.41 лв. до 14 280.85 лв.

Вместо горното въззивният съд е отхвърлил иска на ищцата против ответниците по чл. 88 ЗЗД, вр. чл. 57, ал.2 ЗЗД за заплащане на компенсаторно обезщетение за отчуждените 5/6 идеални части от имота за горницата над 42 741.10 лв. до 104 150 лв. и е осъдил Д. М. М. и Т. К. М. да заплатят на адвокат Д. Ж. К. сумата от 2 191 евро, представляваща възнаграждение по чл.

38, ал.1, т.2 ГПК за оказана безплатна адвокатска защита на ищцата Ц. Л. М. за производството пред въззивната инстанция.

Въззивното решение е обжалвано единствено от ищцата Ц. Л. М. в частта му, с която е въззивният съд е отхвърлил иска й против ответниците по чл. 88 ЗЗД, вр. чл. 57, ал.2 ЗЗД за заплащане на компенсаторно обезщетение за отчуждените 5/6 идеални части от имота за горницата над 42 741.10 лв. до 104 150 лв. В срока за касационно обжалване, изтекъл на 19.06.26г., не е подадена от Д. М. М. и Т. К. М. нито касационна жалба, нито молба по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за възложените им като тежест разноски по делото.

От горното следва, че решението е влязло в сила в частите му, с които са били уважени исковете на Ц. Л. М. по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на алеаторния договор и по чл. 88 ЗЗД, вр. чл. 57, ал.2 ЗЗД за заплащане на компенсаторно обезщетение за отчуждените 5/6 идеални части от имота за сумата от 42 741.10 лв. Присъдените в полза на адв. К. суми като адвокатски 2 възнаграждения за оказаната безплатна адвокатска защита на ищцата за първоинстанционното и за въззивното производство, касаят влезлите части от решението. Поради това компетентен да издаде изпълнителен лист по влезлите в сила части от първоинстанционното и въззивното решение, вкл. и за присъдените в полза на адв. К. възнаграждения, е първоинстанционният съд на осн. чл. 404, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ГПК, на когото молбата с това искане следва да бъде изпратена по компетентност.

По тези съображения, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ИЗПРАЩА по компетентност на първоинстанционния ОС-Варна молба с вх. № вх. № 5376/17.07.26г. по в. гр. д. № 121/26г. на ВАпС, подадена от адв.

Д. К., с която е отправено искане да й се издаде изпълнителен лист за присъдения й адвокатски хонорар за двете инстанции.

Разпореждането за изпращане на молбата по подсъдност може да се обжалва пред ВКС с частна жалба от молителя адв. Д. К. в 1-седмичен срок от връчването му.

След влизането в сила на разпореждането, делото незабавно да се изпрати на ОС-Варна, който след като се произнесе по искането, следва да върне делото на въззивния съд с оглед постъпилата касационна жалба.

Председател: _______________________

3