Решение № 1138 от 16.12.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 1138 гр. Добрич, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Деница Б. Петкова при участието на секретаря Геновева Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Гражданско дело № 20253230100645 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба на С. С. В. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Д., ул. ****, чрез адв. Д. М. /надлежно упълномощен/ , с която срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК:

200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Младост" ж.к. Младост 3, бул. Александър Малинов № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, ап. офис 20, представлявано от И. В. В. и Д. В. Н., е предявен иск за провъзгласяване нищожността на сключен между страните договор за потребителски кредит кредит № 1050901 /08.08.2021г., на основание чл. 26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, съединен при условията на евентуалност с иск за провъзгласяване нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение, предвидена в договор № 050901 /08.08.2021г., на основание чл. 26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД.

Претендират се сторените по делото разноски.

Исковата молба се основава на следните обстоятелства:

На 8/8/2021г. между С. С. В. с ЕГН: ********** и ответника е сключен ■ договор за предоставяне на потребителски кредит № 1050901, по отношение на който договор е приложим ЗПФУР. Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 350 лева при ГПР 49.66%. В чл. 5 от Договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от 1

,,Мултитюд Банк" в полза на дружеството ответник. При сключването на договора за потребителски кредит никъде в съдържанието не бил посочен размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция . След усвояване на кредита ищецът установил, че е начислена такса за обезпечение в размер на 57,15 лева - услуга предоставяна от партньор на „Фератум България" ЕООД.

Ст. В. счита процесния договор за недействителен поради следните причини: дължимите вноски по договора за поръчителство не са посочени в договора за кредит, нито пък е посочено в ОУ, че сключването на договор за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредит, в чл.5.3 от ОУ е посочено като възможност за повишаване кредитоспособността и вероятността да бъде одобрен за кредит, а не като задължително условие за кандидатстването, каквото се явява всъщност. Твърди се, че договорът не е подписан нито с квалифициран, нито с обикновен електронен подпис, поради което липсва съгласие. Ищецът не е подписвал договор за поръчителство такъв не му е бил предоставян.

Посочва се, че процесният договор, както и договорът за допълнителна услуга са нищожни на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма. Договорът за кредит е недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК, тъй като противоречи на чл. 11 ал.1 т. 10 от ЗПК не съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран същият, респ. общо дължимата сума по него. Посочено е само ГПР в 49.66%, но не е посочен начинът на изчисляването му. На следващо място, ищецът твърди, че е посочен грешен ГПР, като сумата по предоставяне на поръчител не е включена като разход по договора, а това е следвало да бъде направено.

Претендираното от ответното дружество по договора за поръчителство възнаграждение е следвало да бъде включено в ГПР, тъй като е разход във връзка с предоставяне на кредита по см. на чл.19, ал.1 от ЗПК. По този начин действителният ГПР е над 70 % .

По изложените съображения се настоява за уважаване на предявения главен иск. При условията на евентуалност /при отхвърляне на главния иск/, се настоява за провъзгласяване нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на исковете. Оспорва, че при сключване на процесния договор за кредит предоставянето на поръчителство е било задължително. Твърди се, че искът за провъзгласяване нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение, предвидена в процесния договор за кредит. на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, е недопустим, тъй като не е насочена срещу поръчителя по договора, което е самостоятелно юридическо лице. Твърди се, че ищецът сам е избрал лицето, което да му бъде поръчител.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното за установено от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с иск с правна квалификация по чл. 26, ал. 1, предл. 3 2 от ЗЗД вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК. За основателността на иска следва да са реализирани следните юридически факти - сключване на процесния договори за потребителски кредит между страните и такива пороци в договора, които водят до недействителността му и по-конкретно - нарушаване изискванията за посочване в договорите на ГПР.

Установява се, че между страните е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит за сумата от 350 лева при ГПР от 49, 66 % и ГЛП 1,67 %. . Установява се и сключването на договор за гаранция с " Фератум Банк", с последващо наименование "Multitude Bank" при дължимо от заемополучателя възнаграждение в размер на 57,15лева. Установява се, че в ГПР, посочен договора за потребителски кредит, не е било включено възнаграждението за гаранта.

Процесният договор за паричен кредит попада в обсега на ЗПК, поради което следва да отговаря на императивните разпоредби на този закон.

Нормата на чл. 11, ал. 1 от ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на чл. 11, ал. 1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор. ДРС намира, че в случая има нарушение на т. 10 от посочената разпоредба. В т. 10 е записано, че договорът следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.Съдът намира, че макар договорът за потребителски кредит и договорът за гаранция да са сключени формално като отделни договори, доколкото в договора за потребителски кредит е изрично заложено задължението на клиента да го обезпечи с поръчителството на Multitude Bank, трябва да се приеме, че дългът по заемното правоотношение и този по договора за гаранция следва да се разглеждат като едно цяло и задължението към гаранта е следвало да се включи в общия размер на разходите по кредита. В договора за потребителски кредит наистина е посочен размер на ГПР, като така формално е спазен законът, но този размер не е правилно определен, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно - възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция. Според договора за кредит, задължението се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude Bank. Налага се извод, че кредиторът не е допуснал да се сключи договор за кредит без в същия ден да бъде сключен и договор за гаранция с точно определено и одобрено от него дружество - гарант.

Договорът за кредит е тясно свързан с договора за гаранция и двата договора се сключват едновременно по волята на кредитора, за да бъде въобще отпуснат кредит. Съвкупността от двата договора, уговорката, че гарантът е посочен от заемодателя, сключването на договорите в един и същи ден сочи, че възнаграждението на гаранта трябва да е включено в общите разходи по кредита за потребителя по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Съгласно цитираната разпоредба в понятието "Общ разход по кредита за потребителя" следва да бъдат включени всички разходи по кредита, включително лихви, 3 комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В този смисъл възнаграждението по договора за гаранция следва да бъде включено в ГПР по процесния договор за потребителски кредит, тъй като представлява косвен разход по кредита. В процесния случай този разход не е включен в ГПР, няма и спор за това, поради което и съдът приема, че посоченият размер на ГПР в договора за кредит не е определен правилно. Кредиторът сам е посочил в договора, че ГПР 49.66% и ако се прибави и разходът за възнаграждението на гаранта , размерът на ГПР ще надвиши 50% и така се стига до нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Мотивиран от гореизложеното, съдът намира, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в него липсва действителният процент на ГПР. Очевидно е, че текстът на последната норма не следва да се възприема буквално, а именно при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на договора. ГПР е част е същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. Следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение .Тъй като не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК да се посочи действителния ГПР по договора, на основание чл. 22 от ЗПК следва да се приеме, че договорът е недействителен.

Искът е основателен и трябва да бъде уважен, като процесният договор се обяви за недействителен.

С оглед уважаване на главния иск, не са налице предпоставките за разглеждане на предявения в условията на евентуалност иск .

Необсъдените възражения съдът намира за неотносими .

По отношение на разноските:

При този изход на спора в полза на ищеца се поражда правото да му бъдат заплатени направените разноски. Ищецът е представил списък по чл. 80 от ГПК, с който претендира плащане на разноски в размер на 1266,68 лева (50, 00 лева държавна такса. 1200, 00 лева адвокатско възнаграждение, 15, 00 лева куриерска услуга и 1, 68 лева банкова такса). В съответствие с правилото на 4 чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъде възложено заплащането на разноски в размер на 1266,68 лева лева.

Така мотивиран, ДРС

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА за нищожен, на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК, Договор за потребителски кредит № 1050901 /08.08.2021г., сключен между С. С. В. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Д., ул. ****, и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Младост" ж.к. Младост 3, бул. Александър Малинов № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, ап. офис 20, представлявано от И. В. В. и Д.

В. Н.,

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Младост“, ж.к. „Младост 3“, бул. „Александър Малинов“ № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, офис 20 да заплати на С.