Решение № 161 от 01.03.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Бургас, 01.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVII СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимира Т. Донева при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Административно наказателно дело № 20212120205582 по описа за 2021 година Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б. Ж. С. против Наказателно постановление № 21-7779-000843/18.10.2021 г. на Началник на Районно управление – К., с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл.

139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В жалбата е изразено несъгласие с вмененото нарушение. Възразено е, че приложената материалноправна норма е неотносима към вмененото деяние. Съдържа се оплакване за несъответствие между фактите по АУАН и НП, тъй като при констатиране на нарушението не е определена степента на твърдяната техническа неизправност, за да се приеме при наказването, че същата е значителна. Претендира се отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно.

В съдебно заседание процесуалният представител-адвокат на жалбоподателя поддържа жалбата на обективираните в нея основания за отмяна на наказателното постановление. Заявява претенция за присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание и не 1 изразява становище по жалбата.

След като обсъди направените в жалбата оплаквания, събраните по делото писмени и гласни доказателства и извърши проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Срещу Б. Ж. С. е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия АВ № 156253/11.10.2021 г. за това, че на 11.10.2021 г., около 11,00 часа, по път 7909 в посока с. Братово – с. Равнец управлява собствения си лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № ***, като автомобилът е технически неизправен – липсва шумозаглушително устройство.

Актосъставителят е квалифицирал нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

АУАН е връчен и подписан без възражения, като по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е депозирано писмено възражение, че описаните в него обстоятелства не отговарят на обективната истина, тъй като три дни преди съставянето на акта, както и в деня на съставянето му процесният автомобил е бил технически изправен, отговарял е на заводските спецификациии и е нямал промени в изпускателната система, част от която се явява шумозаглушаващото устройство. Към възражението са приложени знак за първоначален технически преглед рег. № 4611906/08.10.2021 г. и служебна бележка изх. № 269/11.10.2021 г. Видно от същите, автомобилът на жалбоподателя е преминал първоначален преглед три дни преди проверката, установяващ, че е технически изправен, а в деня на проверката е удостоверено от „М ЕООД – Бургас, че е установено, че автомобилът няма промени в изпускателната система и тя отговаря на заводските спецификации.

Въз основа на АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление, в което наказващият орган е възприел изцяло отразената в акта фактическа обстановка и сочената от актосъставителя нарушена разпоредба по ЗДвП. В допълнение е вписал, че неизправността е значителна.

Санкционирал е жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП.

Свидетелите Т.П. и М.Д. – полицейските служители, участвали в проверката, потвърждават констатациите по АУАН.

Ангажираните от жалбоподателя свидетели М.Х. и С.К. изнасят данни, че промени по автомобила не са правени и шумът му е бил един и същ преди и след проверката.

2

Наказателното постановление е връчено на 30.11.2021 г., а жалбата е депозирана на 07.12.2021 г. по пощата.

При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице и е допустима, а разгледана по същество се явява основателна по следните съображения:

АУАН е съставен от компетентен орган – мл. автоконрольор, а НП е издадено от компетентен орган – Началника на РУ – К., на обслужваната територия гр. К., в съответствие с разпореденото овластяване със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание регламентиращите компетентността на наказващите органи разпоредби на закона – чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и чл. 47, ал. 2, вр. ал. 1 б. „а“ от ЗАНН.

Посочената за нарушена разпоредба на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП съдържа изискване за движещите се по пътя пътни превозни средства да бъдат технически изправни. Разпоредбата на чл. 10 от ППЗДвП урежда изчерпателно повредите и неизправностите, при наличието на които моторните превозни средства следва да се считат за технически неизправни.

Сред изброените такива в ал. 1, т. 10, буква „в“ е налице формулировка, изразяваща се в „нивото на шума не съответства на предписаните нормативни стойности“. Чл. 179, ал. 6 от ЗДвП санкционира водачите, които управляват МПС с неизправности в три хипотези: по т. 1 – с глоба 50 лева при констатирани незначителни неизправности; по т. 2 – с глоба 200 лева при констатирани значителни неизправности; т. 3 – с глоба 500 лева при констатирани опасни неизправности. Съгласно чл. 101, ал. 4 от ЗДвП неизправностите и тяхната класификация се определят с Наредба № Н32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на ППС. В ПЗР на цитираната наредба, в табличен вид е дадена оценка на всяка от неизправностите от гледна точка на риска от опасност при движение на ППС по пътищата. В т. 8. 1. 1 от таблицата – «Шум», «Система за намаляване на шума», видът на неизправността «липса на система за намаляване на шума» е оценена като «значителна». В разпоредбата на чл. 37 от Наредбата освен категоризирането на неизправностите като незначителни 3 неизправности, значителни неизправности и опасни неизправности /ал. 1/, са посочени и видовете неизправности, съгласно критериите на § 6, т. 71, 72 и 73 от ДР на ЗДвП. При тази обосновка на неизправност, изразяваща се в липса на шумозаглушител, санкцията е определена в хипотезата на т. 2 на чл. 179, ал.

6 от ЗДвП – при констатирана значителна техническа неизправност, като съдът не намира проблем в тази фактическа и правна рамка във връзка с оплакванията в жалбата за неправилно приложен закон и за ексцес на описаните в наказателното постановление факти, които са съставомерни и които имат отношение към този вид нарушение. Релевантното поведение за състава на описаното нарушение е достатъчно конкретизирано съобразно дадената правна квалификация, при което привлеченото към административно-наказателна отговорност лице би могло ясно да разбере какво деяние му се вменява.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, т. е. изложените в АУАН факти и обстоятелства се ползват с презумптивна доказателствена сила, до доказване на обратното. Тъй като още в производството пред наказващия орган жалбоподателят е оборил тази доказателствена сила на акта чрез ангажиране на писмени, а пред настоящата съдебна инстанция и на гласни доказателства, които обосновават становище на съда за различни констатации от тези, отразени в акта, а оттам и за различни изводи от тези на наказващия орган, следва да се приеме, че посоченото в констативния акт и в наказателното постановление административно нарушение не е било осъществено от страна на Б. Ж. С..

Последният доказа обстоятелства, дисквалифициращи деянието като административно нарушение по посочената в АУАН и НП квалификация, поради което не е налице основание за ангажиране на административнонаказателната му отговорност. Ангажираните от него писмени доказателства – знак за първоначален технически преглед рег. № 4611906/08.10.2021 г. и служебна бележка изх. № 269/11.10.2021 г. в съвкупност с показанията на свидетелите М.Х. и С.К. са относими към фактите и обстоятелствата, релевантни за вмененото му от административно-наказващия орган нарушение и го опровергават. Безспорно се установява, че непосредствено преди и след процесната проверка надлежно е било удостоверено от компетентни длъжностни лица, че МПС е било техническо изправно, което 4 поставя под съмнение данните в свидетелските показания на полицейските служители.

Като не констатира с необходимата категоричност нарушение по чл.

139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съдът намира, че наказателно постановление е неправилно и като такова следва да бъде отменено.

При този изход на делото, на осн. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.

1 от АПК, на въззивника следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева, съгласно договор за правна помощ от 04.01.2022 г.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-7779-000843/18.10.2021 г. на Началник на Районно управление – К., с което на Б. Ж. С., с ЕГН **********, от *****, на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл.

139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Бургас да заплати на Б. Ж. С., с ЕГН **********, от *****, сумата 150 лева за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ Вярно с оригинала: Г.Ст.

5