Решение № 13 от 10.01.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. гр. Д., 10.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Станимир Т. Ангелов при участието на ***я Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело № 20233200500790 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба рег.№ 15643/08.09.2023 год. на К. Д. К. , ЕГН ********** ,от гр. Д., *** срещу решение № 609/26.07.2023 год. по гр.д.№ 20223230101970 по описа за 2022 година на Районен съд Д.,с което е отхвърлен предявения от нея срещу О. И. Б. , ЕГН ********** ,от гр. Д., *** осъдителен иск по чл.55 ал.1 от Закона за задълженията и договорите за сумата от 1000 лева, представляваща подлежащо на връщане възнаграждение по договор за правни услуги от 18.02.2020 год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаването на исковата молба (06.07.2022 год.) до окончателното плащане.

С доводи за необоснованост на обжалвания съдебен акт и постановяването му в отклонение от материалния и процесуалния закон се претендира отмяната му,като въззивният съд постанови нов по съществото на спора за уважаване на исковата претенция. Въззивникът възразява срещу 1 фактическата установеност, приета от ДРС при нарушаване правилата за разпределение на доказателствената тежест ,за преценка на свидетелските показания и при възприемане на заключения на съдебно-графологични експертизи ,изследвали копие на документ,а не оригинала му ,както и направени правни изводи ,че сключения между адвокат и неговия клиент договор е ненаименован , а не договор за поръчка по смисъла на чл.2,чл.24 и чл. 36 от Закона за адвокатурата с конкретен предмет и съответно възнаграждение,определено съобразно Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните адвокатски хонорари.

При данни ,че първоинстанционния съдебен акт е бил връчен на дата 23.08.2023 год., жалба рег.№ 15643/08.09.2023 год.,изпратена по пощата на дата 05.09.2023 год. е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК ,във връзка с чл.62 ал.2 от ГПК , от активно легитимирана страна и носител на правото да предяви въззивна жалба против постановеното решение, предвид разпоредените от последното негативни последици в правната му сфера чрез отхвърляне на исковата претенция и е процесуално допустима.

Въззиваемата страна О. И. Б. ,от гр. Д. счита ,че първоинстанционния съдебен акт не страда от пороците, посочени във въззивната жалба ,която като неоснователна . настоява да не бъде уважавана.

Обжалваното решение е постановено по осъдителна претенция на К. Д.

К.,от гр.Д. срещу О. И. Б.,от гр.Д.,заявена с искова молба рег.№ 11600/16.07.2022 год., уточнена с молба с вх. рег. № 15210/05.09.2022 год. и основана на твърдения, че на 12.02.2020 год. посетила адвокатската кантора на ответника по повод неблагоприятен за нея изход по делбен спор

,разгледан на две съдебни инстанции.Желаела да подаде касационна жалба до ВКС и след проведената консултация, ответникът се съгласил да поеме защитата й в следващата инстанция. Адвокатът поискал да му бъде заплатено възнаграждение в размер на 2000 лв. Тъй като ищцата била пенсионер и не разполагала с достатъчно средства, се уговорили първоначално тя да заплати сумата от 1000 лева, а ответникът да напише касационна жалба, а ищцата да доплати остатъка от 1000 лв. преди заседанието пред ВКС , в случай че жалбата бъде допусната до касационно обжалване. При първото посещение в адвокатската кантора ,ищцата заплатила на ответника сума от 20 лв. за консултация, а при повторно посещение на дата 18.02.2020 год. заплатила и 2 първата част в размер на 1000 лв. от уговорения адвокатски хонорар.Издадени й били квитанции за плащането и на двете суми. На 18.02.2020 год. страните се уговорил адв.Б. да започне работа и да напише касационна жалба.Ищцата получила обещание , че “ че до няколко дни нещата ще бъдат задвижени“. Жалба от страна на ответника обаче не била изготвена. За казуса бил уведомен и АС при ДАК.

Отправено е искане О. И. Б. да бъде осъден да върне на К . Д. К. сумата от 1000 лв.,платена за завеждане на гражданско дело,ведно със законната лихва,считано от завеждане на делото и сторените съдебно-деловодни разноски.

Ответникът О. И. Б. е оспорил основателността на претенцията с подаден в срока и по реда на чл. 131 от ГПК отговор рег.№ 13902/10.08.2022 год. Признава, че ищцата е посетила адвокатската му кантора на 12.02.2020 год. по повод неблагоприятен за нея като ответник резултат по делбено дело № 1135/2019 год. по описа на ДРС и въз.гр.дело № 816/2019 год. по описа на ДОС. Пояснява се, че ищцата го е помолила да извърши подробно проучване на делата и ако се установят реални шансове за ревизирането им евентуално да бъде изготвена касационна жалба. При това първо посещение К. К. не му предоставила почни никакви документни. Ответникът отговорил на поставените от нея въпроси и за консултацията я таксувал със сума от 20 лв., за което издал квитанция. Адв. Б. предложил на ищцата заедно със ***ката му Б. Х.а да посетят канцеларията на гражданско отделение при ДОС, за да се снабди с преписи от необходимите книжа. Страните се уговорили работата на ответника и съответно заплащането на дължимото адвокатско възнаграждение да е на два етапа: за първи етап /период от 10-14 дни/ било уговорено възнаграждение от 1000 лева , като този етап включвал запознаване с делото в двете инстанции, проучване на относимата съдебна практика , запознаване на клиента с резултатите от анализа на делата и вземане на отношение по вероятна основателност на касационно жалба; за втори етап при наличие на сериозни основания за касационно обжалване и реални шансове за успех било уговорено възнаграждение от 1000 лева за изготвяне на касационна жалба, ведно с изложение на основания за допускане до касация и участие в производство пред ВКС. Проучвайки материалите по делото, адв. Б. установил наличието на значителни проблеми относно допускане на делото до касационно обжалване. Консултирал се за казуса на ищцата със свой 3 колега – адв. В. В. от В. , като платеното възнаграждение от 1000 лева било поделено между двамата. За консултация с друг адвокат ответникът бил получил съгласието на ищцата. Постигнатите договорености били материализирани в договор за правна помощ от 18.02.2020 год., изготвянето на ПКО за 1 000лв. - по 500 лв. за всеки от двамата адвокати, като в основанието и предмета на договора изрично било записано, че се касае за анализ и проучване на горепосочените дела с оглед възможността за депозиране на касационна жалба. На същата дата К. К. заплатила сумата от 1 000лв., а на следващия ден - 19.02.2020 год. ответникът предал половината от нея на колегата си адв. В. срещу разписка. При проучване на делата както адв.

Б., така и адв. В. достигнали до един и същ извод, а именно че делото е решено правилно и на двете инстанции, решенията почиват на събраните доказателства и са прецизно мотивирани, респ. - налице е неоснователност на евентуално касационно обжалване и шансове за краен успех, клонящи към нула. За дата на съвместната среща между ответника, адв.В. и К. К. била определена дата 27.02.2020г., когато двамата адвокати имали участие в открито заседание по гр.д.№ 1495/2019 год. от 13.30 часа в ДРС. След приключване на заседанието, след обяд в кантората на ответника в гр. Д. се провела среща с ищцата, на която всеки от двамата адвокати я информирал, че е нецелесъобразно продължаването на работата по пътя на касационното обжалване. Ответникът и колегата му отговорили на поставените от К. К. въпроси, при което адв. В. й предложил, ако желае, да й изготвят в писмена форма изложение за проучените източници, разсъжденията им и изводите, до които са стигнали. Ищцата отказала и ответникът й предал всички книжа по делото, които тя му била предоставила. По време на срещата К. К. не изразила ни най-малко несъгласие с работата и изводите, приела ги за правилни, като изразила и мнение, че по-добре за нея е да си спести по-нататъшни разходи по безперспективни обжалвания . През летните месеци на 2020 год. ответникът отново бил посетен от К. К., която изразила неудовлетворение от работата на негови колеги, участвали в различно процесуално качество в провеждането на въпросните дела, както и съмнения относно достоверността на показанията на разпитани по делото свидетели. Накрая поискала адв. Б. да напиша срещу съответните лица жалби, в т.ч. и до прокуратурата, на което искане обаче той по етични и правни съображения отказал. Последното й посещение в кантората на ответника датира от м. декември 2020 год. със 4 същите искания. Адв. Б. отново отказал. През пролетта на 2021 год. бил писмено известен от САК - Д. за постъпила жалба от К. К. вх.№ 53/11.03.2021 год. по случая, по която предоставил обяснения и писмени доказателства.

Последвало решение на САК - Д. за отказ от образуване на дисциплинарно производство срещу ответника, който К. К. обжалвала пред Висшия адвокатски съвет, със същия резултат.

Настоява за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.

Жалбата е неоснователна по съображения,основани на констатации и правни изводи ,както следва: фактически

Настоящото производство е образувано след като на дата 30.10.2021 год. е влязло в сила съдебно решение,с което е бил разрешен граждански спор по Глава двадесет и девета от ГПК.

По делото е приложено гр.д.№ 1135/2019 год. на Районен съд Д. за делба на земеделски имоти,от материалите по което се установява,че ищцата К. Д. К. е взела участие по него като съделител ,като е упълномощила за процесуално представителство адв.М. К..Същата е останала недоволна от постановеното по реда на чл.344 ал.1 от ГПК решение по допускане на делбата под №1036/11.10.2019 год.,поради което го е обжалвала пред въззивния съд.Решението на първоинстанционния съд е било потвърдено с решение № 19/03.02.2020 год. по в.гр.д.№ 816/2020 год. на Окръжен съд Д. и е било връчено лично на К. Д. К. на дата 05.02.20202 год.В производствата пред ДРС и ДОС ,К. К. е била представлявана от адв.М. К..

К. К. е депозирала по въззивното дело молба рег.№ 1190/12.02.2020 год. с искане да й бъдат представени копия от документи по делото ,получени от нея на дата 17.02.2020 год. Представила е квитанция от дата 12.02.2020 год. към приходен касов ордер за заплатена от нея сума от 20 лв. за адвокатска консултация ,както и квитанция от 18.02.2020 год. към приходен касов ордер за заплатена от нея сума от 1 000 лв. за правна консултация и анализ на гражданско дело , от които адв. В.-500 лв. и адв. Б.

-500 лв. Ответникът е приложил приходните касови ордери от посочените дати с вписаното в първия основание “адвокатска консултация“, а във втория с вписано основание “анализ на 2 бр. дела и правна консултация“ и пояснение адв.В.-500 лв. и адв.Б.-500 лв.Ответникът представя по делото заверено от него копие на договор за правна защита и съдействие от дата 18.02.2020 5 год.,в който ищцата е посочена като клиент, вписани като основание и предмет на договора са оказване на правна защита и съдействие,изразяващо се в проучване на гр.д.№ 1135/2019 год. на Районен съд Д. и в.гр.д.№ 816/2020 год. на Окръжен съд Д. . По указания на съда в нарочна молба рег.

№ 7357/23.11.2023 год. ответникът е заявил ,че не разполага с оригинала на този договор,не изключвал да е бил предоставен от него на ищцата на датата на сключването му ,като си е запазил ксероксно копие или да й го е предоставил на дата 27.02.2020 год., като част от двете обемисти папки с документи по делото й,респ. да е приложен и изпаднал от преписките по жалбите на ищцата до САК-Д. и ВАС-София.Видно от депозираното от адв.О. Б. обяснение вх.№ 63/30.03.2021 год. до Съвета на Адвокатската колегия-Д. по повод жалба вх.№ 3/11.03.2021 год. на К. К., към същото са били приложени договор за правна защита и съдействие от 18.02.2020 год., 2 бр. приходни касови ордери и разписка от 19.02.2020 год. Последната е представена и по делото и с нея адв.В. В. е декларирал,че е получил от ищцата сумата от 500 лв. за правна услуга-проучване на възможността за депозиране на касационна жалба.Ищцата не оспорва квитанциите за сумите от по 20 лв. и 1000 лв., твърди,че не е подписвала договор за правна защита и съдействие,който оспорва ,приходните касови ордери не носели нейния подпис , респ. не била запозната с разписката ,съставена от адв.В., която счита ,че е съставена за целите на настоящото производство и съответно счита посочените документи за лишени от доказателствена стойност.