Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 191 от 19.07.2022, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Търговско дело 1224/2021
Вид
Решение № 191
Подписан
19.07.2022
В сила
23.08.2022
Състав
Димитър Миков Христов

Цитирани разпоредби

  • чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.210 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. С.З., 19.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Търговско дело № 20215500901224 по описа за 2021 година

Предявени са искове с правно основание чл. 240 ЗЗД и евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба се посочва, че на 19.02.2020 година, между „А.***” ООД, като заемодател, и О.И.Е., като заемател е сключен договор за предоставяне на паричен заем, по силата на който заемодателят се е задължил да предостави на заемателя заем в размер на 200 000,00 лева, а той от своя страна се е задължил да върне получения заем в срок до 31.12.2020 година.

Заемодателят е предоставил реално заемната сума на 21.02.2020 г. и 10.03.2020 г., на две равни вноски от 100 000,00 лева всяка, чрез банкови преводи по сметката на заемателя О.И.Е..

Съгласно договореното между страните, заемателят се е задължил да заплати на заемодателя възнаграждение за ползването на заетата сума — договорна лихва в размер на 2% годишно от датата на получаване на сумата до окончателното й връщане (чл. 2 от Договора). Твърди се, че дължимата към момента договорна лихва е в общ размер на 5 369,86 лева, изчислена както следва:

1 720,55 лева - договорна лихва, изчислена в размер на 2% годишно върху сумата от 100 000,00 лева - част от предоставения заем, за периода от деня на получаването й - 21.02.2020 година, до датата на падежа 1

31.12.2020 година;

1 621,92 лева - договорна лихва, изчислена в размер на 2% годишно върху сумата от 100 000,00 лева - част от предоставения заем, за периода от деня на получаването й -10.03.2020 година, до датата на падежа 31.12.2020 година;

2 027,40 лева - договорна лихва, изчислена в размер на 2% годишно върху сумата общо от 200 000,00 лева, за периода от деня, следващ падежа на задължението, т.е. от 01.01.2021 година до 05.07.2021 година.

Ищецът твърди, че заемателят не е изпълнил задълженията си да върне заетата сума и да плати дължимата за ползването й договорна лихва в срок до 31.12.2020 година.

Поради неизпълнението на задължението си в срок, ответникът следвало да заплати на „А.***” ООД и предвидената в договора неустойка в размер на 0,05 % на ден върху забавените суми за всеки ден след падежа до окончателното им издължаване (чл. 4 от Договора). Заради натрупаната продължителна забава неустойката е в общ размер на 18 809,18 лева, изчислена, както следва:

18 500,00 лева - договорна неустойка, изчислена в размер на 0,05% дневно върху заетата сума от 200 000,00 лева за периода от деня, следващ падежа на задължението, т.е. от 01.01.2021 година, до 05.07.2021 година;

309,18 лева - договорна неустойка, изчислена в размер на 0,05 % дневно върху дължимата договорна лихва в общ размер на 3 342,47 лева /1 720,55 лева - договорна лихва от 21.02.2020 година до датата на падежа година и 1 621,92 лева - договорна лихва от 10.03.2020 година до датата на падежа 31.12.2020 година/ за периода от деня, следващ падежа на задължението, т.е. от 01.01.2021 година, до 05.07.2021 година.

Посочва, че към момента на депозиране на исковата молба никаква част от предоставения заем не е върната, което обуславяло интереса на „А.***” ООД от предявяване на настоящия иск.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди О.И.Е., с ЕГН:

**********, да заплати на „А.***” ООД, ЕИК *****, сумата от 224 179,04 лева, от която:

Главница в размер

200

000,00

2 лева

/двеста хиляди лева/, представляваща невърнат в срок заем.

Дължима договорна лихва върху предоставената в заем сума общо в размер на 5 369,86 лева /пет хиляди триста шестдесет и девет лева и осемдесет и шест стотинки/, изчислена, както следва:

1 720,55 лева - договорна лихва, изчислена в размер на 2% годишно върху сумата от 100 000,00 лева - част от предоставения заем, за периода от деня на получаването й - 21.02.2020 година, до датата на падежа 31.12.2020 година;

1 621,92 лева - договорна лихва, изчислена в размер на 2% годишно върху сумата от 100 000,00 лева - част от предоставения заем, за периода от деня на получаването Й -10.03.2020 година, до датата на падежа 31.12.2020 година;

2 027,40 лева - договорна лихва, изчислена в размер на 2% годишно върху сумата общо от 200 000,00 лева, за периода от деня, следващ падежа на задължението, т.е. от01.01.2021 година до 05.07.2021 година.

Договорна неустойка за забава в размер на 18 809,18 лева /осемнадесет хиляди осемстотин и девет лева и осемнадесет стотинки/, изчислена, както следва:

18 500,00 лева - договорна неустойка, изчислена в размер на 0,05 % дневно върху заетата сума от 200 000,00 лева за периода от деня, следващ падежа на задължението, т.е. от 01.01.2021 година, до 05.07.2021 година;

309,18 лева - договорна неустойка, изчислена в размер на 0,05 % дневно върху дължимата договорна лихва в общ размер на 3 342,47 лева /1 720,55 лева - договорна лихва от 21.02.2020 година до датата на падежа 31.12.2020 година и

1 621,92 лева - договорна лихва от 10.03.2020 година до датата на падежа 31.12.2020 година/ за периода от деня, следващ падежа на задължението, т.е. от 01.01.2021 година, до 05.07.2021 година.

Моли съда да осъди ответника да заплати и законната лихва върху исковите суми за периода от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

Претендира направените в производството съдебни и деловодни разноски.

С исковата молба ищецът представя писмени доказателства с искане да 3 бъдат приети по делото.

Постъпил е отговор на исковата молба от адв. Д., особен представител на ответника, с който взема становище, че предявеният иск е допустим.

По отношение на основателността на предявените искове, заявява, че не може да изрази категорично становище, тъй като е назначен за особен представител на ответника и няма възможност за контакт със същия и съответно не може да предаде неговото становище.

Посочва, че от връчените му с преписа от исковата молба доказателства, както и от направените справки по делото, може да изрази собственото си становище, че така предявените искове са неоснователни и недоказани. В тази връзка излага следните аргументи: На първо място счита, че не може да се приеме за безспорно, че представения Договор за предоставяне на паричен заем е подписан лично от посочения в него заемател (ответник в настоящото производство). В случай, че договорът не е подписан от лицето посочено в него, то съответно и клаузите на договора не биха могли да обвържат това лице. За него не биха възникнали правата и задълженията по процесния договор.

На следващо място счита, че не може да се приеме за безспорно, че представения Договор за предоставяне на паричен заем е породил действие между страните. Излага съображения, че договорът за заем е реален договор.

При него се изисква да е налице реално предаване на вещите, предмет на договора за заем, от заемодателя на заемателя (заемополучателя).

Счита, че от представените доказателства не може да се установи дали предмета на договора е реално предаден. Липсват доказателства, че паричната сума предмет на договора е постъпила в патримониума на заемателя /ответник в настоящото производство/. В случай, че паричните суми предмет на договора за заем не са реално предадени и не са постъпили в патримониума на заемателя, то не може да се приеме, че договора за заем е породил действие и съответно са възникнали задълженията за заемателя предвидени в договора.

На следващо място, счита, че не може да се приеме за безспорно, че заемодателят (ищец в настоящото производство) е изпълнил стриктно точно задълженията си по представения Договор за предоставяне на паричен заем от 19.02.2020г.

4

При положение, че заемодателят не е изпълнил задълженията си по договора, то не може да се изисква от другата страна (заемателя) да изпълни стриктно и точно своите задължения по договора. Само точното и пълно изпълнение на задълженията от страна на заемодателя, предпоставя да се търси точно и пълно изпълнение от страна на заемателя.

Също така посочва, че дори и да приемем, че е налице валиден договор за паричен заем, то не може да се приеме за безспорно, че заемателя по този договор не е изпълнил в пълен обем задълженията си по този договор.

Посочва, че не са представени каквито и да било доказателства относно това дали ответникът е правил някакви плащания към ищеца по повод процесния договор, както и че не са представени данни дали е налице осчетоводяване на вземанията по процесния договор.

Именно поради всичко изложено по-горе счита, че така предявения иск в частта за дължимите суми по договора за паричен заем, представляващи главница, е изцяло неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен, ведно с всички произтичащи от това последици.

Относно направеното искане за осъждане и за суми представляващи договорни (възнаградителни) лихви, договорени неустойки, както и законна лихва върху всички суми от датата на исковата молба до окончателното изплащане, счита, че тези искания са неоснователни и поради това не следва да бъдат уважавани.

По отношение на договорената възнаградителна лихва - при положение, че не е доказано реалното предаване на сумите предмет на договора (главницата), то счита, че няма как да се приеме, че се дължи съответната възнаградителна лихва. Дължимостта на тази лихва е обусловена от реалното предаване и получаване на главницата.

По отношение на договорената неустойка, посочва, че тук също важи изложеното по-горе за лихвата и обвързаността й с реалното предаване и получаване на главницата. В допълнение моли да се има предвид, че така посочената неустойка е нищожна в частта, предвиждаща същата да се начислява и върху просрочената и неиздължена договорна лихва. Така формулирана клаузата за неустойка според ответната страна води до натрупване на лихва върху лихва, което е недопустимо по българското законодателство. Отделно от това не е предвиден краен момент или максимален размер на тази неустойка, което е още едно основание да се 5 приеме, че тази клауза е нищожна и не следва да намира приложения в отношенията между страните.

По отношение на законна лихва посочва, че доводите са същите като тези изложени по- горе. Получава се натрупване на лихва върху лихва, респ. на неустойка върху неустойка, в частта за законната лихва върху договорената лихва и върху неустойката.

Поради всичко изложено ответната страна счита, че така предявените искове са неоснователни и недоказани, и като такива следва да бъдат отхвърлени изцяло, ведно с всички произтичащи от това последици.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените срещу ответника искове, като неоснователни и недоказани.

Постъпила е допълнителна искова молба, с която ищецът взема становище по изложените от ответника доводи в отговора на исковата молба.

Относно изразеното съмнение дали може да се приеме за безспорно, че представеният договор за заем е подписан от О.И.Е. посочва, че не става ясно дали посредством това изявление се оспорва истинността на документа съгласно чл. 193 ГПК.

Моли съда да задължи особения представител да поясни изявлението си и да посочи еднозначно дали оспорва или не истинността на подписа на О.Е. върху представения договор за заем. С оглед на поясненията, които ще бъдат получени, моли съда да разпредели доказателствената тежест между страните, като предостави на ищеца възможност за доказателствени искания.

Ищецът заявява, че от негова страна не подлежи на съмнение, че договорът за заем е подписан от О.И.Е. за заемател, като положеният там негов подпис е видимо идентичен с подписа му върху други публично достъпни документи.

Относно направеното възражение, че не било установено сумите по заема да са постъпили в патримониума на ответника, посочва, че са представени банкови извлечения, с които обслужващата ищеца банка удостоверява, че: 1/ на 21.02.2020 г. със средства от банковата сметка на ищеца с IBAN BG29TTBB94001523 891107 е заверила банкова сметка с IBAN *** с титуляр О.И.Е. със сумата 100 000 лева, с основание по договор за заем и 2/ на 10.03.2020 г. със средства от банковата сметка на ищеца с IBAN BG29TTBB94001523 891107е заверила същата банкова сметка с IBAN *** с титуляр О.И.Е. със сумата 100 000 лева, с основание по договор за заем.