Решение № 1736 от 21.10.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1736 гр. Пловдив, 21.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Милена В. Георгиева като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20215330205176 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалван е Електронен фиш серия К № 4873955, издаден от ОДМВРПЛОВДИВ, с който на Н.И.Н., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на ЕФ и се моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Прави възражение за прекомерност и претендира разноски.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

При изпращането на преписката, от административнонаказващия орган не е представена разписка за връчване на обжалвания фиш. По делото е наличен единствено списък с намерени фишове, както и екземпляр от жалбоподателя, съгласно които обжалваният фиш е връчен на 21.06.2021г. С оглед гарантиране правата на жалбоподателя, и доколкото по делото не е налична разписка, съдът приема, че обжалваният фиш е бил връчен именно на 1

21.06.2021г., което не се оспорва от страните. Жалбата е подадена на 02.07.2021г., поради което и същата се явява подадена в преклузивния 14дневен срок. Жалбата се явява подадена от легитимирано лице (наказаното за административното нарушение лице), против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

Електронният фиш е издаден за това, че на 09.05.2021г. в 08,43 часа на Републикански път II-64, км 50, посока гр. Пловдив към с. Труд, при въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч, с пътен знак В26, при отчетен толеранс от минус 3 км/ч от измерената скорост, лек автомобил с рег. № ****, се движел при разрешена стойност на скоростта от 28 км/ч с установена наказуема скорост- 73 км/ч., тоест с превишаване на скоростта от 45 км/ч.

Колата е била собственост на Н.И.Н..

Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка за движението на процесния автомобил с посочената скорост се доказва от приложеното по административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.

В статичното изображение е посочено с координатни точки мястото на извършване на нарушението и измерената скорост на процесния автомобил в размер на 76 км/ч. След правилно приспаднат толеранс от 3км/ч, установената от АНО наказауема скорост се явява в размер на 73 км/ч.

С ТР 1/2014г. на ВАС се потвърди принципното положение, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват.

2

Тези правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г, съгласно която, за да е законосъобразно използването на мобилно средство за видео контрол, съгласно приложимата към датата на нарушението редакция на Наредбата (след изменението с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г) следва да са налице следните условия:

- използваното техническо средство да е от одобрен тип;

- техническото средство да е вписано в Българския институт по метрология;

- техническото средство да е преминало през първоначална и последваща метрологична проверка;

- автоматизираното техническо средство да е използвано съгласно инструкцията на производителя и изискванията, посочени в удостоверението за одобрен тип;

- при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта- чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.;

- да са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система.

С оглед духа на ТР 1/2014г. на ВАС, съдебната практика трайно приема, че всяко едно от гореизброените изисквания е императивно, като само при кумулативната им наличност, използването на АТСС е законно, а липсата на което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя отмяна на наложената санкция.

В случая обжалваният електронен фиш се явява незаконосъобразен поради вътрешно противоречие в същия по отношение на разрешената стойност на скоростта, както и поради неспазване на изискването на чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.

На първо място, налице е съществено противоречие при описанието в електронния фиш на разрешената стойност на скоростта в процесния участък.

3

От една страна се сочи, че в процесния участък е имало въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч. Същото е описано и в Протокола по чл. 10 от Наредбата. От друга страна, при определянето на разрешената стойност на скоростта, същата е описана като такава в размер на 28 км/ч, което е определило и установяването на скорост на движение, с 45 км/ч надвишаваща определената от административнонаказващия орган максимално разрешена такава от 28 км/ч. В съпроводителното писмо е посочено, че АИС за издаване на електронни фишове е извършила техническа грешка при издаване, тъй като знак В26 с 28 км/ч ограничение на скоростта няма. Въпреки това волята на наказващия орган е била да издаде електронен фиш за превишаване на скоростта с 45 км/ч и налагане на глоба в размер на 400 лв., което е било напълно незаконосъобразно и в противоречие с установената от фактическа страна скорост на движение. Така от фактическа страна не се установява в контролирания участък действително да е действало ограничение от 28 км/ч, за каквото е бил наказан жалбоподателят, което води от своя страна до недоказаност на административнонаказателното обвинение. Визираното противоречие в описанието на разрешената стойност на скоростта е съществено процесуално нарушение, доколкото от фактическа страна жалбоподателят не може да разбере кой факт е приет за доказан от административнонаказващия орган – че ограничението му е било в размер на 60 км/ч или че същото е в размер на 28 км/ч. Това от своя страна не позволява на съда да приложи и постановките на т. 1 от Тълкувателно решение №8/16.09.2021г. по т.д. № 1/2020г. на ВАС, съгласно което в производството по реда на раздел пети, глава трета на Закона за административните нарушения и наказания районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.

Това е така, тъй като в случая жалбоподателят е бил поставен в невъзможност да се защитава при така описаната фактическа обстановка поради наяснотата дали следва да се защитава по описаната като нарушена разрешена стойност на скоростта в размер на 28 км/ч, или срещу въведеното ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 60 км/ч. Видно от текста на жалбата е, че жалбоподателят се е защитавал единствено по описаното нарушение на скорост от 28 км/ч, при което е била изчислена и санкцията му, поради което 4 и в настоящия случай преквалифицирането на деянието от съда с прилагане на закон за по-леко наказуемо нарушение би се явило в нарушение на правото на защита на жалбоподателя и би било незаконосъобразно.

На следващо място, в случая от събраните доказателства по делото дори не се установява по безсъмнен начин на мястото, където е било заснето процесното МПС, да е имало въведено ограничение на скоростта. В тази връзка от административнонаказващия орган като доказателства се представени Протокола по чл. 10 от Наредбата, в който е отразено наличието на пътен знак B26 и разстоянието от пътния знак с ограничение до АТСС в метри – 500м., както и снимка на пътния знак. Видно от представената от административнонаказващият орган снимка на знака обаче, същият е поставен в комбинация с пътен знак Т1 – „Разстояние до“ с посочено разстояние – 1000 м. Съгласно чл. 60, ал. 1 от ППЗДвП, д опълнителната табела Т1 указва разстоянието от пътния знак до началото на пътния участък или мястото, за което важи този знак. Така с оглед представените доказателства от административнонаказващият орган – снимката на пътния знак и описаното в протокола по чл. 10, се установява, че АТСС е било поставено в участък, където не е действало ограничението, доколкото АТСС е било поставено на 500 метра от пътния знак, а същият е имал начало на действие в пътния участък съгласно чл. 60 от ППЗДвП 500 метра по-надолу по пътя, след мястото на осъществения контрол.

С оглед на горното, процесният електронен фиш се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

С оглед изхода на спора, разноски са дължими на жалбоподателя, но при липсата на искане за присъждане на такива и непредставянето на доказателства такива да са били извършвани, то и разноски не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с., РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4873955, издаден от ОДМВРПЛОВДИВ, с който на Н.И.Н., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 5

400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6