Решение № 398 от 05.07.2023, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 398 гр. Враца, 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван В. Никифорски при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело № 20231420100414 по описа за 2023 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с предишно наименование „Теленор България” ЕАД, ЕИК:

130460283 срещу Г. И. К. ЕГН: **********.

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове, както следва:

- иск с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС за признаване за установено, че ответникът Г. И. К. дължи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД сумата от 166,08 лв. представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и потребление на мобилни услуги.

- иск с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Г. И. К. дължи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД сумата от: 346.93 лв., формирана от лизинговите вноски по сключените договори за лизинг;

- иск с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Г. И. К. дължи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД сумата от:

555,17 лв., представляваща трикратния размер на стандартните месечни абонаменти по договори за мобилни услуги, както и разликата между цената на устройствата по договорите за лизинг без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договорите.

Посочените суми се претендират въз основа на: за мобилен номер ******** условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ***** от **.**.**г., изм. с Допълнително споразумение № **** от **.**.****г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, за мобилен телефонен апарат ******** - условията, договорени в Договор за лизинг от **.**.**г., за мобилно устройство ********** условията, договорени в Договор за допълнителен лизинг № ****** от **.**.****г., за 1 комплект от 5бр. аксесоари - условията, договорени в Договор за лизинг за базови аксесоари № ****** от **.**.****г., за мобилен номер ******** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ******** от **.**.**г., за мобилен номер ********* - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ********* от ****.****г., за мобилно устройство ************ - условията, договорени в Договор за лизинг от **.**.****г.

За задълженията на ответника са издадени следните фактури от ищцовото дружество: № ********/**.**.***г., фактура № ********/**.**.***г., фактура № ********/**.**.***г., фактура

№

********/**.**.***г., фактура

№

********/**.**.***г;

Ищецът „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с предишно наименование „Теленор България” ЕАД, ЕИК: 130460283 e подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Г. И. К. за посочените по – горе суми, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението в съда – 19.12.2022 г., до окончателното заплащане на вземането, разноските по делото – 25,00 лева държавна такса и 360,00 лева адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС.

Срещу заповедта за изпълнение № 2164/ 20.12.2022 г., постановена по ч.гр.дело № 3684 от 2022 г. по описа на ВРС е постъпило възражение от длъжника по реда на чл.414 ГПК. След указание до заявителя, последният е предявил установителен иск за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 5 бр. фактури, издадени в периода м. януари 2021 г. - м. май 2021г. Във всяка от фактурите са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни договори, сключени между него и клиента.

Посочва, че размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка при предсрочно (за номер ***********преди ***.****.***г.,за номер *** преди **.***.**г., за номер ***** преди ***.***.****г.) прекратяване на договорите за мобилни услуги, по вина или инициатива на потребителя, са уредени от страните в изрични клаузи с идентично съдържание от съответните договори, а именно: за номер ******* в т. 11 от Договор за мобилни услуги № *******от ***.***.***г., за номер **** в т. 11 от Договор за мобилни услуги №*****от **.**.***г., за номер ******* в р.

4, т. 2 от Допълнително споразумение № ***** от **.**.********г. към договор за мобилни/фиксирани услуги.

Съгласно посочените клаузи, които имат идентично съдържание в случай на предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от всички стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално предвидения срок на действието му, като така определената неустойка не може да надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. В допълнение абонатът дължи и: 1) част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора (в случай че такива отстъпки са уговорени от страните); 2) част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в случай че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой).

Посочва се на следващо място, че настъпването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски е уредено в чл. 12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на това право е неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги. Настъпването на предсрочната изискуемост на остатъка 2 от цената на лизинговата вещ не довело до възникване на задължение за заплащане на неустойка от лизингополучателя на основание клауза от договора за лизинг и не е било последвано от връщане на лизинговата вещ.

Моли съда да установи вземането така, както е предявено в заповедното производство. Претендира разноски.

Със становище с вх. № 7389/19.06.2023 г. ищцовото дружество е направило искане за постановяването на неприсъствено решение.

Съдът намира, че искането не може да бъде уважено и не може да се постанови неприсъствено решение по делото, предвид депозирането на писмено възражение с конкретни доводи от страна на ответника в заповедното производство. Една от предпоставките за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника /наред с:1. неявяването му в първото по делото съдебно заседание; 2. липса на искане от ответника делото да се разгледа в негово отсъствие и 3. ищецът да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника/ е непредставяне от ответника в срок отговор на исковата молба. Настоящото производство е такова по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК и предпоставка за неговата допустимост е от ответника да е депозирано възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, с което да е оспорено вземането на кредитора. Приетото разрешение в Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д.

№ 4/2013 г., т. 9, ВКС, ОСГТК, че процесуалните последици от предявяването на иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК настъпват с подаването на исковата молба, но от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, обуславя допустимостта на разглеждане в исковото производство на направените оспорвания на вземането от длъжника във възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК. Възражението по чл.

414, ал. 1 ГПК е депозирано по време на висящността на процеса, адресирано е до съда и е подадено преди да е започнал да тече срокът за отговор на исковата молба по чл. 3 131, ал. 1 ГПК. В производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415,ал.

1 ГПК, е допустимо да се разгледат обоснованите във възражението на длъжника по чл. 414, ал. 1 ГПК оспорвания за вземането на кредитора, дори ответникът да не е подал отговор на исковата молба или да не е направил подобни възражения в срока за отговор. В този смисъл е ТР № 4/18.06.2014 г., ТД № 4/2013 г., 11.а.

ОСГТК.Възможността на длъжника да обоснове оспорванията си във възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК има правните последици на отговор на исковата молба по чл. 131,ал.

1 ГПК. Съдът следва да разгледа в производството по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК обоснованите оспорвания на вземането на кредитора, като например: основанието, от което произтича вземането, за недействителност на това основание,за погасяване на вземането и др. /така Решение № 396/18.11.2014 г. по гр. д. № 6805/2013 г., ВКС, IV г.о./.Следователно и след като възможността на длъжника да обоснове оспорванията си във възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК има правните последици на отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК. Ответникът е подал възражение, в което е заявил и мотивирал своето оспорване. По изложените съображения следва да се приеме, че настоящото производство постановяване на неприсъствено решение срещу ответника е недопустимо.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:

От приложеното към настоящото производство ч.гр.дело № 3684 от 2022 г. по описа на ВРС, се установява, че по депозирано от ищцовото дружество „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Г. И. К. е издадена Заповед № 2164/ 20.12.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора 3 сума: 1068.18 лв., дължима се съгласно фактура№ ********/**.**.***г, фактура № № ********/**.**.***г., фактура № № ********/**.**.***г., фактура № № ********/**.**.***г., фактура № ********/**.**.***г., ведно със законната лихва от 19.12.2022 г. до окончателно изплащане на задължението, държавна такса в размер на 25.00 лв., и сума в размер на 360.00 лв. адвокатско възнаграждение. Вземането произтича от следните обстоятелства: Договор за мобилни услуги № ******* от **.**.***г.; Договор за мобилни услуги № ******* от ***.**.***г.; Допълнително споразумение № *******от **.**.***г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, Приложение към него и Договор за лизинг от ***.**.*г., Д**оговор за допълнителен лизинг № ***** от **.**.***г., Договор за лизинг за базови аксесоари № ****от ***.**.***г., Договор за мобилни услуги № ******и Договор за лизинг от***.**.***г.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че между ищцовото дружество и ответника Г. И. К. са сключени Договор за мобилни услуги № *******от ***.**.*******г.; Договор за мобилни услуги № ******* от **.**.*****г.;

Допълнително споразумение № *******от **.**.*****г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, Приложение към него и Договор за лизинг от 08.06.2020г., Договор за допълнителен лизинг № ********от *****.*****.*****г., Договор за лизинг за базови аксесоари № ****** от *****.***.*****г., Договор за мобилни услуги №******* и Договор за лизинг от *****.***г., като е уговорен срок на действие на договорите 24 месеца.

Посочените договори съдържат подпис на ответника в качеството му на абонат, представени са общи условия, придружени с декларация, подписана от ответника, че е получил подписан от мобилния оператор екземпляр от същите, приема ги и се задължава да ги спазва.Подписите положени по договорите не са оспорени от ответника, поради което съдът намира, че са възникнали валидни облигационни правоотношения по процесните договори.

Представени са и фактури № ********/**.**.***г., фактура № ********/**.**.***г., фактура

№

********/**.**.***г., фактура

№

********/**.**.***г., фактура № ********/**.**.***г., които са придружени от справки за потреблението през съответния отчетен период. В последната фактура № ********/**.**.*** година са начислени всички задължения по предходните фактури, както и неустойки за предсрочно прекратяване на договора.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС:

За основателността на предявения иск ищецът следва да докаже при условията на главно и пълно доказване елементите на съответните фактическия състав на спорното право, а именно: 1. че между страните са налице облигационни правоотношения, възникнали въз основа на валидно сключени договори за процесните мобилни услуги; 2. че ищецът е изпълнил задълженията си да предостави на ответника далекосъобщителни услуги за процесния период, както и 3. размера на месечните абонаментни такси. При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи погасяване на задължението си.