Решение № 1521 от 06.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1521 гр. София, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20251100511199 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 9754 от 27.05.2025 г. по гр.д. № 40016/2024 г. по описа на СРС, 45 с-в са отхвърлени, като неоснователни, предявените от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749 срещу Х. И. Х., ЕГН **********, осъдителни искове с правно основание чл. 240, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 86 от ЗЗД, за сумата в размер на 9458,01 лева, представляваща главница по Договор за кредитна карта PB VISA CLASSIC VC 201976, сключен между страните, за сумата в размер на 1087,36 лева, представляваща договорна лихва, за периода от 31. 12.2019г. до 12.06.2024г., сумата в размер на 292,93 лева, представляваща мораторна лихва, за периода от 31. 12.2019г. до 12.03.2020г. и сумата в размер на 414,35 лева, представляваща мораторна лихва, за периода от 14.05.2020г. до 12.06.2024г.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, като са изложени доводи за неправилност на постановеното решение; необоснованост и незаконосъобразност, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.

Поддържа, че чрез приетата по делото ССчЕ е установено ползване на кредитния лимит по предоставената кредитна карта на ответника. За последното е 1 установено, чрез представения протокол предаване на кредитната карта на ответника – кредитополучател. Изводите на съда, че в производството не е доказано сключване на договора за кредитна карта, намира за неправилни и несъответни на събраните доказателства. Според ищеца договора за кредит е сключен в писмена форма, за което е представено заявление-договор при общи условия, съгласно който банката е предоставила на ответника кредитен лимит и кредитна карта – пластика след подаване на процесното заявление. С оглед това и изводите на съда за нарушение на разпоредбите на ЗПК се явяват неправилни. Договорът за кредитна карта е действителен и по него кредитополучателят – ответник дължи заплащане на дължимите суми съответни на договореното между страните. При условията на евентуалност поддържа, че кредитополучателят – ответник дължи заплащането на чистата стойност на актива, в случай, че съдът приеме сключения договор за недействителен поради нарушение изискванията на ЗПК.

Моли, съдът да отмени първоинстанционното решение и вместо това постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна и ответник в производството Х. И. Х. е подал писмен отговор на въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 ГПК, в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Излагат се доводи, че първоинстанционното решение е правилно, като обосновано и мотивирано, като в производството и при постановяването му не са допуснати процесуални нарушения. Моли за потвърждаване на решението, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. На основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.

Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

2

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че в производството не е доказано възникване на облигационни отношения между страните на основание Договор за кредитна карта PB VISA CLASSIC VC 201976. За обосноваване на този извод, съдът е приел за недоказано в производството, от страна на ищеца, спазването на писмена форма при сключване на договора за кредитна карта в изпълнение изискванията на чл.430, ал.1 от ТЗ. Намерил е, че представеното по делото заявление - договор за издаване на кредитна карта "VISA- CLASSIC" подадено от ответника до банката – ищец, не доказва сключването на договора, доколкото заявлението не доказва постигането на съгласие от страна на банката, в т.ч. и общите условия по договора. Освен това, според съда, в заявлението на ответника до банката – ищец не са посочени съществените условия на договора, каквито са уговорения кредитен лимит, срок на договора, дължима договорна лихва и пр., както и предаването на кредитната карта от ищеца на ответника. При така посоченото, съдът е приел за неоснователни предявените искове по чл. 240, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.

86 от ЗЗД. За обосноваване на тези изводи, съдът е приел, че представеното по делото допълнително споразумение към договор за издаване и използване на кредитна карта PB VISA CLASSIC VC 201976 от 30.06.2020г. с което е договорено за срок от шест месеца Банката да начислява дължимите съгласно ОУ минимални месечни вноски по картата, считано от вноската, дължима за м.06.2020г. представлява споразумение по непозволен договор, тъй като е било договорено на база нищожен договор.

Решението е правилно.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 240 и чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумите: 9458,01 лева, представляваща главница по Договор за кредитна карта PB VISA CLASSIC VC 201976, сключен между страните, 1087,36 лева, представляваща договорна лихва, за периода от 31.12.2019г. до 12.06.2024г., 292,93 лева, представляваща мораторна лихва, за периода от 31.12.2019г. до 12.03.2020г. и 414,35 лева, представляваща мораторна лихва, за периода от 14.05.2020г. до 12.06.2024г.

С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът е оспорил предявените искове по основание и размер. Оспорил е сключването на договора за кредитна карта, получаване на кредитната карта и усвояването на суми по този договор. Възразил е, че договора за кредитна карта е недействителен, като сключен в противоречие с изискванията на чл. 10, ал.1,чл. 11, ал.1, т.7- 12 и 20 и чл.

12, ал.1,т.7-9, вр. чл. 22 от ЗПК. Прави правопогасяващо възражение за погасяване по давност на вземанията. Отправил е искане до съда за отхвърляне на исковете, като неоснователни.

Фактическата страна по спора е била правилно установена от първата инстанция 3 и по идентичен начин се установява от въззивната инстанция.

Така, чрез събраните пред първата инстанция доказателства се установява, че ответникът Х. И. Х. е подал до ищеца ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД заявление - договор за сключване на договор за потребителски кредит № VC201976 от 07.11.2013г.

Чрез представеното извлечение от сметка на банката-ответник се установява, че по тази кредитна карта PB VISA CLASSIC VC 201976 е бил предоставен кредитен лимит в размер на 9500 лева.

Чрез констатациите на приетата пред първата инстанция ССчЕ, чийто изводи настоящия състав кредитира изцяло по реда на чл.202 ГПК, се установява, че за периода от 23. 11.2013г. до 10.01.2020г. по този договор за кредитна карта кредитополучателят е усвоил суми в общ размер от 33 264,50 лева, от които главница по договора в размер на 21 763,15 лева, договорна лихва в размер на 8 057,78 лева, такси в размер на 619,87 лева, застраховки в размер на 1880,96 лева и мораторна лихва в размер на 942,74 лева. Според експерта, размерът на дълга възлиза на: главница от 9458,01 лева, договорна лихва от 1087,36 лева и мораторна лихва от 707,28 лева към 12.06.2024г. Установени са плащания по договора за кредитна карта в размер на 22 011,85 лева в периода от 25. 11.2013г. до 13.11.2019г., когато е било последното плащане по договора. Според експерта, задълженията касаят такива за главница в размер на 9458,01 лева, за периода от 03.01.2016г. до 11.03.2020г., за договорна лихва, за периода от 31.12.2019г. до 12.06.2024г. в размер на 1087,36 лева и за мораторна лихва в размер на 707,28 лева, за периода от 31.12.2019г. до 12.06.2024г. Като забележка в ССчЕ е посочено, че след 11.11.2020г. банката не е начислявала договорна и мораторна лихва.

Представеният пред първата инстанция приемо-предавателен протокол № 491191/29.03.2018г. установява предаване на ответника Х. И. Х. на друга кредитна карта, а не процесната PB VISA CLASSIC VC 201976 и то по друг договор, а не по процесния. В същия е посочена кредитна карта VICA CLASSIC, сериен номер 1649794 № **************, а не процесната.

В производството е представено допълнително споразумение към договор за издаване и използване на кредитна карта PB VISA CLASSIC VC 201976 от 30.06.2020г. с което е договорено за срок от шест месеца Банката да начислява дължимите съгласно ОУ минимални месечни вноски по картата, считано от вноската, дължима за м.06.2020г.

От правна страна:

С оглед наведените от страните доводи, спорен пред настоящата инстанция е въпросът дали в производството е доказано сключването на договор за кредитна карта PB VISA CLASSIC VC 201976 на 07.11.2013г.

Договорът за кредитна карта е търговска сделка, като кредитната линия е 4 пределният размер на кредита, който клиент на банката може да изтегли в рамките на определен времеви период. При този вид контракт кредитополучателят може многократно да изтегля средства и да ги изплаща в рамките на периода, в който договорът между него и финансовата институция е валиден.

С оглед така посоченото, договорът за предоставяне на кредитна карта се явява разновидност на договорът за банков кредит и като такава се подчинява на уредбата на същия в чл. 430-432 от Търговския закон, като приложение намират и някои разпоредби от Закона за задълженията и договорите, Закона за кредитните институции, Закона за потребителския кредит и други. С оглед въведената специфична закрила, която се предвижда по отношение на правата на потребителите, какъвто безспорно се явява ответника в настоящото производство, законът поставя изрични изисквания по отношение на формата и минималното съдържание на договорите - да е спазена писмена форма (чл. 430 от ТЗ и чл. 10, ал. 1 и чл. 22 от ЗПК), когато е сключен при общи условия да е налице писмено потвърждение от страна на потребителя (чл. 16, ал.

1 от ЗЗД и чл. 298, ал.1, т. 1 от ТЗ), да са предоставени условията, при които кредита е отпуснат чл.58 от ЗКИ) и редица други. Съществен реквизит при договора за потребителски кредит се явява общия размер на отпуснатата сума и условията за нейното усвояване (чл. 11, ал. 1, т. 7 и чл. 22 от ЗПК), които в светлината на настоящия случай изискват ясно и точно посочване на одобрения и отпуснат кредитен лимит.

В случая противно на изложените доводи от въззивника не се установява, чрез събраните пред първата инстанция доказателства сключването на договор за кредитна карта PB VISA CLASSIC VC 201976 на 07.11.2013г. между банката –ищец и ответника Х. И. Х.. Както правилно е посочил в своето решение СРС и настоящия състав формира като идентични фактически констатации и правни изводи, представеното заявление-договор за издаване на кредитна карта не удостоверява спазването на изискуемата се писмена форма по отношение на договора, ОУ и минимално необходимото съдържание на договора за кредит – договорен кредитен лимит, срок на договора, договорна лихва и предаване на кредитната карта.