Решение № 15120 от 22.12.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 15120 гр. София, 22.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20221110107834 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 64 ЗС

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Е. Н. Г., С. Х. Г. и Н. Е. Г. против Столична община.

Предявен е иск за определяне на частта от имот с идентификатор идентификатор № необходима на ищците като собственици на построената в него сграда с идентификатор № , която да може да ползват за използването на постройката според нейното предназначение.

Ищците твърдят, че са собственици на ½ ид. част от имот с планоснимачен № 516 от квартал 87, местност „Разсадника-Коньовица" по плана на гр. София и поземлен имот (ПИ) с идентификатор по кадастралната карта и кадастралните регистри на район „Красна поляна"- Столична община (СО), одобрени със заповед № РД-1850/02.11.2011г. на Изпълнителния директор (ИД) на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) с адрес: гр. София, район „Красна поляна", . Твърди се, че собственик на останалата ½ ид. част от имота е Столична община, но те са носители на вещно право на строеж върху идеалните части на общината.

Твърди се още, че са собственици и на сграда с идентификатор по кадастралната карта и кадастралните регистри на район „Красна поляна"-СО, одобрени със заповед N9 РД-18-50/02.11.2011г. на ИД на АГКК с адрес: гр. София, район „Красна поляна", бул. Правата си на собственост върху ПИ и сградата удостоверяват с решение № 173/03.02.1998г. на Върховният административен съд, Второ отделение по адм. ., нотариален акт за дарение на недвижим имоти нотариален акт № Твърди се, че с писмо peг. индекс 081155(01)/05.02.2002г. кметът на СО Стефан Софиянски изразил съгласие по чл. 183 от ЗУТ (ДВ. бр. 1/2001г.) ищците да построят нежилищна сграда до 80 кв. м. и двоен гараж - 40 кв. м., в ПИ с идентификатор №, съгласно издадената виза за проучване и проектиране от 14.12.01 г.

(съгласувана с Дирекция „Архитектура и градоустройство") на основание чл. 140, ал. 2 1 вр. чл. 50 ЗУТ.

Считат, че в съсобствен ПИ собственикът може да отстъпи право на строеж върху своите идеални части, а не върху чуждите, поради което ответникът е отстъпил правото на строеж върху общинската част от ПИ с идентификатор № С оглед реализираното право на строеж, искат съдът да определи земята, която е необходима за използването на сграда с идентификатор № *** според нейното предназначение. Считат, че приложимата методика за определяне на необходимата площ, е разписаната в Приложение № 1 към чл. 21 от Наредба № 7 от 2003г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (ПНУОВТУЗ). Сочат, че сграда с идентификатор № е със застроена площ от 119,35 кв. м. и е построена на основание на съгласието, изразено в писмо peг. индекс . на кмета на СО, визата за проучване и проектиране от 14.12.2001 г., издадена от главния архитект на район „Красна поляна"-СО и разрешения за строеж № и № издадени от същия административен орган. Съгласно тези документи твърдят, че: източната ограждаща стена на сграда с идентификатор N е с дължина 10,85 м. и е на средно разстояние 3,16 м (3,27+3,06:2) от източната имотна граница на ПИ с идентификатор № южната ограждаща стена на сграда с идентификатор № е с дължина 11 м. и е разположена почти в средата на ПИ с идентификатор N ***; западната ограждаща стена на сграда с идентификатор № е с дължина 10,85 м. и е на разстояние 1,79 м. от западната имотна граница на ПИ с идентификатор N и на средно разстояние 2,65(2,83+2,5:2) м. от изградения на место пешеходен тротоар по бул. „който е част от ПИ с идентификатор № северната ограждаща стена на сграда с идентификатор №

*** е с дължина 11 м. и е разположена до северната имотна граница на ПИ с идентификатор № *** с имотните граници на ПИ с идентификатор № *** и ПИ с идентификатор № ***.

Сочат, че ПИ с идентификатор № с идентификатор № са собственост на Столична община. Считат, че необходимата площ за използването на сградата, като се вземе предвид методиката от Приложение № 1 към чл. 21 от Наредба № 7 от 2003г. е равна на 131,1(43,7 X 3) кв. м. Съгласно учреденото право на строеж застроената площ на сграда с идентификатор № . м. Сочат, че площта на учреденото (отстъпено) право на строеж плюс площта на земята, необходима за използването на сграда с идентификатор № според нейното предназначение е равна на 250,45 (119,35+131,1) кв.м.

Конкретизират, че предмет в настоящото производство са единствено линиите (границите) и площта на земята, необходима за използването на сграда с идентификатор според нейното предназначение. Изчисляват, че площта на ПИ с идентификатор № е 336 кв. м. Приравнени към квадратни метри ½ идеални части от този имот, собственост на СО съответстват на 168 кв. м. От тези 168 кв. м. сочат, че 119,35 кв. м. са заети от застроената площ на сграда с идентификатор N , като остават 48,65 кв. м. свободна площ от земята собственост на СО, която не е достатъчна за нужните 131.1 кв.м. площ на земята, необходима за използването на процесната сграда според нейното предназначение. Считат, че няма изискване посоченото право на ползване на бъде в границите на един ПИ, има изискване правото на ползване да бъде в земя на собственика на земята, отстъпил на друго лице правото да построи сграда върху неговата земя. Ето защо, намират, че в земята, необходима за използването на сграда с идентификатор № според нейното предназначение трябва да бъде включена и част от земята на ПИ с идентификатор № и част от земята ПИ с идентификатор № , които са собственост на СО. Сочат конкретен начин на определяне на площ от всички 2 страни на сградата.

Поради тези и останалите подробно изложени съображения, молят съда да уважи предявения иск, като определи линиите (границите) на земята, която е необходима за използването на сграда с идентификатор Nс адрес, гр. София, район „Красна поляна", бул. според нейното преназначение, както следва:

1

. Откъм западната ограждаща стена на сградата линиите(границите) да бъдат на средно разстояние 2,65 м. от тази ограждаща стена до изграденият на место пешеходен тротоар по бул. " или евентуално - откъм западната ограждаща стена на сградата линиите(границите) да бъдат на разстояние 1,79м. от тази ограждаща стена до западната имотна граница на ПИ с идентификатор N

2. Откъм източната ограждаща стена на сградата линиите (границите) да бъдат на средно разстояние 3,16 м. от тази ограждаща стена до източната имотна граница на ПИ с идентификатор N или евентуално - откъм източната ограждаща стена на сградата линиите(границите) да бъдат на средно разстояние 3 м. от тази ограждаща стена.

3. Откъм северната ограждаща стена на сградата линиите (границите) да бъдат на разстояние 6м. от тази ограждаща стена или евентуално - да бъдат на средно разстояние 3 м. от тази ограждаща стена. Претендират разноски.

В срочно постъпил отговор ответникът оспорва предявения иск. Признава, че с ищците са съсобственици на процесния недвижим имот при права ½ част за ищците и ½ част за ответника. Признава и факта, че със споразумение от 06.07.2001 г. между СО - Район „Красна поляна” и ищците и писмо изх. № г. на кмета на Столична община е изразено съгласие за построяване на нежилищна сграда до 80.00 км. метра и дв. гараж от приблизително 40.00 кв. метра, съгласно издадена виза за проучване и проектиране от 14.12.2001 г., съгласувана с Дирекция „Архитектура и градоустройство” на основание чл.140, ал.2 от ЗУТ във връзка с чл.50 от ЗУТ. Сочи, че на ищците е било издадено Разрешение за строеж 29.11.2002 г. за едноетажна нежилищна сграда с магазини за промишлени стоки и гараж със ЗРП 119.35 кв. метра с поетапно изграждане /първи етап с временен покрив на кота +3,38/. Твърди се, че в хода на строителството е било преустроено в заведение за обществено хранене - „Кафесладкарница със сладкарска работилница” и функционира като заведение за хранене.

Поддържа се, че нито по време на строителството, нито по време на експлоатацията на обекта, Столична община, респективно Район „Красна поляна” по никакъв начин не е затруднявала и възпрепятствала ползването на сградата от ищците. Напротив, сочи, че същите са обсебили целия имот, а от южната страна на нежилищната сграда е изграден навес без разрешение за поставяне/строеж.

Счита, че в случая не може да бъде приложен чл.21 от Наредба № 7 от 2003 година за ПНУОВТУЗ и приложение № 1 към същата, тъй като тя се отнася и прилага при урегулиране и преструктуриране на жилищни комплекси и за сгради изградени съгласно действащите застроителни планове. Излага се, че сградата на ищците е временна по чл. 50 от ЗУТ и нейното запазване е до прилагане на действащия застроителен план. Поради тези и останалите изложени съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За основателността на предявения иск в тежест на ищците е да докажат, че са собственици на процесната постройката, построена върху земя, собственост на ответника, както и доколко е необходимо ползването на земята и в каква нейна част с оглед използването на постройката според нейното предназначение.

3

При доказване на горното, в тежест на ответника е да установи, че с акта, с който е отстъпено правото на строеж, е постановено друго, за което не сочи доказателства.

С изготвения проект на доклад, обективиран в определение от 07.08.2022 г. и приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание на 27.10.2022 г., на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото са отделени фактите, че: 1/ ищците са съсобственици на процесния поземлен имот с идентификатор № при права ½ част за ищците и ½ част за ответника;

2/ че със споразумение от 06.07.2001 г. между СО - Район „Красна поляна” и ищците и писмо изх. № 081155/05.02.2002 г. на кмета на Столична община е изразено съгласие за построяване на нежилищна сграда до 80.00 км. метра и дв. гараж от приблизително 40.00 кв. метра, съгласно издадена виза за проучване и проектиране от 14.12.2001 г., съгласувана с Дирекция „Архитектура и градоустройство” на основание чл.140, ал.2 от ЗУТ във връзка с чл.50 от ЗУТ; 3/ че на ищците е било издадено Разрешение за строеж №т 29.11.2002 г. за едноетажна нежилищна сграда с магазини за промишлени стоки и гараж със ЗРП 119.35 кв. метра с поетапно изграждане /първи етап с временен покрив на кота +3,38/; 4/ че ищците са собственици на процесната сграда с идентификатор № Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано. Същите се установяват и от приетите по делото писмени доказателства, а именно: решение № 173/03.02.1998г. на Върховният административен съд, Второ отделение по адм. дело № и нотариален акт г., актове за частна общинска собственост № виза за проучване и проектиране от 14.12.2001 г.

(л.32 по делото), разрешение за строеж № 95 от 29.11.2002 г. за едноетажна нежилищна сграда с магазини за промишлени стоки и гараж и разрешение за строеж № 31 от 19.09.2005 г. за преустройство на едноетажна нежилищна сграда с магазини за промишлени стоки и гараж в кафе-сладкарница със сладкарска работилница със ЗП 119.30 кв.м., споразумение от 06.07.2002 г., постигнато между страните.

Нормата на чл. 63 ЗС допуска собственост на сграда отделно от собствеността върху терена. Искът по чл. 64 ЗС има за предмет осъществяване на съдебна администрация между собственик на сграда в чужд имот и собственика на имота, върху който е изградена постройката, за разрешаване на спора им относно начина на ползване на терена от суперфициара. В този смисъл искът е допустим и подлежи на разглеждане по същество. Докато постройката съществува, тя е годен обект на правото на собственост и може да се ползва по предназначение независимо от статута й.