Решение № 260034 от 22.12.2022, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………./22.12.2022г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 11-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ при секретаря Нина И. като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №2586 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Т.Д.И., ЕГН**********, с адрес: *** срещу В.Д.А., ЕГН **********, с адрес: ***, ****, с която са предявени искове с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.45 от ЗЗД вр. чл.3 от ГПК, които са съответно за осъждане на ответницата да плати на ищцата:

- обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди във вид на пропуснати ползи в общ размер (след увеличение в о.с.з.) 46 665лв., от които 27 645лв. - за апартамент №*; 10 290лв. - за офис „*“ и 8730лв. - за гараж №*, поради извършени от ответницата противоправни действия, изразяващи се в участие, съдействие и заплащане на незаконно застрояване на съсобствения и на ищцата имот ПИ с ид. №,,,,,,,,,,,,по КК на гр.Варна, вследствие на което ищцата не е увеличила имуществото си чрез придобиване на законно изградени апартамент №* с площ от 93,13 кв.м., офис „*“ с площ 23,80 кв.м. и гараж №* с площ от 18.96 кв.м., находящи се в гр.Варна, ул.“***“ № *, за които й е учредено право на строеж, ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска в съда – 17.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата;

- обезщетение в размер на общо 15 000лв. за претърпените от ищцата неимуществени вреди – страдания, психически стрес, постоянна тревожност, финансов тормоз, загуба на работа, ненамиране на работа впоследствие, социално дистанциране, влошаване на здравето и на качество на живот и други аналогични, търпяни в периода 16.10.2013г. - 16.10.2018г., които са причинени от неправомерните действия на ответницата, изразяващи се в лично участие, съдействие и заплащане на незаконно застрояване на съсобствения на ищцата имот ПИ с ид.

№,,,,,,,,,,,,по КК на гр.Варна, вследствие на което ищцата не е увеличила имуществото си чрез придобиване на законно изградени апартамент №* с площ от 93,13 кв.м., офис „*“ с площ 23,80 кв.м. и гараж №* с площ от 18.96 кв.м., находящи се в гр.Варна, ул.“***“ № *, за които й е учредено право на строеж, ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска – 17.10.2018г. до окончателното изплащане;

- обезщетение в размер на общо 45 000лв. за претърпените от ищцата неимуществени вреди – страдания, психически стрес, постоянна тревожност, финансов тормоз, загуба на работа, ненамиране на работа впоследствие, социално дистанциране, влошаване на здравето и на качество на живот и други аналогични, търпяни в периода 16.10.2013г. - 16.10.2018г., които са причинени от неправомерните действия на ответницата, изразяващи се злоупотреба с процесуални права с образуването и/или участиетп в следните производства срещу ищцата, при съответни отделни обезщетения за всяко от тях, а именно: 10 000лв. за воденото срещу ищцата гр. д. №14297/2015г. по описа на ВРС; 15 000лв. за воденото срещу ищцата гр. д. №3663/2015г. по описа на

ВРС; 10 000лв. за воденото срещу ищцата гр. д. №13779/2014г. по описа на

ВРС и 10 000 лв. за подадената срещу ищцата жалба пред ВРП №8182/2013г. по ЗЗдр, ведно със законната лихва върху всяка от сумите от предявяване на иска – 17.10.2018г. до окончателното изплащане.

Предявено и прието за разглеждане е и възражение за прихващане по чл.298, ал.4 от ГПК вр. чл.103 от ЗЗД и вр. чл.61, ал.2 от ЗЗД (по твърдения) на В.Д.А., ЕГН********** срещу Т.Д.И., ЕГН**********, със сума до 15 000лв., която се сочи да съставлява припадащата се на ищцата част от увеличена стойност на поземления имот, вследствие построяването на сградата и с 15 000лв., платени от ответницата през 1999г.-2002г., от кота нула до етап груб строеж, в това число и външна и вътрешна ВиК и Ел инсталации, а именно по пера:

1/ за изграждане на плочи А, Б, В, Г, Д и Е на сградата, материали за:

- армировка на основи и плочи А, Б, В, Г, Д и Е - общо 26 679кг;

- полагане на бетон - 229 куб.м.;

- дървен материал, греди и ламперия -12 куб.м.;

- варов разтвор - 60 куб.м.;

- тухли - 120000 бр.;

- цимент 100 бр. Палети;

- керемиди 5000бр.;

- поцинкована ламарина 60кг;

- гвоздеи 66кг;

2/ за фонд работна ръка 30% от 68845лв.

3/ за разходи за платна под наем, хаспел и ел.снергия – 14 290лв.;

4/ външно Ел и ВиК за сградата;

5/ за вътрешно Ел и ВиК за сградата, от което:

- в апартамент №* - прокарани 3 броя вертикални щрангове, всеки по 2,60м в помещенията - кухня, баня и тоалет; положени 25 м. водопроводни тръби на тапа и канализационни отклонения за жилището - 10м.; прокарани ел.кабели до табло;

- в офис А прокарани два броя вертикални щрангове, 18м. водопроводни тръби на тапа и канализационни отклонения за офиса - 8м.; прокарани ел. кабели до табло;

- в гараж №* монтиран вертикален щранг; прокарани ел.кабели до табло, сочени за извършени дейностите със знание и без противопоставяне на ищцата, в свой и в чужд за В.А. интерес при участието й в разходите за тези СМР, при твърдяната обща стойност на разходите за целия строеж от общо 127 948лв.

Ищцата твърди, че по дарение от баща й през 1975г. е придобила 1/3 ид. част от дворно място с къща, находящо се в гр.Варна, ул.“**“ №*. На 22.08.1995г. ищцата и другите двама съсобственици сключили с „ЕТ М.– М.Р.“ договор за групов строеж, по силата на който съсобствениците прехвърлили на ЕТ 80 кв. м. от дворното място, цялото с площ 305 кв. м., срещу което последният се задължил да построи и въведе в експлоатация изцяло на свои разноски жилищна сграда, от която съсобствениците да получат отделни обособени обекти, като съсобствениците са имали учреденото право на строеж за сградата. Ищцата Т.И. следвало да получи в своя собственост апартамент №* с площ от 93.13 кв.м., офис

„*“ с площ 23.80 кв.м. и гараж №* с площ от 18.96 кв.м.

Твърди още, че на 23.08.1999г. ответницата В.А., без да има каквато и да било договореност или съгласие на ищцата, сключила с други от съсобствениците (към този момент) договор за групов строеж на сградата, но който бил в нарушение на чл.53, ал.3 от ЗТСУ (отм.) и чл.183, ал.1 от ЗУТ – без съгласието на всички съсобственици (конкретно на ищцата Т.И.). С оглед на този договор ответницата (и други лица) сключили и два договора за строителство от 27.07.1999г. и от 29.09.1999г., а разрешението за строежа било издадено пак по инициатива на ответницата - №216/22.07.1999г.

Последното също било противозаконно и затова е било отменено с окончателно решение №10287/23.10.2006г. на ВАС на РБ.

Въпреки незаконните действия на ответницата (и други лица) обаче, през периода 1999г.-2002г. строителството било фактически довършено до етапа на „груб строеж“. Съответно построената сграда била незаконна, в нарушение на устройствените правила и инвестиционните изисквания, некачествена и бързо подлежаща на амортизация, но най-вече – била в противоречие с уговореното от ищцата и другите съсобственици (към 1995г.) и „ЕТ М.– М.Р.“ по договора за строеж от 22.08.1995г. Сградата е налиице и към момента, при това с прогресивна амортизация до негодност за ползване. Сградат освен това е останала и без довършителни дейности, без цялостна Ел и ВиК инсталации и не била въведена в експлоатация.

Така от 1999г. или поне от завършването на грубия строеж през 2002г. се твърди, че ищцата е била лишена от правото да получи законни, качествени и съответни на инвестиционните намерения от 1995г. имоти – апартамент №* с площ от 93.13 кв.м., офис „*“ с площ 23.80 кв.м. и гараж №* с площ от 18.96 кв.м., които да ползва или да продаде – с което пропуснала да увеличи актива на патримониума си с пазарната стойност на тези обекти според началните за тях предвиждания от 1999г. Пряката причина за това били противозаконните на ответницата действия по участие и организиране на сключените през 1999г. без съгласието на ищцата договори; пак така получено разрешение за строеж; така и пречки на строителят по първия договор от 1995г. да изпълни задълженията си; след това действия по укаконяване и търпимост на незаконно изградената сграда; водени множество съдебни и административни производства за целта, в това число и срещу ищцата; отказ от постигане на справедливо споразумение с ищцата; възлагане действия по частичен демонтаж на сградата през 2011г.; но най-вече чрез финансиране строежа на незаконната сграда – но всичко това изцяло без знанието и съгласието, дори при противопоставянето на ищцата за строителството. Самото финансиране твърди, че се изразява в заплащането от отв. В.А. на 15% от стойността на разходите за построяването на сградата, с който процент ищцата обвързва отговорността на ответницата.

По тези причини претендира обезщетение за имуществени вреди, които са формирани от средната пазарна стойност на обектите, които ищцата е щяла да получи при строеж съобразно договора от 1995г., предвидени лично за нея – апартамент №* с площ от 93.13 кв.м., офис „*“ с площ 23.80 кв.м. и гараж №* с площ от 18.96 кв.м.

– която стойност е съизмерена с финансовото участие на ответницата в стоителството с 15% от разходите (на какъвто процент ищцата е определила участието на ответницата във вредоносния резултат). Което има и крайните твърдяни измерения – 19 785лв. за апартамента, 6 599лв. за офиса и 4070 лв. за гаража, с които ищцата пропуснала да увеличи своето имущество, в резултат на противозаконните действия на ответницата.

Отделно ищцата претендира и обезщетение за неимуществени вреди, по две групи твърдения за противоправно поведение на ответницата. Първата от тях са гореописаните противозаконни действия по повод участие, съдействие и заплащане на незаконно застрояване на съсобствения на ищцата терен. Втора група са действията по целенасочена злоупотреба с процесуални права, чрез образуване или участие в множество съдебни и административни производства срещу ищцата. Първоначално тези производства са 11 бр. посочени, като с УМ от 14.02.2022г. (по-конкретно л.282 от делото) ищцата акцентира върху 4 броя, по които счита, че има пряка и целенасочена злоупотреба с процесуални права от ответницата срещу ищцата, а именно по: гр. дело №14297/2015г. на ВРС; гр. дело №3663/2015г. на ВРС; гр. дело №13779/2014г. на ВРС; и жалба до ВРП №8182/2013г.,като отделните нарушения по тях са уточнени с молба на ищцата от 07.07.2022г. по делото.

Обобщено се твърди, че в резултат на горните две групи противоправни действия на ответницата, които са били извършвани с цел ищцата да се откаже или да прехвърли на ответницата правата си върху терена изградата, ищцата е претърпяла сериозни неимуществени вреди, които се изразяват в психически стрес, постоянна тревожност, финансов тормоз, загуба на работа, ненамиране на работа впоследствие, социално дистанциране, влошаване на здравето и на качество на живот и други аналогични, всичките търпяни конкретно в процесния период от 16.10.2013г. до 16.10.2018г.

По същество ищцата моли за уважаване на исковете в тяхната цялост.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата депозира писмен отговор. С него тя не оспорва правата на ищцата върху част от исковия терен към 1995г., не спори и за сключването на договор от 22.08.1995г.

(като факт; оспорва че с договора е било валидно учредено право на строеж); не спори за сключването на сделките от 23.08.1999г., от 27.07.1999г. и от 29.09.1999г. (като факт), както и за получено разрешение за строеж №216/22.07.1999г., отменено с решение от 23.10.2006г. на ВАС на РБ; не спори и че процесната сграда е била построена в периода от 1999г. до 2002г. въз основа на горните договори и разрешения от 1999г.; още не спори и че е участвала в заплащането на част от разходите за строежа.

Предявените искове обаче счита за недопустими, както и категорично за неоснователни в цялост. В тази връзка излага (в отговора и в допълнителни становища след него) следните обобщени възражения: С договора от 1995г. не е било учредено валидно право на строеж. Ищцата е знаела за извършваното през 1999г.-2002г. строителство в терена, но не се е противопоставяла. Ищцата и другите съсобственици са фигурирали в разрешението за строеж №216 от 22.07.1999г. Грубият строеж е бил завършвен през 2000г., а довършителните дейности до 2002г., тоест целият строеж е бил приключен при неотменено разрешение за строеж №216/22.07.1999г. Ищцата е отказвала споразумение с ответницата и другите страни по договора от 1999г. Ищцата редовно заявявала несъгласие със строежа. Ищцата е бездействала и е отказвала да подпише инвестиционните проекти, представени пред район Одесос в процедурата по узаконяване на довършената сграда. Ищцата е препятствала да се приведе построената сграда в съответствие с одобрените проекти, чрез което тя е пречила на всички останали съсобственици и купувачи на обекти. Не е налице основание за събаряне на сградата, дори има отказ от кмета на район Одесос за това.

Разпечатката съдържа 44 от 170 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a7d1ee58-1a2f-4026-8da7-59da58235552