Решение № 43 от 09.03.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Пловдив, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА

Членове:

Веселин Г. Ганев

Милена Б. Рангелова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Красимир В. Папаризов като разгледа докладваното от МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА Наказателно дело за възобновяване № 20265000600036 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 424, ал. 1 НПК.

Образувано е по искане на осъдения Г. М. Б. за възобновяване на в.н.о.х.д. № 2333/2025 г. по описа на ОС-Пловдив, с влязлото в сила по което решение с рег. № 1/06.01.2026г. е потвърдена присъдата № 25/17.09.25г. по н.о.х.д. № 568/24 г. на РС-Карлово, с която той е бил признат за виновен и е понесъл общо най-тежко наказание три години и шест месеца лишаване от свобода при „строг“ първоначален режим за престъпления по чл.

144, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 НК.

С искането са претендира съдебните актове по двете дела да бъдат отменени по реда на възобновяването и да бъде разпоредено ново първоинстанционно разглеждане на делото.

Към двете инстанции е отправен укор за неизпълнение на задължението им за попълване на доказателствената маса с всички необходими за правилното решаване на делото доказателствени материали. Претендира се, че с това районният и окръжният съд са допуснали съществено нарушение на изискванията на чл. 13 и 14 НПК, което е показало тяхна пристрастност към каузата на обвинението и е ограничило правото на осъдения Б. да обоснове своята позиция по избрания начин.

При пренията осъденият Б. и назначеният му в касационното заседание служебен защитник адв. Б. потвърдиха искането, като преповториха в обобщен вид неговата 1 аргументация.

Прокурорът от АП-Пловдив изрази становище, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, като изложи конкретни контрааргументи против мнението за допуснато процесуално нарушение при първоинстанционното и въззивното разглеждане на делото.

Пловдивският апелативен съд, след като провери материалите по делото и съобрази мотивите на инстанционните съдилища и становищата и доводите на страните, намери за установено следното:

Искането за възобновяване изхожда от процесуално легитимирана по смисъла на чл.

420 ал.1 от НПК страна, отправено е до компетентен съд по смисъла на чл. 424 от НПК, в него се съдържат доводи в подкрепа на заявеното основание по чл. 422 ал. 1 т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, а предметът му е съдебен акт от кръга на визираните в чл. 419, ал. 1, изр. 2 НПК. Поради това е допустимо, но не е основателно.

Съдебният акт, с който е реализирана наказателната отговорност на Г. Б. за престъпно изпълнени закани с убийство по отношение на Л. М., А. Л. и Н. С. не се представлява по същността си опорочен наказателен процес.

ПАС не споделя становището, че двете инстанции по фактите не са предприели всички мерки за разкриване на обективната истина. Напротив – проведени са пълноценни разпити на подсъдимия и на свидетелите, част от които са пострадали от деянията по чл. 144 НК, а друга част – очевидци или лица, които впоследствие са научили за случилото се, събрани са необходимите писмените доказателства, набавени са и изискуемите експертни знания.

Направеният доказателствен анализ, който ПАС приема за добросъвестен, професионално издържан и съобразен с правилата на обективната логика – информацията от всеки от гласните доказателствени източници е проверявана за достоверност в съпоставка със съдържанието на другите от същия вид, както и с писмените и веществените доказателства, както и експертизите. Не се констатира игнориране на доказателствени материали, превратно интерпретиране на тяхното съдържание и позоваване на данни, които нямат характера на доказателства.

Възражението за доказателствена непълнота по смисъла на чл. 13 НПК е фокусирано върху отказа на ПРС и ПОС за разпит на сочени от подсъдимия неустановени лица – Р. В. П. с прякор „Ж.“, Е. К. Й. с прякор „П.“, А. Г. с прякор „Ч.“ и фолк певицата Т. А., а също на неговите майка и сестра М. и Р. К..

В хода на първоинстанционното производство осъденият е направил, а сетне подновявал, искане за допускането на посочените лица като свидетели- П., Й., Г. и А., които по негови твърдения били „постоянно присъствие“ в дома на пострадалите. С няколко последователни определения районният съд е оставил искането без уважение като неотносимо към предмета на доказване, а въззивният съд е споделил тази констатация, заключавайки, че отказът не е накърнил правото на Г. Б. на защита. И на свой ред е 2 отхвърлил искането на защитата да организира непроведените от районния съд разпити по съображение че не биха допринесли за изясняване на обстоятелствата по чл. 102 НПК.

Настоящата инстанция счита за коректен приложения от инстанционните съдилища подход, като съображенията в тази насока са следните:

Правото на подсъдимия да иска събиране на доказателства е съществен елемент от неговото право на защита, но не е абсолютно и не дерогира задължението на съда да допуска само относими и необходими доказателствени средства. Съдът не е процесуално обвързан да уважава всички доказателствени искания и следва да отхвърля онези от тях, които се основават на предположения, общи твърдения или защитна хипотеза, лишена от фактическа конкретизация.

В конкретния случай осъденият не е заявил ясно и недвусмислено, че е видял исканите за разпит лица на инкриминираните дати – 22.03.2024г., 11.06.2024г., 25.05.2024г., 30.06.2024г. и 06.07.2024г. – и че е сигурен, че те са възприели обстоятелствата, инкриминирани като закани с убийство. Вместо това е поддържал неопределената теза, че непрекъснато са се намирали в дома на пострадалите. Излиза, че в неговите обяснения не се съдържа доказателствено средство, което да влезе в класическо противоречие с твърденията на очевидците Л. М., А. Л., Н. С., Ж. и Й. Я. и Р. Д., че нито преди, нито при отправяне на конкретните закани сочените от Б. лица са били наоколо.

Всъщност от дадените от него на няколко пъти обяснения, които са хаотични, разпокъсани и вътрешно непоследователни (вж. л. 59 гр. - 61 и л. 105 - 107 от първоинст.дело), по-скоро се извежда теза, че въпросните лица го „дразнели“, „провокирали“ и „смущавали“, защото в миналото имали обща незаконосъобразна дейност с него – „…аз не търся оправдателна присъда (…) искам тези хора само да ги разпитаме какво правят те в съседния ми двор, по какъв повод са там…“ (вж. л. 105 гр. от първоинст.дело);

„Аз ги познавам тези хора, защото съм работил за тях. На единия съм продавал наркотици в гр. С., за другия съм палил апартаменти…(вж. л. 61 от първоинст.дело); „Аз нямам нищо против тримата поляци. Аз имам проблем с другите трима – сея домати, а Т. ми прави зад мен някакви физиономии, Е. ми разправя колко бил велик, как набил А. П. (…) от къде на къде моите врагове са в техния двор!“ (вж. л. 61 гръб първи и втори абзац от първоинст.дело) и „…ядат деца в съседния двор. Кара им ги Е. К. Й. (…), на Р. „Ж.“ карал съм му проститутки (вж. л. 107 първоинст.дело).

В този смисъл не е било ясно дали претендираните разпити се искат с оглед установяване на обстоятелства, свързани с конкпетните деяния, в извършване на които е бил обвинен, или с цел да се докаже твърдяното от Б. поведение на дразнене и провокация. В последния случай би липсвала очертана връзка с ъ с съставомерните признаци на инкриминираните деяния.

Впрочем, включително в настоящото искане за възобновяване не се сочи (конкретно и категорично) присъствие на инкриминираните дати на исканите за разпит Р. П. „Ж.“, Е.Й.

„П.“, Т. А. и А. К. Г. с прякор „Ч.“, а се излага твърдението: „Аз постоянно бях провокиран от посочените четири лица“. От останалия доказателствен материал също не би могло да се 3 изведе извод, че някое от тези лица са присъствали или са съпричастни по някакъв начин при извършване на деянията.

Н е я с н о т а т а на разискваното касационно оплакване се задълбочава и от обстоятелството, че паралелно с тезата за „постоянно присъствие и дразнене“ осъденият е поддържал пред първата инстанция и твърдение, че Р. В. П. с прякор „Ж.“ и Е. К. Й. с прякор „П.“ били организирали пострадалите да го набедят – „За мен Е. Й. и Р. „Ж.“ са ги докарали (пострадалите, б.м.) и са си платили за тази работа. Искат да ме вкарат в затвора, защото от 2020г. тръгнах срещу тях в гр. С.…“ (вж. л. 61 от първоинст.дело). При положение че не се сочат конкретни факти относно време, място и начин на подобно въздействие, обсъжданото доказателствено искане на Б. е било лишено от конкретен предмет.

Що се отнася до майката и сестрата на осъдения Б., според депозираните от него в хода на първоинстанционното производство частични обяснения те също обитавали двора на пострадалите (което той не считал за редно) и поради това поискал да бъдат разпитани, защото „то всичко е свързано (…) майка ми, тя откъде на къде ги познава и си говори с тях“ – вж. л. 107 от първоинст.дело. С други думи той не твърди, че роднините му са имали информативни възприятия по обвинението, нито претендира да бъдат разпитани за събиране на характеристични данни, а цели единствено изясняване на връзката им с пострадалите, която дори самият не сочи да е относима към обстоятелствата по чл. 102 НПК. Заслужава да се посочи и че по първоинстанционното производство е била назначена СТЕ на аудиозаписи на проведени разговори между сестрата на осъдения и оператор от ЕЕН 112, съдържащи сигнали за негово неконтролируемо поведение и семеен скандал (с нея и с майка им) – вж.

137 и сл. от първоинстанционното дело. В тези разговори няма каквото и да е изявление, касаещо някое от инкриминираните събития. Така че изложеният на л. 184 от същото отказ за уважаване искането за разпит на М. и Р. К., поради липса на относимост към обстоятелствата по делото, не буди възражение.

По изложените съображения съдът по възобновяването счете за неоснователна наведената с искането за възобновяване критика към процесуалната дейност на проверяваните инстанции. Няма искане на защитата, което да е оставено без мотивиран отговор, а аргументацията специално на отказа за провеждане на претендираните разпити е коректна и поради това не може да се приеме за пристрастна към обвинителната постановка.

При отсъствие на недвусмислено формулирана доказателствена цел претенцията на осъдения Б. е била насочена към събиране на доказателства с неопределен и хипотетичен характер, което инстанционните съдилища правилно не са позволили.

В заключение ПАС приема, че атакуваните съдебни актове са постановени при правилно приложение на всички процесуални правила. Неопорочената доказателствена дейност на инстанционните съдилища е изяснила всички съставомерни елементи на престъпленията по чл. 144 НК, каквато е вярната наказателноправна квалификация на установената престъпна дейност на искателя.

Представителят на АП-Пловдив постави въпроса за справедливостта на наказанието, но съдът по възобновяването не може да последва неговия подход и да разисква и този въпрос, 4 тъй като производството по глава XXXIII НПК е ограничено от изрично въведените в искането основания и не допуска служебна проверка извън тях.

По тези съображения, Пловдивският апелативен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. М. Б. за възобновяване на в.н.о.х.д.

№ 2333/2025 г. по описа на ОС-Пловдив и на н.о.х.д. № 568/24 г. на РС-Карлово.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5