Решение № 1541 от 30.10.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1541 гр. Русе, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Д. Бъчварова при участието на секретаря М.В.Б. като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело № 20254520105490 по описа за 2025 година за да се произнесе взема предвид:

Производството е с правно основание чл. 8, ал. 1, т. 1, вр. чл. 2, ал. 1 и ал.2 от Закона за защита от домашното насилие.

Подадена е молба от П. С. И. в лично качество и в качество й на майка и законен представител на малолетните деца К. М. И. и Н. М. И. против М. М.

И. за защита от домашно насилие.

В молбата се твърди, че страните са съпрузи от 22.08.2020 г., като от брака си имали две деца – малолените К. и Н.. Семейството живеело в апартамент собственост на съпруга. Твърди се, че вечерта на 22.09.2025 г., около 22,00 часа, молителката сложила сина си да спи в стаята му и заедно с дъщеря си се приготвили за лягане, като се намирали в коридора. В същото време, ответникът бил легнал в спалнята. В един момент, той се развикал, че светлината от коридора му пречела да заспи, скочил от леглото и отишъл при молителката и дъщеря им. Ударил силен шамар на молителката, след което я хванал за гушата и я блъснал силно в стената. В резултат на което, тя си ударила главата. След това, стиснал силно ръцете й и ги извил. Детето К., станало свидетел на случилото и се разпищяло, след което хванало за ръката майка си. Детето Н. също се разплакало. След това ответникът се прибрал в 1 спалнята и си легнал. Молителката и дъщеря й отишли да спят в другата стая, тъй като майката се страхувала от молителя, да не я набие. Твърди, че на следващия ден, събрала малко багаж на децата и на нея. Напуснала семейното жилище и отишли в дома на майката на молителката.

Твърди се, че заедно с това молителката потърсила и помощ от Сдружение „Център Динамика“, откъдето я посъветвали да се снабди с медицинско удостоверение за нанесените й телесни повреди. Поради това посетила Отделение „Съдебна медицина“ при УМБАЛ Канев, където се снадила със СМУ №*******/2025 г. Подала жалба и във Второ ОДМВР – Русе.

Моли съда да постанови съдебно решение, с което да се издаде заповед за защита, с която ответникът да се задължи да се въздържа от домашно насилие; да се забрани на ответника да приближава молителката и децата, до тяхното жилище и до местата за социални контакти и отдих на по-малко от 50 метра за срок от 18 месеца; да се забрани да осъществява контакт с пострадалите лица под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация.

Ответникът взема становище, с което признава, че е бил умишлено предизвикан от страна на молителката и реакцията му е била да хване здраво ръцете й, за да предотврати нейната обичайна ответна реакция - да го дере по лицето. Отрича да е удрял силен шамар на молителката, да я хващал за гушата и да я блъскал в стената. Излага следните факти: На 22.09.2025 г. /почивен ден/, цялото семейство били в къщи. Както всяка вечер той измил детето Н., сменил памперса и се приготвили за лягане в спалнята. От две години ответникът спял с Н. в спалнята, а молителката и детето К. спели в детската стая. Спалнята била със стъкло на вратата и след 22 ч., молителката светнала лампата в коридора. Говорили си нещо с детето К. и понеже това продължило повече време, малкият им син се разбудил. Ответникът извикал от стаята да загасят лампата в коридора. Извикал и втори път, на което молителката му отговорила:“И аз ще ти правя на пук!“. Тогава ответникът излязъл от стаята и загасил лампата, но докато се връщал в стаята, молителката светнала отново и започнала да го изтиква към стаята. Това вкопчване довело до падането и на двамата на леглото, след което ответникът хванал ръцете на молителката и се върнали в коридора, а ответникът се върнал в стаята и заключил вратата.

2

Молителката от начало искала да влезе, но после се отказала и се прибрали с К. в детската стая. Ответникът написал на майката на молителката съобщение, в което й казал как се държи съпругата му, оплакал се, че прави както предходна вечер, че детето Н. не спи, че стоят в коридора нарочно и поголямото дете К. плаче. Посочил, че не знае какво става от време на време със съпругата му, но в последствие се оказвал виновен. Казал й, че се е заключил в стаята си, но тогава майка й му отговорила с въпрос: „Защо е ударил дъщеря й?“. Ответникът отговорил, че само я бутнал, за да затвори вратата на стаята, защото малкото дете трябвало да спи и му писнало. Твърди, че на следващия ден - 23.09.2025 г. - работен и учебен ден, както всяка сутрин той станал в 6,00 ч., направил закуска на по-голямото дете събудил по-малкото, направил му каша и го нахранил, след което го приготвил за ясла, закарал го и отишъл на работа. След обяд двамата съпрузи разговаряли по какъв начин ще приберат детето от яслата, защото то било разстроено. Ответникът казал, че отива да вземе детето, но молителката отговорила, че го е взела и се прибират. Като се върнал от работа ответникът тръгнал към детската площадка, където били молителката и децата и във входа се срещнал със свидетеля Р.Г., на която разказал случката от предната нощ.

Заявява, че този път е нямал белези по лицето от ноктите на молителката, както това се било случило веднъж. По-късно ответникът прибрал по-малкото дете от площадката и го приготвил за вечеря и лягане.

Молителката останала още малко с по-голямото дете на площадката и в 19.41 ч. го питала: “Хляб има ли?“. Същата вечер след вечерята, ответникът си играл с двете деца в детската и по-късно сложил малкото дете да спи в спалнята. Твърди, че на 24.09.2025 г. сутрешният ритуал се повторил. Той завел по-малкото дете на ясла и отишъл на работа. В следобедните часове, след като са си писали с молителката, че трябва да се пазарува, ответникът видял движение на камерата пред входната врата на апартамента им събиране на вещи и изнасяне, и започнал да пише на майката на молителката:

….къде е съпругата му?, …. че не може така да взема децата, писал й че:

…“Вината е в мен, ти самата ми каза, че П. е все на опаки, на терсене.“ След като не получил никакво обяснение от никого на 26.09.2025 г. ответникът отишъл да ги търси на адреса на майката на П., която живеела на квартира и отглеждала непълнолетния си син, който е със 100% ТЕЛК и му била личен асистент. Тъй като не му бил даден достъп, на мястото дошли 3 полицаи и той им обяснил ситуацията. Полицаите не могли да направят нищо, защото към този момент е нямало ограничителна заповед и защото той с поведението си, не е застрашавал живота и здравето на майката и децата.

На 29.09.2025 г. ответникът бил извикан във Второ РПУ, по повод подадената жалба и му била връчена снимка на издадената заповед за незабавна защита. На 03.10.2025 г. ответникът е предупреден да бъде в апартамента си, защото молителката и родителите й, в присъствието на полицаи, щели да дойдат да вземат багаж на молителката и на децата. Тогава му били връчени всички документи по делото. В някакъв момент двамата съпрузи останали насаме и молителката му заявила, че това е за кратко, да си починат взаимно и ще се върнат. Твърди, че всички следващи действия на ответника са насочени към приятелката на молителката от съседен блок, с които той говорил, да се върнат и да продължат да си гледат децата, тъй като това било крайно неудобно, както за майката, така и за децата, а също и за майката на молителката и нейния брат.

Счита, молбата за неоснователна и дори и да се приемело, че е имало някакъв конфликт между съпрузите, то този конфликт е бил част от ежедневието им, тъй като и двамата били натоварени с грижите за децата, техните проблеми, здравословното състояние на самата майка и с цел запазване на физическото и психическо здраве на децата, моли производството да се прекрати и семейството да се събере отново.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак молителката П. С. И. и М. М. И. са съпрузи от 22.08.2020 г.

Представени по делото са два броя удостоверения за раждане, видно от които е, че П. И. и М. И. са родители на мололетните деца К. М.а И., родена на 17.08.2021 г. и Н. М. И., роден на 05.08.2023 г.

Подадена е декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, сочеща осъществен на 22.09.2025г. около 22,00 часа акт на физическо насилие над молителката П. И. от ответника. В декларацията молителката е декларирала, че на отразената от нея дата била сложила синът им в леглото и вратата на стаята му била отворена. Била заедно с дъщеря им в коридора и се приготвяли да си лягат. По едно време ответникът се развикал от спалнята, че лампата от коридора му 4 светела и му пречела да спи. Скочил от леглото и отишъл при нея. Ударил й силен шамар, след което я хванал за гушата и я блъснал силно в стената, от което си ударила главата. След което я стиснал за ръцете и ги извил. Актът на домашно насилие бе извършен от ответника в присъствието и пред очите на децата им К. и Н.. К. се разпищяла и я хванала за ръката, а Н. се разплакал.

Представено е по делото съдебномедицинско удостоверение № 9284/2025 г. от дата 23.09.2025 г., издадено от съдебен лекар в Отделение „Съдебна медицина“ към УМБАЛ Канев, в което е описано състоянието на молителката при прегледа. Съдебният лекар е дал заключение, че при прегледа са установени одрасквания по дясна мишница и двете предмишници.

Охлузвания на десен лакет. Кръвонасядане на дясна предмишница.

Охлузвания по пръстите на дясната ръка. Установените увреждания са резултат на действието на твърди тапи и ръбести предмети и давност могат да бъдат получени както се съобщава в предварителните сведения.

Видно от приетата по делото № ************/2025 г. по описа на Второ РУ - Русе, видно от която, че същата е започнала по заявление на молителката до МВР, подадено на 24.09.2025 г. в него молителката е описала подробно както упражнено спрямо нея физическо насилие от ответника на 22-.09.2025 г., така и преходна негова проява на насилие от м. май 2025 г.

По делото е представен социален доклад от ДСП Русе. Видно от него, че социалните работници от дирекцията са провели беседа с родителите на двете малолетни деца. Бащата категорично отричал да е удрял децата си, но се случвало да ги „шляпне по задните части“. При беседата, майката споделила, че се случвало бащата да повишава тон на децата и да „шляпне по задните части“. При социалното проучване е установено, че към настоящия момент основни грижи за децата се полагат от майката, която е подкрепяна от своите родители. Бащата също проявява загриженост и среща подкрепа от своите роднини. Посочено е, че детето К. посещава редовно детска градина, като по данни на педагозите момичето било добре социализирано в групата, включвало се активно в общи игри, следвало правилата и инструкциите на учителя. Детето било със спокойно поведение, проявявало интерес към редене на пъзели, обичало да рисува стремяло се да оцветява в контур и било старателно при самостоятелна работа. Дете било добре обгрижвано, в чист и спретнат вид. Майката се интересувала от детето и се отзовавала при нужда.

5

По данни на родителите децата имали изградена връзка и с двамата.

По делото в качеството на свидетели бяха разпитани водената от молителката К.Д. – нейна майка и Д.Д.В., както и водената от ответника Р.Г..

Свидетелката Д. заяви, че за инцидента на 22-ри срещу 23-ти знае от нейната дъщеря, която й писала в „Месинджър“, че ответника – зет на свидетелката, я ударил и й зашлевил шамар, при което я заболяло много.

Ответникът също бил писал на свидетелката, че е ударил молителката, че я блъснал, искали да спят с Н., а молителката и К. се смеели. Свидетелката изнесе, че молителката й казала, че този път нямало да остави така нещата и ще си извади медицинско. Предходния път – било през месец май, ответникът отново бил стискал ръцете на дъщеря й и я бил захапал. Тогава молителката изпитвала болки в ръцете, което наложило свидетелката да й помага при носенето на детската количка нагоре по стълбището на блока. Според свидетелката и двете деца са станали свидетели на случилото се. К. била в коридора с майка си, а Н. бил в спалнята.