Решение № 495 от 10.05.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 495 гр. Перник, 10.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лора Р. Стефанова при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска като разгледа докладваното от Лора Р. Стефанова Гражданско дело № 20231720100218 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 110 и сл. от ЗЗД.

Образувано е по искова молба от С. И. С., ЕГН ********** от гр. *** против „Топлофикация - Перник“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, представлявано от изпълнителния директор Ч.К.С.

Ищецът твърди, че с изпълнителен лист, издаден на 30.04.2015 г. въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение № 1462/26.0.2015 г. по ЧГД № 1779/2015 г. по описа на ПРС е осъден да заплати на ответника сумата от 2541.10 лв. - главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2014 г., сумата от 565.97 лв., представляваща лихва за забава на месечни плащания за периода от 30.06.2011 г. до 09.03.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 26.03.2015 г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски в размер на 62.14 лв. – държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Твърди, че въз основа на така издадения изпълнителен лист на 18.05.2015 г. е образувано изпълнително дело 353/2015 г. по описа на ЧСИ С.Д., с район на действие ПОС, като по него са извършвани действия, последното, от които на 01.07.2016 г. Сочи, че от този момент не са извършвани действия, които да спират или прекъсват давностния срок за погасяване на вземането. Твърди, че към настоящия момент същото е погасено, поради изтичане на давностния срок.

Сочи, че по изпълнителното дело са събрани суми в общ размер на 300 лв., с които са погасени дължимите такси, разноски и част от законната лихва.

1

Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 2541.10 лв. - главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2014 г., сумата от 565.97 лв., представляваща лихва за забава на месечни плащания за периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2014 г., за които вземания на 30.04.2015 г. е издаден изпълнителен лист по ЧГД № 1779/2015 г. по описа на Районен съд - Перник и е образувано изпълнително дело № 353/2015 г. по описа на ЧСИ С.Д., с район на действие ПОС.

Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.

Исковата молба с приложенията е връчена на ответника. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор.

Ответникът счита иска за допустим, но неоснователен. Сочи, че погасителната давност за спорното вземане не е изтекла тъй като е прекъсвана многократно с действията, извършени по изпълнително дело № 353/2015 г. по описа на ЧСИ С.Д. с район на действие ПОС.

Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Заявена е претенция за присъждане на направените разноски. Направено е възражение срещу размера на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, като е посочено, че при уважаване на иска такова следва да се присъди в минимално предвидения размер в Наредба № 1/2004 г.

В съдебно заседание, ищецът, чрез пълномощника си адв. Ц., поддържа предявения иск. Искането към съда е да го уважи и да му присъди направените разноски.

В съдебно заседание, ответникът, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Софрониева оспорва иска. Моли съда да постанови решение съобразено с всички приети по делото доказателства. Претендира присъждане на направените разноски.

Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид наведените от страните доводи и обсъди събраните по делото доказателства в съответствие с чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери следното:

Искът е процесуално допустим.

Правният интерес на ищеца от воденето му се установява от приетото копие на изпълнително дело № 353/2015 г. по описа на ЧСИ С.Д., рег. № 752, с район на действие Окръжен съд - Перник. По него е приложено копие на изпълнителен лист, издаден на 30.04.2015 г. въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение № 1462/26.03.2015 г. по ЧГД № 1779/2015 г. по описа на ПРС. С него ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата от 2541.10 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2014 г., сумата от 565.97 лв. – законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.06.2011 г. до 09.03.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от 2541.10 лв., считано от датата на подаване на заявлението 26.03.2015 г. до окончателното плащане на вземането, както и направените разноски по делото в размер на 62.14 лв. държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Така изложеното обосновава правния интерес на ищцата да предяви настоящия иск за установяване, че вземането на ответника, обективирано в процесния изпълнителен лист не съществува, тъй като е погасено по давност.

2

Разгледан по същество искът е основателен.

От представеното копие от изпълнително дело № 353/2015 г. по описа на ЧСИ С.Д., рег. № 752, с район на действие ПОС се установява, че със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1462/26.03.2015 г.. по ЧГД № 1779/2015 г. по описа на ПРС ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата от 2541.10 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2014 г., сумата от 565.97 лв. – законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.06.2011 г. до 09.03.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от 2541.10 лв., считано от датата на подаване на заявлението 26.03.2015 г. до окончателното плащане на вземането както и направените разноски по делото в размер на 62.14 лв. - държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение, в полза на ответника на 30.04.2015 г. е издаден изпълнителен лист. Въз основа на последния с молба от 18.05.2015 г. ответникът е поискал пред ЧСИ С.Д., с район на действие ПОС да образува изпълнително дело за принудително събиране на вземането, обективирано в него. С молбата взискателят е възложил на ЧСИ правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ – да извърши пълно проучване на имущественото състояние на длъжника и да приложи всички изпълнителни способи за принудително събиране на вземането.

На 25.05.2015 г. ЧСИ е изготвил сметка за дължимите от длъжника суми по делото. Задължението към взискателя е изчислено на общо 4092.95 лв., от които 2541.10 лв. – главница, 565.97 лв. – лихва за забава, 57.94 лв. – законна лихва, 100 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение, 62.14 лв. – разноски за държавна такса, 150 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение за изпълнителното производство. Разноските по изпълнителното дело са изчислени на 478.17 лв.

На 09.06.2015 г. ЧСИ е изготвил искане до НАП за получаване на информация за публични задължения на длъжника и за имущество на същия върху което да се осъществи принудително изпълнение. На 29.06.2015 г. е постъпило писмо от НАП, от което е видно, че длъжникът има сключен трудов договор с ***. На 25.03.2016 г. е постъпило удостоверение за дължимите от длъжника публични задължения.

На 09.07.2015 г. до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена му на 14.07.2015 г

На 09.07.2015 г. е изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника, което му е връчено на 14.07.2015 г.

Въз основа на наложения запор работодателят на длъжника е превел по сметка на ЧСИ сумите, както следва: на 28.08.2015 г. – 50 лв.; на 28.09.2015 г.

– 50 лв.; на 29.10.2015 г. – 50 лв.; на 26.11.2015 г. – 50 лв.; на 28.12.2015 г. – 50 лв.; на 27.01.2016 г. – 50 лв. От така събраните принудително суми в общ размер на 300 лв., на взискателя са преведени, както следва: на 30.09.2015 г. 64 лв.; на 18.11.2015 г. – 35 лв.; на 09.12.2015 г. – 35 лв. и на 24.02.2016 г. – 85 лв. Общата получена от взискателя сума за погасяване на вземането му е 219 лв.

На 19.11.2015 г. ЧСИ е поискал информация, както следва: от ОДМВР – Перник за регистрирани на името на длъжника МПС; от съдия по вписванията при ПРС за вписвания, отбелязвания и заличавания по негова 3 партида; от отдел МДТ при общ. Перник за притежавани от длъжника движими вещи, недвижими имоти и банкови сметки.

С постъпило на 23.12.2015 г. писмо от ОДМВР – Перник, ЧСИ е уведомен, че длъжникът няма регистрирани МПС.

На 14.12.2015 г. по изпълнителното дело е постъпила информация от Служба по вписванията при РС – Перник за притежаван от длъжника недвижим имот. На 03.12.2015 г. такава информация е постъпила и от ДМПТ при община Перник.

С разпореждане от 24.02.2016 г. ЧСИ е наложил възбрана върху ½ ид. ч. от недвижимия имот.

С писмо от 09.05.2016 г. ЧСИ е поискал от съдия по вписвания при ПРС да впише наложената възбрана. Възбраната е вписана на 14.05.2016 г.

На 01.07.2016 г. до длъжника е изпратено съобщение за наложената възбрана и призовка за принудително изпълнение чрез опис на възбранения недвижим имот, които са му връчени на 24.07.2016 г.

На 26.09.2022 г. е извършен превод от работодателя на длъжника по изпълнителното дело за сумата от 21.48 лв.

Други действия по изпълнителното дело не са извършвани.

Предвид така установените факти, от правна страна съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК предвижда възможност за длъжника по изпълнително дело в исков процес срещу взискателя да установи, че поради факти, осъществени след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, вземането му е престанало да съществува.

Ищецът твърди, че те са се погасили, поради изтичане на давностен срок съгласно чл. 110 и следващите от ЗЗД.

За уважаване на предявения иск, в тежест на ищеца е да установи, че след влизане в сила на изпълнителното основание, в което е обективирано спорното вземане, е изтекъл срокът, предвиден в ЗЗД за погасяването му.

В случая изпълнителното основание е такова по чл. 404, т. 1 от ГПК – заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Съдебното производство по чл. 410 и следващите от ГПК до издаването на заповедта за изпълнение протича, като едностранно и безспорно. След издаването на заповедта и връчването и на длъжника, последният има възможност в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК да оспори вземането, обективирано в нея, без да излага съображенията си за това. В тази си част производството е двустранно и спорно. Затова след изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, възраженията на длъжника срещу вземането се преклудират. Издадената заповед за изпълнение влиза в сила и с обвързваща страните сила установява, че обективираното в нея вземане, индивидуализирано по основание и размер, съществува към момента на изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.

Така установеното вземане може да се оспорва само по реда на чл. 424 от ГПК при наличие на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли бъдат известни до изтичане на срока за възражение и по реда на чл. 439 от ГПК - въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

4

Затова издадената и влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по своите последици се приравнява на съдебно решение, с което е установено вземането, по смисъла на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД и срокът, с изтичането, на който признатото с нея вземане се погасява, е пет години. /в този смисъл решение по гр. д. № 2884/2021 г. на ВКС, решение по т. д. № 1562/2015 г. на ВКС , решение по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС и други /.

Спорен между страните е въпросът изтекъл ли е към момента на приключване на съдебното дирене по настоящото дело, предвиденият в чл.

117, ал. 2 от ЗЗД погасителен давностен срок, като ответникът основава възраженията си на многократните му прекъсването на основание чл. 116 от ЗЗД.