Определение № 1984 от 23.04.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1984 гр. София, 23.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Наталия Неделчева Касационно гражданско дело № 20248002100813 по описа за 2024 година

Образувано е по касационна жалба вх. №306/22.01.2024г. на М. Х. К. и А. Г. Г. срещу Решение №136 от 01.12.2023г. по въззивно гр.дело №20233500500059 по описа за 2023 година на Окръжен съд — Търговище, с което е потвърдено Решение №3 от 05.01.2023г., постановено по гр. дело №623/2022 година по описа на Т., с което предявеният от тях иск с правно осн. чл. 109 ЗС е отхвърлен. Касаторите считат, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат, че въззивният съд неправилно и необосновано, и противно на трайната съдебна практика е приел, че определението на първоинстанционния съд, с което е оставено без уважение искането им за изменение на иска, се явява правилно и законосъобразно. Считат, че окръжният съд съдът не е изпълнил задължението си като въззивна инстанция съгласно чл. 273 вр. с чл. 236, ал. 2 ГПК, да обсъди в мотивите си техните искания и възражения, не е извършил преценка на доказателствата, фактическите му констатации са погрешни, а правните му изводи за неправилни и необосновани. Твърдят, че липсват фактически констатации и извод дали съдът категорично установява наличието на незаконно строителство относно процесните пристройки. В изложението по чл. 284, ал.1, т. 3 ГПК посочват, че са налице основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане до касационно обжалване. Поставят се следните въпроси: 1. Допустимо ли е при налични във въззивната жалба искания и възражения на въззивника, въззивният съд да излага мотиви към решението си, в които посочва исканията и възраженията на въззивника, обективирани в неговата писмена защита, като игнорира исканията и възраженията му, обективирани във въззивната жалба; допустимо ли е при липса на подаден отговор на въззивната жалба и при липса на каквито и да било възражения срещу нея от въззиваемия, въззивният съд да излага мотиви към решението си, в които посочва искания и възражения на въззиваемия, които са 1 обективирани в неговата писмена защита?, по който въпрос основанието за допускане на касационно обжалване е по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 2. Допустимо ли е по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на негаторен иск чрез увеличаване размера на искането като се добави обект, който е отделен от първоначално вписания в исковата молба обект, или изменение на иска по размер е допустимо само при паричните искове?, по който въпрос като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280. ал. 1, т. 1 ГПК се твърди произнасяне в противоречие с решение №473 от 01.06.2010г. по к. гр. д. №1537/2009г. на ВКС и решение № 215 от 08.07.2010г. по к. гр. д. №166/2009г. на ВКС, а в условията на евентуалност се поддържа и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 3.По следващия въпрос „За правното значение в производството по иск с правно основание чл. 109, ал. 1 ЗС на статута на търпимост“, се твърди противоречие с решение №179/28.10.2016г. по гр. д. №394/2016г. на ВКС; решение №401 от 21.07.2009г. по гр. д. №2770/2008г. на ВКС; решение №129 от 22.07.2014г. по гр. д. №4880/2013г. на ВКС, решение №104 от 09.10.2019г. по гр. д.

№625/2019г. на ВКС. 4. По въпроса „За задължението на съда да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните, относими към правния спор и да посочи защо игнорира дадени доказателства, а други кредитира напълно“ се твърди произнасяне в противоречие с решение №104 от 09.10.2019г. по гр. д. № 625/2019г. на ВКС, решение №153 от 5.11.2018г. по гр.д. №886/2018г.; решения №57 от 2.3.2011г. по гр. д. №1416/2010г.; решение №37 от 29.03.2012г. по гр. д. №241/2011г. и др. като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280. ал. 1, т. 1 ГПК. 5. По въпроса „При предявен иск по чл. 109 ЗС може ли становището, че премахването /събарянето/ на част от обект-сграда няма да окаже влияние на конструкцията на сградата да е изготвено от вещо лице с квалификация, различна от тази на строителен инженерконструктор“ като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280. ал. 1, т. 1 ГПК, се твърди противоречие с решение №60160 от 30.11.2021г. по к. гр. д. №1518/2021г., в условията на евентуалност се поддържа и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. 6.

Въпросът „Следва ли в производството по негаторен иск въззивният съд да се произнесе по възражение за давностно владение на част от засегнатия поземлен имот, предявено от ответника с отговора му на исковата молба, в случая, когато първоинстанционният съд не се е произнесъл по възражението, а с въззивната жалба и пледоарията си по същество ищецът е предявил изрично искане за такова произнасяне от въззивния съд?“ се поставя като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. 7. По въпроса “За съдържанието на мотивите към решението и за задължението на въззивния съд да обсъди в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към правния спор, както и доводите и възраженията на страните и да формира и изложи в решението си собствени фактически и правни изводи по съществото на спора“ се твърди произнасяне в противоречие с т. 19 на ТР №1/04.01.2001г. по т. гр. д. №1/2000г. на ОСГК на ВКС, т. 2 на ТР №1/09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение №17/23.07.2014г. по т. д. №811/2012г. на ВКС, решение №51/29.06.2020г. по т. д.

№613/2019г. на ВКС, решение №99/06.08.2019г. по гр. д. №2331/2018г. на ВКС, решение №63/28.06.2019г. по гр. д. №2296/2018г. като основание за допускане на касационно 2 обжалване по чл. 280, ал. 1,т. 1 ГПК;

Ответниците по касационната жалба – В. Л. И., М. В. Л. и М. Д. П. не са депозирали писмен отговор срещу нея.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

Във връзка с предпоставките за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното:

Производство е образувано по иск с правно основание чл. 109 от ЗС, предявен от М. Х. К. и А. Г. Г. в качеството им на собственици на 2/3 идеални части от дворно място, представляващо ПИ [№] според КК на [населено място], както и на самостоятелен обект в сграда, построена в същото срещу ответниците- като собственици на останалата идеална част от него, да бъдат осъдени последните да премахнат като незаконни пристройка към гараж, находящ се в дворното място и козирка-вход към жилищната сграда. В хода на първоинстанционното производството са поискали чрез изменение на иска в предмета на делото да се включи и искане за премахване на преградна стена от стъклени тухли, което изменение първоинстанционният съд е приел за недопустимо. Пред въззивния съд, в изпълнение на изричните указания в тази насока са конкретизирали, че наличието на тези обекти им пречи на свободния автомобилен достъп до вътрешната незастроена част на дворното място.

Ответникът В. Л. И., чрез представения писмен отговор, оспорва иска. Твърди че ищците са закупили имота си от вече починалата съпруга, майка и баба на ответниците - Е. М. И..

Посочва, че дълги години всички съсобственици са обитавали един двор и са имали ясно разпределение на ползването му като съсобствен имот, като в резултат на постигнато между тях споразумение била изградена и преградата, която не позволявала преминаването от едната част на двора в другата. Тази преграда е била налична към момента на огледа и на покупката на имота от ищците по делото. Не оспорва, че в момента ответниците нямат възможност да ползват частта от двора, в която се намира входа към имота на ищците, но това също е част от споразумението и е било факт от времето преди покупката на имота от ищците. Това разпределение е било съобщено на купувачите по време на преговорите, и приемането му е било едно от условията за осъществяване на продажбата. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

От фактическа страна, въззивният съд е приел, че имотът, в който ищците желаят премахване на определени, посочени от тях обекти, представлява ПИ [№] по КК на [населено място], с площ от около 308 кв.м., в който с идентификатор [№] е нанесена многофамилна жилищна сграда на един етаж с 3 броя самостоятелни обекти в нея със застроена площ от 140 кв.м. Имотът на ответниците е обозначен като част от тази многофамилна сграда с идентификатор [№] и е описан като жилище-апартамент с площ по документ 72.6 кв.м., таван – 63.60 кв.м. и изба – 12.50 кв.м. Имотът на ищците е обозначен като част от посочената по-горе многофамилна сграда с идентификатор [№] и е описан като жилище-апартамент с площ по документ 59.52 кв.м. КК отразява в ПИ [№] сграда с идентификатор [№] с предназначение гараж и с площ от 27 кв.м. Липсва спор, че 3 ответниците В. Л. И., М. В. Л. и М. Д. П. притежават в обща собственост жилище с идентификатор [№] и гараж с идентификатор [№] Ответникът В. Л. И. придобил тези обекти /по време на брака си с Е. М. И., починала на 13.05.2020г./: жилищната сграда чрез договор за замяна на недвижими имоти от 29.03.1991г., а гаражът с площ от 19.25 кв.м. чрез покупко-продажба, обективирана в нотариален акт №7, том I, дело № 124/1993г. На праводателя Ж. Р. Ж. било отстъпено право на строеж и издадено строително разрешение № 43 от 22.03.1972г. за 19 кв.м. съобразно одобрен архитектурен проект.

На 22.01.2022г. ищците М. Х. К. и А. Г. Г. с договор, обективиран в НА №33, том I, рег.

№234, дело №12 от 2020 са закупили от Е. М. И. следния недвижим имот, находящ се в [населено място], на [улица], а именно: 2/3 идеални части от ПИ с идентификатор [№] с площ от 308 кв.м. по КК на [населено място], заедно с построения в поземления имот самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№] със застроена площ от 59.52 кв. м. с адрес на самостоятелния обект: [населено място], [улица], вх. А, ет. 1, с предназначение: жилище, който самостоятелен обект се намира в сграда с идентификатор [№], според документ за собственост изцяло северната част на жилищната сграда калкан.

От заключенията на изслушаните по делото експертизи, въззивният съд е приел, че гаражът с идентификатор [№], е със застроена площ 26,90 кв.м., която е със 7,65 кв.м. по-голяма от площта, описана в нот.акт №76/1993г. При оглед в.л. е установило, че представлява единна постройка, не е ясно дали е строена на части, но е измазана заедно и външно изглежда като една неделима постройка под общ покрив. Вещото лице смята, че ще се наруши конструктивната цялост на постройката на гаража, ако се събори тази част. Незастроената част от имот с идентификатор [№] е обособена на две части: незастроено дворно място с площ 38 кв.м., разположено в югозападната част на имота с граници: от юг- [улица], от запад-имот с идентификатор [№], от север-гараж, представляващ сграда с идентификатор [№], преградна стена /означена с червена линия и номер 1 на приложение 1/, от изток-сграда с идентификатор [№], и незастроено дворно място с площ 68 кв.м., разположено в североизточната част на имота с граници: от юг- преградна стена /означена с червена линия и номер 1 на приложение 1/, сграда с идентификатор [№], от запад- гараж, представляващ сграда с идентификатор [№], от север-имот с идентификатор [№], от изток-сграда с идентификатор [№], сграда с идентификатор [№], [улица]. През обозначения вход № 6, обозначен на приложената от вещото лице скица, се влиза към двора, който е част от парцела и е свободна дворна площ, който се ползва само и единствено от ответниците.

Застроената площ на постройката, представляваща покрит вход към сутеренен етаж, собственост на ответниците, е 3,80 кв.м. От приетото във въззивното производство заключение на СТЕ, се установява, че в момента липсва техническа възможност ищците да паркират автомобил в свободната вътрешна част на имота; технически възможен вариант, при който ищците да могат да паркират един или два автомобила във вътрешната част на имота, е ако се осигури достъп откъм [улица]чрез портална врата и ако те са с ширина под 1,60 м. Според в.л. гаражът е търпим строеж и не подлежи на премахване, с оглед на който извод е дадено заключение, че автомобилен достъп до вътрешната част на двора откъм [улица]не е възможен. Според заключението на Авто-техническата експертиза, е възможно 4 във вътрешната част на дворното място в разстоянието, измерено от долния десен ъгъл на сграда № 2 /обозначена като вход на ответниците/ между червената и кадастралната линия на ъгъла на сграда № 1 /обозначена като преградна стена между гараж и жилищна сграда/ да премине автомобил с размери: ширина около или по-малка от 2,2 м. и дължина до 4,8 м. и да се паркира във вътрешната част на двора, но не е възможно да излезе от откъм [улица], а излизането му следва да се осъществи през входа от към [улица]. Тази възможност може да се реализира само ако сграда №8 - част от гараж, описана като „пристройка” на комбинирана скица 1:250 бъде премахната. Вещото лице уточнява, че сграда №5 не пречи на преминаването на автомобилите, но ако се премахне преминаването би било по-удобно.