Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 344 от 10.05.2023, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Въззивно гражданско дело 98/2023
Вид
Определение № 344
Подписан
10.05.2023
Състав
ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА, ВАСИЛ АНАСТАСОВ, ПОЛЯ ДАНКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 136, ал. 1, т. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 62 · Закон за местните данъци и такси

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 344 гр. Ловеч, 10.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ВАСИЛ АНАСТАСОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно гражданско дело № 20234300500098 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази :

С Решение № 57/22.03.2023 г., постановено по В. гр. д. № 98/2023 г. по описа на ОС – Ловеч, Ц. И. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С., ул.

„Дъбова гора“ № 1, ет. 2, ап. 3, съдебен адрес : гр.С., ул. „Преспа“ № 2, ет. 2 чрез адв. М. З. от САК е осъдена да заплати на Б. М. М., ЕГН ********** от гр.Троян, махала Райковска, ул. „Райковска“ № 50, сумата от 73 (седемдесет и три) лева, представляващи съдебно-деловодни разноски, направени във връзка с делото, от които : 25 (двадесет и пет) лева, представляващи държавна такса в полза на Окръжен съд – Ловеч и 48 (четиридесет и осем) лева, представляващи заплатена такса по ТТРЗЧСИ в полза на ЧСИ В. П. за администриране на делото.

Постъпила е молба вх. № 2171/11.04.2023 г. от Ц. И. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С., ул. „Дъбова гора“ № 1, ет. 2, ап. 3, съдебен адрес : гр.С., ул. „Преспа“ № 2, ет. 2 чрез адв. М. З. от САК, с която на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК моли съда да измени горецитираното решение в частта му за разноските като отмените присъдените и оставите без уважение претенцията на жалбоподателя (длъжник) Б. М. М., ЕГН ********** за разноски в размер на 73 (седемдесет и три) лева, представляващи съдебно деловодни разноски пред Окръжен съд Лсисч, от които 25 лева държавна такса и 48 лева такса по ТТРЗЧСИ.

Твърди, че както са посочили и в т. 5 от отговора на жалбата, 1 длъжникът Б. М. М. няма право на разноски, защото неплащането на публичните му задължения и съответно по-късното им плащане е по вина на самия длъжник.

Изтъква, че Б. М. обжалва разпределението (1) след налагане на възбрана (върху недвижимия имот) и (2) надлежното му уведомяване за това от м. април 2022 г., (3) след насрочен и (4) след проведен опис на имущество (вкл. и на недвижимия имот) от 20.04.2022 г., (5) след насрочване от 10.11.2022 г. на публична продан (на недвижимия имот) и (6) след провеждане на публична продан (на недвижимия имот) от 09.12.2022 г. до 09.01.2023 г. (7) с извършването па проданта на 10.01.2023 г., за всяко от които действия длъжникът е бил уведомен.

Посочва, че длъжникът знае, че дължи данък сгради (чл. 10 от ЗМДТ) и такса за битови отпадъци (чл. 62 от ЗМДТ). вкл. и че същите се заплащат в определени от Общината срокове - до 30.04 и до 31.10 на годината, за която се дължат. Вкл. и „незнанието“ на закона не е оправдателна причина за неплащането на данъци и съответно - от това, че длъжникът не ги е заплатил (навреме), взискателят да му плаща разноски. Твърди, че вземанията на общината за данъци (и такси) върху недвижимия имот са такива с предпочтително удовлетворение съгл. чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД, като те се прихващат преди вземанията на кредитора.

Излага, че Б. М. е дължал и не е платил своите публични задължения за минал период от 5 (пет) години - още от 2018 г., както и за 2019 г., за 2020 г., за 2021 г. и за 2022 г., които задължения е бил длъжен да заплати още преди края на всяка от тези посочени години - до 30 юни и до 31 октомври, а за евентуалното им намаление с 5 % - до 30.04. на съответната година. Сочи, че това длъжникът не е направил и забавянето за период от над 5 години е изцяло по негова вина.

Посочва, че на 18.01.2023 г. на длъжника е съставен Акт за неизпълнените публични (общински) задължения, който му е бил надлежно връчен и това се е случило след неговото уведомяване, т.е. знанието му и за предстоящото разпределение за 27.01.2023 г.

Изтъква, че Б. М. е платил публичните си задължения на 25.01.2023 г. в 10:27:34 ч., но до датата и часа за разпределението (на 27.01.2023 г. в 16:00 часа) - това са три работни дни, не е представил квитанцията за извършеното плащане по изпълнителното дело. Счита, че този „пропуск“ е по вина на 2 длъжника в изпълнението, който е дал повод за обжалване на разпределението и няма основания за присъждане на разноски пред ЛОС - чл.

78, ал. 2 от ГПК.

Счита, че тук трябва да се съобрази и, че след като длъжникът е бил уведомен за неизпълнените публични общински задължения в размер на общо 961,11 лева, той е заплатил само 791,56 лева, следователно жалбоподателят сам се е поставил и оставил в положението на длъжник на Общината. Твърди, че неплатените суми (остатък) от около 170 лева за местни данъци и такси на общината оставят нова „възможност“ на длъжника чрез заплащането им отново в „последния“ момент и чрез отново непредставянето им на съдебния изпълнител, да обжалва следващо разпределение и да забави изпълнителното производство и предаването на имота на придобилия го взискател. Счита, че от недобросъвестното неизпълнените от длъжника публични задължения не може да следват ползи за Б. М., вкл. и на това основание да му се присъждат разноски в съдебното производство.

В законоустановения срок не е постъпил отговор от длъжника Б. М. М..

Настоящата инстанция като съобрази постъпилата молба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното :

Молбата е подадена в предвидения по чл.248, ал.1, предл. 1-во от ГПК срок, от надлежна съгласно закона страна, предвид което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

С Решение № 57/22.03.2022 г., постановено по В. гр. д. № 98/2023 г. по описа на ОС – Ловеч, съдът е отменил Постановление за разпределение на постъпили суми с изх. № 2599/27.01. 2023 г. на ЧСИ В. П., peг. № 879, с район на действие Окръжен съд - Ловеч, по изп. дело № 20228790400723, в обжалваната му част, а именно в т.3, касаеща задължения за данък недвижим имот в полза на Община Троян и в т.4, касаеща задължения за такса битови отпадъци в полза на Община Троян, като е върнал изпълнителното дело на ЧСИ В. П. за изготвяне на ново разпределение в отменената му част – в т.3 и в т.4, съгласно указанията, дадени в мотивите към настоящото решение.

Осъдил е Ц. И. С., с ЕГН **********, постоянен адрес : гр.С., ул.

„Дъбова гора“ № 1, ет. 2, ап. 3, съдебен адрес : гр.С., ул. „Преспа“ № 2, ет. 2 чрез адв. М. З. от САК да заплати на Б. М. М., ЕГН ********** от гр.Троян, махала Райковска, ул.

3

„Райковска“ № 50, сумата от 73 (седемдесет и три) лева, представляващи съдебно-деловодни разноски, направени във връзка настоящото производство, от които : 25 (двадесет и пет) лева, представляващи държавна такса в полза на Окръжен съд – Ловеч и 48 (четиридесет и осем) лева, представляващи заплатена такса по ТТРЗЧСИ в полза на ЧСИ В. П. за администриране на делото.

Съобразявайки доказателствата по делото, настоящият състав приема, че в конкретния случай не са налице основания за изменение на горецитираното съдебно решение в частта му за разноските. Съгласно разпоредбата на чл.79 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в три изчерпателно изброени хипотези, едната от които е когато изпълнителните действия бъдат отменени от съда, какъвто е и настоящият случай. Според разпоредбата на чл.81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Такива са били претендирани от длъжника Б. М. и са присъдени съразмерно с уважената част от иска в полза на последния, като съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1, т.2, предл. 2, във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК са били възложени в тежест на взискателя Ц. И. С.. Сочените от жалбоподателя аргументи за недобросъвестно поведение от страна на длъжника М. изразяващи се в неизпълнение на дължими публични задължения, са неотносими към предмета на настоящото производство, предвид което следва да се оставят без уважение.

Предвид изложените съображения съдът счита, че молбата на Ц. И. С. за изменение на Решение № 57/ 22.03.2022 г., постановено по В. гр. д. № 98/2023 г. по описа на ОС – Ловеч, в частта му за разноските следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Водим от гореизложеното и на основание чл.248, ал.3 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Ц. И. С., с ЕГН **********, постоянен адрес : гр.С., ул. „Дъбова гора“ № 1, ет. 2, ап. 3, съдебен адрес : гр.С., ул. „Преспа“ № 2, ет. 2 чрез адв. М. З. от САК за изменение на Решение № 57/ 22.03.2022 г., постановено по В. гр. д. № 98/2023 г. по описа на ОС – Ловеч, в частта му за разноските, като неоснователна.

4

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от получаване на съобщение до страните, че е изготвено пред Апелативен съдгр.Велико Търново.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5