Определение № 1864 от 13.10.2025, Районен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1864 гр. Благоевград, 13.10.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Гражданско дело № 20251210100799 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано въз основа на постъпила искова молба, подадена от А. Д.

Я., с ЕГН **********, с постоянен адрес: чрез адв. Е. П. срещу Окръжен съд Благоевград с код по БУЛСТАТ 000025078 със седалище и адрес на управление : град Благоевград, п.к.

2700, пл. „Васил Левски“ № 1, представляван от П. .У. - Председател.

С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди Окръжен съд Благоевград с код по Булстат 000025078 със седалище и адрес на управление: град Благоевград, п.к. 2700, пл. „Васил Левски“ № 1, представляван от П. К. У. - Председател да заплати на А. Д. Я. с ЕГН **********, с постоянен адрес: , сума в размер на 494,58 лв.

/четиристотин деветдесет и четири лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща заплатена без основание сума, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, като в законоустановения срок е депозиран писмен отговор от Окръжен съд Благоевград, с който се прави възражение за недопустимост на предявения иск.

Настоящият съдия-докладчик, след като се запозна с предявената искова молба, писмения отговор и материалите по делото намира, че са налице предпоставките за прекратяване на производството по смисъла на чл. 130 ГПК, поради недопустимост на предявения иск. Аргументите за това са следните :

От страна на ответника не се оспорва, че по н.о.х.д. № 177/2015г. по описа на ОСБлагоевград е бил издаден изпълнителен лист от 29.05.2015г, по силата на който се осъжда ищецът А. Д. Я. да заплати на Окръжен съд-Благоевград сторените по делото разноски в размер на 241,52лв., както и 5,00лв. за служебно издаване на изпълнителен лист. Не се оспорва, че изпълнителният лист е бил изпратен на НАП, с оглед събиране на визираното в него публично вземане, като във връзка с това е било образувано изп. дело № 200873091/2020г. по описа на НАП, ТД-София. Не се оспорва, че с вносна бележка от 28.05.2015г. ищецът е внесъл по сметка на ОС-Благоевград сумата от 242,31лв, разноски по въпросното наказателно дело. Не се оспорва, че е постановено разпореждане от 17.10.2024г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-София, с което в полза на ОС-Благоевград е била разпределена въз основа на горния изпълнителен лист сумата в общ размер на 494,58лв., в т.ч. : 246,52лв. за главница и 248,06лв. за лихва. Въпреки, че сумата от 494,58 лева е била заплатена от ищеца по делото, съдът намира, че процесното вземане на ищеца представлява 1 публично такова на основание чл.162, ал.2, т.6 ДОПК, поради което възраженията за недължимост на публичното държавно вземане поради настъпване на някой от фактите, визирани в чл.168 ДОПК, в т.ч. и поради погасяването му поради плащане, каквото ищецът твърди в исковата молба е следвало да бъдат наведени пред публичния изпълнител. Едва при евентуален отказ по искането за предприемане на действия по смисъла на чл.225, ал.1 вр. с чл.173 ДОПК, ищецът е могъл да се възползва от защитата срещу действията на публичния изпълнител по принудителното изпълнение на погасено чрез плащане вземане, а в случай, че незаконосъобразно не бъдат взети предвид и от решаващия орган по чл.266, ал.1 ДОПК - в производството пред административния съд, образувано при условията на чл.268 ДОПК.

В случая, ако ищецът е считал, че е погасил чрез плащане процесното публично задължение, произтичащо от изпълнителния лист от 29.05.2015г., то същият е следвало да направи своите възражения пред публичния изпълнител, който съответно да се произнесе, дали приема възраженията и прекратява принудителното изпълнение, и съответно отказва да прекрати делото. И едва след като публичният изпълнител се произнесе по искането и в случай, че същият откаже да прекрати изпълнителното дело, то тогава за ищеца е съществувала възможността да обжалва отказа пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил, респ. и при негов отказ - да защити правата си по реда на чл.268 ДОПК пред административния съд. В случая съществува специален ред за оспорване съществуването на публични задължение, който специален ред дерогира действието на общия ред по ГПК, респ. и правилата на неоснователното обогатяване, по които правила е предявен и настоящият осъдителен иск.

От приложените по делото писмени документи, се установява, че е имало образувано изпълнително дело при публичен изпълнител при ТД на НАП и за ищеца е съществувала възможността да защити правата си по предвидения в ДОПК специален ред, при положение, че е считал, че процесната сума от 494,58лв. е неоснователно претендирана от него от страна на публичния изпълнител, който ред изключва приложението на общия ред, в която насока е и трайната съдебна практика, обуславящо извод за недопустимост на заявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД (вж. така Опр. №346/09.05.2013г. на ВКС по ч.г.д. № 1566/13г., II т.о., Опр. № 352/11.07.2016г. на ВКС по гр.д. №2861/16г., IV гр.о. и др.).

Отделно от горното, съдът следва да посочи, че в Закона за държавните такси съществува изрична разпоредба относно реда за възстановяване (според терминологията на закона „връщане“) на недължимо платени такси, който ред по арг. от чл.46, ал.2 ЗНА по аналогия следва да намери приложение и досежно възстановяване на недължимо внесени разноски по делата в полза на бюджета на съда. Съгласно чл.4б недължимо платени такси се връщат по искане на заинтересованата страна, отправено до органа, който ги е събрал.

Преценката дали разноските са платени дължимо или не, е от компетентността на органа, респ. в случая на съда, в полза на който се твърди, че сумата е преведена, който следва да се произнесе с изричен съдебен акт в тази насока. По въпроса за неприложимост на общия исков ред при наличие на специален административен ред за връщане на недължимо платени суми с характер на публични вземания съществува трайна практика на ВКС (вж.

Опр. № 601/29.11.2010г. на ВКС по ч.гр.д. № 568/2010г., III г. о., Опр. № 269/30.04.2014г. на ВКС по ч.т.д. № 1192/2014г., II т.о.), в която е възприето разрешението, че при наличие на специален административен ред за връщане на недължимо платени суми с характер на публични държавни вземалия е недопустимо предявяване на иск за връщане на сумите по правилата на неоснователното обогатяване, включително поради липса на правен интерес от искова защита при уредения облекчен специален административен ред (вж. и Опр. № 568/31.10.2022г. на ВКС по ч.т.д. № 2336/22г. на ВКС). Дори и да се приеме, че нормата на чл.4б ЗДТ е неприложима в процесния казус, то тогава приложими са нормите на чл.128 и сл. ДОПК, уреждащи процедурата по възстановяване на недължимо платени публичноправни задължения, която процедура също така изключва прилагането на общите 2 правила на ГПК и неоснователното обогатяване.

С оглед на горното, съдът намира, че предявеният иск е недопустим, поради което производството по делото следва да бъде прекратено, като недопустимо.

Водим от горното и на основание чл. 130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 799/2025г. по описа на Районен съд Благоевград и ВРЪЩА исковата молба, подадена от А. Д. Я., с ЕГН **********, с постоянен адрес :, чрез адв. Е. П. срещу Окръжен съд -Благоевград с код по БУЛСТАТ 000025078, със седалище и адрес на управление: град Благоевград, п.к. 2700, пл. „Васил Левски“ № 1, представляван от П. К.в У.– Председател, с която се иска да бъде осъден Окръжен съд – Благоевград, с код по Булстат 000025078, със седалище и адрес на управление : град Благоевград, п.к. 2700, пл. „Васил Левски“ № 1, представляван от П. К.У. – Председател, да заплати на А. Д. Я. с ЕГН **********, с постоянен адрес: сума в размер на 494,58 лв. /четиристотин деветдесет и четири лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща заплатена без основание сума, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, поради недопустимост на предявения иск.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Благоевград в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от определението да се връчи на страните.

Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно /чл. 102а, ал.1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдията.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________

3