Решение № 1655 от 30.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1655 гр. София, 30.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Яна Ем. Владимирова при участието на секретаря Ирина Ст. В.а като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело № 20211100510866 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на ответника Л. С. П., чрез назначения от съда особен представител адв. К.С. П. от САК, срещу решение №

20251792/13.11.2020г. по гр. дело № 29760/2019 г. по описа на Софийския районен съд, 86 състав. Съдебното решение се обжалва изцяло.

В жалбата са развити оплаквания за неправилност на постановеното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Не са направени доказателствени искания. Иска отмяна на обжалваното решение и да се отхвърли иска за развод.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна Г. П. П., чрез упълномощения представител адв. Г.Л. В. от ПАК, с който я оспорва, като неоснователна. Не сочи доказателства.

Страните не претендират разноски пред въззивната инстанция.

Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.

Софийски градски съд, в настоящия състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

С решението по гр. дело № 29760/2019 г. на СРС, 86 състав, е прекратен брака сключен на 28.10.1978г. с акт № 0701 на СО, район Сердика между Г. П. П. и Л. С. П., 1 като дълбоко и непоправимо разстроен. Ищецът е осъден да заплати държавна такса на СРС от 50 лв.

За да постанови решението си първостепенният съд е приел за установено от събраните гласни доказателствени средства – разпита на св. Б.И.С., че съпрузите не живеят заедно от 4 години и не са правили опити да заживеят отново заедно. Приел е, че раздялата на страните е окончателна, бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен и е ненужен за семейството и обществото. От брака няма ненавършили пълнолетие деца.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт. Дължимата за въззивното производство държавна такса не е внесена, тъй като особеният представител е освободен от внасянето на основание чл. 83, ал. 1, т. 5 от ГПК. По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

Софийският градски съд приема, че във въззивната жалба няма наведени доводи за неправилност на обжалваното решение. Жалбата е бланкетна – в нея не са посочени конкретни нарушения, които да са допуснати от първостепенния съд.

При постановяване на първоинстанционното решение не се установи да са нарушени императивни материалноправни норми, нито същото да е необосновано. Не е спорно, че от брака на страните няма ненавършили пълнолетие деца. Районният съд е основал решението си на показанията на свидетеля Б.И.С.. От показанията му се установява, че страните са в продължителна съпружеска фактическа раздяла, която продължава от 2016г. и е прекъснала духовните, физическите и икономическите връзки между съпрузите. Съпружеската фактическа раздяла е разрушила напълно и необратимо брачните отношения, което е основание да се приеме извод от съда, че гражданският брак между Г. П. П. и Л. С. П. е дълбоко и непоправимо разстроен, респ. следва да се прекрати с развод.

При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, първоинстанционното решение е правилно и следва да се потвърди.

По разноските:

Страните не претендират разноски във въззивното производство и съдът не дължи произнасяне.

Доколкото въззивникът е освободен от внасянето на държавна такса на основание чл. 83, ал. 1, т. 5 от ГПК, при образуване на въззивното производство, то същата следва да бъде събрана с решението по делото. Поради неоснователност на въззивната жалба и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът осъжда Л. С. П. да заплати 2 по сметка на СГС държавна такса в размер от 37.50 лева.

Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 20251792 от 13.11.2020г. по гр. дело № 29760/2019 г. по описа на Софийския районен съд, 86 състав.

ОСЪЖДА Л. С. П. с ЕГН ********** и постоянен адрес: гр. София, ж.к. „****, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, сумата от 37.50 (тридесет и седем лева и петдесет стотинки) лева – държавна такса по въззивно гр. дело № 10866/2021г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3