Определение № 460 от 15.02.2021, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 460 гр. София , 15.02.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на десети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Бистра Николова

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско дело № 20211000500327 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от 9.06.2020 г. на Г. К. Х. срещу определението от 20.01.2020 г. по търг. дело № 6444/2017 г. на Софийския градски съд, І-18 състав, с което е оставена без уважение молбата с вх. № 143705/20.11.2019 г. на същата за допълване на определението от 25.09.2019 г. в частта за разноските.

В жалбата се твърди, че неправилно съдът е отказал да присъди на жалбоподателката разноски за наетия от нея адвокат. Твърди се, че такива се дължали на общо основание по чл. 78, ал. 4 ГПК, доколкото същата е било конституирана като ответник по реда на чл. 227 ГПК, а впоследствие производството спрямо нея е прекратено.

Сочи се, че неправилно СГС е приел, че разноски не се дължат, тъй като основанието за прекратяване на производството е възникнало след конституирането й като страна, а именно – след вписването на отказа от наследството на първоначалната ответница Е. Н..

Предвид изложеното жалбоподателката моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и да уважи искането й по чл. 248 ГПК. Претендира разноски за частното производството.

Ищецът „Общинска банка“ АД в писмения отговор на процесуалния им представител, оспорва частната жалба.

Претендира разноски за частното производство за юрисконсултско възнаграждение.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено следното:

Първоинстанционното производство първоначално е било образувано като гр. дело № 58908/2014г. на СРС, по подадена на 30.10.2014 г. искова молба с която ищецът „Общинска банка“ АД е предявил обективно съединени искове по чл. 422 ГПК за признаване за установено, че ответницата Е. И. Н. дължи на ищеца сумата 49 958,79 лв., представляваща част от просрочена главница по анекс № 1 към договор за банков кредит в лева № Л135/7.10.2005 г. и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 82/19.07.2006 г., том І, рег. № 3474, нот. дело № 74/2006 г., ведно със законната лихва от 15.11.2013 г. до изплащането. В исковата молба се твърди, че с посочения договор от 7.10.2005 г. банката отпуснала на „Астра 68“ ЕООД кредит в размер на 30 000 лв., увеличен на 60 000 лв. с анекс от 19.07.2007 г., като с анекс от 6.12.2007 г. срокът за погасяването му е продължен до 10.04.2010 г.

Вземанията по договора били обезпечени с договорна ипотека върху недвижим имот на ответницата, като от 1

10.04.2008 г. задълженията били в просрочие.

Исковата молба е заведена на осн. чл. 415, ал. 1 и чл. 422 ГПК във връзка с издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 6.02.2014 г. по гр. д. № 47597/2013 г. на СРС, 120 състав, срещу която ответницата е подала възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Заявлението по чл. 417 ГПК е подадено на 15.11.2013 г.

Впоследствие делото е изпратено по подсъдност на СГС, където е образувано на 26.05.2017 г. като гр. дело № 6444/2017 г.

С определение от 6.07.2017 г. на мястото на първоначалната ответница Е. И. Н., починала на 13.06.2017 г., са конституирани на осн. чл. 227 ГПК нейните наследници по закон – дъщерите й И. А. В. и Л. А. В..

На същите е изпратен препис от исковата молба, като в подадените отговори от 1.09.2017 г. същите са заявили, че не се явяват универсални правоприемници на Е. Н., тъй като са се отказали от наследството й, като отказите са вписани под № 818/4.07.2017 г. и № 821/4.07.2017 г. на СРС., за което представят съдебни удостоверения.

В заседанието на 26.04.2018 г. е даден ход на устните състезания и делото е обявено за решаване. С определение от 25.07.2018 г. е отменено определението за даване ход по същество, както и определението от 6.07.2017 г. за конституиране на И. А. В. и Л. А. В. като ответници и производството спрямо тях е прекратено.

Със същото определение ищецът е осъден да заплати на всяка от ответниците съдебни разноски в размер на по 500 лв. – за наетия от тях адвокат. Указано е на ищеца да посочени правоприемниците на Е. Н..

С определение от 26.10.2018 г. на осн. чл. 227 ГПК на мястото на Е. Н. е конституирана като ответница Л. И.

Х. – нейна сестра, според представеното удостоверение за родствени връзки с изх. № РИЛ18-УГ01-4913/4.10.2018 г., издадено от район „Илинден“ – СО.

В депозирания от Л. Х. отговор от 19.11.2018 г. на исковата молба същата е заявила, че не е правоприемник на починалата й сестра, тъй като се е отказала от наследството, като отказът е вписан под № 1684/19.11.2018 г. в специалната книга на СГС, за което представя съдебно удостоверение.

С определение от 12.12.2018 г. е отменено определението от 26.10.2018 г. за конституирането на Л. И. Х., като производството спрямо нея е прекратено. Със същото определение на осн. чл. 227 ГПК са конституирани като ответници следващите по ред съребрени роднини на починалата Е. Н. – нейните първи братовчеди О. Б. К., З. Б.

Д., Е. С. Х., Л. С. А., Г. К. Х., Х. К. Х. - М., К. А. К., С. Е. А. и В. К. К..

От Е. С. Х. е подаден отговор от 2.01.2019 г., към който е приложено съдебно удостоверение за отказ от наследството на Е. И. Н., вписан под № 1858/31.12.2018 г. в специалната книга на СРС.

От О. Б. К. е подаден отговор от 24.01.2019 г., към който е приложено съдебно удостоверение за отказ от наследството на Е. И. Н., вписан под № 91/23.01.2019 г. в специалната книга на СРС.

От К. А. К. е подаден отговор от 25.01.2019 г., към който е приложено съдебно удостоверение за отказ от наследството на Е. И. Н., вписан под № 98/23.01.2019 г. в специалната книга на СРС.

От С. Е. А. е подаден отговор от 25.01.2019 г., към който е приложено съдебно удостоверение за отказ от наследството на Е. И. Н., вписан под № 97/23.01.2019 г. в специалната книга на СРС.

От З. Б. Д. е подаден отговор от 25.01.2019 г., към който е приложено съдебно удостоверение за отказ от наследството на Е. И. Н., вписан под № 92/23.01.2019 г. в специалната книга на СРС.

От Г. К. Х. е подаден отговор от 29.01.2019 г., към който е приложено съдебно удостоверение за отказ от наследството на Е. И. Н., вписан под № 59/16.01.2019 г. в специалната книга на СРС.

От В. К. К. е подаден отговор от 8.02.2019 г., към който е приложено съдебно удостоверение за отказ от 2 наследството на Е. И. Н., вписан под № 166/6.02.2019 г. в специалната книга на СРС.

От Х. К. Х. - М. е подаден отговор от 19.03.2019 г., към който е приложено съдебно удостоверение за отказ от наследството на Е. И. Н., вписан под № 415/18.03.2019 г. в специалната книга на СРС.

От Л. С. А. е подаден отговор от 15.04.2019 г., в който е посочила, че не е приемала наследството на Е. И. Н..

С определение от 25.09.2019 г. е отменено определението от 12.12.2018 г. за конституирането на всички посочени лица, с изключение на Л. А., в която част производството е прекратено. В частта относно производството спрямо Л. А. делото е насрочено за 21.11.2019 г. Посочено е, че определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението от 25.09.2019 г. е връчен на пълномощника на Г. Х. на 18.11.2019 г. /л. 287 от делото на СГС/, на Е. С. Х. е връчен на 16.10.2019 г., а на останалите лица – на 9.10.2019 г. чрез общия им пълномощник.

С молби от 4.10.2019 г. О. Б. К., З. Б. Д., Х. К. Х. - М., К. А. К., С. Е. А. и В. К. К. са поискали допълване на определението от 25.09.2019 г., като им бъдат присъдени разноски за адвокатски възнаграждения по чл. 38, ал. 2 ЗА. Аналогично искане е направила и Е. С. Х. с молба от 8.10.2019 г. Искане от Г. К. Х. не е било подавано.

Ищецът е подал отговори срещу подадените искания по чл. 248 ГПК на 1.11.2019 г., в заглавната част на които също липсва споменаване за подадено искане от Г. Х..

С определение от 14.11.2019 г. исканията по чл. 248 ГПК са оставени без уважение, вкл. и неподадено искане от Г. К. Х.. Прието е, че макар ответниците по принцип да имат право на присъждане на разноски при прекратяване на производството съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК, то такива не следва да им се присъждат, тъй като основанието за прекратяване е възникнало след конституирането им, като недопустимостта е възникнала в покъсен момент – при вписването на отказите от наследство. Препис от определението е връчена на пълномощника на Е. Х. на 19.11.2019 г., а на пълномощника на ответниците О. Б. К., З. Б. Д., Х. К. Х. - М., К. А. К., С. Е. А. и В.

К. К. – на 9.12.2019 г. Не е изпращан препис на ответницата Г. Х..

С молба от 20.11.2019 г. Г. К. Х. е поискала допълване на определението от 25.09.2019 г., като бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв. по представения договор за правна защита и съдействие от 29.01.2019 г. и фактура № 460/29.01.2019 г.

За да постанови обжалваното определение от 20.01.2020 г., с което е оставено без уважение искането на Г. Х., съдът е повторил същите мотиви, както по определението от 14.11.2019 г. Препис от определението не е бил връчван на молителката.

При така установените обстоятелства въззивният съд намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното определение е правилно като резултат, но не по изложените от СГС съображения.

Искането по молбата от 20.11.2019 г. е допустимо, като направено в срока по чл. 248, ал. 3 ГПК, течащ от връчване на определението от 25.09.2019 г., което е станало на 18.11.2019 г.

Предпоставки за присъждане на направени съдебни разноски в хипотезата на чл. 78, ал. 4 ГПК са: 1) претендиращият да има качеството „ответник“ по делото и 2) производството спрямо него да бъде прекратено. В конкретния случай и двете предпоставки не са налице.

Както бе посочено по-горе първоначален ответник по предявения иск по чл. 422 ГПК е била Е. И. Н., която е 3 съществувала като правен субект както към момента на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК /15.11.2013 г./, така и към момента на подаване на исковата молба /30.10.2014 г./. Същата е починала в хода на процеса /на 13.06.2017 г./, с което процесуалното правоотношение спрямо нея е било прекратено. По силата на чл. 227 ГПК в този случай производството продължава с участието на универсалния правоприемник, като същият става ex lege страна по делото, а не по силата на специален съдебен акт за конституирането му. Дори и такъв акт да е бил постановен, то същият има единствено констативно, а не конститутивно значение. Условие за подобно ex lege встъпване в процеса е спрямо лицето да е осъществено действително материалноправно универсално правоприемство. Ако лицето не е придобило качеството „универсален правоприемник“, то не е възможно да придобие и качеството „страна в процеса“ на мястото на починалата страна – второто е обусловено от първото.

При смърт на физическо лице негов универсален правоприемник/ци/ е неговият наследник/ци/, който е приел наследството. По действащото българско право наследството се придобива с приемането, което произвежда действие от откриване на наследството /чл. 48 ЗН/. Това означава, че до приемането на наследството, призованият към наследяване не придобива качеството „правоприемник“ на починалия. Лице, което е призовано към наследяване, придобива единствено право на наследяване – потестативната възможност да приеме или откаже наследството. Упражняването на първата опция води до придобиване на наследството и до настъпване на правоприемството, а упражняването на втората води до окончателно погасяване на възможността за придобиване на наследството, в който случай или се увеличават наследствените дялове на приелите наследството лица от същия наследствен ред или се призовават към наследяване лицата от следващия наследствен ред. Ако призованият към наследяване не е упражнил правото на наследяване /нито е приел, нито се е отказал от него/, то тогава наследственият му дял се счита за „незаето наследство“ по смисъла на 59 ЗН с възможност за назначаване на управител на наследството по искане на заинтересованите лица. Същевременно, тази неопределеност може да бъде прекратена по реда на чл. 51 ЗН – по искане на всеки заинтересован районният съд може да призове лицето, което има право да наследява, и да му определи срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него, а когато има заведено дело срещу наследника, този срок се определя от съда, който разглежда делото. В този случай при липса на отговор се счита, че наследникът се е отказал от наследството /губи правото да го приеме/ – чл. 51, ал. 2 ЗН.