Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260 от 15.07.2022, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно гражданско дело 302/2022
Вид
Решение № 260
Подписан
15.07.2022
В сила
10.05.2023
Състав
Минка Петкова Трънджиева, Венцислав Стоянов Маратилов, Димитър Пандалиев Бозаджиев

Цитирани разпоредби

  • чл.6 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.7 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.8 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.127 ал.1 т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.143 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.236 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.266 ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.266 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.9 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.12 ал.2 · Закон за устройство на територията
  • чл.183 · Закон за устройство на територията
  • чл.1 ал.1 · Закон за устройство на територията
  • чл.225 · Закон за устройство на територията
  • чл.41-47 · Закон за устройство на територията
  • чл.41-47 · Закон за устройство на територията
  • чл.42 ал.2 · Закон за устройство на територията
  • чл.41-47 · Закон за устройство на територията
  • чл.41-47 · Закон за устройство на територията
  • чл.41-47 · Закон за устройство на територията
  • чл.41-47 · Закон за устройство на територията
  • чл.41-47 · Закон за устройство на територията
  • §5 т.38 · Закон за устройство на територията
  • §16 · Закон за устройство на територията
  • §16 ал.1 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. П., 14.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20225200500302 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пазарджишки районен съд № 260005 от 01.03.2022г. постановено по гр.д.№1314/2020г. по описа на същия съд, е отхвърлен предявения от К. АС. Г., ЕГН ********** и Р. АТ. Г., ЕГН: **********, и двамата с поС.ен адрес: гр. П., ***, чрез адв. С.С. А., съдружник в адвокатско дружество „А. и У.”, със съдебен адрес: гр. П., ул.

”Фр. Ж.К.” № 28. ет. 2 срещу СТ. Г. Б., ЕГН ********** и С. М. Б., с ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. П., ***, иск с правно основание чл.109 ЗС, с който се иска осъждане ответниците да преустановят действията си, с които пречат на ищците да осъществяват в пълен обем правото си на собственост върху съсобствения поземлен имот с идентификатор ***, по кадастрални карти и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК. последно изменен със Заповед № КД-14-13-21/25.01.2012 г. на Началник на СГКК - П., с адрес на поземления имот: гр. П., ул. “К.А.Б.” № 1012, с площ: 414 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, 1 начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м., със стар идентификатор ***, ***, с номер по предходен план:

2769, УПИ XVII - 120, 121, кв. 348, парцел IX, чрез незаконосъобразно изграждане, както и чрез ремонтиране, поддържане и ползване от ответниците на строеж - масивен гараж, застроен на площ от 21,78 (двадесет и едно цяло и седемдесет и осем стотни) кв.м., с административен адрес: гр.

П., ул. “К.А.Б." № 10, застроен в съсобствения поземлен имот с идентификатор ***, по кадастрални карти и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18- 97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменен със Заповед № КД-14-13-21/25.01.2012 г. на Началник на СГКК - П., с адрес на поземления имот: гр. П., ул. “К.А.Б.” N° 10-12, с площ: 414 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м., със стар идентификатор ***, ***, с номер по предходен план:

2769, УПИ XVII - 120, 121, кв. 348, парцел IX, и да осъди ответниците да го премахнат в срок до 3 месеца, считано от влизането на решението по делото в законна сила като неоснователен и недоказан. Със същото решение са осъдени К. АС. Г., ЕГН ********** и Р. АТ. Г., ЕГН: **********, и двамата с поС.ен адрес: гр.П., ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на основание чл.78, ал.З ГПК на СТ. Г. Б., ЕГН **********. и С. М. Б., с ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. П., *** сумата в размер на 2000 лева /две хиляди лева/, представляващи сторените в производството разноски.

Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба с вх.№260890 от 04.04.2022г. подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ищците в производството пред първата инстанция К. и Р.Г.и чрез адв. С.С. А. от Адв.Д.“ А. и У.“ гр.П., с доводи за порочност като необосновано при хаотична и неясна преценка на доказателствения материал и в противоречие с правилата на логиката и погрешни изводи. Акцентира се на неправилно некредитиране на свидетелските показания на Д. и Д. за констатираните повреди върху бетоновата настилка на имота на ищците, които показания били подкрепени и от САТЕ относно маневрирането на МПС и засягането на настилката чрез което същата се напуква и разрушава от тежестта на автомобила, както и оспорената от ищците експертиза на инж. Б..

Оспорва се кредитирането от съда на свидетелските показания на С.Т. и Г.Т., като противоречащи на твърденията на ответниците в отговора на 2 исковата молба и на САТЕ и на останалите свидетели водени от ищците.

Твърди се лаконичността и непълнотата с която съдът разгледал и обсъдил САТЕ за липсата на технически начин за ползване на гаража по предназначение без автомобила в тази връзка да не навлиза в частта ползвана от ищците, с което се пречи на последните за пълно и спокойно ползване на собствеността им и че от страна на ищците няма такова пречене спрямо ответниците. Неправилно била възприета без критично заключението на инж.

Б. по назначена СТЕ въпреки възраженията на ищците по отношение на нейната правилност, непълнота и необоснованост, довело до назначаване на повторна тройна съдебно-техническа експертиза. Неправилен бил извода на съда основаващ се на заключението на инж.Б., че строителството на гаража е конструктивно свързано с новопостроената от С.Б. жилищна сграда поради това, че източната преградна стена на жилищната сграда и гаража била обща, доколкото експертът заявил в съдебно заседание, че няма съответната компетентност за да отговори дали гаражът конструктивно свързан или не с жилищната сграда. И предвид пояснението на експерта, че по проект частта, където е ситуиран гаражът била предвидена за тераса. Неправилно съдът възприел и назначената тройна СТЕ поради неизясняване на въпроса дали документално гаражът е построен едновременно със сградата на ответниците и как е приета сградата при наличие на този гараж и дали къщата има строителни изменения и какви при построяване на непредвидения гараж при съществено отклонение от строителството. Излага се и тезата за възможно последващо построяване/след къщата/ на гаража, като двата строежа да не са конструктивно свързани. Поставя се въпроса за плочата на предвидената тераса, конструктивното изграждането на горната армировка, долно армиране и ивично натоварване, като в тази връзка се оспорват изводите на вещите лица като голословни, несъответни на данните на инженерноконструктивната наука, без направено изчисление със съответните технически средства с т.н. “рентген в строителството“ за преглед на армировката и конструктивно жилищната сграда и да не може да се премахне процесния гараж поради конструктивното му свързване с жилищната постройка на ответниците. Твърди се, че експертите не са посочили какви укрепителни мероприятия следва да се предвидят от строителна гледна точка за премахване на гаража както и дали може да се направи проект за премахване и от лица с каква строителна компетентност. Вещите лица не 3 отчели и липсата на съгласие от съседите за строителство на гаража на южната граница или при намалени отС.ия. Неправилен бил извода на вещите лица от тройната СТЕ в частта за допустимостта на строежа на гаража предвид калканните стени, като експертизата била вътрешно противоречива.

Цитират се норми от Наредба №5 ПНТСУ и на ЗУТ при наличието на които гаражът би бил допустим в хипотеза на застроен с жилищни сгради парцел, на самата регулационна линия към съседите и калканна стена на гаража покриваща напълно калканна стена на заварена сграда или от съществуваща плътна ограда, съответно подпорен зид с необходимата височина. В този смисъл се оспорват и изводите на тройната СТЕ като неправилни и необосновани. Оспорва се отказа на съда да допусне поискана от ищците петорна СТЕ и че съдът не е следвало да кредитира и заключението на тройната СТЕ при неизвършен пълен и всестранен оглед и без разкъртване както и квалифицирането на плочата като под на първия етаж и изградена свързано и представлява едно цяло и е таван на гаража. Счита, че изводите на експертите не отговарят на достиженията на техническата наука, нито на утвърдени методи, а представляват голословни твърдения, че за да има свързано единно цяло застрояване и плочата да представлява едно, и за това същата следва да се види и конструктивно-като армировка как е изпълнено при липсата на документация за строежа на гаража, а са резултат единствено на техните строителни познания и при неяснота относно свързаността на гаража, способите и средствата за неговото премахване. Счита, че съдът толерира недобросъвестното поведение на ответниците, изградили свързан с къщата незаконен гараж, пречещ на ищците които следва да търпят пречките и смущенията които им създава. Оспорват се изводите на съда, че незаконният гараж не може да бъде премахнат заради свързаността си с къщата, както и неправилното позоваване на съда на вещите лица, че премахването на гаража отделно от съществуващата сграда ще доведе до компрометиране на целостта на жилищната сграда доколкото тази жилищна сграда на ответниците била проектирана и изградена без наличие на процесния гараж, като основите на къщата и ограждащите стени са предвидени за тежестта на самата основна сграда и че допълнително изградения гараж нарушава конструкцията и пречи за устойчивостта на сградата, като премахването му ще доведе до спокойно упражняване на правото на собственост на ищците и допълнително ще укрепи устойчивостта 4 на жилищната сграда. Оспорва се извода на съда, че само по себе си незаконното строителство не означава непременно ,че се пречи на ищците да упражняват правото си на собственост защото самото изграждане на гаража в съсобствения поземлен имот от ответниците е неоснователно и противоправно действие и създаденото от тях съС.ие пречи на ищците да упражняват в пълен обем на правото си на собственост, така както изисква чл.109 от ЗС което представлявало съществено нарушаване на правото на собственост на ищците, предвид и на доказаното навлизане на ответниците в частта, определена за ползване от ищците всеки път при ползване на незаконния гараж по предназначение. Оспорва се извода на съда за липсата на пречене на ищците от незаконната постройка, като се признава, че се касае за навлизане от 10-15см. от лекия автомобил и то само в двора на ищците при процесния гараж, като според жалбоподателите районният съд превратно и пристрастно е обсъдил заключението на САТЕ и останалите доказателства.

За противоречието на обжалваното решение на правилата на логиката и неправилност от процесуално и материално естество , се подържа, че съдът не е взел в предвид възражението, че при пререшаване въпроса за ползването на съсобствения имот ще се вземе в предвид единствено свободната площ от земята, тъй като с незаконно изградения строеж на практика се смущава и ограничава правото на собственост на ищците, доколкото преразпределението на ползване не взема в предвид незаконно застроената площ или се намалява свободната площ от общото дворно място. Твърди се, че са налице и настъпили факти и обстоятелства след постановяване на обжалваното съдебно решение, които са във връзка с отправени устни забележки от ответника Б. към ищцата К. Г. за пречене на ищцата на ответника да прибира автомобила в процесния гараж.

Като нарушения на процесуалния закон жалбоподателите сочат недопуснати от първоинстанционния съд доказателствени искания, относими към предмета на спора, във връзка с наличието или липсата на конструктивна свързаност на процесия гараж с жилищната сграда и дали същият може да бъде премахнат без особени затруднения и за установяване на начина по който се пречи както и конструкцията на гаража. Счита, че в тази част делото е останало неизяснено от фактическа страна и е необосновано, като исканите доказателства са във връзка с императивното прилагане на чл.109 от ЗС.

Съдът не направил анализ на всички събрани по делото доказателства, в 5 частност на свидетелските показания, като необосновано е игнорирал част от тях и избирателно посочване на свидетелските показания, както и на писмените и други доказателства. Поддържа, че съдът е формирал вътрешното си убеждение при обсъждане на събраните по делото свидетелски показания като считат, че решението противоречи на практика на ВКС, която се цитира, без да отчете дали свидетелите дали са заинтересовани от изхода на делото, а не механично и голословно и неаргументирано да игнорира показанията им като недостоверни. Твърдят жалбоподателите, за противоречие на решението на практиката на ВКС /цитира се такава/ при преценката на доказателствения материал, направена неясно, хаотично и в противоречие с правилата на логиката при което изводите на съда били погрешни, без в мотивите да са изложени мотиви по съществени въпроси, а само свои констатации при неяснота как и защо стига от тези свои изводи.