Решение № 231 от 24.02.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2006/2022
- Вид
- Решение № 231
- Подписан
- 24.02.2023
- В сила
- 19.04.2023
- Състав
- Деспина Георгиева Георгиева, Златина Иванова Кавърджикова, Иванка Димитрова Дрингова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69, ал. 1, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 49, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 6 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 231 гр. Варна, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Деспина Г. Георгиева
Членове:
Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Доника Здр. Х. като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20223100502006 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивната жалба вх. №
267470/29.07.2022г. от М. Б. Н. ЕГН ********** от гр. София, действаща чрез процесуалния си представител адв. П.Х., против решение № 260341/04.07.2022г. по гр.д. № 12969/2020г. на 18-ти състав на ВРС, уточнена с молба вх. № 267792/15.08.2022г. в частта, в която родителските права по отношение на родените от брака деца Н., р. 11.01.2009г. и Р., р. 05.02.2015г. са предоставени на бащата Н. Р. Н., в частта в която местоживеенето на децата Н., р. 11.01.2009г. и Р., р. 05.02.2015г. е определено при бащата Н. Р. Н., в частта в която й е определен режим на лични отношения с децата Н., р. 11.01.2009г. и Р., р.
05.02.2015г., както следва: всяка първа и втора седмица от месеца - за времето от 17:00 часа в петък до 20:00 часа е неделя, с преспиване, като майката взема децата при себе си на територията на гр. Варна; всяка четвърта седмица от месеца - за времето от 17:00 часа в петък до 20:00 часа в неделя, с преспиване, като майката взема децата с преспиване при себе си на територията на гр.София;
30 дни през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск, разделен на два периода от по 15 дни, по споразумение с бащата, а ако такова не бъде постигнато -от 1-ви юли до 15-ти юли и от 15-ти август до 30-ти август; всяка година на рождения ден на майката - от 10:00 часа на 7-ми август до 10:00 часа на 8-ми август, с преспиване, а на 18-ти април - рождения ден на бащата, децата са при него, независимо от определения режим на лични контакти с майката; всяка нечетна година на рождените дни на децата /11-ти януари на Н. и 5-ти февруари на Р./ - от 10:00 часа на съответния ден до 10:00 часа на следващия ден, с преспиване;
1 всяка нечетна година - първите пет дни от коледната и пролетната ваканция -от 17:00 часа на деня, предхождащ първия ден, до 20:00 часа на последния ден от периода, както и обявените за почивни/неучебни дни през месец май /по повод Деня на труда, Гергьовден и Деня на светите братя Кирил и Методий/ - за времето от 17:00 часа на деня, предхождащ първия почивен/неучебен ден до 20:00 часа на последния почивен/неучебен ден; всяка четна година - последните пет дни от коледната и пролетната ваканция -от 10:00 часа на първия ден до 20:00 часа на последния ден от периода, както и обявените за почивни/неучебни дни във връзка с Великден - за времето от 17:00 часа на деня, предхождащ първия почивен/неучебен ден до 20:00 часа на последния почивен/неучебен ден, както и в частта, в която е осъдена да плаща в полза на детето Н., р. 11.01.2009г. месечна издръжка в размер на 200.00лв., а в полза на детето Р., р. 05.02.2015г. месечна издръжка в размер на 180.00лв., считано от влезане на решението в сила.
Счита първоинстанционното решение в обжалваните части за неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
Моли се да бъде отменено решението на ВРС в обжалваните части и вместо него, постановено друго, с което родителските права по отношение на родените от брака деца Н., р.
11.01.2009г. и Р., р. 05.02.2015г. да бъде предоставено на нея, да бъде определено местоживеенето на децата Н., р. 11.01.2009г. и Р., р. 05.02.2015г. при нея, да бъде определен режим на лични отношения на децата Н., р. 11.01.2009г. и Р., р. 05.02.2015г. с баща им Н. Р.
Н. през седмица, като баща ги взема и връща от дома на майката или от училище от 17.00ч. в петък или след учебни занятия до 10.00ч. в понеделник или след учебни занятия , ведно с режим през празничните дни и и ваканциите, който да изключва обичайния режим, както е определен за майката в решението, както и да бъде осъден Бащата Н. Р. Н. в полза на всяко едно от децата Н., р. 11.01.2009г. и Р., р. 05.02.2015г. месечна издръжка в размер на по 300.00лв.
В условията на евентуалност моли да й бъдат предоставени родителските права само по отношение на детето Р., р. 05.02.2015г., а на бащата бъде определен подходящ режим, като той бъде осъден да заплаща издръжка , в посочения по-горе смисъл.
Отново в условията на евентуалност се моли за изменение на режима й на лични отношения с децата Н., р. 11.01.2009г. и Р., р. 05.02.2015г. , като бъде постановен обичайния режим да се осъществява през седмица без ограничение в пребиваването на децата, като веднъж тя да взема и връща децата от дома на бащата, а на следващия път бащата да взема и връща децата от дома на майката, като режимът бъде детайлизиран с час и място на вземане и връщане на децата.
Ако родителските права бъдат предоставени на бащата, не оспорва размерът на определената издръжка, дължима от нея.
Претендира присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор от Н. Р. Н. ЕГН ********** от гр. Варна, чрез адв. Ел.М., в който оспорва въззивната жалба, като неоснователна, а 2 първоинстанционното решение в обжалваните части-правилно и обосновано.
Моли се да бъде потвърдено решението в обжалваните части. Претендира и присъждане на разноските за въззивната инстанция.
ДСП-Варна Чифлик не подава писмен отговор на постъпилата жалба, не взема становище.
ВОС съобрази следното:
В исковата си молба Н. Р. Н., чрез адв. Ел.М. е предявил срещу М. Б. Н. в условията на обективно кумулативно съединяване брачен иск с правно основание чл. 49, ал, 1 СК за прекратяване на сключения между страните граждански брак с развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство и небрачни искове за предоставяне на родителските права по отношение на родените от брака деца Н. Н. Р.а, р. на 11.01.2009 г. и Р. Н. Р.а, р. на 05.02.2015 г. на бащата Н. Р. Н. и определяне на местоживеенето им при него в гр. Варна, ул. „К." ***, ап. 24; за определяне на разширен режим на лични отношения на децата с майката М. Б. Н.; за осъждане на майката М. Б. Н. да заплаща в полза на децата на месечна издръжка в размер на 180.00 лв. за детето Р. Н. Р.а и 200.00 лв. за детето Н. Н. Р.а, с падеж десето число на месеца, за който се дължи издръжката, считано от влизане на решението в сила, до настъпването на законни причини за нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до окончателното й изплащане; за предоставянето му на ползването на семейното жилище, представляващо апартамент № 24, находящ се в гр. Варна, ул. „К." ***.
В условие на евентуалност, в случай че родителските права бъдат предоставени на майката, моли за разширен режим на лични отношения, включващ контакти с преспиване всяка седмица.
Претендира разноски.
Излага ,че с М. Б. Н. сключили граждански брак на 27.07.1996г. , за което е съставен акт за граждански брак № 976/27.07.1996 г. От брака си имат родени две деца - Н. Н. Р.а, р. на 11.01.2009 г., и Р. Н. Р.а, р. на 05.02.2015 г. Брачният им живот се развивал добре, но скоро М. Н. станала лабилна и плачлива, имала ежедневни оплаквания от усещане за нещастие, тревоги и страхове.
При консултация с психиатър й била поставена диагноза „страхова невроза" и започнала лечение с медикаменти. Поради временната невъзможност на двойката да има дете ответницата започнала да има натрапчиви мисли, че никога няма да са пълноценно семейство. Когато през 2009 г. семейството се сдобило с първото си дете Н., съпругата подобрила своето състояние, но за кратко.
След като през 2015 година се родило второто им дете Р., М. Н. задълбочила проявите си на тревожност, раздразнителност и безпокойство. Започнала провеждането на терапевтични срещи с психолог извън гр. Варна, като посещавала сестра си в гр. София и родителите си в гр. Радомир.
Всяка сряда и почивния неделен ден тя отделяла изцяло за църковни служби и срещи с вярващи хора, в събота прочиствала дома от негативна енергия, а през седмицата била отдадена на професията си като главен счетоводител в ОС на БЧК - Варна. В семейството се формирал дефицит на нейното присъствие, внимание и грижа. Той от своя страна поел почти изцяло грижите за децата, когато не са ангажирани със занимания в ясла, гР. или училище, отделял свободното си време за занимания с тях. Водел и взимал детето Н. от ОУ „П.Р.Славейков", осигурявал й възможност да развива артистичните си наклонности - пеене, спортни танци, водел я на курсове по ветроходство, плуване. Двамата споделяли общо хоби - любителско подводно гмуркане. Редом с това водел и взимал детето Р. от детска ясла ДГ1 „Светулка", ангажирал се с нейните потребности 3 за изучаване на света и игри. В края на всеки работен ден, както и събота и неделя, осигурявал на децата развлечения - обиколки с колела, тротинетки, посещения на открити и закрити заведения тип „детски кът", поел и задълженията в домакинството. По време на епидемиологична обстановка, свързана с Covid-19, за да заздравят брачната си връзка и с оглед опазване здравето на децата, децата останали да живеят при родителите му в къща им в местност „Ракитника“. Въпреки положените съвместни усилия за заздравяване на брачната връзка, М. Н. не излязла от състоянието на лабилност, напрегнатост и тревожност. Двамата посели семейна терапия по желание на М. Н..
Тя пожелала да взема и децата при терапевтичните сесии при психолог. Детето Н. формирало негативно отношение към майка си, защото тя не я разбирала и подкрепяла, не се интересувала от нейния личен свят. Неведнъж стигали до конфликти, изразяващи се в спорове, нервни изблици, като майката скубела косите на детето, а то посягало да я удари.
С М. Н. са във фактическа раздяла от 04.09.2020 г., когато тя го уведомила, че Р. е записана на детска гР. в гр. Радомир и възнамерява да се установи при сестра си в гр. София, напускайки работата си в ОС на БЧК-Варна. Напускането на семейното жилище с едно от децата дало основание на ищеца да заключи, че брачната им връзка е изчерпана.
Счита, че висшият интерес на децата Н. и Р. обуславя двете да живеят и растат заедно.
Поддържа, че М. Н. не може да осигури на децата спокойна и сигурна среда, а оставането на Р. при майката в относително непознат дом и нова обкръжаваща среда ще са фактори, силно стресиращи и дисбалансиращи психиката и емоционалността на малкото дете.
Счита, че разполага с достатъчен родителски капацитет, желание и мотивация да отглежда децата си, изградил е с тях стабилна емоционална връзка, характеризираща се с обич, сигурност, доверие и авторитет. Заявява, че именно той е бил постоянно с децата и ги е отглеждал и възпитавал. Сочи, че може да разчита на помощта на родителите си при полагането на преките и непосредствени грижи за Н. и Р.. Осигурил е добри материални и битови условия е дома им в гр.
Варна, където децата са родени и отраснали. Твърди, че е с постоянна трудова ангажираност по силата на сключен трудов договор с „Омега контрол" ЕООД на длъжност „ръководител на орган за контрол" с брутно трудово възнаграждение в размер на 2 228 лева, считано от 01.09.2020 г.
В срока по чл. 131 ГПК М. Б. Н., действаща чрез адв. Д.С. е представила отговор на исковата молба, с който изказва съгласие, че бракът им действително е разстроен дълбоко и непоправимо, но оспорва изложените от ищеца фактически твърдения за това.
Излага, че причината за посоченото от ищеца душевно състояние, в което се намирала през последните години от брака им, се дължи на факта, че вече не се чувствала обичана и желана.
Опитите им да имат деца дълго не давали резултат, поради което започнала да мисли, че има проблем. Когато обаче споделяла тези свои тревоги със съпруга си, той се напрягал и не желаел да го обсъжда. Започнал да се променя, прекарвал все по-малко време у дома, отдалечил се. Колкото по-зле се чувствала тя, толкова по-раздразнителен и агресивен бил той. Положението останало същото и при появата на децата. В стремежа си да намери правилно решение на проблема, решила да започне да ходи на терапия при психолог извън гр. Варна. Ищецът считал, че тя използва терапията като претекст, за да пътува и да посещава сестра си и родителите си. Бил недоволен от факта, че когато посещава психолога, се налага да отсъства от дома и той трябвало да се грижи за децата. Поддържа, че отсъствията й били свързани с усилия да съхрани семейството си, като използвала всяка свободна минута да прекарва време с децата.