Решение № 605 от 14.04.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 605/14.4.2020г. гр. Варна

В ИМЕТО

НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,

НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно заседание на десети март две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: М. НИКОЛОВА с участието на секретаря Искрена Иванова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 296 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.

59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Фиском 33“ ЕООД срещу Наказателно постановление № 03 – 011694 от 16.10.2019 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна, с което на дружеството на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв. за това, че на

02.10.2019 г. в обект – склад за орехи, находящ се в гр. Варна, ул. „Мир“ № 1 (на територията на Нов хлебозавод), стопанисван от „Фиском 33“ ЕООД, в качеството на работодател е допуснал лицето Н.А.С.да престира труд в полза на „Фиском 33“ ЕООД с определено работно време от 09,00 ч. до 12,30 часа, с уговорено дневно трудово възнаграждение в размер на 25,00 лв., с определено работно място – склад за орехи, находящ се в гр. Варна, ул. „Мир“ № 1 (на територията на Нов хлебозавод), изпълняваща трудовите функции по сортиране на орехи, без за това да е сключен писмен трудов договор между страните по трудовото правоотношение – нарушение по чл. 62, ал. 1 вр. чл.

61, ал. 1 и чл. 1, ал. 2 КТ.

Във въззивната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление поради нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложената имуществена санкция. Отправено е искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление, а в условията на евентуалност за неговото изменение.

В проведеното открито съдебно заседание въззивното дружество се представлява от своя процесуален представител адв. Т.Р.З. - И., която излага доводи за допуснато от наказващия орган нарушение на материалния закон.

В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна се представлява от своя процесуален представител ст. юрисконсулт Б.Н., който моли за потвърждаване на наказателното постановление, като излага съображения за неговата законосъобразност. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 02.10.2019 г. служители в Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, измежду които и св. М.О.М. – Ж., извършили проверка на склад за орехи, находящ се в гр. Варна, ул. „Мир“ № 1 (на територията на Нов хлебозавод), стопанисван от „Фиском 33“ ЕООД.

Проверката била инициирана по повод постъпил сигнал в

Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна за полагане на труд от работници без сключени трудови договори.

Поради това, че обектът не е бил идентифициран, контролните органи разпитали по други обекти, за да бъдат насочени към този склад. Отивайки към него, трябвало да минат по пътека, като от ляво оставали прозорците на склада. Служителите от Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна видели поточна линия, която работела, като от двете й страни стоели две жени, една от които св. Н.А.С.. По поточната линия се движели орехови ядки, които се сортирали от двете жени.

До вратата стояла жена, която казала, че само минава и тръгнала. Контролните органи влезли в склада, отишли при жените и се легитимирали, след което дали декларации за попълване. В склада се върнала жената, която преди това видели на вратата, като същата пояснила, че има договор с фирмата, за която работят и другите две жени и ще остане по време на проверката. На последната също била предоставена за попълване декларация.

Трите служителки започнали да попълват декларациите. В декларацията св. Н.А.С.декларирала, че работи във „Фиском 33“ ЕООД от 15.09.2019 г. с работно място склад за орехи в Нов хлебозавод, гр.

Варна, ул. Мир, няма сключен трудов или граждански договор, получава дневно трудово възнаграждение в размер на 25 лв., като последното трудово възнаграждение в размер на 25 лева получила на 01.10.2019 г. В декларацията св.

С. посочила, че има почивка в работния ден от 40 минути. Декларирала още, че извършва сортиране и пакетиране на орехи.

На въззивното дружество била връчена призовка за представяне на документи. В хода на проверката не бил представен трудов договор, който да е сключен между въззивното дружество и св. Н.А.С..

Приемайки, че с това свое поведение, в частност бездействие, въззивното дружество е нарушило разпоредбите на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 61, ал. 1 и чл. 1, ал. 2 КТ, на 08.10.2019 г. св. М.О.М. – Ж. съставила АУАН в присъствието на управителя, който писмено възразил в съответната графа, че не е съгласен с констатациите в акта.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок е постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 16.20.2019 г. директорът на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна издал обжалваното наказателно постановление.

По доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни доказателствени средства: показанията на св. М.О.М. – Ж., св. А.Е.А. (частично) и св. Н.А.С.(частично), и писмени доказателства и доказателствени средства: АУАН, декларация от Н.А.С., протокол за извършена проверка, заповед на управителя на „Фиском 33“ ЕООД, идентификационна карта, призовка, заповед на главния секретар на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, договор за наем на недвижим имот от 25.09.2019 г. между „Ивона Инвест“ АД и „Фиском 33“

ЕООД, договор за услуга от 01.10.2019 г. между „Фиском

33“ ЕООД и Н.А.С., договор за услуга от 01.10.2019 г. между „Фиском 33“ ЕООД и М.С. А., справка от търговски регистър по отношение на „Фиском 33“ ЕООД, трудов договор между „Фиском 33“ ЕООД и Н.А.С., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с изх.№ 02388203013543/18.02.2020 г. от работодател „Фиском 33“ ЕООД, уведомление по чл.62, ал.5 от КТ по отношение на Н.А.С., длъжностна характеристика за длъжността: общ работник, удостоверение за наличие или липса на задължения по отношение на „Фиском 33“ ЕООД, издадено от НАП ТД – офис Бургас, трудов договор от 30.12.2016 г. между „Фиском 33“ ЕООД и А.Е.А., допълнително споразумение към трудов договор между „Фиском 33“ ЕООД и А.Е.А. №

2/30.12.2016 г., длъжностна характеристика за длъжността: бизнес консултант, справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, 5 ал. от КТ с изх.№ 02388163142678/30.12.2016 г. от работодател

„Фиском 33“ ЕООД.

Съдът кредитира гласните доказателствени средства – свидетелските показания на св. М.О.М. – Ж. като обективни и достоверни, доколкото същите са непротиворечиви, последователни и логични, а освен това съответстват на представената по делото декларация на Н.А.С..

От показанията на св. М. – Ж. и попълнената от св. Н.С. декларация се установява, че към момента на извършване на проверката, а и в дните преди датата на проверката Н.А.С.е полагала труд, като е извършвала сортиране на орехи.

Съдът приема за достоверни показанията на св. С. само в частта относно обстоятелството, че на процесната дата в обекта е извършена проверка. В частта, в която посочва, че са отишли в обекта да чистят и по своя инициатива са включили машина, за да видят как работи, като проверяващите са дошли в момент, когато са пиели кафе, съдът намира показанията й за недостоверни, доколкото не съответстват на показанията на св. М. – Ж., която заявява, че установените на място жени са сортирали орехите, които са били поставени на поточната линия. Към настоящия момент св. С. е в трудово правоотношение с въззивното дружество, поради което се явява и косвено заинтересована от изхода на делото и постигането на благоприятен резултат за нейния работодател. По тези причини и в посочените части съдът изключва от доказателствената съвкупност показанията на посочената свидетелка.

Съдът намира, че показанията на св. А.Е.А. не следва да бъдат кредитирани в частта, в която същият посочва, че св. С. е била извикана в обекта само за да почисти, както и в частта, в която заявява, че в склада не е имало захранване с електричество. Показанията на посочения свидетел противоречат на показанията на св. М.О.М. – Ж., която непосредствено е възприела полагането на труд от св. С., както и на показанията на св. С., която заявява, че една от машините е била включена и е работила.

Показанията на св. А. са в противоречие и с декларираното от св. С., че работи във въззивното дружество и изпълнява трудови функции по сортиране и пакетиране на орехи. Поради това, че св. А. е в трудово правоотношение с въззивното дружество от 2016 г., съдът намира, че същият, както и св. С., е заинтересован от благоприятния изход на делото, поради което и показанията му в посочените части не следва да бъдат взети предвид при формиране на фактическите изводи на съда.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства като обективни и достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото.

При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът съобрази разпоредбата на чл. 416, ал. 1 КТ, съгласно която редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. Доколкото по делото не са налице доказателства, които да опровергават констатациите на контролните органи, а напротив показанията на св. М.О.М. – Ж. и попълнената от св. Н.А.С.подкрепят и затвърждават удостовереното в АУАН, то последният също служи като основа на направените от съда фактически изводи.

От правна страна:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл.

62, ал. 1 КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. В чл. 1, ал. 2 КТ е регламентирано, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а предвид разпоредбата на чл. 61, ал. 1 КТ трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа.

От обективна страна по делото е установено, че въззивното дружество на 02.10.2019 г. в обект – склад за орехи, находящ се в гр. Варна, ул. „Мир“ № 1 (на територията на Нов хлебозавод), стопанисван от „Фиском 33“ ЕООД, в качеството на работодател, е допуснал лицето Н.А.С.да престира труд в полза на „Фиском 33“ ЕООД с определено работно време от 09,00 ч. до 12,30 часа, с уговорено дневно трудово възнаграждение в размер на 25,00 лв., с определено работно място – склад за орехи, находящ се в гр. Варна, ул. „Мир“ № 1 (на територията на Нов хлебозавод), изпълняваща трудови функции по сортиране на орехи, без за това да е сключен писмен трудов договор между страните по трудовото правоотношение.

Въззивното дружество е пренебрегнало задължението си по закон, поради което според съда законосъобразно е била ангажирана неговата отговорност за нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 61, ал. 1 и чл. 1, ал. 2 КТ.

По възраженията на въззивното дружество:

Съдът намира за неотносимо възражението на въззивното дружество, че в момента на проверката в проверявания склад е работила само една машина, доколкото според съда за полагането на труд по сортиране и пакетиране на орехи дори не е необходимо да бъде монтирано цялото налично оборудване, намиращо се в склада.

Относно възражението, че св. С. е предоставяла услуга по договор за изработка с предмет почистване на склада, съдът намира, че същото остана недоказано. Наличието на заповед на управителя на дружеството, с която възлага на св. А.Е.А. и св. С.В.К. да намерят хора на граждански договори за почистване на помещението и сортиране на продукция не променя характера на възникналото в случая трудово правоотношение със св. С.. В конкретния случай съдът намира, че между страните не е сключен договор за изработка, тъй като не е уговорен конкретен резултат – почистване на точно определено количество орехи.