Решение № 1232 от 18.10.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1232 гр. София, 17.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Георги Иванов

Кристина Филипова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20221000500967 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 11.11.2021г. постановено по гр.д.№ 12141/2020г. по описа на СГС, ГО, 10 състав, съдът е уважил иск с правно основание чл.2 ал.1, т.3 ЗОДОВ, като е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати в полза на Д. В. С. и Л. К. С.

(конституирани на мястото на починалия в хода на процеса В. Д. С. – техен син), сумата от общо 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от повдигане и поддържане на обвинение за престъпление, за което е оправдан, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.02.2020г. до окончателното й изплащане и на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 10 лв., представляваща съдебни разноски.

Със същото решение е отхвърлен иска в останалата му част за разликата над 10 000 лв. до пълния предявен размер от 60 000 лв., като неоснователен.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани две въззивни жалби от двете страни по делото.

Жалбоподателите-ищци Д. В. С. и Л. К. С. оспорват решението в неговата отхвърлителна част и молят същото да бъде отменено, а искът - уважен изцяло. Посочват, че съдът не е взел предвид, че е доказано пълно и главно, повдигането на обвинението, продължителността на наказателното преследване /в период от 6 години/ и постановяването на окончателен съдебен акт за признаването на сина им за невинен по така повдигнатото 1 обвинение. Също така, чрез събраните свидетелски показания на св.И. К. и К. Д. се доказват претърпените болки и страдания и причинно-следствената връзка с повдигнатото от ответника обвинение за извършването на престъпление. И двамата посочват, че С. е имал автосервиз в квартала, като след акцията на полицията дори в сервиза са извършвани действия по претърсване. Към момента на привличането на лицето като обвиняем, същият е бил неосъждан и без криминалистически регистрации, ползвал се е с добро име, уважение и авторитет сред роднини, близки и приятели. Едва на 31-години е бил С., когато му е повдигнато обвинението, по което наказателният процес е продължил близо 6 години - което безспорно обхваща почти половината му съзнателен живот. През целия този период на наказателното преследване, С. е живял в постоянен страх и безпокойство от евентуално осъждане и изтърпяване на предвиденото наказание, което е било непоносима мисъл за млад човек с морални ценности. Съдът не е отчел и характера на повдигнатото обвинение а именно по чл.321 ал.3 пр. 2 и пр. 3, алт. 10 т. 2, вр. ал.2 НК, което е тежко престъпление по смисъла на чл.93 т.7 НК. Посочват, че синът им В. С. е диагностициран с "мултиформен глиобластом“ (вид злокачествено новообразувание на главния мозък). Съдът не е отчел факта, че само и единствено стресът не е довел до развиване на това заболяване, но той е един от рисковите фактори, налични у ищеца, довели в съвкупност до това заболяване и затова следва да се отчете като допринасящ за влошаване здравословното му състояние. От разпитите става ясно, че наказателното преследване е оставило дълбока емоционална травма, сринало самочувствието на ищеца и го променило безвъзвратно. Наказателното производство се е отразило негативно и върху професионалната изява - разпитаните свидетели установяват загуба на клиенти в дейността на подсъдимия като автомонтьор.

Изтъкват факта, че съдът не е отчел множество фактори, които обуславят значително повисок размер на обезщетението. Продължителното нервно и психическо напрежение поради незаконното обвинение, както и затварянето в себе си, превръщането на сина им В. С. в нещастна, притеснена и съсипана физически и психически личност е довело в своята съвкупност до това, че същият е развил онкологично заболяване през 2019г. диагностициран с "мултиформен глиобластом“ (вид злокачествено новообразувание на главния мозък). Посочват, че св. Д. точно възпроизвежда, как на С. му се налагало да присъства на съдебните заседания /задължителни при обвинения в тежки умишлени престъпления/ с по нейни думи „отстранен част от черепа“. Тези показания на Д. изцяло се потвърждават и от медицинските документи представени по делото, доколкото през месец януари 2019г. С. е бил диагностициран с онкологично заболяване - "глиобластом, дребноклетачън вариант, IV-та степен по СЗО", което представлява вид злокачествено новообразувание на главния мозък. По този повод е претърпял оперативно лечение и въпреки това му се е налагало да се явява в съдебни заседания под страх от евентуално задържане под стража при негово отсъствие. След започване на наказателното производство В. С. почти непрестанно е поддържал високо кръвно налягане, не е могъл да спи и оставал буден по цели нощи. Воденото продължително производство допълнително усложнило неговото физическо и психическо състояние, като се наложили дълги и продължителни химеотерапии. След всяко едно продължително и болезнено лечение на химеотерапията, 2 съчетано с непрестанния страх, че ще бъде осъден за престъпление, което не е извършил, той се чувствал съсипан и изтощен. Преди наказателното производство същият е живял съвсем нормален живот като е общувал с близки и приятели, а след като започнало наказателното производство се проявило заболяването, което от своя страна твърде бързо се усложнило. Преди всяко от съдебните заседания С. е бил много притеснен, а след тях се чувствал грохнал и повече не искал да става и да излиза навън. Още при диагностициране на заболяването лекарите не веднъж го питали какъв стрес е преживял, констатирали са, че трябва този стрес да е бил сериозен и спешно следва да бъде ограничен, защото влияел на развитието на болестта и наложеното му лечение. С оглед на всичко това напълно безпочвено и лишено от логика се явява заключението на съда, че не налице причинна връзка между болестта и наказателното производство. Това се потвърждава и от смъртта му, настъпила в хода на първоинстанционното производство. Претендират обезщетение в размер на 60 000 лв. Претендират разноски.

Преди постановяване на съдебното решение на 11.11.2021г., но след последното о.с.з. проведено на 20.10.2021г. - на 02.11.2021г. е починал жалбоподателят Д. С., видно от приложеното удостоверение за наследници, поради което производството спрямо него е прекратено по силата на закона.

Жалбоподателят-ответник Прокуратурата на РБ оспорва решението в неговата осъдителна част и моли съда да го отмени и отхвърли иска изцяло респ. да намали неговия размер. Посочва, че в мотивите си съдът е отразил всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди, но не е обсъдил коя вреда се явява в причинна връзка с дейността на органи на ПРБ, не е посочил значението им за техния размер и не е дал отговор защо именно тази сума -10 000 лева, е приета за справедлива обезвреда. Съдът не е обсъдил отделните критерии и тяхното значение спрямо присъдения размер на обещетение. При постановяване на своето решение съдът не е съобразил в достатъчна степен, че наказателното производство е приключило в разумен срок, преминало е през всички съдебни инстанции, не е съобразена взетата мярка за неотклонение - гаранция, както и заключението на СМЕ, от която е видно, че не е налице пряка причинно-следствена връзка между онкологичното заболяване на ищеца и повдигнатото обвинение. Съдът не в достатъчна степен е обсъдил възраженията на ответника, че в случая са налице обективно съществуващи обстоятелства, които сочат ниска степен на увреждане. Съобразно събраните доказателства спрямо ищеца са водени и други наказателни производства, което води до невъзможност за разграничаване на вредите от другите наказателни производства от търпените вреди по процесното наказателно производство. Твърди, че съдът не в достатъчна степен е отчел факта, че при преценка продължителността на разследването следва да се съобрази, че тя е обусловена от усложнената фактическа и правна обстановка и изясняване на съпричастността на няколко лица с повдигнати обвинения за участие в ОПГ, което е наложило събирането на голям обем от доказателства и извършване на множество процесуални действия, като разпит на свидетели, експертизи, както и фактът, че делото е преминало през две съдебни инстанции. Не следва да се ценят показанията на св.К. и Д., в 3 частта им относно психическото състояние на ищеца. Недопустимо е установяването на тези обстоятелства само с гласни доказателствени средства. Установяването им изисква събиране на относими доказателства, основаващи се на специални знания, медицинска и др. документация, обосноваваща компетентно становище. Делото не е било медийно разгласено, липсват доказателства същото да се е отразило върху професионалното развитие на ищеца респ. Осъществяваната от него дейност.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДВПГ и чл.84 ал.3 ЗЗД.

Първоначалният ищец В. С. твърди, че в периода 2014 г. - 2020г. срещу него е водино наказателно производство, по което е постановена оправдателна присъда, като за посочения период е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативните психически и физически последици, накърнени са честта и достойнството му, живеел в постоянна тревожност за бъдещето, изпитвал страх, срам и силни притеснения, заболял от онкологично заболяване, което е в причинна връзка със стреса около наказателното преследване.

Поддържа, че производството е продължило извън разумните срокове. Претендира обезщетение за нанесените му неимуществени вреди в размер 60 000 лв., ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното му изплащане, ведно със сторените разноски.

Ответникът ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ оспорва така предявените искове изцяло - както по основание, така и по размер. На първо място счита, че отсъстват доказателства органите на ПРБ да са извършвали други действия освен правно регламентираните в НК. Счита, че не са доказани твърдените неимуществени вреди, оспорва причинно-следствената връзка между наказателното производство и онкологичното заболяване на подсъдимия, а по-късно и неговата смърт. Поддържа, че срокът, в който е протекло наказателното производство, е съобразен с броя подсъдими лица и съдебните инстанции, през които е преминало делото. Недоказани са твърденията за причинен изключителен психологически дискомфорт, в причинна връзка с процесното обвинение.

Оспорва иска за обезщетяване на неимуществени вреди като недоказан по основание и по размер, като несъобразен с икономическия стандарт в страната, както и с принципа на чл.52 ЗЗД и трайната съдебна практика.

От фактическа страна се установява безпротиворечиво, че на 13.06.2014г. ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по 321 НК за това, че участвал в организирана престъпна група, с цел извършване на престъпления по чл.354а НК - държане и разпространяване на високорискови наркотични вещества. На ищеца е наложена мярка за неотклонение „парична гаранция в размер на 500 лв.“. Бил е задържан в рамките на едно денонощие по реда на ЗМВР.

4

На 28.11.2016 г. делото е внесено в съда с обвинителен акт, въз основа на който е образувано съдебно производство - НОХД №3349/2016 г. по описа на СпНС. По делото са проведени общо 21 открити съдебни заседания. С присъда от 12.10.2018 г. ищецът е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатите му обвинения.

По внесен протест е образувано въззивно производство - по ВНОХД №547/2018 г., по което са проведени пет съдебни заседания и с решение от 21.01.2020г. оправдателната присъда е потвърдена. На 13.02.2020г. присъдата е влязла в сила по отношение на подсъдимия В.