Решение № 2596 от 09.07.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2596 гр. Варна, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Стоилова като разгледа докладваното от Елена Стоилова Гражданско дело № 20243110114980 по описа за 2024 година

Производството образуването по искова молба от „*******“ ЕООД, ЕИК: ******** със седалище и адрес: гр. **********, представлявано от управителите ******** срещу К. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна п.к. 9000 ж.к. ***************1.

Предявени са следните обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл.422 от ГПК с правно основание чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД с искане за приемане на установено в отношенията между страните, че К. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна ж.к.

„****************** дължи на „*******“ ЕООД, ЕИК: ******** със седалище и адрес: гр. **********, представлявано от управителите ******** следните суми, за които е издадена Заповед № *********г. по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.****/2024г. на РС Варна: 250 лева, представляваща дължима главница по договор за кредит; 12.52 лева- договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договор за кредит от 26.11.2019 г. до 10.01.2020 г.; 73.98 лева- законна лихва за забава по договор за кредит за периода 10.01.2020г. до 02.08.2024г., които задължения произтичат от Договор потребителски за кредит № ******* сключен на 26.11.2019 г. между „*******“ ООД и К. Д. Г., ЕГН: **********, ведно с обезщетение за забава върху главницата считано от 16.08.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба, се твърди, че исковете са предявени във връзка с 1 разпореждане на съда по ч.гр.д.****/2024г., с което на заявителя са дадени указания по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.

На 26.11.2019г. ответникът, сключил Договор за потребителски кредит № ******* със „*******“ ООД, по силата на който е получил сумата от 250,00 лева, срещу което се съгласил да върне 1 броя вноски в по 262,52 в срок до 10.01.2020 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.64 %.

Твърди се, че съобразно чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът е сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. Договорът бил действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.

В чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. В чл. 33, ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „*******“ ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.

Договорът бил сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.

Ответникът не изпълнил в срок задълженията си по договора.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022г. г. „*******“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „*******“ ЕООД. Вземането срещу длъжника по настоящото производство е индидуализирано на ред/стр. № 1273 от Приложение № 1 към договора за цесия.

Длъжникът бил уведомен за цесията на посочения от него имейл.

2

Ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника – ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, моли съда да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.

Твърди, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по процесния договор, които са в размерите претендирани от ищеца Иска се уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

В законоустановения представител на ответника: срок е постъпил отговор от особения

В него се твърди, че предявените искове са допустими, но неоснователни.

Оспорва, че „*******“ ООД е изпълнило задълженията си по процесния договор за кредит за превеждане на ответника на сумата по кредита в размер на 250 лева.

Твърди, че ответникът не е редовно уведомен за извършената цесия и уведомяването му не могло да се извърши чрез назначения по делото особен представител.

Иска се отхвърляне на предявените искове.

В открито съдебно заседание ищеца не изпраща представител, в писмена молба поддържа предявените искове, моли за уважаването им и за присъждане на разноски.

Ответникът чрез назначения му особен представител моли за отхвърляне на предявените искове поради неполучаване от ответника на претендираната сума.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

Договор за паричен заем № *******, сключен на 26.11.2019 г., ведно с приложимите Общи условия за предоставяне на кредити, Приложение № 1 към Договора за паричен заем; Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/, сключен на 13.01.2022 г., ведно с извадка от приложение № 1 към Договора; Уведомление за цесия, Разписка за усвоена сума и Молба по чл. 192 ГПК. Разписка за извършено плащане 26.11.2019 г. на сумата от 250 лв.

3 с е установява, че на 26.11.2019г. ответника сключва Договор за потребителски кредит № ******* с „*******“ ООД, по силата на получава в заем от кредитора сума в размер на 250 лева, срещу задължението да я върне на 1 вноска в срок до 10.01.2020 г. Уговорен е фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.63 %, такса експресно разглеждане в размер на 134,48 лева. Посочена е отстъпка по кредита в размер на 12,50 лева и крайна вноска след отстъпката 384,50 лева.

Макар и договорът за паричен заем да не е предоставен в цялост, видно от отхвърленото частично заявление на ищеца по ч.гр.д.****/2024г. на ВРС в чл.6.1 от договора е предвидено предоставяне на обезпечение от заемателя в 3-дневен срок от сключването на договора, при непредоставянето му той дължи неустойка в размер на 121,98 лева. В чл.33 от ОУ е предвидено, че обезпечение по договора, което следва да предостави заемателя може да бъде поръчителство на едно или две физически лица, които кумулативно следва да отговарят на определени условия – да получават работна заплата в размер най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната, да не са поръчители по други договори, да нямат нередовни кредити към банки, да не са заематели към заемодателя; или предоставяне на безусловна банкова гаранция от лицензирана банка за период от сключване на договора за кредит до 6 месеца след падежа му, която да обезпечава в двоен размер всички задължения по кредита.

В чл.4 от договора е посочено, че ГПР не включва разходи на заема, които заемодателя може да заплати при евентуално неизпълнение на договорните задължение на заемополучател, както и таксите.

В чл.31 от ОУ е предвидено, че заемодателят може да предложи на заемателя допълнителна услуга експресно разглеждане на искането за заем.

Заемателят има право да заяви ползването на тази допълнителна и незадължителна услуга. Нейното избиране не увеличава възможността за сключване на договор за заем. С предоставянето на услугата Заемодателят се съгласява да разгледа приоритетно искането за заем на заемателя в срок до 1 час от постъпването му, освен ако това е невъзможно поради обективни обстоятелства. За предоставената услуга за експресно разглеждане на искането заемателят дължи такса, в случай, че искането му бъде одобрено, която е платима при погасяване на договора за заем.

4

Заемателят е изпълнил задължението си по договора, като е превел уговорената заемна сума от 250 лева чрез Изи Пей на ответника на 26.11.2019г., което е получено от ответника.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022г. г. „*******“ ООД като цедент прехвърля своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „*******“ ЕООД, ЕИК ********. Вземането срещу длъжника по настоящото производство е индидуализирано под № 1273 от Приложение № към договора за цесия, което е прието по делото.

Ищецът е упълномощен от цедента да съобщи на длъжниците за извършената цесия. По делото няма данни ответникът да е уведомен за извършената цесия, преди връчване на особения му представител копие от исковата молба и приложенията към нея.

От ч.гр.д. ****/2024х. на РС Варна се установява, че ищецът е подал заявление по чл.410 от ГПК, което е частично уважено и по което е издадена Заповед № *********г. по чл.410 от ГПК за следните суми: сумите, както следва: 250 лева, представляваща дължима главница по договор за кредит;

12.52 лева- договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договор за кредит от 26.11.2019 г. до 10.01.2020 г.; 73.98 лева- законна лихва за забава по договор за кредит за периода 10.01.2020г. до 02.08.2024г., които задължения произтичат от Договор потребителски за кредит № ******* сключен на 26.11.2019 г. между „*******“ ООД и К. Д. Г., ЕГН: **********, ведно с обезщетение за забава върху главницата считано от 16.08.2024г. до окончателното изплащане на сумата; както и сумата в размер на 25.00 лева – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 20,55 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 41,10 лева, съобразно уважената част на заявлението, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.

Заявлението е отхвърлено за следните суми: 154.64 лева - неплатени дължими такси, както и за сумата от 121.98 лева – неустойка по чл.6.2 от Договор потребителски за кредит № ******* сключен на 26.11.2019 г. между „*******“ ООД и К. Д. Г..

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са следните обективно

5 кумулативно съединени установителни искове по реда на чл.422 от ГПК с правно основание чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД с искане за приемане на установено в отношенията между страните, че К. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна ж.к.

***************1 дължи на „*******“ ЕООД, ЕИК: ******** със седалище и адрес: гр. София, ********* представлявано от управителите ******** следните суми, за които е издадена Заповед № *********г. по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.****/2024г. на РС Варна: 250 лева, представляваща дължима главница по договор за кредит; 12.52 лева- договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договор за кредит от 26.11.2019 г. до 10.01.2020 г.; 73.98 лева- законна лихва за забава по договор за кредит за периода 10.01.2020г. до 02.08.2024г., които задължения произтичат от Договор потребителски за кредит № ******* сключен на 26.11.2019 г. между „*******“ ООД и К. Д. Г., ЕГН: **********, ведно с обезщетение за забава върху главницата считано от 16.08.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

Съдът е определил за безспорно между страните, че:

- на 26.11.2019г. ответникът, сключил Договор за потребителски кредит № ******* със „*******“ ООД, за сумата от 250 лева.

- с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022г. г. „*******“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „*******“ ЕООД, ЕИК ********. В тежест на ищеца е да докаже, размерът на дължимите главница, договорна и мораторна лихва от ответника по процесния договор за кредит, че е уведомил ответника за извършената цесия.

Ищецът следва да докаже, размерът на дължимите главница, договорна и мораторна лихва от ответника по процесния договор за кредит, че е уведомил ответника за извършената цесия; че заемната сума в размер на 250 лева е преведена от цедента на ответника по делото на 26.11.2019г.

Ответникът няма факти, които да са в негова доказателствена тежест.

Съдебната практика приема, че с връчване на ответника или на негов процесуален/особен представител на исковата молба ведно с приложенията към нея, в което се намира и уведомление за съобщаване на цесията, същата се смята за съобщена на длъжника. Такъв е и настоящият случай.

Разпечатката съдържа 50 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a7cf4714-5d76-46b7-b093-d62f163a78e5