Решение № 4 от 09.01.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№4 гр. София, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Блага Иванова

Членове:

Мая Цонева

Бонка Янкова в присъствието на прокурора и С. Г. Милева като разгледа докладваното от Мая Цонева Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200977 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК и е образувано по касационна жалба на подс.

С. Д. М. против решение № 152/09. 09. 2024 год., постановено по в. н. о. х. д. № 67/2024 год. по описа на Апелативен съд – Пловдив (ПАС).

С жалбата са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НК.

Поддържа се, че въззивната инстанция не е отстранила допуснати от първостепенния съд съществени процесуални нарушения, касаещи съдържанието на мотивите към присъдата, като същевременно не е дала отговор на възраженията за извършване на проверките в нарушение на правото на Европейския съюз и на тези, че поради отдалечеността на проверките във времето са били заличени резултатите от извършената обработка на земята.

Твърди се, че не е изпълнено изискването за обективност, всестранност и пълнота на съдебното дирене като не е отдадено дължимото внимание на непълнотата на показанията на служителите на общинската служба по земеделие, извършили проверките, както и на отсъствието на конкретика в изготвените от тях доклади. Сочи се, че нито снимките, изготвени от проверяващите, нито спътниковите такива позволяват да се направи извод за действителното състояние на парцелите, заявени за подпомагане. В подкрепа на оплакването за неправилно приложение на материалния закон са изтъкнати доводи за несъставомерност на деянието от субективна страна. При условията на алтернативност е направено искане за отмяна на решението и за оправдаване на подсъдимата или за връщане на делото за ново разглеждане.

1

Подсъдимата, редовно уведомена, не участва в касационното производство и не изразява лично или чрез защитник становището си във връзка с депозираната жалба.

Представителят на Върховната прокуратура намира, че касационната жалба е неоснователна и тъй като не са налице визираните в нея недостатъци на проверявания съдебен акт, пледира за оставянето му в сила.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена в законно установения срок от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С присъда № 260004/01. 11. 2023 год., постановена по н. о. х. д. № 1791/2020 год. по описа на Окръжен съд – Пловдив подс. С. М. е призната за виновна в това, че на 14. 05.

2017 год. в гр. /населено място/ в качеството си на управител на /фирма/ ЕООД е представила чрез Общинска служба „Земеделие“ – гр. /населено място/ пред Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ – гр. П. неверни сведения в нарушение на чл. 1, т. 1-3, чл. 2, ал.

1 и 2 и чл. 3, ал. 1, т. 3, б „в“ от Наредба № 5/27. 02. 2009 год. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, издадена от Министъра на земеделието и горите, като в заявление за подпомагане за 2017 год., с УИН 1606071779425/14. 05. 2017 год. в приложените към заявленията таблици за използваните парцели за 2017 год. и карти на блок на земеделското стопанство е посочила като обработваеми в тяхната цялост 31 парцела с обща заявена площ 29.81 хектара, без реално същите да са ползвани, стопанисвани и обработвани през стопанската 2017 год. от заявителя, за да получи чрез ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция средства от фондове принадлежащи на Европейския съюз, поради което и на основание чл. 248а, ал. 3 вр. ал. 2 от НК и чл. 55 ал. 1 т. 1 и ал. 3 от НК е осъдена на три месеца лишаване от свобода.

Подсъдимата е призната за виновна в това, че на 12. 05. 2017год. в гр. /населено място/, в качеството си на управител на /фирма/ ЕООД е представила чрез Общинска служба „Земеделие“ – гр. /населено място/ пред Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ – гр. П. неверни сведения в нарушение на чл. 1, т. 1-3, чл. 2, ал. 1 и 2 и чл. 3, ал. 1, т. 3, б „в“ от Наредба № 5/27. 02. 2009 год. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, издадена от Министъра на земеделието и горите, като в заявление за подпомагане за 2017 год., с УИН 1606071779722/12. 05. 2017 год. в приложените към заявленията таблици за използваните парцели за 2017 год. и карти на блок на земеделското стопанство е посочила като обработваеми в тяхната цялост 36 парцела с обща заявена площ 21.38 хектара, без реално същите да са ползвани, стопанисвани и обработвани през стопанската 2017 год. от заявителя, за да получи чрез ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция средства от фондове принадлежащи на Европейския съюз, поради което и на основание чл. 248а, ал. 3 вр. ал. 2 от НК и чл. 55 ал. 1 т. 1 и ал. 3 от НК е осъдена на три месеца лишаване от свобода.

Подсъдимата е призната за виновна и в това, че на че на 14. 05. 2017 год. в гр. /населено място/ в качеството си на управител на /фирма/ ЕООД е представила чрез Общинска служба 2

„Земеделие“ – гр. /населено място/ пред Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ – гр. П. неверни сведения в нарушение на чл. 1, т. 1-3, чл. 2, ал. 1 и 2 и чл. 3, ал. 1, т. 3, б „в“ от Наредба № 5/27. 02. 2009 год. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, издадена от Министъра на земеделието и горите, като в заявление за подпомагане за 2017 год., с УИН 1606071779411/14. 05. 2017г. в приложените към заявленията таблици за използваните парцели за 2017 год. и карти на блок на земеделското стопанство е посочила като обработваеми в тяхната цялост 19 парцела с обща заявена площ 18.08 хектара, без реално същите да са ползвани, стопанисвани и обработвани през стопанската 2017 год. от заявителя, за да получи чрез ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция средства от фондове принадлежащи на Европейския съюз, поради което и на основание чл. 248а, ал. 3 вр. ал. 2 от НК и чл. 55 ал. 1 т. 1 и ал. 3 от НК е осъдена на три месеца лишаване от свобода.

Съдът е признал подсъдимата за виновна и в това, че на 15. 05. 2017 год. в гр. /населено място/ в качеството си на управител на /фирма/ ЕООД е представила чрез Общинска служба „Земеделие“ – гр. /населено място/ пред Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ – гр. П. неверни сведения в нарушение на чл. 1, т. 1-3, чл. 2, ал. 1 и 2 и чл. 3, ал. 1, т. 3, б „в“ от Наредба № 5/27. 02. 2009 год. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, издадена от Министъра на земеделието и горите, като в заявление за подпомагане за 2017 год., с УИН 1603071778413/ 15. 05. 2017 год. в приложените към заявленията таблици за използваните парцели за 2017 год. и карти на блок на земеделското стопанство е посочила като обработваеми в тяхната цялост 22 парцела с обща заявена площ 16.76 хектара, без реално същите да са ползвани, стопанисвани и обработвани през стопанската 2017 год. от заявителя, за да получи чрез Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция средства от фондове принадлежащи на Европейския съюз, поради което и на основание чл. 248а, ал. 3 вр. ал. 2 от НК и чл. 55 ал. 1 т. 1 и ал. 3 от НК е осъдена на три месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е наложил най-тежкото измежду така определените наказания, а именно три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил за срок от три години, считано от влизането на присъдата в сила, на основание чл.

66, ал. 1 от НК.

В тежест на подсъдимата са били възложени направените по делото разноски.

Присъдата е проверена по протест на Окръжна прокуратура –Пловдив с искане за индивидуализация на наказанието по чл. 54 от НК, както и по жалба на подсъдимата с искане за оправдаването по всички обвинения. С решение № 152/09. 09. 2024 год., постановено по в. н. о. х. д. № 67/2024 год., ПАС е изменил първоинстанционния съдебен акт, като е преквалифицирал деянията на М. в едно продължавано престъпление по чл. 248а, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, извършено в периода 12 – 15. 05. 2017 год., за което е наложил наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК в размер на шест месеца лишаване от свобода.

Въззивната инстанция е отменила присъдата в частта относно приложението на чл.

23, ал. 1 от НК.

3

В останалата част първоинстанционният акт е потвърден.

Подсъдимата е осъдена да заплати разноските, направени в хода на въззивното съдебно следствие.

Преимуществено разглеждане следва да получат възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, защото евентуалното им наличие би предопределило изхода на делото и би направило безпредметно обсъждането на останалите доводи на жалбоподателката.

Непредубеденият прочит на проверявания съдебен акт не показва дотолкова значими отклонения от изискванията на чл. 339 от НПК, които да налагат отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. Апелативният съд е описал детайлно и в хронологична последователност възприетата от него фактология, солидаризирал се е с доказателствения анализ на първата инстанция и е изложил и собствени съображения, свързани със заключението на приетата в хода на въззивното съдебно следствие експертиза, след което е отразил какви са изводите му относно съставомерността и правната квалификация на деянието и защо се налага да бъдат коригирани тези на първостепенния съд. Най-сетне е посочил и какво наказание следва да бъде наложено на подсъдимата с оглед извършената преквалификация на деянието като продължавано престъпление. Специално внимание е отделено и на възраженията на защитата, като изводите за тяхната неоснователност са защитени с убедителни съображения.

Несъстоятелно е и твърдението, че ПАС не е констатирал и отстранил допуснато от първата инстанция съществено нарушение на процесуалните правила, изразило се във възприемане на описаната в обвинителния акт фактология. При положение, че и двете съдебни инстанции са приели, че свидетелските показания, многобройните писмени доказателства и изобилният снимков материал установяват по несъмнен и категоричен начин обвинителната теза и са изложили солидна аргументация за този си извод, не би могло да се очаква от тях да направят качествено различни фактически констатации, особено като се има предвид, че съществена част от заключението им по фактите в случая представляват данни за регистрираните от подсъдимата юридически лица, входящите номера и датите на подадените от търговските дружества документи за подпомагане пред Общинска служба „Земеделие“ – гр./населено място/, както и описание и идентификация на парцелите, за които при извършените проверки е установено, че не отговарят на изискванията за получаване на субсидии. Ето защо не може разумно да се поддържа, че като са възприели същите факти като изложените от държавното обвинение долустоящите съдилища са допуснали съществено нарушение на процесуалните правила.

Не издържат на касационната проверка и доводите за недостатъци в аналитичната дейност на апелативния съд. Начинът, по който са формулирани част от тях насочва към оплакване за необоснованост, която обаче не е сред касационните основания по чл. 348, ал. 1 от НПК и поради това не подлежи на проверка в настоящото производство. В обхвата му попада единствено спазването на правилата за формиране на вътрешното убеждение, а прегледът на материалите по делото не води до претендирания в жалбата извод за несъобразяване с процесуалния императив за разкриване на истината по делото.

4

Именно защото е била задължена да извърши обективно, всестранно и пълно изследване на правно значимите обстоятелства, контролираната инстанция е проявила необходимата процесуална активност и е разпитала отново част от свидетелите и наред с това е допуснала изслушване на агротехническа експертиза, чието заключение е било от съществено значение за установяване действителното състояние на инкриминираните парцели. Всички изводи относно това обстоятелство не са произволни и основани на предположения, както неоснователно се поддържа в жалбата, а са изградени върху годни доказателствени средства, чиято достоверност е проверена внимателно и задълбочено.