Решение № 3524 от 24.09.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3524 гр. Варна, 24.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20253110113241 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от „***“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. ...., № ....., срещу „***“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район ..., ул. .... № ..., иск с правно основание чл. 266, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1132,06 евро, представляваща дължима и незаплатена цена с вкл. ДДС на предоставени от ищеца куриерски услуги по неформален договор между страните, за които услуги са издадени фактури, както следва: № 0900115676/28.10.2022 г. – за сумата 450,41 лева, № **********/04.11.2022 г. – за сумата 146,30 лева, № 0900118229/18.11.2022 г. – за сумата 147,15 лева, № 0900119176/25.11.2022 г. – за сумата 148,45 лева, № 0900121305/09.12.2022 г. – за сумата 212,74 лева, № 0900122166/16.12.2022 г. – за сумата 41,08 лева, № 0900123010/23.12.2022 г. – за сумата 102,58 лева, № 0900125328/13.01.2023 г. – за сумата 156,38 лева, № 0900126040/20.01.2023 г – за сумата 92,95 лева, № 0900126890/27.01.2023 г. – за сумата 50,93 лева, № 0900127749/03.02.2023 г. – за сумата 23,53 лева, № 0900129439/17.02.2023 г. – за сумата 148,32 лева, № 0900130266/24.02.2023 г. – за сумата 107,78 лева, № 0900131039/02.03.2023 г. – за сумата 143,46 лева, № 0900132773/17.03.2023 г. – за сумата 37,79 лева, № 0900133508/24.03.2023 г. – за сумата 106,12 лева, № 0900134447/31.03.2023 г. – за сумата 98,15 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.12.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба ищцовото дружество излага, че страните са имали търговски 1 отношения, изразяващи се в осигуряване на куриерски услуги от ищеца по заявка на ответника. Твърди, че заявките за исканите услуги се правели през сайта на „***“ ЕООД, в който ответникът имал индивидуален профил, а стоките, които следвало да бъдат изпратени до определен адресат, се доставяли от заявителя до офиса на куриерското дружество. След извършване на услугата куриерското дружество изпращало до възложителя по електронна поща фактура, с прикачен файл опис на пратките, като получаването и отварянето на имейла с фактурата означавало приемане на същата и плащането следвало да бъде извършено в 3дневен или 7-дневен срок по банков път. За извършените услуги ищецът издал на ответника процесните фактури, но плащане не било извършено. Ищецът сочи, че имал практика при наличие на незаплатени фактури ежеседмично да изпраща до задълженото лице автоматични напомнящи съобщения за просрочените задължения, но въпреки многократните покани, задължението на ответника останало неизпълнено.

Настоява за уважаване на предявения иск и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „***“ ЕООД не е депозирал писмен отговор.

В съдебно заседание ищецът „***“ ЕООД не изпраща представител. С молба вх. № 68827/01.09.2026 г. поддържа исковата претенция и прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК, ако ответникът не се яви в съдебно заседание без да е поискал делото да се гледа в негово отсъствие.

В съдебно заседание ответникът „***“ ЕООД, редовно призован по реда на чл. 50, ал.

2 от ГПК, не изпраща представител; не е депозирал молба делото да се гледа в негово отсъствие.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

Видно от материалите по делото, в Разпореждане № 1516/20.01.2026 г., връчено на ответника по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК, както и в призовката от 19.06.2026 г. за открито съдебно заседание, също връчена по посочения ред, на страната са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание. Страната обаче не е открита на посочения в исковата молба адрес, съвпадащ с адреса на седалище и управление на дружеството, обявен в Търговския регистър. Отразено върху съобщението за исковата молба е, че адресът е посетен на 06.02.2026 г., на него няма фирма, офис и служители, няма и жилищна сграда, а се намира празен терен, като при това положение връчителят връща съобщението в цялост (л. 26). Съобщението е изпратено и по електронна поща, на посочения в ТР адрес, но потвърждение за получаването му не е получено (л. 33). В разписка на гърба на призовката за открито съдебно заседание е отразено, че адресът е посетен на 01.07.2026 г., на него няма фирма, офис и служители, няма и жилищна сграда, а 2 се намира празен междублоков терен, като при това положение връчителят връща съобщението в цялост (л. 42). От докладна записка от 19.06.2026 г. (л. 41) се установява, че съдебният деловодител е направил опит да се свърже с ответника на посочения в ТР телефон, но е вдигнала жена, която се е представила за Валентина Първанова – заличен през 2018 г. управител (л. 39), която е заявила, че няма нищо общо със „***“ ЕООД.

Съгласно чл. 50, ал. 2 от ГПК, ако юридическото лице е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. Съдът е приел, че в случая налице е тази хипотеза.

Освен това, преценени от съда в тяхната съвкупност, изложените в исковата молба твърдения и наличните по делото доказателства обуславят извод за вероятна основателност на иска.

С оглед на изложеното, законовите предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника „***“ ЕООД по реда на чл. 239, ал. 1 ГПК са налице, като исковата претенция следва да бъде уважена.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски. Същият със списък по чл. 80 от ГПК претендира такива в общ размер на 486,63 евро, включващи държавна такса в размер на 20,45 евро и платено по банков път адвокатско възнаграждение в размер на 204,52 лева за обезпечителното производство по ч. гр. д. № 12330/2025 г. по описа на Районен съд - Варна, държавна такса в размер на 44,06 евро и платено по банков път адвокатско възнаграждение в размер на 100 евро за настоящото производство, както и адвокатско възнаграждение в размер на 102,26 евро и такса в размер на 15,34 евро по изпълнително дело № 3436/2025 г. по описа на ЧСИ Ренета Милчева. Не подлежат на присъждане в настоящото производство разноските, сторени по изпълнителното дело. Налице са доказателства за извършване на останалите претендирани разноски, в размер на 369,03 евро, като същите следва да бъдат присъдени.

Воден от горното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл. 266, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, „***“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район ..., ул. .... № ..., да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. ...., № ....., сумата от 1132,06 евро (Хиляда сто тридесет и две евро и 06 евроцента), представляваща дължима и незаплатена цена с вкл. ДДС на предоставени от ищеца куриерски услуги по неформален договор между страните, за които услуги са издадени фактури, както следва: № 0900115676/28.10.2022 г. – за сумата 450,41 лева, № **********/04.11.2022 г. – за сумата 146,30 лева, № 0900118229/18.11.2022 г. – за сумата 147,15 лева, № 0900119176/25.11.2022 г.

– за сумата 148,45 лева, № 0900121305/09.12.2022 г. – за сумата 212,74 лева, № 0900122166/16.12.2022 г. – за сумата 41,08 лева, № 0900123010/23.12.2022 г. – за сумата 3

102,58 лева, № 0900125328/13.01.2023 г. – за сумата 156,38 лева, № 0900126040/20.01.2023 г – за сумата 92,95 лева, № 0900126890/27.01.2023 г. – за сумата 50,93 лева, № 0900127749/03.02.2023 г. – за сумата 23,53 лева, № 0900129439/17.02.2023 г. – за сумата 148,32 лева, № 0900130266/24.02.2023 г. – за сумата 107,78 лева, № 0900131039/02.03.2023 г.

– за сумата 143,46 лева, № 0900132773/17.03.2023 г. – за сумата 37,79 лева, № 0900133508/24.03.2023 г. – за сумата 106,12 лева, № 0900134447/31.03.2023 г. – за сумата 98,15 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.12.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „***“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район ..., ул. .... № ..., да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. ...., № ....., сумата от 369,03 евро (Триста шестдесет и девет евро и 03 евроцента), представляваща сторени съдебно-деловодни разноски, от които 224,97 евро за обезпечителното производство по ч. гр. д. 12330/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, 52-ри състав, и 144,06 евро за настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 3524 гр. Варна, 24.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20253110113241 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от „***“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. ...., № ....., срещу „***“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район ..., ул. .... № ..., иск с правно основание чл. 266, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1132,06 евро, представляваща дължима и незаплатена цена с вкл. ДДС на предоставени от ищеца куриерски услуги по неформален договор между страните, за които услуги са издадени фактури, както следва: № 0900115676/28.10.2022 г. – за сумата 450,41 лева, № **********/04.11.2022 г. – за сумата 146,30 лева, № 0900118229/18.11.2022 г. – за сумата 147,15 лева, № 0900119176/25.11.2022 г. – за сумата 148,45 лева, № 0900121305/09.12.2022 г. – за сумата 212,74 лева, № 0900122166/16.12.2022 г. – за сумата 41,08 лева, № 0900123010/23.12.2022 г. – за сумата 102,58 лева, № 0900125328/13.01.2023 г. – за сумата 156,38 лева, № 0900126040/20.01.2023 г – за сумата 92,95 лева, № 0900126890/27.01.2023 г. – за сумата 50,93 лева, № 0900127749/03.02.2023 г. – за сумата 23,53 лева, № 0900129439/17.02.2023 г. – за сумата 148,32 лева, № 0900130266/24.02.2023 г. – за сумата 107,78 лева, № 0900131039/02.03.2023 г. – за сумата 143,46 лева, № 0900132773/17.03.2023 г. – за сумата 37,79 лева, № 0900133508/24.03.2023 г. – за сумата 106,12 лева, № 0900134447/31.03.2023 г. – за сумата 98,15 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.12.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба ищцовото дружество излага, че страните са имали търговски 1 отношения, изразяващи се в осигуряване на куриерски услуги от ищеца по заявка на ответника. Твърди, че заявките за исканите услуги се правели през сайта на „***“ ЕООД, в който ответникът имал индивидуален профил, а стоките, които следвало да бъдат изпратени до определен адресат, се доставяли от заявителя до офиса на куриерското дружество. След извършване на услугата куриерското дружество изпращало до възложителя по електронна поща фактура, с прикачен файл опис на пратките, като получаването и отварянето на имейла с фактурата означавало приемане на същата и плащането следвало да бъде извършено в 3дневен или 7-дневен срок по банков път. За извършените услуги ищецът издал на ответника процесните фактури, но плащане не било извършено. Ищецът сочи, че имал практика при наличие на незаплатени фактури ежеседмично да изпраща до задълженото лице автоматични напомнящи съобщения за просрочените задължения, но въпреки многократните покани, задължението на ответника останало неизпълнено.