Определение № 26438 от 21.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26438 гр. София, 21.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20261110108000 по описа за 2026 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Във връзка с искането за конституиране на трето лице-помагач на основание чл. 101, ал. 1 вр. с чл. 219, ал. 2 ГПК на ответника се следват указания.

Ищецът е представил относими и необходими писмени доказателства, чието приемане е допустимо.

Доказателственото искане за изслушване на САТЕ с посочените в исковата молба и отговора задачи е основателно и следва да бъде уважено.

Искането за допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпита на един свидетел на ищеца следва да бъде уважено.

Следва да се уважи доказателственото искане на ищеца по чл. 186 ГПК.

Исканията на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза и по чл. 190 ГПК ще се оставят без уважение, тъй като обстоятелствата, за които същите се отнасят, не се оспорват от ответника.

За извършването на справка в НБДН е необходим ЕГН на лицето. Ето защо това искане на ответника ще се остави без уважение. Страната разполага с процесуална възможност да поиска издаването на съдебно удостоверение, въз основа на което евентуално да се снабди с информация за адреса на водача на застрахованото при него МПС.

Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на основание чл. 101, ал. 1 вр. с чл. 219, ал. 2 ГПК на ответника в 1 триседмичен срок от съобщението с писмена молба до съда с препис за насрещната страна да посочи адрес в страната на третото лице, за което иска да бъде конституирано като негов помагач по делото, както и преписи от исковата молба и отговора за евентуалното им връчване на третото лице, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение съдът ще приложи последиците по чл. 101, ал. 3 ГПК.

ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА съдебно-автотехническа експертиза по въпросите, поставени в исковата молба и отговора.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Й. Д. Й..

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на САТЕ в размер на 350 евро, вносими поравно от страните в едноседмичен срок от съобщението.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателства на ищеца чрез разпита на свидетеля Д.

Г. Ц. с ЕГН ********** при режим на призоваване за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства по настъпване на твърдяното ПТП.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за призоваване на свидетеля в размер на 30 евро, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.

ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищеца на основание чл. 186 ГПК след таксуване и представяне на надлежен проект съдебно удостоверение, което да му послужи за снабдяване с цитираната прокурорска преписка.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца по чл. 190 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за извършването на справка в НБДН.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото на 10.11.2026 г., 10:10 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – и препис от отговора.

Вещото лице и свидетелите да се призоват след представяне на доказателства за внесен депозит.

Да се изготвят справки за регистриран постоянен и настоящ адрес и регистрирани трудови договори за свидетеля, като същият да се призове на посочения в исковата молба и на всички други установени от справките адреси.

СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба, като им разяснява, че по този начин ще уредят по-бързо спора между тях, а при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса подлежи на връщане на ищеца съгласно разпоредбата на чл. 78, 2 ал. 9 ГПК.

СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад, както следва:

Предявен е осъдителен искове от „Х” ЕАД срещу „Х” АД с правна квалификация чл.411 КЗ за сумата 2 071,44 евро като равностойност на 4 051,38 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско +” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 19.12.2022г. в гр. София, заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -25.03.2026 г. до погасяването.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско +” настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което били причинени вреди на застрахования при него автомобил. Поддържа, че вредите се съизмерявали със сумата от 4035,73 лева, която изплатил на сервиза, отремонтирал застрахованото при него МПС. Твърди, че ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента, поради което в полза на ищеца възникнало регресно вземане срещу него за платеното обезщетение и разноските по определянето му в размер от 15,65 лева. След получаването на регресна покана за доброволно плащане на дължима сума ответникът изпратил на ищеца изричен отказ, При така изложените твърдения претендира присъждането на съдебно предявеното вземане, заедно със законната лихва разноските по делото.

Ответникът оспорва иска по основание и размер. Признава, че е бил застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за Land Rover “Range Rover Sport” с ДКН ****** към датата на настъпване на твърдяното застрахователно събитие, както и, че посочената от ищеца сума действително е била платена на отремонтиралия увредения лек автомобил Nissan “Qashqai“ с ДКН ****** сервиз. Оспорва твърденията на ищеца за настъпването на ПТП с участието на застрахования при него лек автомобил и вината на водача му. В тази връзка изтъква, че ищецът не представя протокол за ПТП. Оспорва наличието на причинно следствена връзка между твърдените вреди и процесното застрахователно събитие. Счита, че претендираното обещетение е завишено и като размер.

При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване, което мотивира с твърдения, че застрахования при ищеца лек автомобил е бил паркиран в нарушение на правилата върху пътното платно. Иска от съда да отвхърли иска или да съобрази 50 % принос на водача на увреденото МПС. Претендира разноски.

За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 411 КЗ е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените 3 обстоятелства.

В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже, че е погасил претендираното вземане, както и да обори презумпцията за вина по чл.45, ал.2 ЗЗД и да установи твърденията, на които основава възражението си за съпричиняване.

С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 вр. чл. 153 ГПК безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че ищецът заплатил като застрахователно обезщетение по валиден договор за имуществено застраховане „Каско +“ сумата от 4035,73 лева за отремонтирането на увредения автомобил, като е сторил ликвидационни разноски на стойност 15,65 лева, че към датата на ПТП ответникът е бил застраховател по валидна застраховка „Гражданска отговорност” на водача на Land Rover “Range Rover Sport” с ДКН ******, както и получаването на регресна покана от ответника преди завеждането на делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4