Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 86 от 18.10.2021, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 539/2021
Вид
Решение № 86
Подписан
18.10.2021
В сила
18.10.2021
Състав
Александър Любенов Александров, Венцислав Стоянов Маратилов, Коста Стоянов Стоянов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Пазарджик, 15.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на единадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Александър Люб. Александров

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Коста Ст. Стоянов при участието на секретаря Константина Д. Рядкова като разгледа докладваното от Александър Люб. Александров Въззивно наказателно дело от частен характер № 20215200600539 по описа за 2021 година

С присъда № 260031 от 18.06.2021г., постановена по НЧХД № 247/20г. на РС – Велинград е постановено следното :

Признава подсъдимия АС. ЮЛ. М.от село Г., общ. Велинград, за невиновен в това, че е нанесъл публично клевета на М. С. О. от село Г., като е разпространил чрез печатно произведение /публикация във ********, в сайта на *********** и в сайта на ********/ - на 26.05.2019г. е разгласил позорно обстоятелство за него и му е приписал престъпление - разгласил е, че е агитирал хора от с. Г. на висок глас, че е обещавал да ги назначи на работа, като агитацията е била за ПП ДПС ,че е давал пари на хората в брой на всеки,който си даде личната карта, с цел агитация да гласуват за определена партия, като по този начин е разгласил за него позорно обстоятелство и му приписва престъпление по чл. 167 ал. 2 от НК , като го оправдава по обвинението за престъпление по чл. 148 ал. 2 във вр. с ал 1, т.1 и т. 2 от НК и във вр. с чл. 147 от НК.

Отхвърля иска предявен от М. С. О. от село Г., ул.“*************“ № 23 против АС. ЮЛ. М., живущ в село Г., общ.Велинград, за заплащане на сумата 15000 лева/ петнадесет хиляди лева / , представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъпление по чл. 148 ал. 1 т. 1 и т. 2 и ал. 2 от НК, във връзка с чл.147 от НК , ведно със законната лихва считано он 26.05.2019 година до окончателното й изплащане и разноски по 1 делото в размер на 1280.00 лева /хиляда двеста и осемдесет лева/.

Осъжда М. С. О. от село Г., да заплати на АС. ЮЛ. М. от село Г. разноски по делото в размер на 1400 лева /хиляда и четиристотин лева/.

Против така постановената присъда е постъпила жалба от частния тъжител М. С. О. от с. Г., обл. Пазарджишка, чрез неговия повереник. Излагат се оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по частното обвинение за престъпление по чл. 147 ал. 1 от НК. Поддържа се също и наличието на допуснати отстраними, съществени процесуални нарушения, довели да ограничаване правата на частния тъжител.

В тази насока се твърди, че съдът не разгледал на практика тъжбата, с която бил сезиран, като взел предвид само част от изложените в същата факти. Като друго нарушение се сочи, че първоинстанционният съд не поставил на вещото лице всички въпроси, които били поставени от частното обвинение, което в крайна сметка попречило да се разкрие обективната истина по делото.

Не се правят искания по доказателствата.

В съдебно заседание повереникът на частния тъжител поддържа подадената жалба, както и релевираните със същата отменителни основания.

Защитникът оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на оправдателната присъда. Поддържа, че същата е обоснована и законосъобразна.

Подсъдимият, упражнявайки правото си на лична защита и последна дума, също прави искане за потвърждаване на присъдата на РС Велинград.

Пазарджишкият окръжен съд провери правилността на обжалваната присъда във връзка с доводите на страните, доказателствата по делото и служебно на основание чл. 314 от НПК.

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Тъжителят е директор на ************“ с.Г.. Подсъдимият е кмет на с.

Г., общ. Велинград.

На 26.05.2019 год. са проведени избори за Европейски парламент, като в Кметство с. Г. гражданите са гласували в две секции - № 41 ,находяща се в училище в с. Г. и № ***, находяща се в детска градина в с.Г., махала ***//***.

Подсъдимият, в качеството си на кмет на селото, получил информация от съселяни, че О. агитирал в центъра на селото.

Подсъдимият М. съобщил за това на координатора в на ПП „*****“, свидетелката Т., която го посъветвала да се обади на телефон 112.

М. подал сигнал на 112 за нарушаване на изборите от директора на ДЛС „*****“ Г.П. и от общинския съветник от ДПС и директор на училището 2

М.О.. Съобщил, че обикаляли от сутринта, пак били в с. Г. със служебен джип, манипулирали хората „*************“. Уточнил, че агитираните хора били работници към стопанствата и че тези лица ги заплашвали да гласуват за ДПС и ги принуждавли, като съобщил и номерата на секциите в с. Г., пред които било извършвано нарушението – № 41 и № ***.

По повод подадения сигнал на място, в с. Г., били изпратени полицейски служители, в това число и свид. Я..

Повод на сигнала, кметът на с. Г. бил извикан в сградата на полицейското управление на Велинград. Там М. обяснил, че бил получил информация от съселяни, че О. е в центъра на селото и агитира.

На сайта „***********“ с дата 26 май била публикувана информация, че от „*****“ – Пазарджик била подадена жалба срещу активисти на ДПС за незаконна агитация пред секция *** в с.Г.. на сайта пишело: „Според сигнала, в 11:00 часа М. О. – общински съветник от ДПС в община Велинград и Г.П. – директор на ***********, са агитирани хората пред секцията и на висок глас са призовавали тези от всички около питейни заведения да гласуват за ДПС, обещавали са им са ги назначат на работа веднага след изборите, събирали са им личните карти и на всеки, който си даде личната карта, са му давали пари в брой“. На сайта било отразено, че агитацията е нарушение на чл. 182 ал.4 от Изборния кодекс и че жалбата е по сигнал на кмета на с.Г. А.М..

На сайта на „********“, с дата 26 май 2019 год., било написано: „***** и БСП /****//*///“, като се сочи, че са подадени три сигнала в пазарджишката РИК от „*****“ Пазарджик и че и трите са срещу активисти на ДПС за незаконна агитация във Велинградско – единият е за агитация пред избирателна секция в с.Г. срещу общински съветник и директор на държавно горско стопанство, които били агитирали хората пред секцията и с висок глас са призовавали всички от околните питейни заведения да гласуват за ДПС, като им обещавали да ги назначат на работа веднага след изборите, както и че са събирани лични карти на всеки и са давани пари на ръка. Посочено било също, че агитацията е нарушение на чл. 182 ал. 4 от Изборния кодекс.

На сайтовете „**********“ и на „/*/*/.com“ било публикувана следната инфармация: „***** – Пазарджик подаде жалба срещу активисти на ДПС за незаконна агитация пред секция *** във велинградското с.Г.. Според сигнала, в 11:00 часа М. О., общински съветник от ДПС в община Велинград и Г.П., директор на ***********, са агитирани хората пред секцията и на висок глас са *************************************“, след което е отбелязано, че агитацията е нарушение на чл. 182 ал. 4 от Изборния кодекс и че жалбата е по сигнал на кмета на с.Г. А.М..

Видно от писмо от ЦИК София от 26.11.2019 г., комисията не разполага с данни, откъде сайтът *********** е получил информация за подаден сигнал в деня на изборите – 26.05.2019 година. Към писмото е приложено копие от електронния регистър на РИК Пазарджик, от който е видно, че сигналът е изпратен по компетентност на Районна прокуратура Велинград. От тази разпечатка е видно, че сигналът/жалба е заведен в посочения регистър под № 3

6ЖС, 12:05 ч., подател А.Д. – пълномощник на ПП “*****“, като с изх. № 17/26.05.2019 година е изпратен на РП Велинград. Тези обстоятелства се потвърждават и от писмо от 12.11.2019 година, изпратено от РИК Пазарджик, като се уточняват и имената на лицата, срещу които е подадена жалбата – тъжителя О. – общински съветник и Г.Н.П. – Директор на ДЛС Велинград Според заключението на компютърно - техническата експертиза, към момента на изготвяне на експертизата е извършено търсене на имената на подсъдимия и не е намерен общодостъпен профил, като освен това със средствата на тази експертиза е невъзможно да бъде направено категорично заключение по отношение на регистрирани профили в социална мрежа ********, тяхното съдържание, състояние, настройки, права и т.н. за минал период – тези данни се съхраняват от доставчика на електронната услуга и вещото лице няма достъп до тях, като при доброволно предоставяне на потребителско име и парола е възможно изземване на информационни данни, без възможност за установяване на изтрити или променени данни.

Според експертизата, установена е публикуваната информация в сайта *********** /онагледена с цветни снимки/, а за същата информация към момента на изготвяне на експертизата в сайта на ********, като не може да бъде извършено търсене, като относно съдържание, състояние, настройки, права и т.н. за минал период в сайтовете – тези данни се съхраняват от доставчика на електронната услуга и вещото лице няма достъп до тях.

В съдебно заседание, пред състава на съда, вещото лице обяснило, че за изготвяне на заключението си е работило в социална мрежа ********, сайтовете Избори.бг и *********, съгласно поставената от съда задача, като не може да каже колко пъти е прочетена информацията в съответните сайтове и от кого е публикувана.

Тази фактическа обстановка районният съд приел за установена при съвместния анализ на писмените и гласни доказателства и доказателствени средства, както и от заключенията на експертизите.

При така установената фактическа обстановка, правилно

Велинградският районен съд е признал подс. АС. ЮЛ. М. от с. Г., обл.

Пазарджишка, за невиновен в това, че е нанесъл публично клевета на М. С. О. от село Г., като е разпространил чрез печатно произведение /публикация във ********, в сайта на *********** и в сайта на ********/ - на 26.05.2019г. е разгласил позорно обстоятелство за него и му е приписал престъпление разгласил е, че е агитирал хора от с. Г. на висок глас, че е обещавал да ги назначи на работа, като агитацията е била за ПП ДПС, че е давал пари на хората в брой на всеки, който си даде личната карта, с цел агитация да гласуват за определена партия, като по този начин е разгласил за него позорно обстоятелство и му приписва престъпление по чл. 167 ал. 2 от НК.

Правилно районният съд е приел, че от обективна и субективна страна подсъдимият не е осъществил престъпния състав на чл. 148 ал. 2 във вр. с ал 1, т.1 и т. 2 от НК и във вр. с чл. 147 от НК.

4

След анализ на събраните по делото доказателства, контролираната съдебна инстанция обосновано е стигнала до фактическия извод, че от обективна страна е установено, че подсъдимият, в качеството си на кмет на село Г. и след като получил сигнали от свои съграждани, е подал сигнали за нарушение на изборната дисциплина от страна на тъжителя. Такива сигнали подал до координатора в на ПП „*****“ и на телефон за спешни повиквания 112.

По делото не е установено подсъдимият да е подавал посочения сигнал до каквито и да било сайтова или да я е разпространил по какъвто и да било начин.

Районният съд е изложил изчерпатели и убедителни доводи, споделени и от настоящата инстанция, че така подадените сигнали са в изпълнение на правото на жалба, гарантирано от чл. 10 от ЕКПЧ, конституционно закрепено и в чл. 45 от Конституцията на Република България .

При това следва да се отбележи изрично, че относно подадените сигнали в офиса на ПП “*****“ във Велинград и на тел. 112, правилно районният съд е приел, че не е сезиран с обвинение.

В констекста на казаното, неоснователно се явява оплакването в жалбата, че съдът не бил преценил всички факти, изложени в частната тъжба, дала повод за образуване на настоящето наказателно производство от частен характер. В същата, като предмет на доказване са въведени единствено твърдения, че подсъдимият бил наклеветил частния тъжител, чрез разпространяване на опозоряващи обстоятелства и приписване на престъпление, което станало, чрез публикуване във „********“ и на сайтовете *********** и ********. Съдът е събрал възможните относими доказателства по тези твърдения и правилно е приел същите за недоказани.

Неоснователно е и оплакването, че първоинстанционният съд не поставил на вещото лице всички въпроси, които били поставени от частното обвинение, което в крайна сметка попречило да се разкрие обективната истина по делото.