Решение № 2841 от 31.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2841 гр. София, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Десислава Ст. Чернева при участието на секретаря Ирина Ст. В.а като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело № 20221100512960 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба на Н. А. Н. срещу Решение № 20031052/19.04.2022 г. по гр.д. № 21013/2020 г. по описа на Софийския районен съд, III ГО, 83-ти състав. В жалбата са развити оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебното решение, което твърди да е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, при неизяснена фактическа обстановка и без да са обсъдени противоречията в събраните доказателства. Отправено е искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което претенцията му с правно основание чл.127, ал.2 СК да бъде уважена като му бъдат предоставени родителските права по отношение на детето З. Н. Н., роден на 20.08.2014 г., местоживеенето на малолетното да бъде определено при него и да бъде разписан режим на лични отношения на майката Б. А. П. с детето З..

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Б. А. П. е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба и излага доводи за нейната неоснователност.

В подадения отговор е инкорпорирана и насрещна въззивна жалба на Б. А. П. срещу Решение № 20031052/19.04.2022 г. по гр.д. № 21013/2020 г. по описа на Софийския районен съд, III ГО, 83-ти състав в частта, в която е определен режим на лични отношения между Н.

А. Н. и общото им дете З.. Изложени са съображения, че срещите между бащата и детето 1 следва да се осъществяват единствено в нейно присъствие или в присъствието на посочено от нея лице или на социален работник от АСП, Д „СП“ – Люлин и малолетният не следва да приспива в дома на баща му.

Въззивникът и въззиваемата страна Н. А. Н. е депозирал отговор на подадената от Б.

А. П. въззивна жалба, с който изразява становище за неоснователност на последната.

Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл.259, ал.1 ГПК от страни, притежаващи правен интерес от обжалването, и са насочени срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Софийски градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи по делото, приема за установено следното:

С Решение № 20031052/19.04.2022 г. по гр.д. № 21013/2020 г. по описа на Софийския районен съд, III ГО, 83-ти състав, на основание чл.127, ал.2 СК, упражняването на родителските права по отношение на детето З. Н. Н. е предоставено на неговата майка Б. А.

П., при която е посочено то да живее, определен е режим на лични отношения на бащата Н.

А. Н. с малолетното дете и същият е осъден да му заплаща месечна издръжка в размер на 177,50 лева, считано от 29.05.2020 г. до настъпване на законово основание за нейното изменение или погасяване, ведно със законната лихва при забава за всяка просрочена вноска.

Първоинстанционният съд е допуснал предварително изпълнение на решението в частта за издръжката на детето и е осъдил Н. да заплати на СРС държавна такса от 255,60 лева върху определения размер на издръжката.

От представения пред първоинстанционния съд дубликат на удостоверение за раждане, издадено на 11.09.2014 г. от Столична община – район „Люлин“ се установява, че страните са родители на родения на 20.08.2014 г. З. Н. Н..

Не е спорно в производството, че страните не са сключвали граждански брак, не съжителстват заедно през последните шест години и понастоящем детето З. живее при неговата майка.

При изслушването по реда на чл.59, ал.6 СК от въззивния съд въззивникът и въззиваема страна Н. А. Н. поддържа искане нему да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето З., тъй като е по – пригодният родител, разполага с по – добра среда за възпитание на подрастващия и с по – добри жилищни условия. Посочва, че в последните две години живее в наето жилище в столичния квартал „Банишора“, трудово ангажиран е като общ работник в „Софарма“ АД, получава месечен доход в размер на 1 200 лева, работи на нормирано работно време при петдневна работна седмица. Допълва, че се грижи сам за детето всяка събота и неделя, но можел да разчита на помощта на жена, която живеела в близост до дома му. Заявява, че не заплаща издръжка за детето, тъй като е убеден, че парите ще бъдат похарчени от майката за нейни нужди, но през почивните дни, когато се грижи за сина си, му дава по два лева и му купува дрехи и обувки.

Опасява се, че въззиваемата страна и въззивник Б. А. П. не полага добри грижи за малолетния, оставя го без надзор, случвало се да поверява грижите за него на мъж с малко 2 име „Д.“, който извършил блудствени действия с детето. Твърди, че в дома на майката цари хаос и няма обособено място, където синът му да учи.

При изслушването от въззивния съд въззиваемата и въззивник П. посочва, че от четири години живее в общинско жилище с детето З. и едноутробния му брат Х..

Ангажирана е като социален асистент на по – големия й син и допълнително работи като хигиенист без сключен трудов или граждански договор, а общо получаваният от нея месечен доход възлиза на около 1 500 лева. Посочва, че отношенията между двете деца са добри, помежду им има изградена добра връзка. Изразява желание да упражнява родителските права по отношение на детето З., за когото полага непосредствени грижи.

Твърди, че по този начин ще се съхрани връзката между двамата братя. Категорична е, че блудствени действия с детето З. не са извършвани, а споделеното от бащата в тази насока е резултат от опита на въззивника да получи родителските права и подетата от него война срещу нея. Заявява, че не желае да прекъсва връзката на детето З. с неговия баща. Посочва, че получава подкрепа при отглеждане на децата от вуйчо й, свидетеля Е.А.М.. и представители на общност от православната църква.

Въз основа на заключението на приетата по делото Комплексна съдебна психологична и психиатрична експертиза (КСППЕ) се установява, че майката е със задоволителен родителски капацитет, има дългогодишна подкрепяща среда от църковната общност и от по – възрастни хора и е в състояние да се грижи самостоятелно за детето, използвайки този допълнителен ресурс. Бащата е с нисък родителски капацитет, доколкото демонстрира липса на умения да не въвлича детето в родителския конфликт. Експертизата не потвърждава адекватността на същия за самостоятелно полагане на грижи за детето, доколкото съществува риск последното да окаже влияние върху цялостното развитие на подрастващия и да доведе до агресия у него. И при двамата родители е налице ниско когнитивно функциониране, което при майката отговаря на лека степен на изоставане, а при бащата е на ниво граничен тип до лека степен на изоставане. При страните не са установени тежки нарушения в интелектуалното функциониране, което да ограничава родителската им годност или да уврежда дееспособността им. Н. демонстрира затруднения в регулацията на емоциите и поведението, което предпоставя по – висок риск по отношение на отглеждане и възпитание на малолетния. Детето има изградена емоционална връзка и с двамата си родители, като тази с майката се характеризира с по – голяма дълбочина и е доверителна. По отношение на бащата детето изпитва повишена подозрителност, поради отношението и поведението на този родител към майката, която З. приема за най – значимия човек в живота си, източник на подкрепа и сигурност. При детето не е налице отчуждение от неговия баща, но съществува риск от такова, поради поведението на този родител, което подрастващия възприема като заплашително и такова, което не е съобразено с чувствата, потребностите и преживяванията на малолетния, но не може да се свърже с отчуждаващо поведение на майката. Промяната в поведението на детето по отношение на бащата е мотивирана от поведението на бащата, което З. приема за заплашително и несправедливо.

Експертизата е заключила, че при детето не са налице промени в психичното 3 функциониране, които да могат да се свържат с преживяно насилие. Подрастващият е спокоен, с добро самочувствие и реалистична и позитивна самооценка, с добра адаптация в училище, приятелска среда, добър и близък контакт с по – големия му брат, социално адаптиран е. Няма данни да е податлив на чужди внушения, не споделя за травматични сексуални преживявания и наличие на такива не са открити от експертите при проведените за нуждите на изследването проективни тестове. Детето се разстройва от скандалите между неговите родители, в които възприема бащата като агресор спрямо майката.

При тестовото изследване отношенията на детето З. с по – големия му брат Х. са оценени от експертите като отлични, близки, емоционални и доверителни.

Вещите лица са препоръчали включване на бащата в програми за повишаване на родителския капацитет с насоченост към овладяване на неприемливото поведение към майката, което косвено се отразява на детето. Отправени са препоръки за консултиране на майката с оглед надграждане на родителските умения.

Експертизата е установила запазена връзка на детето с двамата му родители и необходимост същата да бъде съхранена и са предложили подходящ за това режим на лични отношения на подрастващия с неотглеждащия родител.

При разпитите си вещите лица са приели, че детето не следва да губи контакт с неотглеждащия родител, потвърждават потребността му от двамата родители, но са категорични, че детето следва да бъде в предвидима и сигурна среда, в която няма агресия.

Промяната в режима на лични отношения на детето с неотглеждащия към момента родител в посока на неговото разширяване е обусловена от отработване на родителския конфликт, повишаване на родителския капацитет на бащата и премахване на враждебността му към майката. Тъкмо това враждебно отношение на бащата вещите лица разпознават като причина за тревожност у малолетния и за установената при него потребност да се защитава.

Експертите са категорични, че липсва основания контактите между бащата и детето да бъдат супервизирани или провеждани в присъствие на трето лице.

Експертизата е обективно и компетентно изготвена и се възприема от съда.

При проведеното на основание чл.21, т.15 вр. чл.15, ал.6 ЗЗДет за нуждите на въззивното производство социално проучване от АСП, Д „СП“ – Люлин е установено, че детето З. се отглежда в семейството на своята майка, при която съжителства с едноутробния си брат Х., който е на шестнадесет годишна възраст и има специални нужди. Наблюдавана е силна емоционална връзка между децата и на същите с майката. Констатирано е, че З. е привързан към майка си и в нейно присъствие е спокоен. Личният лекар на детето е съобщил, че З. е здрав, не страда от хронични заболявания, спазен е имунизационният календар, по подрастващия не е забелязал следи от физическо насилие и за него липсват основания за съмнения за физическа злоупотреба с подрастващия. Социалното проучване е констатирало, че П. живее с двете си деца в наето жилище, което е общинска собственост и се състои от голяма стая с кухненски бокс и сервизни помещения. При посещение на имота социалните служители са констатирали добри хигиенно – битови условия. В жилището двете деца делят обща спалня. Детето З. е ученик във втори клас в 79 СУ „Индира Ганди“ и 4 по данни на класния му ръководител се справя много добре с учебния материал, интегрирано е и е адаптирано в училищната среда, добре обгрижвано от своята майка.

Подрастващия е споделил, че иска да гостува на баща си, чувства се добре с него, тъй като го води на кино, осигурява му доставка на готвена храна и му позволява да играе на таблет неограничено. Отрекъл е да е оставян от майката без надзор.

В социалния доклад от 12.05.2023 г. са закрепени констатации, че майката продължава да упражнява родителските права по отношение на детето З., което заявява желанието си да живее в нейния дом и понастоящем не желае да гостува на баща си, тъй като последният постоянно го разпитва за живота на майката.