Определение № 993 от 24.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 993 гр. Пловдив, 24.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20235300500725 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 – чл.278 от ГПК .

Образувано е по частна жалба с вх. №8826/17.03.2023 г. на регистратурата на Окръжен съд Пловдив, подадена от Н. К. А. от град София чрез пълномощниците адв. С. И. и адв. Д. Т., против определение №1429/03.02.2023 г., постановено по гр.д. №17711/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХХII гр.с., с което е прекратено производството по делото и е върната исковата молба.

Жалбоподателят твърди, че атакуваното определение е неправилно, постановено при съществено нарушение на материалния закон и необосновано, като се излагат подробни съображения. Иска се атакувания съдебен акт да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.

Пловдивски окръжен съд, като взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от страна, имаща правен интерес от обжалване на съдебния акт, в законоустановения срок. Внесена е и дължимата държавна такса. Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Производството по гр.д. №17711/2022 г. на РС Пловдив е образувано по искова молба, подадена от Н. А. против Д. В. и С. В., за обявяване за нищожен на договор за продажба на имот – частна държавна собственост, с идентификатор *** по КККР на град Пловдив. В исковата молба е посочено, че ищцата е била собственик на първи жилищен етаж в сграда, построена в описания имот, както и на ½ идеална част от 1 сутерена в сградата, като с ответниците са били съсобственици. Между страните са се водили дела, включително и изпълнителни. След като установила при посещение на място, че сградата липсва, се обадила на ответника, като същият я уведомил, че е разрушил жилищната сграда, тъй като е придобил дворното място, където е построена. Разрушаването на сградата от ответниците е неправомерно и е предмет на гр.д. №2492/2021 г. на ПдОС. Счита, че документът, въз основа на който В. е станал собственик на дворното място – преди частна общинска собственост – е с невярно съдържание, тъй като той не е единствен собственик на сградата. Към исковата молба обаче е приложен не оспорвания договор, а друг, сключен между ответниците и М. И., за продажба на недвижимия имот. Същевременно е поискано да се изискат всички документи от Община Пловдив, включително договор за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост – от 26.04.2021 г., сключен между В. и Общината.

С разпореждане №28042/07.12.2022 г., постановено по делото, съдията докладчик е указал на ищеца в триседмичен срок да изложи правен интерес от обявяване на договора за продажба на недвижим имот за нищожен, какви права и законни интереси на ищеца са накърнени от сключването му и по какъв начин обявяването за недействителен ще се отрази на ищцата и на нейните права; да се уточни на коя разпоредба на закона противоречи договора за продажба, да се изложат конкретни обстоятелства за нищожността, да се насочи иска срещу купувача по договора за продажба М.

И., да се представи данъчна оценка, да се впише исковата молба. Указано е, че при неизпълнение исковата молба ще бъде върната.

Съобщение е връчено на 21.12.2022 г. на посочения в исковата молба съдебен адрес. В определения срок (на 06.01.2023 г.) е постъпила молба – уточнение. Отново е обосновано, че се иска обявяване нищожност на договор за продажба на имущество – частна общинска собственост, тъй като ищцата, като собственик на част от построената в имота сграда, не може да закупи полагащата се част от общинския имот. Същевременно към датата на сключване на договора между ответника и Община Пловдив, В. не е бил собственик на първия жилищен етаж и ½ идеална част от сутерена. С молбата като ответници са посочени М. И. и Община Пловдив. Поискано е и удължаване на срока за отстраняване нередовностите на исковата молба. С молбата е посочено, че ЧСИ е въвел във владение А. на собствения имот на 25.07.2019 г., като е приложен и протокола за въвод във владение.

С разпореждане №647/10.01.2023 г. е даден едноседмичен срок на ищеца да конкретизира кой от двата договора иска да се обяви за нищожен, като насочи иска си срещу страните по него; да се изложи какви права на ищцата се накърняват от оспорвания договор за продажба и как обявяването му за нищожен ще се отрази на нейната правна сфера; на кои императивни норми противоречи договора за продажба и да се посочат конкретни обстоятелства, на които се основава претенцията.

2

С нова молба – уточнение, депозирана в определения от съда срок, е уточнено за пореден път, че се иска обявяване за нищожен на договора, сключен между В. и Община Пловдив, а И. е посочена единствено в изпълнение на указанията на съда. Отбелязано е, че Община Пловдив е необходим другар. Изрично е посочено, че поради продажбата на земята на ответника, ищцата не може да упражни правото си да закупи земята, върху която е построена къщата, като при обявяване на договора за нищожен ще може да упражни правото си. Изложени са и подробни съображения в тази насока – за наличие на правен интерес. Посочено е и, че съдът не се е произнесъл по предходно направени доказателствени искания – за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с данъчна оценка и свързано с вписването на исковата молба, както и за продължаване на срока.

С атакуваното определение №1429/03.02.2023 г. е прекратено производството по делото и е върната исковата молба. Съдът се е мотивирал, че ищецът не е обосновал правен интерес от обявяване на недействителността на сделката, в която той не е участвал като страна, тъй като не са засегнати негови права и законни интереси и отмяната на акта няма да доведе до защита на такива. Прието е, че ответникът В. също притежава идеална част от сградата, като се намира в същото положение като ищцата. Същевременно сградата вече не съществува, като не са налице предпоставките на чл.35, ал.3 от ЗОбС.

Определението според настоящия състав е незаконосъобразно – постановено е в разрез с материалния закон.

Според изложеното в ТР №7/13.01.2023 г. по тълк.д. №7/2020 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно чл. 8, ал. 1 ЗЗД договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една връзка между тях, като съгласно чл. 21, ал. 1 ЗЗД той поражда действие между страните, а спрямо трети лица - само в предвидените от закона случаи.

Макар да не поражда действие по отношение на трети лица, договорът може да намери отражение и в тяхната правна сфера, ако засяга права, които тези лица имат по отношение на една от страните по договора и прави упражняването им невъзможно или значително неудобно. В този случай третото лице може да се позове на нищожност на договора, а оттам и на липса на правни последици от същия, които правят невъзможно упражняването на правото му… Твърдението на третото лице за нищожност може да бъде оспорено от която и да е от страните по договора, в който случай е налице правен спор по отношение на нищожността. Нищожният договор не е правно нищо, тъй като, макар и да не поражда правни последици, създава привидност за тяхното съществуване. Затова правният спор следва да бъде разрешен по исков ред, чрез предявяване на отрицателен установителен иск от третото лице. Правоотношението между това лице и една от страните по договора не е предмет на този иск, а само обосновава интереса от предявяването му. Предмет на производството е 3 съществуването или не на породената от договора правна връзка между страните, а не това, дали конкретните правни последици от нея са настъпили.

Страни по този спор са от една страна позоваващото се на нищожността трето лице, а от друга страна - страните по договора, тъй като се отрича действието му в цялост, а не само за една от тях.

В настоящия случай ищцата обосновава правния си интерес с възможността също да закупи част от земята, върху която е била построена сградата, което касае имуществената сфера на А.. Нещо повече – същата неколкократно е обосновала правен интерес пред първоинстанционния съд.

Той е приел, че А. е в същото положение като В., тъй като са били собственици на сградата, което обуславя интереса на ищцата също да придобие право на собственост върху имота, върху който е построена сградата, което е в разрез с извода му за липса на правен интерес.

Отделно от това, както правилно е посочено и в частната жалба, правото на строеж не се погасява, ако сградата или част от нея погине, като собственикът разполага с възможността да реализира правото си на собственост в същия обем, като в този случай отново не е без значение чия собственост е дворното място.

Ето защо съдебния акт, с който производството е прекратено, е незаконосъобразен и следва да се отмени, като делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V граждански състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №1429/03.02.2023 г., постановено по гражданско дело №17711/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХХII граждански състав.

ВРЪЩА делото на Районен съд Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4