Решение № 137 от 18.10.2023, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. К., 18.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно гражданско дело № 20235100500222 по описа за 2023 година Производството е по чл. 437, ал. 1 от ГПК.

Постъпила е жалба от Р. Ц. И. от гр. К., в качеството й на длъжник по изпълнително дело № 20238120401019 (№ 1019/2023 г. по описа на ЧСИ с рег.

№ ***), против действията на частния съдебен изпълнител, изразяващи се в налагане на запор върху трудово възнаграждение на длъжника. Счита, че съгласно чл. 446 и сл. от ГПК трудовото й възнаграждение не подлежи на запор, поради което същият бил неоснователен. Освен това, претенцията на БНП „П.П.Ф.“ ЕАД била погасена по давност. Поради изложеното, моли съда да отмени наложения запор.

Постъпило е възражение от взискателя „К.И.И.Б.“ ЕАД, чрез представител по пълномощие, в което се излагат съображения за недопустимост и неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Частният съдебен изпълнител е изложил мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 от ГПК, в които излага съображения за неоснователност на жалбата.

Съдът, като прецени обстоятелствата по делото, прие за установено 1 следното:

От приложеното копие на изпълнително дело № 20238120401019 (№ 1019/2023 г. по описа на ЧСИ с рег. № ***) се установява, че същото е било образувано със страни: взискател – „К.И.И.Б.“ ЕАД и длъжник – Р. Ц. И., въз основа на молба и приложен изпълнителен лист от 22.08.2013 г. на Районен съд – К., издаден в полза на БНП „П.П.Ф.“ ЕАД.

С разпореждане от 08.08.2023 г. частният съдебен изпълнител с рег. № ***, на основание чл. 458 от ГПК, е присъединил държавата като взискател за дължими публични задължения.

Въз основа на молба на взискателя и извършена справка е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в „М.“ ООД гр. К., на основание чл. 450, ал. 3 във връзка с чл. 446 и чл. 446а от ГПК, което се установява от запорно съобщение изх. № 54479/08.08.2023 г., изпратено до и получено от „М.“ ООД гр. К..

При така установените обстоятелства, съдът съобрази следното:

В разпоредбите на чл. 435, ал. 2 и 3 от ГПК изчерпателно са посочени действията на съдебния изпълнител, които могат да бъдат обжалвани от длъжника по изпълнението по реда на чл. 436 и следващите от ГПК, както и основанията, на които това обжалване е допустимо. В тази връзка, доколкото в жалбата е направен довод за насочване на изпълнение върху трудово възнаграждение на длъжника, което не подлежи на запор на основание чл. 446 и сл. от ГПК, съдът намира жалбата за допустима на основание чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК, а именно – поради насочване на изпълнение върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Разпоредбата на чл.

446, ал. 1 от ГПК, на основания на която е наложен запора, допуска насочването на изпълнение върху трудово възнаграждение, чийто размер е над минималната работна заплата, т.е. наложения върху него запор обхваща само секвестируемата част и може да бъде изпълняван само по отношение на нея. Изрично е посочено в запорното съобщение, че при запор върху трудово възнаграждение удръжките се правят ежемесечно при спазване на правилата по чл. 446 от ГПК.

Във връзка с горното следва да се посочи, че налагането на запор върху 2 трудово възнаграждение не е незаконосъобразно действие, но доколкото запора върху трудовото възнаграждение обхваща само секвестируемата част, третото задължено лице, в случая – работодателя, следва да прецени дали и каква част от дохода е секвестируема и подлежи на изпълнение.

Що се касае до довода, че претенцията на БНП „П.П.Ф.“ ЕАД (цедент) е погасена по давност, то следва да се посочи, че в действащия ГПК липсва възможност съдебният изпълнител да се произнася по материалноправни възражения, включително и възражение за погасителна давност. Твърдението за наличие на правопогасяващ принудителното изпълнение юридически факт – погасителна давност, не може да бъде обсъждано и проверявано от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния процес. В тази връзка, следва да се посочи, че за жалбоподателката съществува друг ред за установяване на твърдения от нея юридически факт.

Ето защо, жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

При този изход на делото следва да се осъди жалбоподателката да заплати на взискателя юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 27, ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от изложеното, Окръжният съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Р. Ц. И. с постоянен адрес: гр.

К., ж.к. „В.“ ***, вх. *, ет. *, ап. *, с ЕГН **********, в качеството й на длъжник по изпълнително дело № 20238120401019 (№ 1019/2023 г. по описа на ЧСИ с рег. № ***), против действията на частния съдебен изпълнител, изразяващи се в налагане на запор върху трудовото й възнаграждение в „М.“ ООД гр. К..

ОСЪЖДА Р. Ц. И. с постоянен адрес: гр. К., ж.к. „В.“ ***, вх. *, ет. *, ап. *, с ЕГН **********, да заплати по сметка на „К.И.И.Б.“ ЕАД със седалище и адрес ан управление: гр. С., бул. П.В.“ **, Б.С. „Л. *“, ет. *, ЕИК *********, юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.

3

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4