Решение № 260 от 21.11.2024, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. Шумен, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Йордан В. Димов като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Гражданско дело № 20233600100308 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 247 и чл.248 от ГПК.

Настоящото производство е завършило с постановяване на Решение № 202/10.10.2024 г. С него ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ с ЕИК 200299615 гр.

София е осъден да заплати на С. А. Е., ЕГН **********, гр. Велики Преслав, ул. „.... №15, вх. „Г“, ет.1, ап.51 в качеството й на фактически съжител и наследник на починалия С.Х.И.., ЕГН **********, сумата от 200 000 (двеста хиляди) лева, представляващи претенция за обезщетение на неимуществени вреди – болки и страдания, като пряк иск предявим на основание чл.432, ал.1 от ГПК като отговорност на застрахователя по застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, вследствие смъртта на нейният конкубин (съжител) С.Х.И.., ЕГН **********, настъпила на 08.05.2023 г., вследствие на тежка черепно-мозъчна травма и причинена от ПТП, настъпило на 30.04.2023 г., около 13:06 часа на общински път ІV км 2+100, община Търговище, между селата Разбойна и Стража е настъпило ПТП между л.а. марка „Опел“, модел „Зафира“, с рег. №..... собственост на Д.Д.Х. управляван от правоспособния водач С. Б. Х., ЕГН ********** и велосипед марка „Capriolo“, управляван от велосипедиста С.Х.И.., ЕГН **********, като за това деяние водача С. Б. Х., ЕГН ********** била осъдена с Присъда №4/30.05.2024 г. по НОХД №99/2024 г. по описа на ОС Търговище на наказание лишаване от свобода за една година и осем месеца, чието изпълнение е било отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила на основание чл.66, ал.1 от НК, ведно с мораторната лихва върху сумата за главница, считано от 12.05.2023 г. до окончателното изплащане на главницата.

1

Със същото решение ответника ЗАД „Даллбогг живот и здраве”, ЕИК 200299615, гр.

София е осъден да заплати на адвокат Н. Н. Д. сумата от 3000 (три хиляди) лева с ДДС, представляващи възнаграждение за процесуално представителство на ищцата на основание чл.38 от Закона за адвокатурата.

След постановяване на решението, по делото са постъпили две молби от ищцата С.

А. Н.а с ЕГН **********, чрез адв. Н. Н. Д. с пр. основание чл. 247 и чл. 248 от ГПК, с които е поискано: 1) на осн. чл. 247 от ГПК, да бъде поправен диспозитива на решението, в имената на ищцата, като вместо С. А. Е., бъде записано С. А. Н.а. Искането е мотивирано с факта, че с протоколно определение на съда от 10.09.2024г. е допусната промяна в имената на ищцата във връзка с промяна в гражданското й състояние; и 2) на осн. чл. 248 от ГПК, да се измени решението в частта му за разноските, като в полза на адв. Н. Н. Д. се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 15 180 лева с ДДС на осн. чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно – 8 650лв. плюс + 4% за горницата над 100 000 лева или 4000лв. = 12 650 лева + 2 530лева ДДС или общ размер на адвокатското възнаграждение от 15 180 лева с ДДС. Искането е мотивирано с обстоятелството, че компетентността на СЕС е ограничена, до тълкуване и прогласяване на невалидност на съюзна правна норма, т.е. СЕС няма как да прогласи за нищожна Наредбата, доколкото няма компетентност по ДФЕС да стори това. Компетентността му е ограничена, само и единствено до тълкуване и прогласяване на невалидност на съюзна правна норма.

Излага, че съдът не е изложил никакви мотиви, защо не е приложил чл. 101 параграф 3, който признава, че някои ограничителни споразумения могат да доведат до обективни икономически ползи, които превишават отрицателното въздействие от ограничаването на конкуренцията и освобождава тези споразумения от съответните забрани. Неравноправното третиране на адвокатите щяло да въздейства отрицателно, както на конкуренцията, така й на качеството на оказаната защита, а оттам и съществено щели да се нарушат интересите на представляваните лица. Сочи, че Решението на СЕС не предпоставя на националните съдилища средство, посредством което бланкетно да се отхвърли приложимостта на Наредбата единствено поради наведената в Решението потенциална възможност за колизия между механизма за определяне на минималното възнаграждение според националното ни законодателство и чл. 101, пар. 1 от ДФЕС. Също така излага и, че доколкото към настоящия момент съдебната практика е противоречива и няма инициирано производство пред ВКС, с цел постигане на единно тълкуване относно легитимността на целите зад Наредбата, то националните съдилища не разполагат с ясен и непротиворечив стандарт на тълкуване на задължението за минимално възнаграждение, предвидено в наредбата и същата следвало да се прилага, независимо от решението на СЕС, с оглед изчисляване на възнагражденията.

Отделно от това, счита и, че отказа да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, само и единствено поради обстоятелството, че предоставената правна помощ е безплатна на основание чл. 38, ал. 2 във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, се явява дискриминационно, доколкото води до неравенство в третирането и във възможността за участие в обществения живот и би довело до изкривяване на пазара на адвокатските услуги и отказ от страна на адвокатите да предоставят безплатни адвокатски услуги на материално затруднени лица. Тъй като съда е 2 присъдил само 3000 лева адвокатско възнаграждение, моли съда да измени постановеното решение, в частта за разноските и присъди на процесуалния представител на ищцата допълнително сумата от 12 180лева с ДДС.

В сроковете по чл. 247, ал. 2 и чл. 248, ал. 2 от ГПК, от ответника по делото е постъпил отговор само по молбата с пр. основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, в който излага становище за нейната неоснователност и моли съда да я остави без уважение.

Така подадените молби с правно основание чл. 247 и чл.248, ал.1 от ГПК, са подадени в законовия срок, който е и срока за обжалване на решението и са допустими.

След като се запозна с материалите по делото и направените в тях искания, съдът намира за основателна само молбата по чл. 247 от ГПК, поради следното:

Съгл. разпоредбата на чл. 247 от ГПК, съдът по своя инициатива или по искане на страната може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. Като съобрази изложеното в молбата и материалите по делото, съдът намира, че при постановяване на посоченото съдебно решение е допуснал очевидна фактическа грешка, изразяваща се в погрешно изписване фамилното име на ищцата, като вместо Н.а, е записано Е., който пропуск подлежи на отстраняване по реда на чл.247 от ГПК.

По отношение на молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК, следва да се има предвид следното: В мотивите на постановеното решение № 202/10.10.2024 г., съда подробно се е мотивирал, че при хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ЗА, същия не следва да прилага Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като същата установява неразрешен от общностното право минимален стандарт на адвокатските възнаграждения. Позовал се е на относимата към казуса практика - Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, в което е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Посочено е, че Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 от ГПК, поради което настоящият съдебен състав е направил преценка по приложението на нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗА, която препраща към Наредба №1/2004 г., с оглед на което същия е приел за справедлив размер на адвокатското възнаграждение на адвоката, осъществил безплатната правна помощ, предвид фактическата и правна сложност на делото и обема на извършената от адвоката работа в размер на 3000 лева с ДДС.

3

Въведеното с чл.38, ал.2 о т ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на чл.101, § 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС. Нормата на чл.38, ал. 2 от ЗА, препращаща към Наредба №1/2004 г., не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда, с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Съгласно посочените критерии, съда е присъдил адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищците по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, в размер под минималния по Наредбата, като при определянето му е отчетен положения от пълномощника труд. Следва да се посочи и това, че разноските не са направени от страните по делото, а се присъждат на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата и са за оказана безплатна адвокатска помощ.

С оглед на горното, следва да бъде оставена без уважение молбата с пр. основание чл.

248 от ГПК, съдържаща искане на процесуалния представител на ищцата за изменение на Решение № 202/10.10.2024 г. постановено в настоящото гр. дело № 20233600100308 по описа на ОС – Шумен, в частта му за разноските, като на адвокат Н. Н. Д. се присъди допълнително сумата от 12 180 лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ищцата.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

На осн. чл. 247, ал. 1 от ГПК, ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА

ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в решение № 202/10.10.2024 г. постановено в настоящото гр. дело № 20233600100308 по описа на ОС – Шумен, както следва: името на ищцата С. А. Е., да се чете С. А. Н.а.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователно искането на адвокат Н. Н. Д. да бъде изменено на осн. чл. 248 от ГПК, Решение № 202/10.10.2024 г. постановено по гр. дело № 20233600100308 по описа на ОС – Шумен, в частта за разноските, като в полза на адв. Н.

Н. Д. се присъди допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 12 180 лева с ДДС на осн. чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Настоящото решение да се счита за неразделна част от решение № 202/10.10.2024 г.

4 постановено по гр. дело № 20233600100308 по описа на ОС – Шумен.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от узнаването пред Апелативен съд – Варна, съобразно чл. 247, ал. 4 и чл. 248, ал.3 от ГПК, във вр. с чл. 259, ал.1 от ГПК.

Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________

5