Решение № 3554 от 13.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3554 гр. Пловдив, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20265330102046 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 26 ал. 1, предложения първо и трето от ЗЗД, вр. чл. 11 от ЗПК и чл. 92 от ЗЗД.

Ищцата С. Я. К., ЕГН: **********, от село Я., област П., ул. „*********“ № ***, чрез пълномощник адв. С. Н., е предявила против „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК:

201127485, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от управителите С. Н. и Н. Л., иск за прогласяване нищожността на клаузата от допълнително споразумение към договор за потребителски кредит № ********* г., обективирана в раздел III- клиент, т. 3, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 390 лева при непредставяне на обезпечение съгласно чл. 10 от ОУ на договора за кредит, като противоречаща на принципа на добрите нрави и заобикаляща изискването на чл. 19 ал.

4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл. 11 ал. 1 т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № ********** г., по силата на който на лицето бил предоставен заем в размер на 600 лева, при фиксиран ГЛП- 50, 95 % и ГПР- 63, 49 %, за срок от 10 месеца.

Съгласно чл. 10 от ОУ на договора се предвиждало предоставяне на обезпечение- банкова гаранция или поръчител, който отговаря на определени условия. Към договора било сключено и допълнително споразумение от 16.01.2025 г., според раздел III- клиент, т. 3 на което при непредставяне на обезпечение по кредита се дължала неустойка в размер на 390 1 лева, платима разсрочено с погасителните вноски. Кредитът бил усвоен, но тази неустойка не се дължала. За да се заобиколи нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК фирмите за бързи кредити въвели практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат да отговорят (неизпълними условия за поръчителство или банкова гаранция), а като санкция за неизпълнение се предвиждало заплащане на неустойки или такси, чрез които се гарантирала допълнителна печалба за дружествата. Преценката за действителността на неустойката следвало да се прави с оглед претърпените вреди, доколкото тя следвало да служи като обезщетение при неизпълнение. В конкретния кредит обаче неустойката била загубила присъщите си функции, защото размерът й бил около половината от този на получения заем и така скрито се оскъпявала цената на услугата, с което неоснователно се обогатявал кредиторът, а това било в разрез с принципа за спазване на добрите нрави.

Недобросъвестно финансовата институция поставила неизпълними изисквания към потребителя, изцяло в негов ущърб. Разходите и печалбата на търговеца следвало да са включени във фиксирания лихвен процент по договора, но неустойката не била, като така размерът на ГПР не отговарял на законовото ограничение по чл. 19 ал. 4 от ЗПК. В тази връзка се предявява иск за прогласяване на клаузата за неустойка за нищожна. Претендират се и разноски. В съдебно заседание страната не се явява, но пълномощникът й взема писмено становище.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, с който искът се оспорва. Признава се, че между страните бил сключен договор за кредит, който обаче отговарял на условията за действителност според ЗПК и не съдържал неравноправни клаузи. В ОУ към същия било предвидено предоставяне на обезпечение за гарантиране на вземанията на кредитора, като при неизпълнение се дължала неустойка по допълнително сключено между страните обезпечение. Тъй като начисляването на неустойка било санкция за неизпълнение, вземането не следвало да включва в ГПР. Към датата на сключване на договора неустойка липсвала, не били настъпили събитията за нейното начисляване, което зависело само от поведението на потребителя. Именно в този смисъл това не представлявали разходи по кредита, защото ГПР се изчислявал към момента на сключване на договора. Клаузата за неустойка не била неравноправна, тя била индивидуално уговорена, а и размерът й не бил прекомерен. Моли за отхвърляне на иска, също претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца за адвокат. В с.з. страната не се представлява, но пълномощникът й взема писмено становище по спора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

С договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ********** г., сключен между страните, на ищеца е предоставен кредит в размер на 600 лева, при следните условия: срок- 10 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент- 50, 95 %, годишен процент на разходите- 63, 49 %, при общ размер на всички плащания- 733, 58 лева.

С допълнително споразумение към договора е предвидена неустойка поради непредставяне на обезпечение по чл. 10 от ОУ (банкова гаранция, гаранция или солидарен 2 длъжник) в размер на 390 лева, платими разсрочено с вноските по погасителния план.

Като писмени доказателства са представени копие от договора за паричен заем, допълнителното споразумение към него, погасителен план, както и ОУ по кредита.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 63, 49 %, а възнаградителната лихва (фиксиран ГЛП)- 50, 95 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

В допълнителното споразумение към договора за кредите предвидена неустойка поради непредставяне в дадения срок на обезпечението, посочено в чл. 10 от ОУ към 3 кредита- банкова гаранция, гаранция от небанкова финансова институция или солидарен длъжник, отговарящ на определени изисквания, като за неизпълнението се заплаща сумата от 390 лева, платима разсрочено с вноските по погасителния план. Така въведените изисквания в цитираните клаузи от договора за вида обезпечение и условията за представянето му, създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита. По този начин тя се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин към погасителния план, неустойката на практика се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя.

Именно затова процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от нея води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга- към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че дори целият договор е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, без да е необходимо да се обсъждат останалите аргументи на ищеца. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по- конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19 ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Именно затова процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от нея води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга- към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита.

4

Обсъдената по- горе неустойка е уговорена с оглед санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Както вече се посочи, задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем. Предоставянето на обезпечение представлява допълнителна гаранция на кредитора за точното удовлетворяване на вземането му.