Решение № 46 от 20.06.2025, Районен съд - Троян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Троян, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, III-ТИ СЪСТАВ - НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Н. Гатева при участието на секретаря Ваня Т. М.а в присъствието на прокурора Н. Цв. Б. като разгледа докладваното от Петя Н. Гатева Административно наказателно дело № 20254340200010 по описа за 2025 година за да се произнесе – съобрази:

Производство с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 24 - 0359 -000468/07.11.2024г. на Началник сектор при РУ Троян при ОДМВР Ловеч М.И.Б. на жалбоподателя М. Р. Х. от гр.Троян са наложени административни наказания глоба в размер на 3000.00/три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12/дванадесет/ месеца на основание чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП за нарушение по чл.104б т.2 от ЗДвП. Наказателното постановление е обжалвано от Х., чрез процесуалния му представител адв.П. – М. Б. от АК Враца, който в законоустановения срок е подал жалба до Районен съд Троян и като се позовава на незаконосъобразността и неправилността му, моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление. Изложени са съображения,че Х. не е занасял своя автомобил, а още по – малко е имал желанието да показва демонстративно шофиране и/или да използва автомобила за друго, освен за това да го превозва от едно място на друго.Твърди се, че дори да е имало занасяне на автомобила, то е било неволно и не в резултат на умишлени действия от страна на водача.Сочи се, че липсва субективната страна на нарушението по чл.175а ал.1 т.3 от ЗДвП, както и че не е спазена процедурата по издаването на атакуваното НП, тъй като не са обсъдени възраженията на наказаното лице. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е ангажирал гласни и писмени доказателства.

В съдебно заседание жалбоподателят М. Р. Х. от гр.Троян, редовно 1 призован, се явява лично и с адв.П. – М. Б., който поддържа жалбата по съображения, подробно изложени в пледоарията му по съществото на спора .

Началник сектор в РУ Троян при ОДМВР Ловеч М.И.Б., редовно призован, не се явява в с.з. и не се представлява. В Становище рег.№359р 1541/24.01.2025г. към жалбата е направено искане същата да бъде оставена без последствие и да бъде потвърдено обжалваното НП.

За Районна прокуратура- Ловеч, Териториално отделение -Троян в с.з. се явява прокурор Н. Б., който изразява становище, че жалбата е неоснователна и недоказана и обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

От показанията на разпитаните свидетели Й. Б. Ц., Г. П. Д., М. С. Ц., Ц.А.А. и М. С. С. и от приложените към делото писмени доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 19.08.2024г. около 14.13часа полицейските служители Г. П. Д. и М. С. Ц. се придвижвали с необозначен служебен автомобил Опел Астра с рег.

№*** в гр.Троян по улица „Васил Левски“.В района на административен номер №263 видели лек автомобил БМВ 316 с рег.№***, който излизал от бензиностанция „Йоана“ и се движил в посока центъра на града. Посочените свидетели твърдят, че водачът на лекия автомобил извършил „дрифт“.Свидетелят Д. излага, че водачът целенасочено поднасял лекия автомобил първо на дясно, после наляво и впоследствие отново на дясно и това било „очевидно“.Уточнява, че видял лекия автомобил от около 30 – 40метра, че бил цивилен и с необозначен автомобил.Свидетелят М. С. Ц. потвърждава, че водачът поднесъл автомобила няколко пъти и извършил така наречения „дрифт“.И двамата свидетели са категорични, че времето било сухо и топло. Свидетелят М. Ц. излага, че е непримирим към „автохулигани“ и веднага подал сигнал в ОДЧ на РУ Троян.Посочил регистрационния номер на автомобила.Свидетелите Д. и Ц. твърдят, че не са имали правомощия да спрат лекия автомобил, въпреки, че са полицейски служители.Впоследствие е установен собственика на лек автомобил БМВ 316 с рег.№***, а именно жалбоподателят М. Р. Х. .Същият се явил в сградата на РУ Троян при ОДМВР Ловеч и потвърдил пред актосъставителя, че на посочената дата и място лично е управлявал собствения си лек автомобил. Обяснил на актосъставителя Й. Б. Ц.,че асфалтът бил загрят и автомобилът поднесъл.

Свидетелят Й. Б. Ц., който работил по сигнала, преценил, че е извършено административно нарушение и съставил на жалбоподателя М. Р.

Х. АУАН № 340/24 бл.№713571 от 26.08.2024г., затова, че на 19.08.2024г. около 14.13часа в гр.Троян, по ул.“Васил Левски“№263, с посока на движение от бензиностанция „Йоана“ към центъра на града управлявал лек автомобил БМВ 316 с рег.№***, негова собственост, като използвал път, отворен за обществено ползване за друга цел, а именно ненужно и демонстративно поднасял автомобила/дрифт/ първо надясно, после наляво и впоследствие отново надясно. Посочено е в акта, че с тези си действия водачът предизвикал възмущението на свидетелите очевидци – Д. и

Ц..Констатирано е, че е налице нарушение по чл.104б т.2 от ЗДвП.

Актосъставителят Й. Б. Ц. е съставил АУАН в качеството си на инспектор при РУ Троян при ОДМВР Ловеч, без да е очевидец на нарушението, по данни на свидетелите Г. П. Д. и М. С. Ц., които са очевидци.Жалбоподателят Х. е 2 подписал съставения АУАН. В графата за възражения е отбелязано, че няма такива. Въз основа на акта е издадено Наказателно постановление № 24 0359 -000468/07.11.2024г. на Началник сектор при РУ Троян при ОДМВР Ловеч М.И.Б., с което на жалбоподателя са наложени описаните по-горе административни наказания.

С мотивирана резолюция от 02.09.2024г. АНП по АУАН № 340/24 бл.

№713571 от 26.08.2024г. е прекратено , тъй като имало данни за извършено престъпление по чл.325 ал.3 от НК и преписката е изпратена в РП - Ловеч, ТО - Троян по компетентност

По делото е приложено Постановление от 08.10.2024г. за отказ да се образува наказателното производство на Христо Христов –прокурор в Районна прокуратура – Ловеч. Прокурор Христов е счел, че са налице данни за извършено престъпление по чл.325 ал.3 от НК, но с оглед ниската степен на обществена опасност и по смисъла на чл.9 ал.2 от НК деянието не е престъпно поради факта на своята малозначителност, като и обществената му опасност е явно незначителна. Прокурор Христов е дал указания препис от постановлението за отказ да се образува досъдебно производство да се изпрати на началника на РУ – Троян с оглед налагане на административно наказание по ЗДвП.

Съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка, Началник сектор при РУ Троян при ОДМВР Ловеч М.И.Б. е издал Наказателно постановление № 24 - 0359 -000468/07.11.2024г., с което на М. Р.

Х. за нарушение по чл.104б т.2 от ЗДвП са наложени описаните по-горе административни наказания.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна и в изискуемия съгласно разпоредбата на чл.59 ал.2 от ЗАНН срок и е процесуално допустима.Разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения:

Съдът приема, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили или лишили жалбоподателя от право на защита и да водят до отмяната му поради незаконосъобразност. Обжалваното НП е издадено от упълномощен за това орган, с оглед Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи и у-ние №9650/14.08.20218г. на Директора на ОДМВР Ловеч, поради което издалото НП лице е компетентно.С оглед длъжностното качество на актосъставителя/полицейски инспектор при РУ Троян/, съдът намира че АУАН е съставен от компетентен орган, при изпълнение на неговите служебни задължения. АУАН съдържа задължителните реквизити, изискуеми съобразно чл.42-43 от ЗАНН.Налице е и съответствие между отразеното в НП и в АУАН, въз основа на който е издадено. НП също съдържа изискуемите от закона задължителни реквизити.Спазени са и визираните в ЗАНН срокове за съставяне на АУАН и за издаване на НП.

Съдът, при извършване на проверка по доказаността на фактическите констатации в акта и при обсъждане на представените доказателства 3 намира, че фактическите констатации в АУНН са напълно обосновани и се подкрепят изцяло от представените писмени и гласни доказателства. Според разпоредбата на чл.104б т.2 от ЗДвП на водача на МПС е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От събраните гласни доказателства се установява, че жалбоподателят на посочената дата в АУАН и в НП е управлявал процесния автомобил по ул.“Васил Левски“№263, с посока на движение от бензиностанция „Йоана“ към центъра на града и няколко пъти автомобилът извършил маневра “дрифт“. В обжалваното НП на Х. е вменено, че същият ненужно и демонстративно поднесъл управляваното от него МПС първо надясно, после наляво и впоследствие отново надясно.В акта е посочено, че водачът с тези си действия предизвикал възмущението на свидетели очевидци. В този смисъл са показанията на свидетелите Г. П. Д. и

М. С. Ц., които пътували с необозначен служебен автомобил Опел Астра с рег.№*** в гр.Троян по улица „Васил Левски“ и са очевидци на извършените опасни маневри,които били повторени.Според АНО именно това действие се квалифицира като използване на пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, т.е. водача не е управлявал автомобила за превоз на хора и товари, а с цел да го приплъзне и то няколко пъти.Както и по-горе е посочено, свидетелите Д. и Ц., които се е намирали в полицейски необозначен автомобил, движещ се в насрещната лента за движение са възприели и са категорични, че Х. е извършил т.нар. „дрифт“. Според съдебната практика дрифтът е техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда дадено моторно превозно средство извън контрол чрез „презавиване“, довеждайки до загуба сцеплението на задните гуми.По време на дрифта движението на автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент.Доколкото дрифтът е преднамерено извеждане на превозното средство извън контрол, действията на водача трябва да са целенасочени и съзнателни, т.е. приплъзването на автомобила да не се дължи на други обстоятелства.

Именно в този смисъл са направените възражения от процесуалния представил на жалбоподателя.Адв.Б. излага , че автомобилът е бил в лошо техническо състояние, че поднасянето на автомобила не е извършено умишлено и доказателства за наличието на умисъл от страна на водача в случая липсват.От показанията на свидетелите Ц. и Д., които са наблюдавали поведението на Х., се установява, че действията на жалбоподателя са били умишлени.Нещо повече,според тях същият е поднесъл автомобила още два пъти. Тези показания съдът кредитира като достоверни, тъй като описват по един и същ начин фактическата обстановка, логични са и няма основания тези свидетели да се считат предубедени.Свидетелят Ц.А.А. се е возил в процесния автомобил и твърди, че при извършване на маневра обратен завой Х. не е подавал много газ и че не е усетил колата да прави „дрифт“.Съдът не счита, че следва да кредитира показанията му като достоверни, защото противоречат на показанията на свидетелите очевидци Д. и Ц..Относно показанията на свидетеля С., който е работил на бензиностанция „Йоана“, същият не си спомня дали по времето, когато е извършено нарушението се е намирал вътре в помещението или отвън, поради което не става ясно дали е 4 могъл да възприеме действията на Х..

При изложените съображения настоящият състав намира, че въз основа на събраните доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателя е използвал път, отворен за обществено ползване с друга цел, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари.Съдът счита, че с поведението си Х. е нарушил разпоредбата на чл.104б т.2 от ЗДвП. С действията си същият е извършил т.нар.“дрифт“, което означава, че преднамерено е извел автомобила извън контрол,като поднасял автомобила/дрифт/ първо надясно, после наляво и впоследствие отново надясно. Именно това е отразено в АУАН и в НП, като направените възражения на защитата, че описанието на санкционираното нарушение не е извършено от субективна страна, е неоснователно.За поведението на жалбоподателя не е имало каквато и да било обективна причина. Установява се, че същият е извършил посочената маневра и според показанията на свидетелите - очевидци го е направил умишлено. Нещо повече, Х. е направил маневрата няколко пъти. Описаното шофиране от страна на жалбоподателя не може да бъде прието като използване на пътищата за обществено ползване в съответствие с тяхната цел за превоз на хора и товари. Деянието е извършено умишлено, при пряк умисъл, тъй като Х. е съзнавал, че като водач на управляваното от него МПС ползва път, отворен за обществено ползване, за други цели, имал е представа относно общественоопасните последици и е искал те да настъпят, извършвайки демонстративно гореописаните маневри.Затова правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност.