Решение № 154 от 15.03.2018, Административен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ 154 / 15.03.2018г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На двадесет и първи февруари 2018г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия ЕЛКА БРАТОЕВА

Съдебен секретар: Милена Кръстева

С участието на Прокурор Йорданка Антонова от Окръжна прокуратура – Плевен.

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Административно дело № 304 / 2017г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по искова молба на Й.Н.С., понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Белене срещу Главна Дирекция

„Изпълнение на наказанията“ - София с правно основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение в размер на 8 000 лв. за неимуществени вреди ( претърпени болки и страдания, унижения, влошаване на здравословното състояние – поява на задух, влошаване на зрението) в резултат на лошите битови условия при престоя му като „чужда делегация“ в следствения арест на ОСИН – Силистра за не повече от 14 денонощия всеки месец през периода от 22.02.2016г. -10.02.2017г., изразяващи се в следното: липса на слънчева светлина 24ч. в денонощието; размера на килията (6кв.м.), в която са настанени 6 лица извън законово допустимия брой; неосигуряване на престой на открито в почивните дни; неработеща аспирация, в резултат на което не достига въздух и през лятото е много горещо; ползването на банята е 1 път седмично, вместо 2 пъти; удовлетворява физиологичните си нужди в пластмасови бутилки.

Ищецът, чрез служебния си адв. Д. *** подържа исковата молба като счита за изцяло доказани твърденията в нея относно лошите битови условия в следствения арест в ОСИН – Силистра, което представлява нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл.2 ал.2 т.2 от ЗИНЗС чрез поставяне на ищеца в неблагоприятни условия на изтърпяване на наказанието, тъй като осигурените условия не кореспондират със законовите норми.

Това според показанията на единия свидетел е повлияло негативно върху здравословното състояние на ищеца. Довело е и до болки, страдания, унижение и дискомфорт като пряка последица. Моли да се присъди обезщетение за неимуществени вреди по справедливост съобразно претендирания от ищеца размер.

Ответникът – ГДИН – София, чрез юрк. П. изразява становище за неоснователност и недоказаност на иска. Позовава се на данните в приложената от ОСИН – Силистра справка и противоречия в показанията на разпитаните свидетели. Счита за доказано, че капацитетът на помещенията в нито един момент не е бил превишен, не са били настанявани повече от 3 лица, помещенията са били с достатъчна осветеност, поради което твърдението за пренаселеност и липса на светлина се оборва като недоказано. Не са доказани твърдяните неимуществени вреди, а медицинската справка за ищеца доказва, че при престоя си в следствения арест не е имал оплаквания. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение за неоснователност и недоказаност на иска. Сочи, че изискването за осигуряването на 4 кв.м. площ на един лишен от свобода влиза в сила от 01.01.2019г. Счита за недоказано твърдението за пренаселеност на килиите, поради противоречието и нелогичността в показанията на разпитаните свидетели и липсата на категорични данни колко лица са били настанявани. Сочи, че при наличието на три легла няма как помещението да е по-малко от 6 кв.м. Приема за по-достоверни показанията на св. А., който заявява, че е имало 2 климатика в коридора, аспирация и прозорците са отваряни за проветрение, а от понеделник до петък е имало престой на открито. Поради това не може да се приеме, че е налице жестоко и нечовешко отношение. Предлага да се отхвърли иска, а в случай, че бъде уважен, да се присъди обезщетение в справедлив размер, съобразно стандарта на живот и икономическите реалности в страната.

Като съобрази становищата на страните, относимите доказателства и приложимия закон, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството по делото е по чл. 203 и следващите от АПК.

Съгласно чл. 284 ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3. Искът се разглежда по реда на глава единадесета от АПК. Предявява се срещу органите по чл. 284 ал.1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.

Според чл. 205 от АПК, приложим на осн. препратката от чл. 285 ал.1 вр. чл. 284 ЗИНЗС, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Исковата претенция срещу ГДИН – София произтича от незаконосъобразни бездействия на администрацията в следствения арест на ОСИН - Силистра за периода от 22.02.2016г. – 10.02.2017г., изразяващо се в неосигуряване на изискуемите битови условия за лишените от свобода.

Съгласно чл. 12 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” е юридическо лице към Министерство на правосъдието със седалище София и упражнява прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, каквито са и следствените арести, а областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални звена на ГДИН.

Затова исковата претенция за посочения период е предявена срещу надлежния ответник.

Исковата молба е подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от предявяването й и на основание чл. 204 ал.4 от АПК е ДОПУСТИМА за разглеждане.

Разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Видно от приложената справка Рег. № 784/04.05.2017г. на РСИН – Силистра и Справка Рег. №

93г./12.01.2018г. на Затвора Белене през исковия период 22.02.2016г. – 07.02.2017г. ищецът Й.Н.С. е конвоиран от Затвора Белене по повод явяване в съдебни заседания и е пребивавал в следствения арест на Областно звено „Изпълнение на наказанията“ – гр. Силистра за кратки периоди от по няколко дни или сумарно 52 дни, както следва:

- от

22.02.2016г. до 29.02.2016г. – за 8 дни в килия № 9, където са били настанени средно за периода 2 бр. задържани лица;

- от

11.04.2016г. до 22.04.2016г. – за 12 дни в килия № 9, където са били настанени средно за периода 3 бр. задържани лица;

- от

12.05.2016г. до 17.05.2016г. – за 6 дни в килия № 9, където са били настанени средно за периода 3 бр. задържани лица;

- от

30.08.2016г. до 02.09.2016г. – за 4 дни в килия № 9, където са били настанени средно за периода 3 бр. задържани лица;

- от

31.10.2016г. до 03.11.2016г. – за 4 дни в килия № 9, където са били настанени средно за периода 3 бр. задържани лица;

- от

09.11.2016г. до 11.11.2016г. – за 3 дни в килия № 1, където са били настанени средно за периода 2 бр. задържани лица;

- от

16.12.2016г. до 22.12.2016г. – за 7 дни в килия № 2, където са били настанени средно за периода 3 бр. задържани лица;

- от

17.01.2017г. до 20.01.2017г. – за 4 дни в килия № 1, където са били настанени средно за периода 2 бр. задържани лица;

- от

07.02.2017г. до 10.02.2017г. – за 4 дни в килия № 2, където са били настанени средно за периода 2 бр. задържани лица;

Арестът в гр. Силистра разполага с 9 бр. килии с капацитет за 30 бр. задържани лица.

Общия брой лица, настанени със С. не е надвишавал 3-ма човека, изключение е направено на 20.12.2016г. поради ремонт като задържаните лица са били преместени в едно помещение. Размерът на всяка една от килиите с № 1, № 2 и № 9, в които е пребивавал С. е 8,10 кв.м. според справката на РСИН – Силистра.

Според показанията на св. О. и св.А. – размерът на всички килии е еднакъв, в тях са разположени три двойки легла на по два етажа общо за 6 човека и свободното място е много малко. Следователно като се вземе приблизително размерът на тези три легла (1м Х 2м Х 3 бр. = 6 кв.м.) и необходимото място за разминаване, размерът на килията при всички случаи е повече от 6км.м. Двамата свидетели посочват приблизителни размери на помещенията – под 4 кв.м. на човек и около 7,5 кв.м., поради което съдът приема за достоверни посочените в справката на РСИН – Силистра размери на килиите – 8,10 кв.м.

Според свидетеля О. 1-ва, 2-ра и 9-та килия са за пристигащи от затвора и ги настаняват в тези големи килии, а иначе са по 2-ма човека. Имало е периоди, когато са настанявани 5-6 човека, но не може да уточни нито периодите, нито имената на задържаните лица. Според справките от Затвора – Белене и РСИН- Силистра, както и по показанията на св. О. двамата със С. са били настанявани в различни помещения при престоя си в следствения арест.

Според справка на РСИН – Силистра ищецът е пребивавал заедно със св. А. в килия № 2 на следствения арест в периода 20.12.2016г. - 22.12.2016г. за три дни. Според св. А. не постоянно, но в повечето случаи в килията са били настанявани по 6 човека, като изброява техните имена. В този период, но само на 20.12.2016г. според справката на РСИН заради извършен ремонт задържаните лица са били преместени в едно помещение.

Поради това съдът приема за доказано, че за този един ден в килия № 9 са били настанени по изключение до 6 лица, колкото е капацитета на помещението. А през останалите периоди в помещенията са били настанявани различен брой лица, но средно те не са били повече от трима. При размер на помещенията от 8,10 кв.м. средно на едно лице се падат по 2,7 кв.м. площ, която е под нормативно установената минимална жилищна площ от 4 кв. м. на един лишен от свобода съгласно изискването, въведено с чл. 43 ал.3 от ЗИНЗС ( ДВ- бр. 103/2012г., в сила от 01.01.2019г.) Действието на приетата норма е било отложено във времето, а с изменението на ЗИНЗС ал.3 е отм. и е приета ал.4 в същия смисъл, която е влязла в сила от 07.02.2017г. и към исковия период не е била действащо право. Независимо от това определената квадратура от 4 кв.м. на един лишен от свобода се приема от съдебната практика като критерий за преценка за пренаселеността на местата за лишаване от свобода и местата за задържане под стража. Видно и от показанията на разпитаните свидетели разполагаемото пространство през отделни периоди по този критерий е било недостатъчно.

Според справката на РСИН и показанията на двамата свидетели – в килиите няма прозорци за директен достъп на дневна светлина и приток на свеж въздух в килиите. Има прозорец към арестния коридор с размери около метър с желязна решетка, пред който са монтирани две ел. крушки от по 100 вата, които светят денонощно и така се осигурява осветеността на помещението, но чрез изкуствено осветление. В коридора има прозорци, които са плътно боядисани със зелена блажна боя, което не позволява проникването на дневна светлина. Прозорците служат и за проветрение. Вентилацията в килиите се осъществява посредством аспирационна система, която обхваща всички килии, във всяка килия има разклонение на системата. В коридора са монтирани и четири броя климатици за охлаждане и отопление на помещенията. Според свидетелите аспирация има, но не работи добре, не дърпа въздух, само бучи, не се усеща и така не прониква достатъчно въздух в килиите през решетката. Вратата на килията към коридора е постоянно заключена.

През лятото в килиите е задушно и горещо, въпреки че климатиците в коридора работят за охлаждане на въздуха.

В спалните помещения е осигурена само изкуствена светлина, без пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветрение, което е в нарушение на изискванията на чл. 20 ал.2 от ППЗИНЗС в приложимата към процесния период редакция ( ДВ – бр. 9/2010г.) вр. чл. 43 ал.4 (сега ал.5) от ЗИНЗС.

Според справката килиите в следствения арест – Силистра не са снабдени със самостоятелен санитарен възел. Има една баня с душ и една тоалетна, намиращи се в края на арестния коридор. Задържаните лица се извеждат за ползване на тоалетна по всяко време на денонощието при сигнализиране на постовия надзирател чрез бутоните в килиите или при почукване на вратата. Поради факта, че тоалетната е разположена в рамките на банята, то задържаните лица имат обективната възможност след всяко ползване на санитарния възел да ползват и мивката в банята за поддържане на личната си хигиена. Това се потвърждава от свидетелите, които посочват, че има възможност за ползването на баня един път седмично, когато се сменя постелъчното бельо. А ползването на тоалетна е три пъти дневно, през останалото време надзирателите не винаги пускат, защото имат работа и дават туби от минерална вода, в които задържаните при нужда са принудени да уринират. Затова съдът приема, че на лишените от свобода в следствения арест не е бил осигурен постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода в нарушение на чл. 20 ал.3 от ППЗИНЗС в приложимата към процесния период редакция (ДВ – бр. 9/2010г.) вр. чл. 43 ал.4 (сега ал.5) от ЗИНЗС.