Решение № 93 от 08.04.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Варна, 04.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иваничка Д. Славкова

Членове:

Светлозар Г. Г.

Даниела Михайлова при участието на секретаря Невена Ст. Братоева в присъствието на прокурора Т. С. Т. като разгледа докладваното от Иваничка Д. Славкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233100601070 по описа за 2023 година Производството е образувано по въззивна жалба, постъпила от подсъдимия Г. Г. Н. чрез адв. Г. К. против Присъда № 192/13.07.2023 г. по НОХД № 183/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с която подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 4 вр. ал. 3 от НК.

В жалбата и допълнението към нея се твърди, че са допуснати нарушения при анализа на събраните доказателства, водещи до неправилната им оценка. Според защитата обясненията на подсъдимия били неоснователно пренебрегнати, а вещото лице умишлено във вреда на подсъдимия било дало непълно заключение на част от поставените въпроси. Моли се първоинстанционната присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова – оправдателна. В условията на евентуалност, защитата моли присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав поради допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на подсъдимия.

В съдебно заседание прокурор от Окръжна прокуратура – Варна счита, че присъдата е правилна и отлично мотивирана. Моли за потвърждаването ѝ.

В съдебно заседание адв. К. поддържа жалбата. Моли за отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна, тъй като обвинението не било доказано по несъмнен начин и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на 1 първоинстанционния съд. В правото си на последна дума подсъдимият иска от съда оправдателна присъда или поне намалена.

Съдът, като разгледа жалбата и допълнението към нея, прецени наведените от страните твърдения и материалите по делото и след като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания акт, установи следното:

В периода от 19:00 часа на 09.10.2022 г. до 07:00 часа на 10.10.2022 г. свидетелите К. И. и АнТ.й Монев били на смяна и изпълнявали задълженията си на длъжност автоконтрольори при Сектор „Пътна полиция“ на ОД на МВР-Варна. Около 03:15 часа се намирали на бул. „Янош Хуняди“ в град Варна в близост до магазин „Опел“. Забелязали лек автомобил БМВ 320 И с рег. № РВ9922МС, движещ се в посока бул. „Цар Освободител“ и решили да извършат проверка. Св. К. И. подал знак на водача Г. Н.. След спирането, полицаите видели бил видимо притеснен и говорил неясно. При проверка за употреба на алкохол с техническо средство, резултатът бил отрицателен. При проверка обаче за употреба на наркотични вещества с техническо средство „Drager Drug Test 5000” с фабричен номер ARAM-0004, резултатът бил положителен за употреба на метамфетамин. На подсъдимия били съставени АУАН серия GA № 778432/10.10.2022 г. и Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества и техни аналози. Бил издаден талон за изпращане за медицинско изследване, след което подсъдимият бил придружен до МБАЛ-Варна при ВМА-София за вземане на проба за химичен анализ. След извършен преглед от медицинско лице, в съставения Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози били отразени дадените от подсъдимия данни, сред които липсата на употребени от него лекарствени продукти през последните 24 часа. Подсъдимият отказал да даде кръв и урина за изследване, което също било отразено в протокола, подписан от него и присъстващите лица. Г. Н. бил отведен в сградата на Трето РУ ОД МВР-Варна. Пред първоинстанционния съд заявил, че е отказал даде материал за изследване, защото знаел, че пробите ще се задавят твърде дълго време.

Съобразно данните, които се съдържали в разпита му като обвиняем, била назначена на ДП съдебно-химическа експертиза, при която се установило, че препаратът „Адерал“ съдържа амфетамин, който не може да доведе до отчитане на положителен резултат при изследване за наличие на метамфетамин, както и че веществата, съдържащи се във формата на препарата „Судафед“, която се разпространява в България, също не могат да станат причина за такъв резултат. Според допълнителна експертиза, назначена от съда, в били изследвани изследвани всички форми на медикамента „Судафед“, заключението по нея е категорично, че единствено едно от веществата, съдържащи се в някои от тях, има потенциална възможност да доведе до получаване на неправилен резултат, но в реални условия вероятността за реализирането на подобна хипотеза се оценява като крайно малка, поради 2 необходимостта от висока концентрация.

Жалбоподателят е осъждан- с определение на съда е одобрено внесеното споразумение по НОХД № 1468/2020 г. по описа на Районен съд – Варна на подсъдимия е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от девет месеца, чието изтърпяване е било отложено с изпитателен срок от три години, за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Настоящето деяние е извършено в определения от съда изпитателен срок.

При така приетата фактическа обстановка, въз основа на приетите по делото доказателства, първоинстанционния съд е достигнал до извода, че подсъдимият Г. Н. е извършил от обективна и субективна страна престъпление по чл. 343б, ал. 4 вр. ал. 3 НК. След извършена цялостна проверка на постановения акт и след собствен анализ на събраните по делото доказателства, настоящият състав намира, че постановената присъда е правилна и като такава следва да се потвърди, с някои необходими коментари към доказателствената дейност на съда.

Съществено за доказване на обвинението по възведеното обвинение е да се установи подсъдимият ли е управлявал автомобила, употребил ли е наркотични вещества, както и дали това е установено по надлежния ред. В настоящия случай безспорно е установено, че именно подсъдимият е управлявал автомобила.

Свидетелите лично са възприели това обстоятелство, което и подсъдимият не оспорва.

Оплакванията, изложени от защитата, са свързани с извършената оценка на събрания доказателствен материал. Твърди се, че първоинстанционният съд необосновано не е кредитирал обясненията на подсъдимия в частта, в която той посочва, че бил приел медикаменти под формата на таблетки, дадени му от чужденец.

Настоящият състав намира тези твърдения за неоснователни. Действително подсъдимият има право да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението. Но в случай, че е дал такива, те трябва да се ценят не само като обяснения, дадени от личните му възприятия, а и като негова защитна версия. В този смисъл, противоречията между обясненията на подсъдимия и останалия събран доказателствен материал следва да бъдат подложени на внимателна оценка за установяване на обективната истина. В настоящия случай твърденията за приемане на медикаменти остават като изолирано твърдение. Те не се подкрепени дори косвено от други данни.

Нещо повече. Не бива да се пропуска обстоятелството, че подсъдимият е дал обяснения пред съда, но тези от предходната досъдебна фаза не са приобщавани от съда и не могат да се коментират и ценят. Пред съда подсъдимият е посочил съвсем общо:“…използвах този медикамент…бяха във формата на таблетки“. При следващите обяснения също не уточнява за вида на таблетките, а коментира отказа да даде материал за изследване. Непрецизни са мотивите на съда, в частта, с която обсъжда доказателства, както и установени чрез тях обстоятелства по друго дело- НОХД № 3

1468/20 г на ВРС. Съдържащите се в тях доказателства и доказателствени средстваобяснения на подсъдим по това дело, резултати от изследване с техническо средство, както и заключение по СХЕ не могат да се съпоставят с обясненията на обвиняемия за проверка на достоверността на заявеното от него.

Важно обстоятелство е, че подсъдимият е съобщил за прием на лекарството в напреднал момент, след обмисляне от подсъдимия на последиците от извършеното от него и преценка на бъдещото му процесуално поведение. Непосредствено след извършване на деянието подсъдимият е посочил в подписания от него протокол за медицинско изследване, че не е приемал лекарствени продукти през последните 24 часа, поради което съдът намира възраженията за негова защитна теза, която остана недоказана и неподкрепена от останалите доказателства по делото.

На следващо място, тезата медикаментът да е бил приеман в дните преди извършване на деянието остана недоказана и поради това, че подсъдимият не внася конкретика кога, от кого и какво лекарство твърди да е получил, от която да възникне съмнение в обвинението. Простото твърдение, че някакъв факт се е осъществил, не само не може да бъде проверено, а и е откъснато от събраните доказателства, сочещи безспорно, че подсъдимият е извършил престъплението.

Въззивният съд не споделя и възраженията, изложени по отношение на изготвените експертизи. За да изведе заключението си по тях вещото лице е изследвало медикаментите „Адерал“ и „Судафед“. Безспорно се установява, че медикамента „Адерал“ съдържа амфетамин и не може да доведе до положителен резултат за метамфетамин при тест с техническо средство тип “Drager Drug Test 5000”. По отношение на медикамента „Судафед“ са изследвани както формата му, предлагана в българската аптечна мрежа, така и съдържащите се вещества във всичките му разновидности. Заключението недвусмислено сочи, че препаратът, предлаган в страната, не съдържа вещества, които да доведат до отчитане на положителен резултат, а от веществата в другите форми на лекарството единствено съединението псевдоефедрин има потенциална възможност да доведе до фалшиво положителен резултат. Вещото лице е категорично, че тази възможност е крайно малка, тъй като за реализирането е необходима изключително висока концентрация на веществото, която не би могла да бъде постигната при обичайна употреба на лекарството. В основата на оспорването на експертизите от страна на защитата стои твърдението за пристрастност на вещото лице, която настоящият състав намира, че не е налице. Не се посочиха конкретни основания, поради които се твърди заинтересованост, а и при служебната проверка не се откроиха обстоятелства, които да водят към извода, че вещото лице е дало отговор на поставените му въпроси в разрез с необходимата му неангажираност. Употребата на наркотични вещества е установена по надлежния ред.

Видно от представения протокол 202141459-10000 за сервизна проверка, използваният уред е преминал необходимите тестове и е бил изправен към момента на извършване 4 на деянието. Твърдяното наличие на отклонения, които уреди от използвания вид дават, е могло да бъде проверено посредством предоставената на подсъдимия възможност за изследване с доказателствен анализатор. При изричен отказ от страна на подсъдимия да даде проба за изследване, употребата на наркотични вещества се установява въз основа на показанията на извършения тест, съгласно разпоредбите на приложимата Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. На Г. Н. са били предоставени всички възможности за осъществи защитата си, като самият той е отказал извършването на допълнително изследване. Така, подсъдимият се е обвързал с резултата от извършения тест, поради което изложените твърдения за неточност на получения резултат, се явяват неоснователни.

Не е и налице вътрешно противоречие в мотивите на проверяваната присъда, защото събраните доказателства са преценени поотделно и в тяхната съвкупност, изложени са съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят / единствено със забележката за ползване на доказателства от друго НОХД /. Въз основа на извършения задълбочен анализ е изведен обоснования извод, че подсъдимия е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Предвид липсата на допуснати нарушения за съда не съществуват съмнения, че е извършено престъпление и че негов автор е подсъдимият като липсата на допълнително изследване на кръвната проба не влияе на този извод, с оглед на всички останали доказателства, които взаимно се допълват. Деянието законосъобарзно е квалифицирано като извършено при условията на повторност, защото подсъдимият го е извършил деяние след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, предмет на НОХД № 1468/2020 г.