Определение № 2746 от 30.05.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2746 гр. София, 30.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГО 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Розинела Янчева

Диана Коледжикова като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Частно касационно гражданско дело № 20248003103432 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК във вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в Република България“ чрез адв.П. С. срещу определение № 635 от 01.12.2023 г., постановено по гр.д. № 436/2022 г. по описа на Апелативен съд Варна, с което съдът е изменил своето решение в частта за разноските като е осъдил жалбоподателя, ищец по инцидентните установителни искове, да заплати на „Мюсюлманско настоятелство Русе“ сумата 7200 лева – разноски пред въззивната инстанция по защитата срещу тези искове.

Подадена е и частна жалба от същия жалбоподател срещу определение № 125 от 13.02.2024 г. по в. гр. д. № 436/2022 г. на Апелативен съд Варна, с което е допълнено определение № 635 от 01.12.2023 г. по същото дело и жалбоподателят е осъден да заплати на „Мюсюлманско настоятелство Русе“ сумата 8148 лева с ДДС разноски по предявените отрицателни установителни искове, направени в първоинстанционното производство.

Образуваното по тази жалба ч.гр.дело № 3433/2024 г. на ВКС, ІІ г.о. е присъединено към настоящото за общо разглеждане и постановяване на общ съдебен акт.

Частният жалбоподател сочи касателно разноските пред въззивната инстанция, че въззивният съд не е изложил мотиви по възражението за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Предявените искове били неоценяеми, затова минималното адвокатско възнаграждение по тях било в размер 1000 лева, а присъденото от съда го надвишавало шест пъти. Искането е при уважаване възражението по чл.78, ал.5 ГПК присъденото в полза на „Мюсюлманско настоятелство Русе“ адвокатско възваграждение за въззивната инстанция да бъде намалено до минималния размер по 1

Наредба № 1 от 09.07.2024 г.

По отношение допълването на определението по разноските с тези, направени от „Мюсюлманско настоятелство Русе“ в първоинстанционното производство, жалбоподателят счита, че постановеното определение № 125 от 13.02.2024 г. по в. гр. д. № 436/2022 г. на Апелативен съд Варна, с което е допълнено определение № 635 от 01.12.2023 г. по същото дело, е недопустимо. Сочи, че молба вх.№ 8355 от 04.12.2023 г., по която определението е постановено, е подадена след срока за обжалване на постановеното от въззивния съд решение и със същата не било направено искане за допълване на определението от 01.12.2023 г. Искането е за обезсилване или отмяна на постановеното определение № 124 от 13.02.2024 г.

Ответникът по частните жалби ги оспорва в писмени отговори.

Частните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени в срок, от надлежна страна, срещу подлежащи на обжалване пред ВКС определения на въззивен съд по чл. 248 и чл.250 ГПК.

За да се произнесе по тяхната основателност, съставът на Върховния касационен съд, съобрази следното:

С въззивното решение е отменено изцяло първоинстанционното решение на Окръжен съд Русе по гр.д. № 540/2018 г. и са отхвърлени трите инцидентни установителни иска, предявени от „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в Република България“ срещу „Мюсюлманско настоятелство Русе“. С обжалваното определение, постановено по молба на въззивника „Мюсюлманско настоятелство Русе“ вх. № 7285 от 23.10.2023 г., въззивният съд е допълнил на основание чл. 248 ГПК решението си в частта за разноските, като е присъдил в полза на ответника по инцидентните искове пълния размер от 7200 лева на направените от него разноски за адвокат в защита срещу инцидентните установителни искове. За да уважи молбата и да остави без уважение възражението на „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в Република България“ за прекомерност на заплатеното възнаграждение съдът е посочил, че размерът му е съобразен с фактическата и правна сложност на делото и броя на предявените инцидентни искове.

С молба вх.№ 8355 от 04.12.2023 г. и уточнение от 12.02.2024 г. „Мюсюлманско настоятелство Русе“ е поискало допълване на постановеното определение по разноските с присъждане на направените в първоинстанционното производство разноски, съобразно искането за това в първоначалната молба от 23.10.2023 г. С постановеното определение № 125 от 13.02.2024 г. по в. гр. д. № 436/2022 г. на Апелативен съд Варна е допълнено определение № 635 от 01.12.2023 г. по същото дело като „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в Република България“ е осъдено да заплати на „Мюсюлманско настоятелство Русе“ сумата 8148 лева с ДДС - разноски, направени в първоинстанционното производство по предявените отрицателни установителни искове.

Неоснователно е оплакването за недопустимост на определението от 13.02.2024 г. за допълване на определението по разноските. Молба за присъждане на разноските в двете инстанции е била направена на 23.10.2023 г. и след като въззивният съд не се е произнесъл по цялото искане, с определението от 13.02.24 г. той е допълнил определението по 2 разноските с присъждане на разноските в първоинстанционното производство. По основателността на жалбите:

Обжалваните определения са правилни. Направеното на основание чл.78, ал.5 ГПК възражение за прекомерност на заплатеното от „Мюсюлманско настоятелство Русе“ адвокатско възнаграждение за всяка от двете инстанции е било неоснователно. Съгласно посочената норма основателността на възражението се преценява съобразно фактическата и правна сложност на делото. Преценката е за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. Фактическата сложност се обуславя от широк кръг обстоятелства, които се изследват и установяват в съдебното производство като релевантни към правния спор, а правната сложност произтича от преценката за основателността на претенциите. За да е прекомерно, възнаграждението следва да е уговорено в съществено отклонение /пряко мярката, наложена от пазара на адвокатските възнаграждения по подобни дела. Съобразявайки вида на договорената дейност, фактическата и правна сложност на делото и защитавания интерес, настоящият състав намира, че договореното и заплатено възнаграждение не е било прекомерно.

Частните жалби са неоснователни, защото правилно въззивният съд е допълнил постановеното решение в частта за разноските като е присъдил пълния размер на заплатеното от „Мюсюлманско настоятелство Русе“ възнаграждение за защита срещу инцидентните установителни искове за двете инстанции. Обжалваните определения следва да се потвърдят като правилни и законосъобразни.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 635 от 01.12.2023 г. и определение № 125 от 13.02.2024 г., постановени по гр.д. № 436/2022 г. по описа на Апелативен съд Варна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3