Решение № 70 от 10.03.2025, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. С.З., 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря С.и Хр. Чапанова като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Търговско дело № 20235500900482 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1 от 33Д.

Образувано е по искова молба на „Н.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. С.**, вписано в ТРРЮЛНЦ при АВп с ЕИК: **, представлявана от изпълнителния директор Г.Г.Д., против "Б." ЕАД, гр. Г., *, ЕИК: **, с цена на предявените искове 1 569 988.22 лева, от които 1 393 598.50 лева с ДДС – главница, представляваща неизплатени задължения, породени за ответника от действието на Договор № 16ИД-Х60В053 от 18.11.2016 г. за извършване на услугата „водоподаване”, и 176 389.72 лева – мораторна лихва върху главницата.

В исковата молба е изложено, че съгласно подписан договор № 16 ИДХ60ВО53/18.11.2016 г., „Н.“ ЕАД извършва услуга „водоподаване“, с която се обезпечава технологичното водоснабдяване на „Б.“ ЕАД, необходимо за производството му, чрез хидротехническите съоръжения на язовир “Р.”, поддържани и експлоатирани от поделението на дружеството - предприятие “Я.”, язовирен район „Р.“.

Сочи се, че стойността на услугата, предмет на исковия период, е определена в съответствие с чл. 7 от договора и подписани между страните споразумения № 16 ИД- Х60В053-А01 от 06.02.2020 г. и № 16 ИД- Х60В053А02 от 21.04.2020 г. Заявява се, че съгласно споразумение № 16 ИД-Х60В0531 А01 от 06.02.2020 г. общата стойност на услугата за 2019 г. е определена в размер на 540 678,36 лв. без ДДС, платими на 12 месечни равни вноски.

Съгласно споразумение № 16 ИД-Х60В053-А02 от 21.04.2020 г., общата стойност на услугата за 2020 г. е определена в размер на 557 439,36 лв., без ДДС, платими на 12 месечни равни вноски. Посочва се, че цената на услугата за 2021 г., 2022 г. и 2023 г. остава същата като тази от 2020 г., предвид това, че не са подписвани допълнителни споразумения за индексация на цената за следващите години. Приложени са копия от цитираните документи. В съответствие със задълженията, произтичащи от регистрацията на дружеството по ЗДДС, за извършените услуги през 2021 г., 2022г. и 2023г. и в изпълнение на чл. 7 на договора, ищецът е издавал всеки месец данъчни фактури, които са изпращани до ответника с писма и са получавани от него, видно от обратните разписки.

Посочва таблици, в които са описани фактурите по номера, стойност, дати на обратните разписки на писмата изпратени до ответника, началната дата на просрочие и изчислена мораторна лихва към датата на предявяване на иска. Заявява, че дължимият ДДС е внесен по съответния ред, видно от извлечението от дневник за продажбите от м. октомври 2021 г. до м. октомври 2023 г. включително. Твърди се, че дължимият ДДС е внесен по съответния ред, за което представя извлечение от “Дневник за продажбите” за 2021 г., 2022 г. и 2023 г., за съответния отчетен период.

Посочва, че общо неиздължените суми по описаните фактури са в размер на 1 161 332,00 лв. и 232 266,50 лв. ДДС - общо 1 393 598,50 лв.

Представя копия от цитираните по-горе фактури, придружени със съответните справки, писма, и обратните разписки, справка - извлечение за клиент „Б.“ ЕАД, както и извлечение от “дневник за продажбите" за внесения ДДС.

Излага доводи, че съгласно чл. 14 от договора, при забава на плащанията за повече от 15 дни от получаване на фактурата, се прилагат разпоредбите на чл. 86 от ЗЗД. Предвид това, ищецът претендира и мораторна лихва върху вземането си по всяка фактура, изчислена след изтичане на 15-дневния срок от получаване на фактурата, съгласно датата на обратната разписка, до датата на предявяване на иска в общ размер на 173 349,15 лв. Сочи, че размерът на мораторната лихва върху просрочените суми по всяка фактура е изчислен с 2 изчислителния модул на правно информационната система “Сиела”.

Ищецът заявява, че предвид това, че не са оспорвани дължимите суми и с желание да не предприема съдебни действия, ако по доброволен ред може да постигне издължаване в определен срок, с писмата, с които е изпращал съответните фактури, е предупреждавал ответника за растящите задължения.

Отбелязва, че въпреки тази кореспонденция, предложение за издължаване не е последвало, както и не последвали плащания.

Ищецът моли, да се осъди ответника да му заплати исковите претенции в размер общо на 1 566 947,65 лв., представляващи:

Главници в общ размер 1 393 598,50 лв. с ДДС, представляващи дължимата стойност на извършената услуга по договор № 16 ИДХ60ВО53/18.11.2016 г., за периода м. октомври 2021 г. до м. октомври 2023 г., включително, съгласно описаните в исковата молба фактури, ведно със законната лихва върху тази сума от завеждане на делото до окончателното им изплащане, както и

Мораторната лихва в общ размер 173 349,15 лв., изчислена върху стойността на всяка фактура, след изтичане на 15-дневния срок от получаване на фактурата, считано от посочена в обратната разписка дата, до датата на предявяване на иска.

Претендира присъждане на направените по делото включително възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 8 от ГПК. разноски,

В законния срок по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Б.“ ЕАД, с който счита, че е налице процесуална пречка за движението на производството по делото и че на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК същото следва да бъде спряно. Излага следните аргументите и твърдения:

Посочва, че с искова молба вх. №7300/22.12.2021 г. на ОС С.З., „Н.“ ЕАД - предприятие „Я.”, предявили срещу „Б.“ ЕАД, чрез процесуалния си представител Й. А. М., обективно съединени искове в общ размер на 1 207 032.81 лева, от които 1 116 554.90 лева с ДДС - главница и 90 477.91 лева мораторни лихви. Твърдяло се, че главницата произтича от задължения, поети по силата на Договор № 16ИД-Х60В053 от 18.11.2016 г. за извършване на услугата „водоподаване” от страна на ищеца, в полза на ответника и че се 3 формира от дължими вече от ответника плащания към ищеца за изпълнените от „Н.“ ЕАД дейности по услугата „водоподаване” в процесния период.

Въз основа на така предявената искова молба е образувано търговско дело №1497 по описа на съда за 2021 г.

Предвид обстоятелството, че Договор №16ИД-Х60В053/18.11.2016 г. за извършване на услугата „водоподаване” от една страна страда от тежък порок проявяващ под формата на нищожност поради противоречие с императивни материални правни норми; накърняване на добрите нрави и реална липса на съгласие, както и от друга страна поради факта, че ищецът реално никога не е извършвал дейностите, необходими за осъществяване на услугата „водоподаване”, ответникът заявява, че не признава исковите претенции на „Н.“ ЕАД, а т. д №1497/2021 г. С. окръжен съд и към настоящия момент все още е висящо.

В подкрепа на горното приложено представя и моли да се приемат като доказателства по делото заверени копие от Искова молба, вх.

№7300/22.12.2021 г. на ОС С.З., въз основа на която е образувано висящото търговско дело №1497/2021 г.

Твърди се, че както настоящото съдебно производство, така и производството по търговско дело №1497/2021 г. имат един и същ предмет неоснователната претенция на ищеца, произтичаща от твърдението на същия, че му се дължи заплащане за извършване на услугата „водоподаване”, уговорена в Договор №16ИД-Х60В053/18.11.2016 г.; както претендираните права, така и обективните факти и обстоятелства и по двете съдебни производства са абсолютно еднакви; и двете производства се развиват между едни и същи страни - „Н.“ ЕАД в качеството на ищец и „Б.“ ЕАД, в качеството на ответник.

Посочва се, че в случая спорът по т. д. №1497/2021 г. се явява преюдициален на спора по т. д. №482/2023 г. Сочи, че преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство /в този смисъл ТР №8/07.05.2014 г. по тълк. д. №8/2013 г. на ВКС, ОСГТК/.

Счита, че е налице предпоставката, посочена в чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК за спиране на производството по търговско дело № 482/2023 г., тъй като правата и фактите, които ще бъдат признати или отречени със сила на 4 пресъдено нещо при постановяване на окончателното решение по т. д.

№1497/2021 г. са идентични с правата и фактите по настоящото съдебно производство и като такива са изцяло релевантни по отношение на претендираните субективни права по т. д. № 482/2023 г.

Предвид изложеното по - горе, моли, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, производството по търговско дело № 482 по описа на ОС С.З. за 2023 г. да бъде спряно, до отпадане на съществуващата пречка за движението му.

Алтернативно, ако все пак Съдът счете, че производството по т. д. № 482/2023 г. следва да продължи своя ход, моли да се имат предвид и следните аргументи и доводи:

Счита, че предявената искова молба не отговаря на изискване за форма.

Сочи, че молбата е нередовна поради липса на изложение на конкретните обстоятелства, на които се основава исковата претенция, както и поради непосочване на „банкова сметка или друг начин за плащане“. Излага доводи във връзка с разпоредбата на чл. 127, ал. 4 от ГПК.

Отправя искане, ако делото не бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т.

4 от ГПК, молбата да бъде оставена без движение на основание чл. 129, ал. 2 от ГПК за отстраняване на допуснатите нередовности.

Счита, че исковата претенция е изцяло неоснователна:

Относно нищожността на процесния договор излага следните аргументи:

Счита, че представеният като писмено доказателство и използван като единствено фактическо основание за предяваване на исковите претенции, Договор №16ИД-Х60В053 от 18.11.2016 г. за извършване на услугата „водоподаване“, е недействителен.

Заявява, че въпреки че съществува, нищожният договор не е годен да породи желаните от страните правни последици, при което със сключването му не са в състояние да възникнат и предвидените в него права и задължения, както е и в случая.

Твърди, че порокът на договора е твърде тежък и се проявява под формата на нищожност на три основания: поради противоречие на договора с действащи към момента на сключването му императивни правни норми; поради невъзможен предмет на договора, предвид обстоятелството, че 5 реалното осъществяване на предмета на договора - провеждане, съхраняване и отвеждане на водите в язовирен район „Р.” не се осъществява от страна на изпълнителя по него и настоящ ищец, а по – скоро от „Б.“ ЕАД и поради реална липса на съгласие от страна на „Б.“ ЕАД относно съществени елементи от договора, а именно - относно неговата цена и относно задължението „Б.” ЕАД само за своя сметка да поддържа нивото на язовир „Р.” чрез ПС „С.”, изразена както при сключването на договора, така с отказа за заплащане на необосновано високата и недължима цена на т. н. услуга „водоподаване”, която реално не се осъществява от ищеца, а по - скоро от „Б.“ ЕАД.

Заявява, че Договор №16ИД-Х60В053/18.11.2016 г. е сключен при грубо противоречие с нормата на чл. 139, ал. 3 от Закона за водите и изцяло в нарушение на действащата към момента на подписването му норма на чл. 37а от Закона на защита на конкуренцията /отменена с бр. 17 от 2021 г., в сила от 26.02.2021 г./, забраняваща злоупотребата с по-силна позиция при договаряне.

Посочва, че в хода на предходно идентично дело на ОС С.З. между същите страни е установено, че цените за ползвателите на водата от язовир „Р.“ са определени от „Н.“ ЕАД за 2016 г., както следва:

- ТЕЦ „Е. ЗС М.” дължи за услугата 310 225,20 /триста и десет хиляди, двеста двадесет и пет и 0.20/ лева годишно;

- „Е. М.” дължи за услугата 465,60 /четиристотин шестдесет и пет и 0.60/ лева на година;

- “К.” дължи за услугата 42 070.72 /четиридесет и две хиляди и седемдесет и 0.72/ лева годишно, изчислени в съответствие с декларираната от централата консумация на вода и определената в договора цена, а „Б.” ЕАД далеч повече от всички други ползватели, взети заедно или 515 133,96 /петстотин и петнадесет хиляди, сто тридесет и три и 0.96/ лева за годината, като отделно от това през 2016 г. е заплатило издръжката на помпената станция на стойност над 836 000.00 /осемстотин и тридесет и шест хиляди/ лева;