Решение № 143 от 30.04.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Пазарджик, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елисавета Радина при участието на секретаря Х.В. като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно наказателно дело № 20255220200440 по описа за 2025 година Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Еколес 83“ ЕООД - Пазарджик , ЕИК 202419967, чрез адв. Ст. Б. , упълномощения от законовия представител Ст.

Димитрова, против Електронен фиш /ЕФ/ № 8505094626 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с който на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с ал. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

С жалбата детайлно се заявява материална незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна се иска. и процесуална

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез редовно упълномощения процесуален представител развива съображения за процесуална и материална незаконосъобразност на обжалвания ЕФ. Ангажира доказателства.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна, чрез упълномощен юрисконсулт, оспорва жалбата и заявява, че ЕФ е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден.

Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.

1

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона, установи:

ППС автобус „Мерцедес “, рег.№ ****** е собственост на дружеството- жалбоподател. То е с технически допустима максимална маса 18500 и 2 оси; без ремарке; екологична категория ЕВРО 5 .

На 14.01.22г., в 7.14ч., ППС било управлявано в общ. Белово, по път I8, км 159+817, в посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. За посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението било установено с устройство № 10392, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път I-8 , км 159+817.

Дружеството- жалбоподател като собственик на процесното ППС е санкционирано с атакувания ЕФ за това нарушение на чл. 102, ал.2 от ЗДвП, като му е наложена имуществена санкция на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с ал. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева..

Дружеството - нарушителят не се възползвал от правото си по чл.189е, ал. 3 от ЗДвП да заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП в 14дневен срок от връчване на фиша.

ЕФ е връчен на дружеството - жалбоподател – виж на л. 6 и предвид датата на това действие, жалбата, е процесуално допустима, доколкото е подадена и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност.

Електронният фиш се атакува с общи и конкретни процесуални възражения, представени с жалбата, писменото и устно становище на процесуалния представител на дружеството.

На първо място – напълно възможно е да се осъществи контрол за законосъобразност относно спазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, тъй като ЕФ не съдържа дата на издаване като задължителен реквизит, с оглед нормативно установеното му съдържание.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 / 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС съкратеното производство за административно-наказателната отговорност чрез издаване на електронен фиш, въведено в ЗДвП, е изключение от общите правила на ЗАНН, поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с НП. Електронният фиш е приравнен едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, а не по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП са неприложими по отношение на електронните фишове. Затова и възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения във връзка 2 спазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН са неоснователни. Посочената разпоредба урежда сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП, които не са част от специалното производство по издаване на ЕФ. При това производство нарушението се установява чрез заснемане движението на ППС на определен пътен участък и в определен времеви момент, което заснемане се извършва от компонент на автоматизирана система, като датата на установяване на нарушението (14.01.22) е задължителен реквизит и релевантна при преценка за давностния срок, изключващ последващото разследване за това престъпление. Още с постъпване на информация за самото заснемане на движението в процесния участък и липсата на платена за това пътна такса се генерират определени реквизити във фиша, но окончателното му съставяне е процес, който в случая не е приключил в деня на заснемането/нарушението. Генерираната от ел. система информация за нарушението (виж представената история на нарушението) дава основание да се счита, че след датата на заснемане са извършени действия с въвеждане на данни в съставяния документ –ЕФ . Става ясно, че документът е бил обновяван и не е приключил процесът на съставянето му до датата на самото нарушение, съвпадаща с тази на заснемането и установяването. Тази, на която , предвид представената история на нарушението, е приключил е фактическия състав по съставянето му в процесния вид, в който се обжалва, не е меродавна за преценка на давностите срокове, доколкото тя има значение само в рамките на администрацията за техническото съставяне на документа, тъй като не е законодателно предвидена като задължителен реквизит на ЕФ.

До настъпването на тази дата - в случая 18.03.22г. ( виж на л. 57) обаче и периода от регистриране на нарушението , са били извършване действия по обработка на документа , но не и такива по смисъла на чл. 81, ал.3 НК, тоест не и прекъсващи давността ( действия по наказателното преследване, насочени срещу лицето, срещу което се води ). Следователно от датата на нарушението и към момента не е изтекла абсолютната ( четиригодишна) давност, но и към 14.01.25г. е изтекъл тригодишния период по „обикновената“ давност. Това прави основателен доводът на защитата за незаконосъобразност на ЕФ поради изтекла погасителна давност, която налага отмяна на санкционния акт и обуславя незаконосъобразното евентуално бъдещо развитие на административно-наказателното производство.

Според препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, по въпросите за обстоятелствата изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. В този смисъл е и задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС.

В разпоредбата на чл.80 ал.1, т.5 от НК императивно е предвидено, че за наказанията, извън случаите на предвиждано наказание лишаване от свобода повече от една година, наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на три години. Следователно, с 3 изтичане на 3 години от извършване на административното нарушение изтича и давността за административно-наказателно преследване.

Налице са обаче и други основания за отмяна на атакувания фиш, съставен ( с оглед датата на довършване на фактическия състав по съставянето му) в съответствието с установения за него образец( л. 13 и сл) , предвид съдържанието на материално-правната норма, установяваща издаване ( „по образец“) . Към тази дата е бил одобрен със заповедта на л. 13 образец , следван за изготвяне на процесния фиш.

Легалната дефиниция за ЕФ се съдържа в две правни разпоредби: § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН и §6, т. 63 от ЗДвП. Съгласно съдържанието им електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.

С чл. 189ж от ЗДвП е предвидена възможност при нарушение по чл.

179, ал. 3, което е установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, да се издаде електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Вярно е, че чл. 189ж от ЗДвП изрично препраща само към ал. 3 на чл. 179 от ЗДвП, което дава основание на част от съдилищата в страната да приемат, че ЕФ може да се издава само за нарушение по тази норма . Това становище, подкрепено с мотива за невъзможност за разширително тълкуване, е погрешно. Буквалното и систематично тълкуване на седмата алинея на спорния чл. 189ж съдържа ясен и изричен текст относно легално установена възможност ЕФ да бъде издаден за нарушения по чл. 179, ал. 3—3б от ЗДвП, т.е. законодателят изрично е уредил възможността за издаване на ЕФ и за трите нарушения по ал. 3, ал. 3а и 3б. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, уреждаща създаване на ел. система за „електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 —3в“. Допълнителен аргумент в полза на поддържаното от този състав становище е разпоредбата на чл. 187а, ал. 5 от ЗДвП, която се отнася до оборимостта на въведената с алинея първа на същата норма презумпция , според която „при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му“ ( чл. 187а, ал.1 ЗДвП). Възможността вписаният собственик /ползвател да се освободи от административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б,е чрез представяне в 7- дн.срок от връчването на АУАН или ЕФ на декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от СУПМС за него – чл. 187а, ал.4.

Съдържанието на следващата алинея в същата норма само потвърждава застъпването в това решение становище, а именно ,че ЕФ се издава за нарушения по чл. 179, ал. 3—3в ЗДвП, респ. и за процесното. И е така, тъй 4 като алинея пета на чл. 187а предвижда, че при подадена декларация от собственика, че други лице е управлявало МПС към времето на нарушението по издадения АУАН/ ЕФ, производството по акта против собственика се прекратява, а ЕФ – се отменя.

Решаващ аргумент в полза на поддържаната теза е, че всички изменения и допълнения в ЗДвП, обективирани чрез коментираните горе норми са резултат на една обща законодателна инициатива, решена с ДВ бр.

105 /2018 г., в сила от 1.01.2019.

Горното обсъждане сочи категорично и еднозначно възможността за ангажиране на административно-наказателна отговорност по чл. 179, ал.

3б от ЗДвП чрез издаване на ЕФ.

Е Ф съдържа императивно предвидените от закона реквизити. В чл. 189ж от ЗДвП са посочени задължителните реквизити на ЕФ, който се издава при нарушение на чл. 179, ал. 3, (а както вече се посочи и при нарушение по ал. 3а и 3б), което е установено и заснето от електронна система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, а именно: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане.

Процесният ЕФ съдържа всички горепосочени реквизити и е издаден съгласно утвърдения от АПИ образец. В него са отразени всички обстоятелства, при които е извършено нарушението, като те са представени с яснота и в пълнота, така че да се гарантира правото на защита, което се реализира по фактите (което прави възраженията с обратни твърдения неоснователни, вкл. и касаещото липса във фиша на конкретната пътна такса).