Решение № 39 от 06.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. София, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Н. П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Н. П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20241100503003 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца Д. Н. Д., починал в хода на въззивното производство и на мястото му по реда на чл. 227 ГПК конституирани наследниците му по закон Р. Д. З., Б. К. К. и Н. В. А., срещу решение № 20032568/28.04.2022г., постановено по гр.д. № 54757/2020г. по описа на СРС, 90-и с ъ с т а в , в частта, в която съдът е отхвърлил предявените срещу ответника „Райфайзенбанк (България)” ЕАД искове по чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, както следва: за сумата 50 лева – неправилно удържана по наложен запор допълнителна сума към пенсията на ищеца за м.09.2020г. на основание ПМС № 226/20.08.2020г. за одобряване на допълнителен трансфер по бюджета на държавното и обществено осигуряване за 2020г., ведно със законната лихва от 09.09.2020г. до окончателното плащане на задължението, за сумата 50 лева – неправилно удържана по наложен запор допълнителна сума към пенсията на ищеца за м.10.2020г. на основание ПМС № 258/17.09.2020г. за одобряване на допълнителен трансфер по бюджета на държавното и обществено осигуряване за 2020г., ведно със законната лихва от 07.10.2020г. до окончателното плащане на задължението, за сумата 20 лева – неправилно удържана на 11.08.2020г. банкова такса за обработка на наложен запор, ведно със законната лихва от 01.09.2020г. до окончателното плащане на задължението, з а мораторна лихва върху задължение от 40 лева за неправилно удържани на 1

08.08.2020г. и на 14.09.2020г. банкови такси за обработка на наложен запор за периода от 01.09.2020г. до 29.09.2020г., за сумата 30 лева – претърпени загуби от транспортни разходи, поради неизпълнението на банката на сключения договор за издаване на безконтактна дебитна карта и предоставяне на банкови услуги на физически лица, ведно със законната лихва от 10.09.2020г. до окончателното плащане и сумата 250 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от договорното неизпълнение, изразяващо се в изпълнение на запорно съобщение върху несеквестируеми средства на ищеца Д. Н. Д., постъпили по сметката му и ограничаване на възможността му да се ползва от тях посредством дебитна карта, ведно със законната лихва от 01.09.2020г. до окончателното плащане на задължението.

Жалбоподателят Д. Н. Д., починал в хода на въззивното производство и на мястото му по реда на чл. 227 ГПК конституирани наследниците му по закон Р. Д. З., Б. К. К. и Н. В. А., излага доводи за неправилно приложение на материалния закон и неправилност на обжалвания съдебен акт в обжалваната част. Поддържа възраженията си, че банката не изпълнила задълженията си по сключения от страните договор за откриване и обслужване на разплащателна сметка и издаване на карта за обслужване на тази сметка. Макар и жалбоподателят да имал запори АСП му превеждала само несеквестируеми средства, а от превежданите от НОИ такива имало секвестируема и несеквестируема част. Неправомерно банката превела на ЧСИ негови несеквестируеми средства два пъти по 50 лева - септември и октомври 2020г., след като НОИ вече бил извършил удръжките и ги превел на ЧСИ. Поради едностранното прекъсване на банковото обслужване жалбоподателят бил принуден да осъществи три пътувания от гр. Созопол до гр. Бургас и обратно, за което сторил разход в общ размер на 30 лева, а неимуществените си вреди от договорното неизпълнение на ответника – неприятно разтакаване, загуба на лично време, чакане по опашки и реален риск за здравето му, оценява на 250 лева. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено, а вместо това - постановено друго, с което горните искове да бъдат уважени от съда, като му бъде присъдена и законната лихва върху главниците.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Обединена българска банка“ АД, правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД – заличен търговец, с предишно наименование „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Решението било валидно, допустимо, подробно мотивирано и правилно - постановено в съответствие със закона и събрания доказателствен материал. Моли то да бъде потвърдено в обжалваната част.

Претендира разноски.

В хода на въззивното производство, като въззиваема страна-ответник, на мястото на първоначалния такъв - „Райфайзенбанк (България) ” ЕАД, по реда на чл.

227 ГПК, е конституирана „Обединена българска банка“ АД - правоприемник на 2 влялото се дружество „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, с предишно наименование „Райфайзенбанк (България)” ЕАД.

В хода на въззивното производство Р. Д. З. – един от конституираните по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалия ищец Д. Н. Д. негови законни наследници е заявил изрично, че не поддържа подадената от починалия му наследодател въззивна жалба и е поискал прекратяване по отношение на него на въззивното производство. С протоколно определение от о.с.з. от 24.04.2025г., на основание чл. 264, ал. 1 ГПК, въззивното производство е прекратено в частта по отношение на въззивника З..

Определението е влязло в законна сила, предвид на което и първоинстанционното съдебно решение, като необжалвано по отношение на правата на този наследник, е влязло в законна сила в частта, в която СРС е отхвърлил исковете на първоначалния ищец Д. Н. Д. по чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за 1/3 част от поддържаните пред настоящата съдебна инстанция с въззивната жалба на починалия Д. вземания. Решението не е обжалвано и в частта, в която СРС е уважил осъдителния иск на Д. Н. Д. срещу банката за сумата 40 лева – сбор от неправомерно удържани на 08.08.2020г. и на 14.09.2020г. такси, поради което и в тази своя част то е влязло в законна сила.

Предмет на разглеждане пред настоящия състав на въззивния съд е въззивната жалба на починалия в хода на делото ищец Д. Н. Д., в частта по отхвърлените от СРС искове, поддържана от законните му наследници Б. К. К. и Н. В. А. за 2/3 части от предявените вземания - както следва: от сумата 50 лева – неправилно удържана по наложен запор допълнителна сума към пенсията на ищеца за м.09.2020г. на основание ПМС № 226/20.08.2020г. за одобряване на допълнителен трансфер по бюджета на държавното и обществено осигуряване за 2020г., ведно със законната лихва от 09.09.2020г. до окончателното плащане на задължението, от сумата 50 лева – неправилно удържана по наложен запор допълнителна сума към пенсията на ищеца за м.10.2020г. на основание ПМС № 258/17.09.2020г. за одобряване на допълнителен трансфер по бюджета на държавното и обществено осигуряване за 2020г., ведно със законната лихва от 07.10.2020г. до окончателното плащане на задължението, от сумата 20 лева – неправилно удържана на 11.08.2020г. банкова такса за обработка на наложен запор, ведно със законната лихва от 01.09.2020г. до окончателното плащане на задължението, мораторна лихва върху задължение от 40 лева за неправилно удържани на 08.08.2020г. и на 14.09.2020г. банкови такси за обработка на наложен запор за периода от 01.09.2020г. до 29.09.2020г., от сумата 30 лева – претърпени загуби от транспортни разходи, поради неизпълнението на банката на сключения договор за издаване на безконтактна дебитна карта и предоставяне на банкови услуги на физически лица, ведно със законната лихва от 10.09.2020г. до окончателното плащане и сумата 250 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от договорното неизпълнение, изразяващо се в изпълнение на запорно съобщение върху 3 несеквестируеми средства на ищеца Д. Н. Д., постъпили по сметката му и ограничаване на възможността му да се ползва от тях посредством дебитна карта, ведно със законната лихва от 01.09.2020г. до окончателното плащане на задължението.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната от въззивниците Б. К. К. и Н. В. А. част.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение настоящият съдебен състав намира следното:

Страните не спорят и от представеното по делото искане-договор за издаване на безконтактна дебитна карта и предоставяне на банкови услуги на физически лица от 09.07.2018г. и искане-договор за откриване и обслужване на сметка „За пенсия“ и предоставяне на банкови услуги на физически лица /пенсионери/ от 10.09.2018г., извлечение от сметка IBAN ****, по делото се установява, че „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, чийто правоприемник е въззиваемата страна и наследодателят на въззивниците Д. Н. Д. били обвързани от валидна облигация, по силата на която банката предоставяла на Д. услуги по горепосочената банкова сметка.

По делото е представено запорно съобщение изх. № 7698/10.08.2020г., което видно от удостоверяването върху документа, било получено от банката на 11.08.2020г.

От последната дата, на основание чл. 450, ал. 3, вр. чл. 507 ГПК, бил наложен запорът по отношение на банката – трето задължено лице, по и.д. № 20207810400224 по описа на ЧСИ Г.Д., с взискател – „ЧЕЗ Електро България“ АД, за заплащане на сумата 18 108.04 лева, натрупаните до 30.04.2019г. лихви, законната лихва до окончателното плащане на вземането, както и 1 880 лева – разноски по дело, 150 лева – юрисконсултско възнаграждение и 2 146.42 лева - такси.

В изпълнение на задълженията си по чл. 508 ГПК, на 12.08.2020г. банката изпратила на съдебния изпълнител съобщение със съдържанието по ал. 1 на същия текст, вкл. го уведомила, че признава вземането върху което бил наложен запор, но не признава същото, по отношение на наличностите, представляващи минимален несеквестируем доход от постъпващите по сметката средства с произход – пенсия, че върху вземанията по сметката били наложени и други запори, че за плащане на задължението към датата на отговора по сметката няма наличност.

От представеното по делото извлечение от банковата сметка на Д. Н. Д. в ответната банка за м.09.2020г. се установява, че по същата постъпили суми, както следва: на 11.09.2020г. – 757.50 лева с наредител НОИ 29-ДОО и посочено основание „пенсии периодично плащане“ и на 15.09.2020г. – 757.50 лева с наредител ДСП 4

Младост и посочено основание „социални помощи“. Установява се от съдържанието на обсъждания документ, че по наложения от ЧСИ Г.Д. запор по и.д. № 20207810400224, на 15.09.2020г. банката извършила частично плащане на сумата в размер 123.09 лева.

Предвид нормите на чл. 507, ал. 2 и ал. 3 ГПК задължение на ответната банка като пазач на запорираните суми е да не предава сумите на длъжника.

На основание разпоредбата на чл. 508 ГПК банката има задължението в едноседмичен срок от връчване на запорното съобщение да съобщи на съдебния изпълнител дали признава вземането и готова ли е да плати, дали има претенции от други лица върху същото вземане и дали е наложен запор и по други изпълнителни листове върху това вземане и по какви претенции, превежда ли суми по банкова сметка, банката, в която е открита сметката, както и размера на сумата. Същото свое задължение, по горните мотиви на съда, ответната банка изпълнила.

Както бе отбелязано по-горе, на основание нормата на чл. 450, ал. 3, вр. чл. 507 ГПК, запорът върху вземането на длъжника, спрямо третото лице, каквото се явява ответната банка, се смята за наложен от деня на получаването на запорното съобщение. От този ден тя дължи да изпълни гореупоменатите законовоустановени задължения, както и да изпълнява задълженията си по чл. 446а ГПК. Нормата предвижда, че когато от основанието на постъпленията по банковата сметка е видно, че те представляват помощи, запорното съобщение не поражда действие, а ако основанието на постъплението е пенсия, банката не изпълнява запора до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка – ал. 2. Банката е длъжна да превежда по сметката на съдебния изпълнител дължимите суми, като му съобщава в срока и по реда на чл. 508, ал. 1 ГПК причините за неизпълнението, съответно, че по запорираната сметка на длъжника постъпват доходи от пенсия – ал. 4 на същия текст. Съответно чл. 446а, ал. 5 ГПК предвижда, при получаване на горното съобщение или възражението на длъжника за наличие на несеквестируем доход, в едноседмичен срок съдебният изпълнител да уведоми банката за частта, която следва да превежда съгласно чл. 446 ГПК.