Разпореждане № 1585 от 30.04.2026, Районен съд - Разград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1585 гр. Разград, 30.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАНА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Частно гражданско дело № 20263330100785 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 418 във вр. с чл.417 т.2 от ГПК.

Депозирано е заявление от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 000694749 Седалище и адрес на управление: гр. София, УЛ.ОКОЛОВРЪСТЕН ПЪТ 260, общ. Столична, обл. София, с което се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение против Е. А. Т., ЕГН **********, настоящ адрес: с. В. л., общ. Рудозем, обл. Смолян за следните суми: 1 110.44 евро неплатена главница по Договор за кредитна карта CARD-19100429 от дата 19.01.2022., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 24.04.2026 г. до окончателното изплащане на сумата, договорна лихва в размер на 163.21 евро, начислена за периода от 01.04.2025 г. 14.04.2026 г., както и разноски по делото. Към заявлението са приложени извлечение от счетоводни книги, договора за кредит, декларация, уведомление за предсрочна изискуемост и обратна разписка.

От заявлението и приложените документи към него съдът констатира, че вземането произтича от договор за кредитна карта CARD-19100429 от 19.01.2022., сключен между БНП Париба Лични Финанси (българският клон на френската BNP Paribas Personal Finance с правоприемник ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД) и Е. А. Т..

Съгласно чл.1 от договора, кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 1000 лв. под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез платежен инструмент – кредитна карта, позволяващ извършване на редица трансакции – теглене на банкомат, плащне на POS терминал и др.

Договорът е сключен за неопределен срок при фиксиран годишен лихвен процент по заема 25,95 % и ГПР на заема 30,33 %.

Във връзка със извършената дължима на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК служебна проверка за противоречие на искането със закона или с добрите нрави с Разпореждане № 1490/27.04.2026г. съдът е дал указания на заявителя да отстрани следните нередовности: да посочи как са формирани претендираните за плащане суми, включват ли застрахователната премия по договора, предостави информация за извършените с предоставената от картодателя кредитна карта CARD19100429/ 19.01.2022г. трансакции и усвоени от длъжника суми, както и за извършените от него плащания - по дата, размер и за погасяване на какви вземания са послужили, а ако са усвоени суми над договорения кредитен лимит – да се предоставят сключени анекси за същите, Общи условия и Тарифа. В изпълнение на указанията и в предоставения срок е депозирана Молба вх. № 5181/29.04.2026г., в която заявителят представя извлечения, удостоверяващи усвоени и погасени суми, както и уведомления за увеличаване на кредитния лимит.

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни за индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане и за установяване на изискуемостта му.

Същевременно съгласно чл.7, ал.3 от ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Видно от представените материали по делото, за процесното правоотношение е приложим Законът за потребителския кредит, 1 като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

Съдът намира, че депозираното заявление, допълнителната молба и представените към тях доказателства, не удостоверяват идентичност на вземането – не е удостоверено основанието за претендираната главница, като заявителят е уведомен за констатираните несъответствия и предприетите действия не отстраняват неяснотите, касаещи вземането. Видно от извлеченията, налице са плащания, отразени като „застрахователна премия“, а въпреки указанията на съда в тази насока, разяснения и документи не бяха представени за наличие/липса на застраховка.

Следва да се обърне внимание и на обстоятелството, че в договора липсват съществени елементи – не е разписан начина на формиране на ГПР, какво включва общия размер на кредита, какви са основанията, при които кредиторът има право да преразглежда размера на лихвите и таксите всеки месец /чл. 15/.

При анализ на представения договор за потребителски кредит би могло да се изведе обоснована вероятност за недействителност на същия по смисъла на чл.22 от ЗПК.

Основание за този извод е, че съгласно §1 от ДР на ЗПР „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати“.

В чл. 20 от договора е предвидено, че ГПР е изчислен при допускане, че целият размер на кредита е усвоен еднократно и ще се погасява за 12 месеца на равни вноски. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. Посоченият размер на ГЛП по заема е 23,35 %, то посоченият ГПР на заема от 30,33 % не отразява действително формирания, с което е нарушена разпоредбата на чл.11, т.10 от ЗПК. Не без значение е факта, че кредитополучателят е въведен в заблуждение от икономически по-силната страна – за „усвояване на кредита“ е съставен документ за разсрочено плащане на закупена стока, където е посочен различен ГПР 19,74 % и ГЛП 18,14 %, което безспорно препятства потребителя да установи действителната икономическа тежест на договора. В същият документ сумата, представляваща застрахователна премия 9,45 лева по полица CREX-19100418 “Сигурност на плащанията” е включена към общия размер на кредита, респ. разсрочена в погасителния план, т.е. същата е разход, който следва да е включен в ГПР. Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по смисъла на чл.11, т.10 ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител относно цената и икономическите последици от сключването му, поради което договорът е недействителен.

Същевременно, за да се приложи предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност, при която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на уговорените неустойки, съдът следва да има информация относно заемната сума, уговорена между страните, извършените плащания, с които да се намали размера на неплатената главница и съответно да се присъди разликата. Не са представени данни от заявителя за размера на застрахователната премия, явно претендирана като главница, въпреки дадените указания в тази насока. Липсата на тези данни препятстват съда да присъди „чистата стойност“ на главницата.

Отделно, непредставянето на всички относими документи, касаещи процесното правоотношение с потребител, е в разрез с разпоредбата на чл. 410, ал. 3 ГПК е самостоятелно основание по см. на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК да бъде отказано издаване на Заповед за изпълнение.

Нередовността на заявлението води до последиците на чл.411 ал.2 т.1 ГПК - неговото отхвърляне.

За заявителя остава възможността да претендира сумите отново, с вече редовно заявление, както и да предяви иск за същите.

С оглед изхода на делото на заявителя не следва да се присъждат разноски, на основание 2 чл.78, ал.1 от ГПК.

Воден от гореизложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 000694749 Седалище и адрес на управление: гр. София, УЛ.ОКОЛОВРЪСТЕН ПЪТ 260, общ.

Столична, обл. София за издаване заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист за вземане в негова полза срещу Е. А. Т., ЕГН **********, настоящ адрес: с. В. л., общ. Рудозем, обл. Смолян за следните суми: 1 110.44 евро неплатена главница по Договор за кредитна карта CARD-19100429 от дата 19.01.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 24.04.2026 г. до окончателното изплащане на сумата, договорна лихва в размер на 163.21 евро, начислена за периода от 01.04.2025 г. 14.04.2026 г., като искането за разпореждането им за плащане е в противоречие със закона и с добрите нрави, и е налице обоснована вероятност да е основано на неравноправни клаузи в цитирания договор, както и отхвърля искането за присъждане на деловодни разноски в полза на заявителя.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в едноседмичен срок от съобщаването на заявителя, с частна жалба.

УКАЗВА, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, на заявителя за възможността в 1-месечен срок, считано от влизане в сила на настоящото разпореждане, да предяви осъдителен иск срещу посочения длъжник по отношение на вземанията, за които съдът е отказал издаването на заповед за изпълнение срещу длъжника, като довнесе дължимата държавна такса.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________

3