Решение № 1987 от 14.05.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 1987

Хасково, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - VI състав, в съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

При секретар СВЕТЛА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА административно дело № 20267260700311 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.172, ал.5 от Закон за движението по пътищата и е образувано по жалба от С. И. С. от [населено място] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM – 1378867 от 07.02.2026г. на полицай към ОД МВР Хасково, РУ Свиленград, за прекратяване на регистрацията на ППС на собственик за срок от 6 месеца до 1 година. В жалбата се твърди, че от съдържанието на акта не ставала ясна длъжността на издателя, поради което оспорва заповедта с оглед липса на компетентност съгласно Заповед №272p-199 от 19.01.2023г. Оспорва и фактическата обстановка, посочена в заповедта, като твърди, че жалбоподателят не е осъществил нарушение. В хода на административното производство били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като допълнително излага съображения относно неправилно определен срок на приложение на мярката. Реално липсвало посочване на конкретен срок на действие на административната мярка, тъй като било посочено, че същата следвало да бъде приложена за период от 6 месеца до 1 година, а така била опорочена разпоредителната част на акта и не се посочвали конкретни параметри и период на действие. Иска се отмяна на заповедта, като се претендират направените по делото разноски.

Ответната страна – полицай към ОД МВР Хасково, РУ Свиленград, не взема становище по оспорването.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 06.02.2026г., в [населено място], ***, в посока Харманли, полицай към ОД МВР Хасково, РУ Свиленград, Й. В. в присъствието на свидетел, е съставил Акт за установяване на административно нарушение Серия GA №920935 на С.С., за това, че на същата дата в 23,52ч. управлява лек автомобил Ф. Г. с рег.№ ******* с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда – 1,00 промила, установено с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARPL-0561 по метода на издишания от водача въздух, поради което нарушил чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП – управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда. Издаден бил талон за изследване – 279396, като видно от съставената Докладна записка от 09.02.2026г. водачът отказва да даде проба за химичен анализ.

От полицай Й. В. е издадена обжалваната в настоящото производство ЗППАМ №GPAM – 1378867 от 07.02.2026г., с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2А, б.Б от ЗДвП – прекратяване регистрацията на пътно превозно средство на собственик за срок от 6 месеца до 1 година. В заповедта е посочено, че е взет предвид съставения АУАН Серия GA №920935, като са възпроизведени обстоятелства, отразени в съдържанието му.

Заповедта е връчена на адресата си срещу подпис на 07.02.2026г., видно от приложената към същата разписка.

Жалбата против ЗППАМ е подадена на 09.02.2025г. – чрез административния орган.

Поради несвоевременно постъпване на жалбата в съда и по искане на жалбоподателя преписката е била изискана от органа съгласно чл.152 от АПК.

По делото е представена Заповед №272з-199/19.01.2023г. на Директора на ОД МВР Хасково, с която са оправомощени да прилагат принудителни административни мерки по ЗДвП конкретни длъжностни лица.

Видно от допълнително представените доказателства от ответника – извадки от системата на КАТ, процесният автомобил е собственост на жалбоподателя.

При така установените факти, съдът, като извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в рамките на установения от закона 14-дневен срок от съобщаването, и от лице, имащо правен интерес от оспорването.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните установени в закона реквизити, както и е мотивирана в достатъчна степен за извършване на проверка относно материалната ѝ законосъобразност. При издаването ѝ не са допуснати съществени нарушения на административно – производствените правила.

Заповедта обаче е издадена при допуснато нарушение на материалния закон и при несъобразяване с целта на закона, поради което жалбата е основателна.

Уредбата на принудителните административни мерки се съдържа в нормите на чл.22 и чл.23 от Закона за административните нарушения и наказания. Така за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, могат да се прилагат ПАМ. Съгласно чл.171, ал.1 от ЗДвП ПАМ се прилагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл.171, т.2А, б.Б от ЗДвП, принудителната административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство се прилагана спрямо собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година; действието на принудителната административна мярка се прекратява, когато превозното средство е конфискувано или отнето в полза на държавата. В случая административният орган е приел, че е налице управление на МПС след употреба на алкохол, като нарушението е квалифицирано по чл. 5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП, приложил е ПАМ и е определил срока на действие на ПАМ „от 6 месеца до 1 година“.

Така определен срокът на ПАМ води до извод за незаконосъобразност на оспорената ЗППАМ. В разпоредбата на чл.171, т.2А, б.Б от ЗДвП е определен срок за налагане на ПАМ от 6 месеца до 1 година, като конкретният срок се определя от издателя на акта като абсолютен срок, а не като неясен период, за който крайният момент не е изрично определен или определящ се еднозначно. Административният орган при установено нарушение на ЗДвП следва да приложи ПАМ съгласно посочената правна норма, като прекратяването на регистрация е обвързано с определен срок, който следва да бъде изрично определен в рамките на 6 месеца до 1 година, т.е. не по-малко от 6 месеца и не повече от 1 година. Именно това ограничение не е съобразил административният орган, тъй като не е определил конкретният период, в който ще бъде прекратена регистрацията. Механично в акта е пренесен текстът на закона, като е посочено, че мярката има действие „от 6 месеца до 1 година“. Така посочен в оспорената заповед срокът на действие е незаконосъобразен, защото е напълно неясно кой е крайният момент на действие на принудителната мярка. Определеният срок като такъв „от 6 месеца до 1 година“ безспорно създава правна несигурност, както за жалбоподателя, така и за административния орган, тъй като страните са поставени в положение на тълкуване и прилагане на срока, посочен в нормата на чл.171, т.2А, б.Б от ЗДвП, и пренесен без конкретен краен момент на действие в оспорената заповед.

В случая следва да се отчете, че ЗАНН разпорежда принудителните мерки да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи, като компетентният орган не може да ги налага произволно. Те трябва да са точно посочени в правната норма и да се прилагат по реда и начина, предвиден там. Издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона, по който са предвидени. Самите материалноправни норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезата им предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата. В този смисъл е недопустимо прилагането на ПАМ със срок, който не определен съобразно правната норма, както е в процесния случай.

При издаването на всеки административен акт е приложим принципът на съразмерност, обективиран в чл.6 от АПК, съгласно който административните органи трябва да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, както и трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Като израз на административна принуда, ПАМ трябва да бъде определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел.

По изложените съображения жалбата се явява основателна, поради което оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

При извода за основателност на жалбата, то ответната страна следва да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски за д.т. и адв.възнаграждение.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM – 1378867 от 07.02.2026г. на полицай към ОД МВР Хасково, РУ Свиленград, за прекратяване на регистрацията на ППС на собственик за срок от 6 месеца до 1 година.

На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП решението е окончателно.

Съдия: