Решение № 4368 от 15.11.2024, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 4368

Пазарджик, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - IV състав, в съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА

При секретар ТОДОРКА СТОЙНОВА като разгледа докладваното от съдия ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА административно дело № 20247150701156 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. със Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и е образувано по жалба вх. № 8821/15.10.2024 г. на М. А. Ф., [ЛНЧ], гражданин на Сирия, с адрес: гр. Пазарджик, [улица], № 33 против Решение № 9650/13.09.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Жалбата е подадена чрез Държавната агенция за бежанците до Административен съд – Пазарджик, подробна е и е изготвена на български език. Съдът е констатирал, че жалбата страда от нередовности, тъй като не е подписана нито от лицето, посочено за неин подател съобразно изискванията на чл. 150, ал. 1, т. 8 от АПК, нито от упълномощен процесуален представител. С Разпореждане № 3968/21.10.2024 г. съдът е оставил без движение жалбата. В тази връзка по делото е постъпила Молба вх. № 9295/30.10.2024 г. от адв. П., в качеството му на процесуален представител на жалбоподателя, ведно с пълномощно, подписан препис от жалбата – л. 129-130 от делото и декларация от заклет преводач.

Жалбоподателят оспорва решението като незаконосъобразно. Излага твърдение, че обжалваният акт е постановен в нарушение на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Твърди, че изложените съображения основаващи отказа за предоставяне на статут на бежанец са незаконосъобразни, тъй като административният орган бил игнорирал факта, че причините жалбоподателят да напусне страната си по произход са свързани с наличието на заплаха за неговия живот. Посочва, че в Сирия е служил в редовната армия и избягал от нейните редици, след което бил осъден за отклонение от военна служба. Излага съображения за приложение на принципа „забрана за връщане“.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован в срока по чл. 85 от ЗУБ, явява се лично и с процесуален представител адв. П., както и с преводач М. А. М. Х., с представена по делото нотариално заверена декларация за извършване на превод. Поддържа жалбата. Излага становище, че от събраните доказателства в настоящото производство, вкл. тези предоставени от Държавна агенция за бежанците, както и от представените от жалбоподателя е видно, че жалбата е основателна, поради което моли да се отмени обжалвания административен акт.

Ответникът по жалбата – Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет – редовно призован, не се явява, не се представлява в съдебно заседание. Оспорва жалбата с писмен отговор, чрез юрк. Г. постъпил по електронна поща с вх. № 9432/04.11.2024 г. и на хартиен носител с вх. № 9534/06.11.2024 г. Излага подробно становище за законосъобразност на оспореното решение и за неоснователност на жалбата.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С Молба входящ № 105450-9184/05.09.2023 г. на Дирекция „Миграция“, СДВНЧ - Любимец, при МВР, М. А., от Сирия е поискал закрила в Република България.

На основание чл. 58, ал. 4 от ЗУБ молбата е изпратена до Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС). Желанието за закрила е потвърдено лично и с молба входящ № 5517/19.09.2023 г. на РПЦ - Харманли, на която дата е регистриран като М. (собствено) АЛХАЛЕД (фамилно) Ф. (бащино), от мъжки пол, роден на [дата]. в гр. Дейр Алзор, Сирия, гражданин на Сирия, етническа принадлежност-арабин, религия: мюсюлманин-сунит, семейно положение-неженен, [ЛНЧ].

Личните данни на чужденеца са установени въз основа на подписана декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, тъй като същият не е представил документ, удостоверяващ самоличност му.

Образувано било производство за предоставяне на международна закрила на М. А. Ф., но същото е прекратено с Решение № 20512/10.12.2023 г. на заместник-председателя на ДАБ при МС на основание чл. 77, ал. 1, във връзка с чл. 15, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗУБ, тъй като лицето е напуснало нелегално мястото за настаняване страната. Установява се, че жалбоподателят е заминал за Австрия. Впоследствие е бил върнат от там.

С Молба с peг. № УП 30531/31.05.2024 г. М. А. Ф. е заявил искане за възобновяване на производството му за предоставяне на международна закрила. На основание чл. 77, ал. 2 от ЗУБ и въз основа на докладна записка peг. № УП 30531/31.05.2024 г., адресирана до директора на РПЦ-Харманли, производството за предоставяне на международна закрила на М. А. Ф. е възобновено.

Съгласно представените по делото многобройни писмени доказателства, в хода на административното производство, настоящият адрес на лицето е променен на гр. Пазарджик, [улица], поради което и компетентният да разгледа жалбата съд е Административен съд – Пазарджик.

С жалбоподателя е проведено интервю в производство по общия ред за предоставяне на международна закрила, с цел да представи обстойно фактите и да изясни причините, поради които е напуснал страната си по произход и е подал молба за закрила в Република България.

В рамките на интервюто, надлежно протоколирано в Протокол от проведено интервю рег. № УП30531/03.06.2024 г. (л. 65-68 от делото), жалбоподателят е заявил следното: роден е през 2004 г. в Дейр Алзор, където живял до 2017 г. След това заминал за Дамаск, заедно със семейството си. През 2021 година се преместил в гр. Рас Алайн, намиращ се в близост до турската граница, където живял до началото на месец юли 2023 г., завършил шести клас. Работил като хлебар, пицар. Не бил семеен. Имал лична карта в Сирия. Посочва, че етническата му принадлежност е арабин и изповядва религията на мюсюлманин-сунит. Споделя, че през месец юли 2023 година напуснал Сирия и влязъл в Турция нелегално, след като правил многократни опити от края 2022 г. Отначало се установил в гр. Сакалия, а след това заминал за Истанбул. По време на престоя си в Турция не е имал проблеми с властите и никой не го е принуждавал да се връща в Сирия. Напуснал Турция, защото знаел, че ако бъде хванат, ще го върнат в Сирия. Затова и целта му била да отиде в Австрия при братята си. През месец август 2023 г. влязъл в Р. България нелегално. Тоест от показанията на жалбоподателя следва, че в Турция е пребивавал само около месец.

В рамките на интервюто жалбоподателят изрично е заявил, че не е осъждан и спрямо него няма заведени съдебни дела, както и, че не е участвал във военни формирования (виж л. 67 от делото).

От Държавна агенция „Национална сигурност“ е представено писмо рег. № УП30531/30.07.2024 г., с което ДАБ при МС е уведомена, че ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила на лицето М. А. Ф..

От събраните по делото доказателства – регистрационен лист (л. 115-116) и Протокол от интервю (л. 66), се установява, че бащата на лицето е починал, майка му, единия му брат и едната му сестра са в Сирия, другите му двама братя са в Австрия, а другата му сестра е в Нидерландия.

При горните установява, от страна на ответния административен орган е издадено процесното решение за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя. За да постанови отказа, председателят на ДАБ при МС се е позовал от една страна на представените по делото Справки за Сирийската арабска република от 12.07.2024 г. и 25.08.2024 г. и от друга, на събраните в хода на процедурата доказателства, включително заявените от жалбоподателя обстоятелства. Прието е, че не са налице нито едно от условията за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарна закрила по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Решението е издадено на 13.09.2024 г., връчено е на 26.09.2024 г.

Едва с подадената пред съда жалба на 10.10.2024 г. от страна на жалбоподателя е заявено, че същият е служил в редовната сирийската армия и е избягал от нейните редици. В тази връзка и с оглед дадените от съда указания с Определение № 4165/31.10.2024 г., от страна на жалбоподателя е представено Извлечение от съдебен регистър, издадено от Териториално поделение на „Криминална полиция“ в Хасаке, валидност три месеца, ведно с превод на български език – л. 161-164 и л. 174-176 от делото. Същото е издадено от Министерство на вътрешните работи, Сили за вътрешна сигурност, Дирекция „Криминална полиция“ и е с дата на издаване 30.09.2024 г. От съдържанието на извлечението от съдебния регистър става видно, че М. А. Ф., роден в Дейр Еззор през 2004 г. е осъден за отклоняване от задължителна военна служба с Бюлетин № 221 от 21.03.2022 г. на десет години затвор.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Оспореното решение е връчено на жалбоподателя на 26.09.2024 г., лично срещу подпис, видно от отбелязването на самото решение. Жалбата е подадена на 10.10.2024 г., чрез Председателя ДАБ при МС до Административен съд – Пазарджик. Спазен е срокът за оспорване по чл. 149, ал.1 от АПК. Оспорва се подлежащ на обжалване административен акт, от надлежна страна, за която е налице и интерес от обжалването, поради което подадената жалба е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл. 168 от АПК при разглеждане на жалби срещу административни актове съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК – дали актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.

Съгласно чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, в срок до 6 месеца от образуване на производството за предоставяне на международна закрила, председателят на Държавната агенция за бежанците взема решение, с което отказва статут на бежанец, респ. отказва хуманитарен статут. Предвид това и доколкото оспореното решение касае именно отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, настоящият състав намира, че процесното решение е издадено от компетентен орган.

Оспореният акт е издаден в писмена форма, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа наименование на органа, който го издава, наименование на акта, адресат на акта, който е ясно и точно идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се определят правата на адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, както и дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. В изпълнение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК са ясно посочени всички фактически и правни основания за издаване на решението. Предвид това, решението е издадено в установената от закона форма.

По приложението на материалния закон и спазване на административнопроиводствените правила, настоящият състав намира следното:

Преди да издаде оспореното решение, административния орган е събрал относимите към случая данни и информация, осъществил е интервю с жалбоподателя, събрал е данни за страната му произход и е взел становището на ДАНС по повод евентуалното предоставяне на закрила на лицето. При постановяване на решението административният орган се е позовал на събраните в хода на административното производство доказателства и изложените от жалбоподателя твърдения, включително посоченото, че същият не е служил във военни формирования и не е съден и осъждан.

В този контекст, следва да се отбележи, че от съществено значение за предоставяне на статут на бежанец съгласно Закона за убежището и бежанците и Женевската конвенция е съществуването на основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група. Преценката следва да е конкретна и съобразена с фактите, изложени в бежанската история. Задължение на търсещия убежище е да представи необходимите елементи за оценка на истинността на изброените факти и обстоятелства. Понятието "преследване" по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от ЗУБ, дефинирано като нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като съгласно ал. 5 действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация, включително наказания за отклонение от военна служба, което би довело до извършване на деяния по чл. 12, ал.1, т.1 – т.3 от ЗУБ. За да може да се квалифицират като преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ, събитията, които са претърпени или представляват заплаха, трябва да са достатъчно тежки, според тяхното естество или повторение, или да представляват сериозно посегателство на правата на човека, например живота, свободата или физическата цялост, или след преглед на всички елементи в досието се установи, че те очевидно не позволяват на лицето, което ги е претърпяло, да продължи да живее в страната по произход, и се основават на една от причините за преследване по чл. 8 от ЗУБ раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политически убеждения.